Решение по дело №1813/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.А.А. против Решение № 806/7.08.2023г., постановено по НАХД № 4708/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърдено Наказателно постановление №21-0769-005713/21.04.2022г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, на С.А.А., е наложено наказание – „Глоба” в размер на 1600 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца И С.А.А. е осъден да заплати на ОД МВР гр.Бургас ,сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него в нарушение на закона съдът не е приел за нарушена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН , не е отчел липсата на правомощия на актосъставителя да спира административно наказателното производство и не е преценил като съществено нарушение на процесуалните правила връчването на нечетлив препис от съставения АУАН.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата и направените с нея, искания.

Ответникът началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 02.06.2021г. в 11,22 часа в гр.Бургас, по ПП I-6, км.494+850 в посока от кв.Пети километър към кв.Ветрен, автоматизирано техническо средство - радарна система АТСС TFR1-M с фабр.№ 510/07, засякло и заснело, движещ се със скорост от 110 км/ч. лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС С 500“ с рег.№ А1341НТ, при разрешена максимална скорост до 50 км/ч в населено място. Въпросното нарушение било записано на снимка № 21849. По - късно било установено, че заснетият автомобил е собственост на – Ангел Маринов ганчев. Същият попълнил декларация по чл.188 ЗДвП от 10.08.2021г., в която посочил, че на процесната дата и място С.А.А., е управлявал автомобила. На свой ред самият С.А.А., също е посочил себе си като водач на автомобила в собственоръчно попълнена от него декларация по чл.188 ЗДвП. За констатираното св. Дерменджиев съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA с № 38509/26.08.2021г., като квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.1 ЗДвП.

Административно – наказателното производство било спряно на 28.10.2021г. и възобновено на 28.03.2022г. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 28.03.2022г., който го подписал и получил копие от него.

Въз основа на АУАН на 21.04.2022г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, включително факта, че деянието е извършено при условията на повторност. Ето защо, и на основание чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил наказание – „глоба” в размер на 1600 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Техническото средство – мобилна система за контрол над скоростта АТСС TFR1-M с фабр.№ 510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано /видно от приложените Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 и Протокол за проверка №2-5-21 /28.04.2021г. “.

Съдът е приел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно. Произнесъл се е по наведените пред него възражения, част от които са идентични с направените с касационната жалба.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

1.            Неоснователно е възражението за неправилно приложение на разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Според посочената норма, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

В случая АУАН е съставен на 26.08.2021г. Производството е спряно за периода 28.10.2021г. и възобновено на 28.03.2022г. Наказателното постановление е издадено на 21.04.2022г.

Срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН не тече за периода, през който производството е спряно. Поради това следва да се приеме, че наказателното постановление е издадено рамките на шестмесечния, изискуем от закона срок.

2.            Неоснователно е възражението, че спирането на административнонаказателното производство е незаконосъобразно, тъй като актосъставителят не е разполагал с правомощия за това.

Според разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд по делото са налице достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме извършено щателно издирване- посещаване на адреса на нарушителя от служител на МВР, събиране на данни за местонахождението на касатора от съседи, изискана справка за пътуване извън страната.

Систематичното място на посочената разпоредба предпоставя извод, че спирането на производството следва да бъде извършено от актосъставителя, без да е необходимо предоставянето на допълнителни правомощия за това. Чл. 43 от ЗАНН регламентира начина на съставяне на АУАН, начина на връчването му и възможността за спиране на производството- все дейности, които по закон са възложени за изпълнение на актосъставителя.

Поради това, като е спрял административнонаказателното производство актосъставителят Дерменджиев е извършил изцяло законосъобразно действие.

Вярно е, че възобновяването на производството е извършено от лице, което няма качеството на актосътавител. Това нарушение обаче, не е от категорията на съществените, защото по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице, нито извършването му е довело или би могло да доведе до различен правен резултат. На датата на възобновяването АУАН е връчен на нарушителя.

3.            Твърдението, че на нарушителя е връчен нечетлив АУАН, с което е нарушено правото му на защита е недоказано, а и неоснователно.

По делото не е представен актът, който е връчен на нарушителя така, че да е възможно да се прецени дали същият представлява нечетливо копие на оригинала.

На следващо място, в приложения по делото АУАН, преди полагане на подпис от нарушителя, се съдържа изрично отбелязване, че същият се е запознал със съдържанието на акта. При това положение няма как да се приеме, че настоящият касатор не е имал знание за установените факти, срещу които е следвало да организира и защитата си.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 806/7.08.2023г., постановено по НАХД № 4708/2022г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: