РЕШЕНИЕ
№ 1876
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110202761 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 6254607, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДВП, на Б. Г. Н., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Недоволен от ЕФ е останал Н., който го обжалва в срок пред СРС. Твърди
се, че ЕФ бил незаконосъобразен, защото при издаването му били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Твърди още, че не било ясно дали ЕФ е издаден в отсъствието на контролен
орган. Навеждат се твърдения за изтекла давност в периода от датата на
нарушението до датата на връчвана на ЕФ. Сочи се, че липсвал приложен
снимков материал от установяването на нарушението, не било ясно дали
използваното техническо средство било изрядно, а нарушението било
описано бланкетно. В заключение се сочи, че издаденият ЕФ не отговарял на
утвърдения образец от министъра на вътрешните работи. Иска се отмяна на
издадения ЕФ, като в условията на алтернативност се иска намаляване на
наложеното наказание „глоба“, както и присъждането на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В представено писмено становище се
оспорва жалбата и се иска от съда да я отхвърли, тъй като издаденият
електронен фиш бил законосъобразен. Сочи се, че не са налице визираните в
жалбата нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и е обективирано възражение
за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 09.08.2022 г. в 01:14 ч., жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил
„БМВ“, с рег. № **** и се движил в гр. София, по бул. „България“, с посока
на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „Тодор Каблешков“. При
ограничение на скоростта от 70 км/ч, валидно за движение на посоченото
място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи в района на № 4
на посочения булевард със 118 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във
връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като
114 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – АТСС CORDON
M2-1193, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
След установяване собственика на автомобила в лицето на
жалбоподателя, на последния е издаден електронен фиш с № 6254607, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено наказание „глоба” в
размер на 600 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС,
протокол от проверка за изправност на техническо устройство и
удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за
собствеността на автомобила, схема на пътното платно, както и от останалите
по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло приложените
2
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност
изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Ето защо, в този аспект възраженията в жалбата са изцяло
неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
09.08.2022 г. в 01:14 ч., жалбоподателят Н. управлявал лек автомобил „БМВ“,
с рег. № СА 8039 ХР и се движил в гр. София, по бул. „България“, с посока
на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „Тодор Каблешков“. При
ограничение на скоростта от 70 км/ч, валидно за процесното място,
автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 114 км/ч (след
приспадане на трипроцентовия толеранс).
Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесният фиш, не се е
възползвал от възможността, предвидена в закона, да посочи друго лице,
което е управлявало собствения му автомобил в посочените дата и час,
поради което правилно АНО е наказал именно него за осъщественото
3
нарушение, тъй като е вписан като собственик на автомобила в системата на
МВР.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.
На следващо място, съдът намира, че много ясно е посочен видът на
процесното техническо средство, а в случая са налице и безспорни
доказателства за техническата му изправност. Посочването на модела и
номера на техническото средство е достатъчно, за да може да бъде упражнен
последващ контрол относно въпроса за неговата техническа изправност, а
това е сторено.
По отношение на приспадането на трипроцентовия толеранс в
измерената скорост, съдът намира, че той е приспаднат и това се вижда
отлично при преглед на снимковия материал, в който е отразено, че
автомобилът се е движил със 118 км/ч, а водачът е наказан за 114 км/ч.
Нарушението е извършено на 09.08.2022 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
4
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че възраженията в жалбата са изцяло неоснователни и се
базират на неправилно тълкуване на материалния закон.
По възраженията за изтекла погасителна давност, съдът намира, че те са
неоснователни, защото давността е четири години и половина от извършване
на нарушението, а в случая ЕФ е издаден много преди този срок.
Освен това, съдът намира, че не отговаря на истината твърдението в
жалбата, че липсвал снимков материал от установяването на нарушението,
тъй като той е наличен по делото.
На следващо място, от приложената по делото схема на пътното платно
безспорно се установява наличието на знак В 26, който въвежда максимално
допустима скорост за движение от 70 км/ч в процесния участък от пътя.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с максимално допустимата.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице законоустановено
ограничение на скоростта от 70 км/ч, съзнавал е общественоопасните
последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с
избрана от него скорост (114 км/ч), независимо от наличието на законово
ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
С оглед измененията в ЗАНН, съдът след 29.11.2019 г. следва да се
произнася и по искания за присъждане на разноски. Ето защо, предвид изхода
5
на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение на СДВР, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл.
37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лева, съобразно правилата за
неговото изчисляване, невисоката правна сложност на делото,
обстоятелството, че то е решено в едно заседание, както и че в съдебната зала
не е присъствал лично юрисконсултът на СДВР.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № 6254607, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДВП, на Б. Г. Н., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лева, като ПРАВИЛЕН
и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА, Б. Г. Н., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6