Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1013
гр.Русе, 24.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен
съд IV граждански
състав
в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на мл.прокурор Добрин Кертиков
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6305 по
описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.132 ал.1 т.2 и
чл.134 от СК.
Ищецът М.Е.Е. твърди, че с ответницата са родители от съвместно съжителство на децата Е., родена
на *** г., и А., роден на *** г.Като семейството обитавали дома на родителите
му.Съжителстването им с ответницата било безпроблемно до 19.09.2019 г.Него ден ищецът
отишъл да взема жената от работа.Там го уведомили, че тя вече си е тръгнала.Ищецът
се опитал да се свърже с нея по телефон, но тя не му отговорила.Нея вечер не се
прибрала в дома им.На следващия ден се чули по телефона.Ответницата му заявила,
че не иска да живее повече с него, като предложила да му даде пълномощно за
децата.Двамата се срещнали при нотариус.Ответницата го уведомила,че възнамерява
да живее при родителите си.По-късно ищецът правил безуспешни опити да се свърже
с нея по телефон.От родителите на жената разбрал, че тя не при тях.Ищецът се
разтревожил и решил да я обяви за изчезнало лице.В полицията обаче го
уведомили, че ответницата е напуснала страната.На 30.09.2019 г. тя се свързала
с него по телефон, за да му каже, че е в Германия.Устроила се е при сестра си и
си е намерила работа.Не пожелала да даде друга информация за себе си.Попитала
как са децата, но не предложила, нито впоследствие изпращала някакви средства
за издръжката им.С оглед изложеното, иска ответницата да бъде лишена от
родителски права.Счита, че са налице предпоставките за това, тъй като майката
трайно не полага грижи и не дава средства за издръжката на Е. и А..Претендира
тя да им заплаща месечна издръжка в размер съответно на 250 лв. и на 200 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане.Претендира разноски за производството.
Ответницата А.А.А. не се явява в съдебно
заседание.Назначеният й процесуален представител оспорва исковете.Претендира да
бъде определен режим на лични отношения между майката и децата.
РРП считат исковете за основателни.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
У-ние за раждане-оригинал от 18.07.2012 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 0343 от 12.03.2012 г., и У-ние за раждане № **********/12.08.2013 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 1170 от същата дата, двете на
Община-Русе, страните са родители на децата Е., родена на *** г., ученичка в
първи клас /л.19/, и А., роден на *** г., в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка/л.20/.
От справка
НАП се установява, че на 19.09.2019 г. трудовото правоотношение на ответницата
в ”...” ЕООД-с.Басарбово е прекратено.Лицето е получавало трудово
възнаграждение в размер около
минималната работна заплата за страната /л.74/.
Приложено е
пълномощно с нотариална заверка на подписа на ответницата, според което на
20.09.2019 г. тя оправомощила ищеца да се грижи за
отглеждането и възпитанието на децата им, като я представлява пред всички
държавни институции и учреждения, в това число ДСП,
училищни власти и полиция, във връзка със защита правата и здравето на
низходящите, с възможност да подава необходимите документи, за да могат те да
пътуват в чужбина с бащата или с друго, избрано от него лице.
Св.Р.Терзийска,
съседка по вилен имот, установява, че от м.септември м.г. ответницата не живее
съвместно с ищеца и децата.От родителите на мъжа разбрала, че жената е в
чужбина.Не й е известно да е тя да се е обаждала на децата.Св.М.С., близка на
родителите на мъжа, знае за два такива случая.
Според св.Е.Е., баща на ищеца, А. напуснала безпричинно дома им на
19.09.2019 г.По телефона уведомила мъжа, че всеки от тях трябва да уреди живота
си самостоятелно. След около месец го известила, че е в Германия.На свидетеля
не е известно дали тя работи там.Не знае да се е обаждала по телефона на
децата, нито да е изпращала средства за издръжките им.
В съдебно
заседание ищецът също е изложил твърдения, че ответницата му се обадила само
един път по телефон.
Според
изготвения за делото социален доклад обаче, по данни на бащата, от момента на
заминаването, майката се е обаждала 4-5 пъти, за да пита как са децата.В
началото Е. и А. разговаряли с нея, но впоследствие започнали да отказват.
Всички разпитани
по делото свидетели сочат, че децата се отглеждат добре в дома на св.Е.Е..Бащата напълно се ангажира с тях, подпомогнат от своите
родители.Семейството живее в имот, закупен от св.Е.Е./л.25/.
За доходите на
ищеца доказателства са представени на л.21, л.22 и л.75.
При тази фактическа
обстановка,съдът прави следните изводи:
Институтът
на лишаването от родителски права има защитна функция по отношение на
малолетните и непълнолетни лица и влиза в действие при възникнала опасност от
неизпълнение спрямо тях на родителските задължения, без значение дали това се
дължи на виновното поведение на родителя или е обусловено от обективни
причини.При хипотезата на чл.132 ал.1 т.2 от СК следва детето да е било лишено
от родителски грижи и издръжка, които сами по себе си да застрашават интересите
му и да налагат вземането на защитни мерки.За да се приложи тази най-тежка
мярка за въздействие, е нужно да се установят сериозни нарушения на
родителските задължения, които като цяло да правят конкретния случай особено
тежък.Преценката на тежестта на случая трябва да обхваща както неговата
обективна, така и субективната му страна.Тази мярка се налага, когато
родителските задължения са изцяло и безпричинно пренебрегнати, когато родителят
не се възползва от правото си на лични контакти и не проявява интерес към
низходящия.
Съдът
намира, че в процесния случай посочените предпоставки не са налице.По делото се
установява, че през последните десет месеца родителите не живеят съвместно,
като от есента на миналата година майката е в чужбина.Преди напускането на
страната обаче тя се свързала с ищеца.Уведомила го, че не желае да живее повече
с него, но настояла да го снабди с пълномощно, което да улесни комуникациите му
по повод децата с държавни институции и учреждения,
като включително дала съгласие той да предприеме нужните действия да ги снабди
с паспорти и да пътува с тях зад граница.Съдът намира, че независимо по какви
подбуди ответницата е решила да напусне дома им и да остави Е. и А. основно на
грижите на другия родител, то тя е проявила нужната отговорност, за да бъдат
защитени техните интереси във връзка с административно обслужване или контакти с
училищни власти.По делото има данни, че жената се е обаждала по телефон 4-5 път
именно, за да разбере как са децата.Пребиваването й в чужбина се явява
обективна причина, поради която тя няма преки контакти с тях.Действително по
делото не се доказва майката да е изпращала средства за издръжката на
низходящите.От една страна не се касае до голям период от време.От друга,
децата не са лишени от родителски грижи.Когато е напуснала семейството,
ответницата е предприела нужните действия в името на децата, осигурявайки
пълномощно за бащата, който от името на двама им да защитава интересите и
здравето на низходящите.Определено поведението на жената търпи критика във връзка
със създалата се ситуация.Безспорно тя следва да участва в по-голяма степен в
грижите и издръжката на децата си.Тези обстоятелства обаче имат значение при
разглеждане на спора за родителските права, който към настоящия момент е висящ
между страните.Съдът намира, че в конкретния случай поведението на ответницата
по отношение на децата не е тежко и дотолкова укоримо,
че тя да бъде лишена от родителски права.Напротив, съдът намира, че налагането на такава мярка ще доведе до
допълнително объркване и травмиране на психиката на децата.Към негативните им
изживявания от неочакваното напускане на майка им, ще се прибави и съзнание за
наличие на дотолкова непригоден родител, който е институционално санкциониран,
защото е застрашил интересите им.Съдът намира, че това ще причини по-голяма
психична травма на децата от целения от бащата резултат да разреши свои
административни и финансови проблеми, споделени при изслушването му, макар и
предприети в интерес на низходящите.За да стигне до този извод, съдът е
съобразил например Решение № 406 от 27.12.2011 г. по гр.дело № 1125/2010 г., ІV
г.о., ВКС, Решение № 1068 от 2.10.2008
г. на ВКС по гр.д. № 172/2008 г., IV г. о., Решение № 209 от 6.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4468/2008 г., IV г. о., Решение № 58 от 16.04.2019 г. по г.д.№
2931/2018 г., ВКС.Данните по настоящото дело не могат да бъдат подведени под
нито една от хипотезите, възприети при тези спорове.Исковете следва да
се отхвърлят, като въпросът относно присъждане на издръжка в полза на правоимащите трябва да се разреши по висящия между страните
спор за родителските права.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на М.Е.Е., ЕГН
**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Л.
***, срещу А.А.А.,
ЕГН **********,***, за лишаване на последната от родителски права по отношение
на децата Е. М.Е., ЕГН **********, и А.
М.Е., ЕГН **********, на основание чл.132 ал.1 т.2 от СК, поради трайно
неполагане на грижи и недаване на средства за издръжката на децата, както и исковете
за присъждане на издръжки в хипотезата
на чл.134 от СК, като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/