Р Е Ш Е Н И Е
София, 10.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 8426/18
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от Г.И.С.,
ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Т.Д.Д.-С., със съд.
адрес:***, чрез адв. Е.И., против Н.А.ЗА П., София, бул. „**************“
№ **, с правно основание чл.
78, ал. 1 ЗДСл, за сумата 143 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от настъпилата смърт на баща му
И.Ц.С. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта - 12.01.2018 г., до окончателното изплащане и
сторените разноски - адвокатски хонорар на основание чл. 38. ал. 1, т. 2 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2017 г. в гр. София - при придвижване по
обичайния маршрут към работното си място - на ул. „Дунав“, между ул.
„Московска“ и ул. „Врабча“, в близост до сградата на ЦУ на НАП, И.Ц.С. - баща
на ищеца, бил прострелян от неустановено лице с огнестрелно оръжие. Вследствие инцидента
на 12.01.2018 г. И.Ц.С. починал от раните си.
Към датата на събитието починалият
работел на длъжност „началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. Инцидентът е признат за трудова злополука е разпореждане
№ 21601/16.03.2018 г. на длъжностно лице при НОИ, ТП-София-град.
Ищецът твърди, че изключително тежко понася смъртта на
баща си. Заявява, че е отраснал в атмосфера на хармония и разбирателство и бил
отгледан с много обич от родителите си. И докато майка му била нежна и
грижовна, то от баща си научил какво е твърдост, отговорност и отстояване на
целите. Надявал се и вярвал, че още дълги години баща му ще го съветва, ще
споделя проблемите и тревогите му, тъй като били изключително близки. За него
загубата на баща му е изключително тежка и непреодолима.
В тази връзка моли съда
да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в
размер 120 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - морални болки и
страдания, от настъпилото събитие – смърт вследствие трудова злополука, ведно
със законните последици - лихва, считано от датата на смъртта - 12.01.2018 г.,
до окончателното плащане и разноски за адвокат.
Представил
е писмени доказателства.
Поискал
е допускане на гласни такива.
В хода по същество поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи изцяло, като му присъди и разноски за
адвокат.
Ответникът Н.А.ЗА П. оспорва изцяло
предявения иск - както по основание, така и по размер.
Твърди, че липсват доказателства относно влизането в сила на
разпореждане № 21601/16.03.2018 г. на НОИ, ТП - София град, с което, на
основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука, станала с И.Ц.С., се
приема за трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, което от своя
страна препятства установяването в пълен обем на елементите от фактическия
състав на чл. 78, ал. 1 от ЗДСл.
Възразява срещу размера на обезщетението, като счита
същото за силно завишено и несъобразено с трайната съдебна практика.
Моли обезщетението, което съдът присъди да бъде
определено, след като се вземат пред вид сумите, получени от наследниците на И.Ц.С.,
в т.ч. и ищеца, под формата на обезщетение за трудова злополука и
наследствената пенсия по смисъла на чл. 11 от КСО, както и сумите, изплатени по
сключените, в изпълнение на чл. 15 от Закона за Националната агенция за
приходите, договори за застраховане на служителите на НАП - срещу злополука и
застраховка „ЖИ.т“.
Възразява срещу ищцовото искане за присъждане на законна
лихва за забава, както и срещу момента от който тя се дължи.
Представил е писмени доказателства.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
алтернативно – да присъди обезщетение в по – малък размер, заедно с разноски в
минимален размер.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че И.Ц.С., ЕГН ********** – баща на ищеца, е бил
служител в Приходната администрация, считано от 21.02.2014 г. до 18.12.2017 г.
/датата на настъпилата смърт/ на длъжност „Началник оперативни дейности“,
Дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че на 12.01.2018
г., той е бил прострелян с огнестрелно оръжие от неизвестно лице при
придвижване по обичайния маршрут от основното място за живеене към работното
място, управлявайки личния си автомобил.
Въпреки че би откаран в болница, на 12.01.2018 г. починал
от раните си.
Във връзка с инцидента е образувано наказателно производство – досъдебно
производство № 222/2018 г. по описа на ССлС, пр.пр. № 28491/2017 г. на СГП за
извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК, по което към
настоящия момент няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
С разпореждане № 21601/16.03.2018 г. на НОИ, Териториално поделение – София
град, на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука, вх. №
42/16.01.2018 г., е приета за трудова злополука.
Както вече бе посочено по – горе, от доказателствата по делото се
установява, че починалият И.Ц.С. е баща на ищеца.
По искане на ищцовата страна съдът допусна и изслуша показанията на свидетелката М.П.С., близка приятелка на
семейството и на майката на ищеца.
В показанията си тя заяви, че познава майка му от ученическите години,
близо тридесет години. Познава и починалия И. С. и знае за смъртта му по един
нелеп начин най 12.01.2018 г. Към този момент синът му Г. е бил на две години и
половина, сега вече е на 4 години. Г. е бил много привързан към баща си, бил е
желано, очаквано дете и починалият е полагал много грижи за него. Свидетелката
го е гледала много често, когато на майка му се е налагало да излезе, след
смъртта на баща му. Станал много неспокоен, променило се поведението му,
непрекъснато питал за баща си, случвало се е да се припознава на улицата в друг
мъж, който прилича на починалия С.. Пита кога ще си дойде от дългата
командировка, защо не го взема от градината. Майка му е обяснила, че баща му
свети на небето като звездичка и за това той си събира парички, за да си купи
ракета да отлети в космоса и да отиде при баща си.
От ответната страна като доказателства бяха представени: - разпореждане № **********
*** определяне/отпускане на пенсия на ищеца в размер 304, 81 лв., - удостоверение
от НОИ, ТП – София град за изплатена на ищеца наследствена пенсия от смъртта на
неговия баща за периода м. февруари 2018 г. – м. януари 2019 г. включително,
писмо, изх. № 0-92-1044/15.01.2019 г. на „Д.З.“, АД за изплащането на
22.10.2018 г. на застрахователно обезщетение на наследниците на починалия И.Ц.С.,
между които е и ищецът, в размер 21 000 лв.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 Закона за
държавния служител, за вреди от трудова
злополука, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или
смърт на държавния служител, съответната администрация дължи обезщетение, независимо от това
дали органът по назначаването или друг негов служител има вина за настъпването
им.
Според нормата на ал. 2, съответната
администрация дължи обезщетение за разликата между размера на причинената
имуществена вреда и обезщетението и/или пенсията по осигурителния закон.
Претенции за неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по общия
исков ред.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на процесната
трудова злополука на 18.12.2017 г., от която на
12.01.2018 г. е починал бащата на ищеца. Не се спори, че по времето на настъпване
на инцидента пострадалият е работил при ответника, като е като е бил назначен на длъжността старши
инспектор по приходите – държавен служител.
По делото от страна на ответника бе взето становище, че разпореждането, с което цитираният, подробно
описан по – горе инцидент от 18.12.2017 г. е признат за трудова злополука, не е
влязло сила, но впоследствие в хода на делото това възражение не се поддържаше
и съдът прие за доказано обстоятелството, че е налице трудова злополука по
смисъла на закона, респ. нормата на чл. 78 ЗДСл следва да намери приложение. за
признаване на инцидента.
Спорът се свежда до размера на обезщетението, което
ищецът, като наследник на починалия държавен служител при ответника, следва да
получи и който последният счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна
практика и социално-икономическите условия на жИ.т.
Доказа се, че ищецът е бил едва на 2 години и половина,
когато е загубил по този нелеп и внезапен начин баща си. Доказа се, че двамата
са били много близки, между тях е съществувала силна връзка на привързаност,
цялото семейство е било много сплотено, ищецът е бил чакано и обичано дете,
баща му е полагал много грижи за него. Доказа се, че той дълго време не ще
преодолее загубата му, която е оставила трайна следа у него, като сега той има
фантазии, свързани с това да отиде на небето и да се срещне с починалия си баща
– което само по себе си показва дълбоката травма, която е оставила у него тази
внезапна загуба.
Всичко това, заедно с останалия събран по делото
доказателствен материал /досежно получено застрахователно обезщетение и
определена наследствена пенсия/ и социално – икономическите условия в страната
включително и присъжданите в аналогични случаи обезщетения, мотивира съда да
приеме, че размерът на обезщетението, което следва да се присъди е 100 000
лв. и за тази сума искът следва да бъде уважен, а в останалата част, за
разликата до 143 000 лв. – отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от деня на увреждането – причинената смърт –
12.01.2018 г. до окончателното изплащане, яа на адвоката – повереник на ищеца –
Е.И.,***, – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер 3 530 лв.
На ответника, съобразно отхвърлената част от иска, следва
да се присъдят разноски размер 450 лв. – в минимален размер.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.А.ЗА П., София, бул. „**************“
№ ** да заплати на Г.И.С.,
ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Т.Д.Д.-С., със съд.
адрес:***, чрез адв. Е.И., на основание чл. 78, ал. 1 ЗДСл сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от настъпилата смърт на баща му
И.Ц.С. вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на смъртта - 12.01.2018 г., до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 143 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.А.ЗА
П. да заплати на адв. Е.И., съд. адрес: ***, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 3 530 лв.
ОСЪЖДА Г.И.С.
да заплати на Н.А.ЗА П. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска,
в размер 450 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението за изготвянето му
пред САС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: