Р Е Ш Е Н И Е
№ / , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на първи
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М. Иванова -Даскалова
Секретар: Пенка Михайлова
Като разгледа докладваното от съдията адм.
дело №2372 по описа за 2021г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Образувано
е по искова молба вх.№15916/29.10.2021г. подадена от пълномощник на „СОЦ ГУРМЕ“ООД-гр.Варна
срещу Община Варна с искане да бъдат осъдени да му заплатят обезщетение в
размер на 350лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатените
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №771/2019г. на РС-Варна, свързани
с обжалването на НП №0046/13.12.2018г. на Зам.- кмета на Община Варна, което е отменено
с Решение №714/15.04.2019г. на РС-Варна, ведно със законната лихва върху сумата
от 350лв. от датата на предявяване на исковата молба в съда - 29.10.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, че от дружеството е била подадена жалба срещу НП №0046/13.12.2018г.
издадено от Зам.- кмета на Община Варна, с което му е била наложена
имуществена санкция от 1400лв. за нарушение на чл.58, т.3 от Наредбата за
управление на отпадъците на основание чл.86, ал., т.1 вр. чл.83 от НУО. С
Решение №714/15.04.2019г. по АНД №771/2019г. на РС-Варна, което е влязло в сила
на 09.05.2019г. това НП било отменено като незаконосъобразно. За ангажирането
на адвокатска защита по делото пред Районен съд-Варна дружеството сключило
договор за правна защита и съдействие серия Б № 349982/25.03.2019г., по който заплатило
сумата от 350лв. Така заплатената сума във връзка с обжалването на незаконосъобразното
НП за „СОЦ ГУРМЕ“ООД-гр.Варна представлявала имуществена вреда от издаването на
НП, тъй като към момента на приключване на съдебните прения по АНД №771/2019г.
на РС-Варна и на постановяване и влизане в сила на решението за отмяна на НП по
този вид дела по чл.63 от ЗАНН не е предвидено присъждане на разноски на
страните. Позовава се на приетото в т.1 от ТП от 19.05.2015г. по т.д.№2/2014г.
на ВКС и ВАС, че дейността по издаване на НП е с административен характер,
поради което иска за вреди причинени на граждани или юридически лица при или по
повод на тази дейност е с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Поради това
в случая била налице първата материално-правна предпоставка за уважаване на
иска – отменен незаконосъобразен акт на общински орган при или по повод
изпълнение на административна дейност. Твърди, че са налице и останалите две
предпоставки за уважаване на иска – претърпяна от дружеството вреда в размер на
350лв., която е в пряка причинна връзка от издаването на НП, което е отменено
като незаконосъобразно. Изтъква мотивите на ТР №1/15.03.2017г. по т.д.№2/2016г.
на ОСС на I-ва и II-ра колегия на ВАС, че изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната на НП
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед размера от
1400лв. на наложената санкция с отмененото НП, минималния размер на
адвокатското възнаграждение определен съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2
от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет възлиза на 328лв. Поради това и
с оглед обема и сложността на извършената дейност заплатеното от дружеството
възнаграждение в размер на 350лв. за процесуалното му представителство пред
РС-Варна по договора за правна защита и съдействие не е прекомерно, а съответно
на фактическата и правна сложност на делото и справедливо възмездявало труда,
положен от адвоката. Поради това се моли да бъде присъдена като обезщетение сумата
от 350лв., която е заплатеното от ищеца справедливо и непрекомерно адвокатско възнаграждение,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 29.10.2021г.
до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание ищецът се
представлява от адвокат, който поддържа исковата молба и моли да бъде уважена. Претендира
присъждане на дружеството и направените разноски по настоящото дело. Представя
списък на разноските по делото в общ размер 325лв., включващи 25лв. заплатени
за държавна такса и 300лв. - за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
- Община Варна чрез пълномощник депозира писмен отговор, че заплатения
адвокатски хонорар не е вреда. Разноските извършени за адвокатско
възнаграждение смятат, че не могат да се интерпретират като имуществена вреда
по смисъла на чл.4, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй не били пряка и
непосредствена последица на НП, а произтичали от договора за правна помощ и
съдействие. Акцентира се на обстоятелството, че адвокатската защита не е
задължителна и хонорара се договарял свободно, а при незаконосъобразност се
постановява отмяна на НП и без предоставянето на адвокатска услуга. Оспорват се
доводите в исковата молба за свързване на принципите за справедливост и
съразмерност на адвокатското възнаграждение в чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата с размера на претендираното обезщетение за вреди. Изразява се
становище за заобикаляне на закона и изолиране на приложимите разпоредби на
ЗАНН и НПК, които не предвиждат възстановяване на жалбоподателите на разноските,
които са направили по административно-наказателните дела, в който смисъл е ТР
№1/15.03.2017г. по т.д.№2/2016г. Уважаването на предявения иск щяло да наруши
принципа за равенство на страните в процеса. Претендира се отхвърляне на
исковата молба като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на Община Варна. В проведеното открито съдебно заседание представител на
ответника не се явява и не изразява становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна намира исковата молба за допустима. В хода по
същество счита предявения иск на основание чл.1 от ЗОДОВ за основателен и
доказан. Намира, че са налице всички предпоставки за уважаването му , съгласно ТР
№1 от 15.03.2017г., тъй като е налице отменен административен акт, който е
обявен за незаконосъобразен и направени в производството по отмяната му разноски
за адвокатско възнаграждение. Предлага иска да бъде уважен.
Въз
основа на всички събрани по делото писмени доказателства, преценени по отделно
и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С
Наказателно постановление №0046/13.12.2018г. издадено от Зам.-Кмета на Община
Варна, на „СОЦ ГУРМЕ“ООД-Варна е била наложена имуществена санкция в размер на 1400лв.
за нарушение на чл.58, т.3 от Наредбата за управление на отпадъците на
основание чл.86, ал., т.1 вр. чл.83 от НУО. Това наказателно постановление е
обжалвано от дружеството с жалба, изготвена и депозирана на 05.02.2019г. чрез
Община Варна от упълномощеният от него адвокат В.Г.. По жалбата е образувано
АНД №771/2019г. по описа на Районен съд-Варна. На 01.04.2019г. е проведено
откритото съдебно заседание по делото, на което за жалбоподателят „СОЦ ГУРМЕ“ООД-Варна
се е явил процесуалният му представител – адв. В.Г. ***, който представил във
връзка с депозираното с жалбата пълномощно договор за правна защита и
съдействие серия Б №349982, сключен на 25.03.2019г. между него и дружеството. В
договора е посочено, че за процесуално представителство на дружеството по АНД
№771/2019г. на ВРС към момента на
сключване на договора клиента е заплатил изцяло и в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350лв.
С
Решение №714/15.04.2019г. по АНД № 771/2019г. на Районен съд - Варна е отменено Наказателно
постановление №0046/13.12.2018г. издадено
от Зам.- кмета на Община Варна като незаконосъобразно. Това решение е връчено
на страните, не е обжалвано в срок и е влязло в сила на 09.05.2019г.
Настоящата
искова молба е депозирана на 29.10.2021г. в Административен съд – Варна от адв.
В.Г. ***, който е упълномощен за завеждане на делото и за процесуално
представителство на „СОЦ ГУРМЕ“ООД-Варна.
Въз
основа на така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
При
извършената проверка за допустимост на предявения иск, настоящият състав взе
предвид, че с исковата молба „СОЦ ГУРМЕ“ООД-Варна иска да бъде осъдена Община
Варна да му заплати обезщетение от 350лв. за причинени на дружеството имуществени
вреди състоящи се в заплащане на тази сума за адвокатско възнаграждение във
връзка с обжалването и отмяната на НП №0046/13.12.2018г. на Зам.-Кмета на Община
Варна и осъщественото процесуално представителство по АНД №771/2019г. на ВРС.
Неоснователни са възраженията и доводите в писмения
отговор на юрисконсулта представляващ ответника по иска, че не е приложим реда в
ЗОДОВ за процесната претенция, тъй като не представлявало имуществена вреда заплащането
на възнаграждение на адвоката във връзка с обжалването на НП. В Тълкувателно
постановление №2/2015г. по тълк. д. №2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и
Втора колегия на ВАС е прието, че искът за обезщетение за вреди, настъпили от
незаконосъобразно НП, действия или бездействия в рамките на административното
наказване е иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане по този ред. Във
връзка с това е прието, че издаването на наказателни постановления от
нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява упражнена от административни
органи изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Независимо, че не е упоменато в чл.1, ал.1 от АПК като административен акт,
наказателното постановление се явява издадено от административен орган във
връзка с упражняваните от него правомощия, следователно - е властнически акт на
органите на администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на
административна правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност.
Административният характер на издаването на НП, както и действията по налагане
на административно наказание, при или по повод на които са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Петитума на иска предявен от дружеството го дефинира
като иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Поради това неоснователни са доводите на пълномощника
на Община Варна за липса на пряка връзка между отмененото като незаконосъобразно
НП и претендирания резултат с искане за отхвърляне на претенцията.
Налице са положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална легитимация е определена
правилно. Искът е предявен срещу Община Варна, която е юридическо лице съгласно чл.14 от ЗМСМА. Отговорността
се носи от това юридическо лице, тъй като в неговата структура е заместник-кмета,
който в качеството на административно-наказващият орган е издал
незаконосъобразното НП №0046/13.12.2018г., от което ищецът твърди, че е понесъл
вреди. Поради това предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от издаването на незаконосъобразното НП подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.7
от ЗОДОВ и факта, че ищеца е от гр.Варна, което е и мястото на увреждането,
делото е местно подсъдно на Административен съд - Варна.
Разгледана
по същество, исковата молба е основателна.
Предявеният
от „СОЦ ГУРМЕ“ООД-Варна иск е да бъде осъдена Община Варна да му заплати
обезщетение в размер на 350лв. за претърпени от него имуществени вреди,
представляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение по АНД №771/2019г.
на Районен съд-Варна във връзка с обжалването и отмяната на издаденото на дружеството
НП №0046/13.12.2018г. от Зам.-кмета на Община Варна. В чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди е разписано, че държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административна дейност. В чл.203 от АПК е уредена възможността гражданите и
юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Първата от цитираните по - горе разпоредби визира актове,
действия или бездействия с административен характер, при и по повод
административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена по съответния
ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта, действието или
бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е осъдителен и за да бъде
уважен и да се ангажира отговорността на държавата, респ. на общината, следва
да се установи кумулативното наличие на всички предпоставки изброени в чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. 3а да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки
трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от
тях прави иска неоснователен.
От
ангажираните от ищеца доказателства се установи наличието на всички кумулативно
необходими предпоставки за да бъде преценена като основателна и уважена
претенцията за заплащане на обезщетение за вреди, изразяващи се в заплащането
на сумата от 350лв. за адвокатско възнаграждение свързано с обжалването пред
Районен съд–Варна на наказателното постановление, издадено от замествик-кмета
на ответника- Община Варна.
На
първо място, нормата чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква наличие на незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнявана
административна дейност. В случая като такъв се сочи отмененото като
незаконосъобразно НП, което следва да се приеме за акт с административен
характер, издаден от административен орган във връзка с упражняваните от него
правомощия, в който смисъл е Тълкувателно постановление №2/2015г. по тълк. д. №2/2014
г. на ОС на ГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС. Следователно, първата
от изискуемите предпоставки е налице.
От
доказателствата по делото се установява, че е налице и втората предпоставка наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно с Решение №714/15.04.2019г. по
АНД №771/2019г. на ВРС, което не е обжалвано и е влязло в сила на 09.05.2019г.
Налице и
е третата изискуема предпоставка - нанесена на ищеца вреда, която е в причинна
връзка с незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка
съдът съобрази Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на
ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, че след като в
производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Плащането на адвокатско възнаграждение е
извършено по силата на облигационно правоотношение между ищеца и адвоката, но
наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът за
упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно издаденото
наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното решение,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС, безспорно
потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентираното единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административно-наказващият орган. Както приема ВАС в ТР №1/2017г. изплатеното
адвокатско възнаграждение се явява вреда, тъй като е налице намаляване на
имуществото на ищеца в резултат на незаконосъобразно издаденото НП, а
ангажираната адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняване на собствените права и интереси.
Ето
защо предявеният иск е основателен и доказан в претендирания размер от 350лв., за който са наличните годни писмени доказателства,
приложени по АНД №771/2019г. В АНД №771/2019г. на Районен съд-Варна, сред които
е пълномощното, с което дружеството е упълномощило адв. В.Г. *** за процесуално
представителство и защита пред Районен съд – Варна. Съобразно представения по
АНД №771/2019г. договор за правна защита и съдействие от 25.03.2019г., на тази
дата управителят на дружеството е заплатил на адвокат В.Г. в брой
възнаграждение от 350лв. за представителството пред Районен съд- Варна. Тези и
останалите приети по настоящото производство писмени доказателства свидетелстват
еднозначно, че ищецът е изпълнил задължението си и е заплати в брой 350лв. за адвокатско
възнаграждение по договора за правна защита и съдействие, а от страна на
адвоката е извършена договорената услуга- процесуално представителство на ищеца
пред Районен съд- Варна по АНД №771/2019г. Поради това исковата
претенция се явява изцяло основателна и доказана.
Във връзка с претенцията в частта за размера
на сумата от 350лв. се установява по делото, че в този размер е заплатена от дружеството
за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие за процесуално
представителство по АНД №771/2019г. на ВРС. Тази сума не е прекомерна. На
25.03.2019г. когато е сключен договора с адвоката и е заплатено в брой
възнаграждението от 350лв. действа Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията от 22.01.2019г., която в чл.18,
ал.2 предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу НП, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да
се определи по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, но не може
да е по-малко от 300лв. При наложена на дружеството с НП имуществена санкция от
1400лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. минималния размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по обжалването му пред съда е 328лв.
Заплатената от дружеството - ищец сума от 350лв. за предоставената му
адвокатска услуга по АНД №771/2019г. по описа на ВРС е с 22лв. над нормативно
предвидения минимален размер на възнаграждението и не е прекомерна. С оглед на
това претенцията за присъждане на обезщетение от 350лв. следва да бъде уважена
като основателна и доказана по размер.
С оглед на основателността на основната
претенция за имуществената вреда, основателно и доказано се явява и акцесорното
искане - за присъждане на законната лихва върху сумата от 350лв., считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – т.е. от 29.10.2021г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
При този изход на спора своевременното искане на
представителя на ищеца за присъждане на направените по делото разноски следва да
бъде уважено. Съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, като заплати
на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждението за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ответната страна Община
Варна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „СОЦ ГУРМЕ“ООД-Варна направените
за настоящото дело разноски в общ размер 325лв., от които 25лв.- за държавна
такса за образуването му и 300лв.- за адвокатско възнаграждение, за заплащането
на които по делото са приети писмени доказателства.
Водим
от горното и на основание чл. 203, ал. 1 от АПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „СОЦ
ГУРМЕ“ООД- гр.Варна с ЕИК ****** сумата от 350лв. /триста и петдесет лева/ като
обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД №771/2019г. на Районен съд- Варна във връзка с
обжалването на НП №0046/13.12.2018г. на Зам.-Кмета на Община Варна и отмяната му
като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
завеждане на исковата молба - 29.10.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на „СОЦ ГУРМЕ“ООД- гр.Варна с ЕИК ****** сумата от 325лв.
/триста двадесет и пет лева/, представляваща заплатени 25лв. за държавна такса
и 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава ХII от АПК.
СЪДИЯ: