РЕШЕНИЕ
гр. София, 6 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12125 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД.
Ищецът Г.Ж.Н. твърди, че на 6/2/2012
год., поради скъсване на язовирната стена на язовир И.( наричан още Азмака и
Ешмеджика), е наводнено землището на с.Бисер. От образуваната приливна вълна за
кратко време били залети големи територии, разрушени жилища, загинали хора.
Твърди, че родителите му – К.Г.Н.и Ж.Н.Х.били в двора на къщата си в с.Бисер на
ул.“********, малко преди водата да залее селото – там били видени те за
последен път, преди водата да достигне до селото. От придошлата вода те били
отнесени през оградата на съседния двор на 300 метра от тяхната къща където
били открити няколко дни по-късно мъртви. Ищецът твърди, че родителите му били
последните, които се намирали в неизвестност от всички жители на с.Бисер.
Издирването им отнело няколко дни, самият ищец се включил в издирвателните
работи на спасителните екипи. Накрая телата на двамата съпрузи били открити в
храсти край сграда в покрайнините на селото – затрупани сред останки от
разрушени къщи и сняг. Ищецът присъствал при откриването на телата и самият той
изровил телата на родителите си изпод останките от разрушенията и снега. Това
сложило край на неговата надежда, че двамата може да са оцелели след
трагедията. От извършените аутопсии на двамата съпрузи било установено, че същите
са починали от запушване на дихателните пътища с течност, а трупните картини
отговаряли на удавяне със сладководни води. Внезапната и едновременна загуба на
родителите му, причинили огромни болки и страдания на ищеца. Ищецът определя
тази загуба като най-тежкото житейско събитие, а мъката си – неизмерима,
непреживяема и непоправима. Родителите му били в зряла работоспособна възраст.
Те живеели в пълноценно щастливо семейство, ищецът не бил женен, нямал деца и
живеел с родителите си, които били най-близките му същества. Ищецът осъзнавал и
страдал от факта, че завинаги е лишен от семейството си и от моралната
родителска опора, която получавал. Освен това той страдал от посттравматичен
стрес, депресия, нарушение на съня, често главоболие и тревожност. От жизнен и
контактен човек ищецът се превърнал в затворен и отчужден, избягвал срещи с
други хора. Ищецът твърди, че отговорност за трагичния инцидент и настъпилите
от него негативни последици следва да бъде носена от двамата ответника. От
събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установило, че
причина за скъсване на язовирната стена било изключително лошото техническо
състояние на язовира и липсата на поддръжка през последните години преди
инцидента. Твърди, че 2/3 части от язовира, заедно с цялата язовирна стена били
предоставени за управление на М.на О., като язовирната стена попадала в терена
на корпусен учебен център Корен, актуван с Акт за държавна собственост. М.на О.ползвало
язовир И.от 1961 год. до датата на инцидента за обучение за подводно кормуване
и десантиране и било отговорно за стопанисване и поддръжка на хидротехническото
съоръжение. Поради статута на имота била осуетена възможността друг да
стопанисва или да има достъп до обекта. Другата 1/3 част от язовира била
актувана с акт за общинска собственост в полза на О.Х.. При това положение
ищецът счита, че посочените две институции следва да обезщетят настъпилите за
него неимуществени вреди, чийто справедлив размер ищецът определя на сумата от
по 175 000 лева за всеки от загубените му родители. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 350
000 лева, от които 175 000 лева за неимуществените вреди, настъпили вследствие
от смъртта на майка му К.Г.Н.и 175 000 лева за неимуществените вреди, настъпили
вследствие на смъртта на баща му Ж.Н.Х., заедно със законната лихва от 6/2/2012
год. до окончателното изплащане на сумата. В случай, че съдът не намери
основание за солидарна отговорност на двамата ответници, ищецът сочи М.на О.като
предпочита ответник, който следва да заплати търсеното обезщетение, а О.Х.като
евентуален ответник. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ответникът М.на О.оспорва предявения
иск. Твърди, че язовир И.не попада в имота, актуван с акт за публична държавна
собственост и предоставен за ползване на Министерството. В АДС било записано,
че имотът представлява друга територия с нестопанско предназначение, като в
издадената скица било посочено, че съседни на имота са имоти с №№ 000526 и
000527 – язовир със собственик О.Х.. Според Закона за водите, язовирът
представлявал водностопанска система, която не включва поземлени имоти. Язовир И.от
своя страна бил сериозно хидротехническо съоръжение с помпена станция,
преливник, отвеждащ канал и множество напоителни канали. Законът за водите
определял и дейностите по опазване, използване и възстановяване на водите,
каквито функции М.на О.не упражнявало. Язовирът не попадал в рамките на учебен
полигон Корен и не бил заведен в баланса на М.на О.. С влизане в сила на Закона
за местното самоуправление и местната администрация, язовирът като водно
съоръжение, обслужващо общината и невключено в уставния фонд на търговски
дружества, станало собственост на О.Х.. През 2009 год., по повод искане от
Областния управител на Хасково да се уточни собствеността върху язовира, М.на О.отговорило,
че язовирът не му е предоставен за управление, че М.не е изграждало
хидромелиоративно съоръжение в границите на учебен полигон Корен и че язовирът
не е заведен в баланса на министерството. М.изрично заявило, че не възразява
собственика на съоръжението О.Х.да предприеме действия за отстраняване на
допуснатата грешка в картата на възстановената собственост. Според ответника от
създаването си до наводнението язовирът се ползвал от местното население по
предназначение за напояване.
Първоначално той се ползвал от аграрно-промишлени комплекси, а впоследствие от
земеделски кооперации и частни лица. М.на О.не ползвало язовира по неговото
предназначение, нито упражнявало фактическа власт върху него. Ответникът
оспорва вредите, предмет на разглеждане в настоящото дело, да са резултат от
действия или бездействия на лица, на които М.да е възлагало работа. Искането е
да бъде отхвърлен искът спрямо М.на О., като му бъдат присъдени направените
разноски.
Ответникът О.Х.оспорва предявения иск. Счита, че
поради наличието на спор и неяснота относно собствеността на язовира,
областният управител осъществявал организацията и техническата експлоатация на
съоръжението, до влизането в сила на съдебното решение или до установяване на
собствеността. Твърди, че липсва противоправност в действията на О.Х., тъй като
кметът на общината правил многократни опити да инициира поправка в язовирната
стена. Изготвен бил и авариен план, в който била отразена опасността от
скъсване на язовирната стена. Общината организирала и проверки през 2009 год. и
2011 год., като резултатите били отразени в констативни актове. Кметът на
общината поискал и становище относно възможностите общината да отстрани
констатираните проблеми в язовирната стена, но правна и финансова възможност за
това не съществувала. Общината изпратила копие от доклад относно техническото
състояние на язовира на Областния управител и на Областна дирекция земеделие в
гр.Хасково, като поискала съдействие във връзка с констатираното пропадане на
язовирната стена. Ответникът твърди, че от 1961 год. язовирът се ползвал от М.на
О.и общината нямала никакво отношение към неговата експлоатация и поддръжка. По-голямата
част от язовира не била част от актувания като общински имот, а част от полигон
Корен, в това число и язовирната стена с височина 19 метра. От водената
кореспонденция между институциите ставало ясно, че началникът на Генералния щаб
на сухопътни войски уведомил областния управител на Хасково, че язовирът се
намирал в очертанията на полигона и се ползвал от подразделенията за
обучение. Водена била и кореспонденция
относно установена евентуална грешка в картата на възстановената собственост и
неправилно уточняване на координатите на учебния полигон, която обаче не довела
до конкретно заснемане и уточняване на частта от язовира, попадаща във военния
полигон. Ответникът счита, че с акта за държавна собственост безспорно се
установява, че имотът е предоставен на М.на О., като въпреки това Общината е
положила максимални усилия да предотврати бедствието. Ответникът оспорва
наводнението да е причинено от скъсване на язовирната стена и да е настъпило
внезапно и бързо. Наводнението настъпило в рамките на 20-30 минути, през което
време населението от с.Бисер било евакуирано. В периода на покачването на
водите на река Бисерска заместник кмета на О.Х.бил на място и наблюдавал
развитието на ситуацията, заедно с кмета на с.Бисер и други хора. Те
предупреждавали хората да се евакуират и да се изтеглят от опасната зона или да
се качват по високите етажи на къщите си. Като счита, че липсва основание да
отговаря за вредите от наводнението, като счита, че са били предприети всички
мерки за предотвратяване на трагедията, ответникът О.Х.моли искът спрямо него
да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че К.Г.Н.и Ж.Н.Х.са родители на Г.Ж.Н.. Двамата са починали на
10/2/2017 год. в с.Бисер.
С Акт за общинска собственост № 250
от 28/3/2000 год., съставен на основание параграф 7 т.2 от ПЗР на ЗМСМА, като
публична общинска собственост е актуван язовир Ешмеджика с площ от 28.621 дка,
представляващ имот № 000527 в землището на с.Иваново, при граници имоти 529 –
пасище, мера и държавен поземлен фонд; имот № 467 и № 468 – дере, О.Х.; имот №
020 – пасище, мера, О.Х.; имот № 002 – складов терен на М.на О..
С Акт за държавна собственост № 0567 от 23/4/2003 год.,
като публична държавна собственост е актуван незастроен поземлен имот в
землището на с.Иваново, О.Х., с площ от 2 610 573 кв.м., част от учебен
полигон, представляващ поземлен имот № 000002, по скица № Ф00110/17.4.2003 год.
на ОбС Земеделие и гори гр.Х.при граници: север – землищна граница на с.Остър
камък; изток – поземлени имоти № 501001, № 501002 – широколистна гора, №
000026, № 000028, № 000223 – полски път, № 00495 – вътрешна река, № 000530 –
пасище, мера; юг – поземлени имоти № 000020, № 000529, № 000528 – пасище, мера,
№ 000007 – широколистна гора, № 000527, № 000526 – язовир; запад – землищни
граници на с.Елена и с. Остър камък, имоти на М.на О.. В АДС е отбелязано, че
от 21/7/1961 год. имотът е предоставен за управление на М.на О., на основание
Постановление № 148 на МС от посочената дата.
На 1/6/2004 год. Началникът на
Генералния щаб на сухопътни войски е изпратил до началника на Генералния щаб на
българската армия становище с рег. № Ж100, в което е заявил, че границите на
полигон Корен са определени през 2002 год.от комисия, съставена от
представители на МО и Поземлената комисия на Х.и при провеждане на ученията и
бойните стрелби, се ползвала само територията, в определените граници. В
становището е изразено несъгласие за преместване на границите на полигона, като
в частта относно язовир И.е отбелязано, че язовирът се използва от
подразделенията за обучение по подводно кормуване и десантиране и че,
независимо, че язовирът се намира в очертанията на полигона, той се ползвал от
местното население. Отбелязано е, че с водните запаси на язовира се разпорежда О.Х.и
МО няма отношение към тях.
На 8/1/2009 год. Областният
управител на област Хасково е изпратил писмо до М.на О.и до О.Х., с искане за
информация дали собствеността върху язовир И.принадлежи на МО; каква процедура
следва да се приеме, в случай, че язовирът не принадлежи на МО и какво
отношение е взела ТД Гражданска защита в аварийните планове. Писмото е
изпратено по повод констатиран от Агенция по рибарство и аквакултури, силен теч
от стената на язовира.
С писмо изх. № ОХ-02-9 от 19/1/2009 год., кметът на О.Х.е
уведомил Областния управител на област Хасково, че от становището от 1/6/2004
год. на Началника на ГЩ на сухопътни войски ставало ясно, че язовирът се
намирал в очертанията на полигон Корен и се използва от подразделенията; че е
съставен акт за общинска собственост и не са изяснени отношения на съсобственост
с МО и че О.Х.провежда системно наблюдение на състоянието на язовирната стена и
преливника, а потенциалната опасност от наводнение/скъсване на язовирната стена
е залегнала в плана за защита на населението при бедствия. Приложен е одобрен
от кмета на общината авариен план, съгласуван с Началника на ОУ Пожарна
безопасност и защита на населението, в който е констатирана възможност от
скъсване на язовирната стена при обилни валежи, силно снеготопене или
земетресение.
М.на О.от своя страна е отговорило
на писмото Областния управител от 8/1/2009 год. със свое писмо от 2/2/2009
год., в което е отбелязано, че имотът, ползван от М.за учебен център Корен и
актуван с акт са публична държавна собственост, не включва язовир Иваново,
който бил граничен имот на ползвания от министерството. Отговорено е, че МО не
е изграждало подобно съоръжение и такова не е заведено в баланса. Отговорено е,
че е допусната грешка в картата на възстановената собственост, за поправянето
на която МО не възразява да бъдат предприети действия от собственика на язовира
О.Х..
След този отговор, областният
управител на област Хасково е информирало кметът на О.Х.за отговора на МО и е
поискал информация в срок до 24/2/2009 год. какви действия са предприети за
поправяне на грешката в картата на възстановената собственост.
Отстраняването на фактическата
грешка в картата на възстановената собственост е поискано от кмета на О.Х.с
писмо изх. № ОХ – 17-270 от 6/4/2009 год., адресирано до Общинска служба
Земеделие и гори гр.Харманли. В писмото изрично е отбелязано, че имотът с № 527
с площ от 28 621 дка е собствен на О.Х., актуван е като публична общинска
собственост и че не е предоставян за ползване и управление на МО.
В отговор до кмета на О.Х.от
22/4/2009 год., Началникът на ОС Земеделие и гори гр.Х.е заявил, че
координатите на терена на корпусен военен полигон Корен били съгласувани с МО и
не можело да се приеме, че в картата на възстановената собственост на землище
с.И.е допусната фактическа грешка, а МО следвало да изключи частта от язовир И.попадаща
във военния полигон и да я предостави на О.Х.. Отговорено е, че актът за
общинска собственост ще бъде отразен в картата на възстановената собственост.
С писмо вх. № 2550 от 19/11/2010
год. кметът на О.Х.е поискал съдействие от Областния управител на област
Хасково във връзка с констатирано пропадане на стената на язовир Иваново,
констатирано на 12/11/2010 год. В писмото е отбелязано, че поради неизяснен
статут на собствеността, язовирът не се стопанисвал от никой и опасността от
скъсване на стената е повече от реална. Изпратени са документи относно
собствеността и доклад за техническото състояние на язовира. Докладът, изготвен
от инж.Г. Т.П.констатира недостатъци, деформации и пропадане на язовирната
стена, които към момента на огледа не били критични, предложени са конкретни
ремонтни работи, които да бъдат предприети. Приложен е и констативният протокол
от 12/11/2010 год., съставен по сигнал на жителите на с.Иваново.
Във връзка с това писмо, областният
управител на област Хасково е поискал от министъра на О.да предприеме незабавни
мерки за отстраняване на констатираните пробойни и за привеждане на язовира в
нормално експлоатационно състояние. Писмото е изпратено до МО, тъй като
областният управител констатирал при справка в ОД Земеделие, че язовирната
стена попада в имот № 000002, актуван като държавен и част от корпусен учебен
център на МО.
В отговор на това писмо, с писмо
рег. № 08-00-6 от 9/12/2010 год. министърът на О.е уведомил областния
управител, че М.не е изграждало съоръжението и язовирът не му е предоставен за
управление, респективно не е заведен в баланса на министерството.
На 14/11/2011 год. кметът на О.Х.е
докладвал на областния управител на област Х.са пропадане на язовирната стена
на язовир И.и опасност от разрушаването й, като е отбелязано, че язовирът се
стопанисва от МО. В писмо на кмета на О.Х.до областния управител от 16/12/2011
год. е съобщено отново за опасността от разрушаване на язовирната стена, като
изрично е отбелязано, че е неустановена собствеността върху язовира между О.Х.и
МО.
По делото е представен договор за
кредит между Райфайзенбанк България ЕАД и Г.Ж.Н., обезпечен с договорна
ипотека, наложена върху имот на родителите му в гр.София, ж.к.Овча купел.
Представени са и писмени
доказателства, от които се установява, че към 1970 год. в Хасковски окръг са определени
отговорници за предотвратяване на наводненията, като за язовир И.е бил
определен конкретен отговорник и създадена аварийна група. В списък на
язовирите в район Х.е отбелязано, че язовир И.е заведен на ТКЗС И.към 1971 год.
Язовирът е отбелязан и в списък на язовири, стопанисвани от АПК, като
стопанисван от АПК Х.юг. През 1991 год. е направен разделителен протокол за
отделяне на ТКЗС с.И.от АПК Харманли, като от самия протокол и приложения към
него баланс, не е ясно дали язовир И.е бил предмет на разделянето – същият не е
описан и в справка № 1 на преоценените хидромелиоративни обекти. На 1/9/1994
год. ликвидационния съвет на Земеделска кооперация „3-ти Март“, с.Иваново, е
взела решение да предложи на търг обекти, сред които и „язовир“. На проведения
търг за спечелил обекта „язовир“ е обявен Д.С.С.и П.Г.. С договор от 3/10/1994
год. Председателя на ликвидационния съвет е продал на посочените две лица
комплекс „язовира“ с.Иваново, заедно с останалите обекти, посочени в списък.
Вещото лице по медицинската
експертиза дава заключение, че родителите на ищеца К.Н.и Ж.Х.са починали от
удавяне, което се намира в пряка причинно-следствена връзка с наводнението от
язовир Иваново. Според вещото лице смъртта на двамата съпрузи е била мъчителна
и обикновено настъпвала за между половин час и 45 минути.
Вещото лице по техническата експертиза
дава следното заключение: скъсването на язовирната стена на язовир Иваново,
настъпило на 6/2/2012 год. е предизвикано от липсата на техническа експлоатация
на язовирната стена, като комплекс от дейности и технически средства, целящи да
не се допусне неконтролирано изпускане на водохранилището, а така също и поради
липсата на мерки за предотвратяване натрупването на лед върху преливника, който
е бил запушен и не е могъл да поеме високата вълна, формирана от интензивния
валеж. Така, водата преляла през короната на язовирната стена, при което се
получило размиване на земнонасипната язовирна стена и довело до пълното й
разрушаване. Вещото лице не е констатирало никакви документи, от които да е
видно, че по съоръжението е била осъществена някаква строително-ремонтна
дейност за отстраняване на неизправностите от датата на първото писмо от
Областния управител през януари 2009 год. до датата на инцидента.
Констатираните още през 2009 год. повреди по язовирната стена били силен теч при основния изпускател, неработещ
спирателен кран при основния изпускател, видимо понижение в средната част от
короната на язовирната стена в надлъжна посока, напречна деформация на короната
на стената – слягане на ръба откъм сухия откос, рязко пропадане на каменния
насип във вид на яма с ширина от 2 метра е дълбочина , метър на височина 5
метра от короната на стената по сухия откос, в резултат на което са били
разуплътнени определени зони от стената. При оглед на място вещото лице е
констатирало нередности и незаконно строителство в частта около преливника,
което създало допълнителни условия за запушването му, като например незаконно
построени бетонови блокчета около преливника, които не позволили на формиралите
се ледени късове с дебелина около 12 см да преминат през преливника. Липсвали
данни и за извършвана поддръжка на язовирната стена и прилежащите й съоръжения,
за контрол и за текущи ремонти. Не било извършвано и задължително управление на
водния обем, за да се намали вероятността от преливане. Вещото лице е
изследвало количеството паднал дъжд в района на язовира около датата на
инцидента, максималния отток на язовира и максималните водни количества на
язовира и е стигнало до извод, че язовирът е следвало да поеме изчислените
параметри при падналия дъжд. Според вещото лице, предотвратяване на
наводнението на с.Бисер, след скъсването на язовирната стена, е било невъзможно.
Самото наводнение било предизвикано от образуваната при скъсването на стената
приливна вълна, която при придвижване по руслото на реката е достигнала до
с.Бисер, отстоящо на около 14 км. Наводнението настъпило за около 35 минути. В
най-ниските участъци от селото, около реката, нивото на водата достигало 2.5
метра. Къщата на родителите на ищеца била на 80 метра от реката, в близост до
моста на река Бисерска. При направения оглед вещото лице е констатирало, че
водата е достигала височина около 2 метра при къщата за около 10 минути, а по
самата нея нямало видими дефекти. Къщата на родителите на ищеца се намирала
след моста, спрямо движението на водата. Когато водата достигнала до моста,
получило се т.нар.подприщване, след което водата прехвърлила моста и се насочила
към къщата на родителите на ищеца.
Свидетелката Т.А.Г.заявява, че познава добре ищеца и
семейството му, били близки приятели, а срещите им били чести. Ищецът живеел
със своите родители в гр.София, с тях живеела и сестрата на свидетелката,
поради което и тя им гостувала много често. Г. и родителите му били много
задружно семейство, живеели заедно, празнували заедно и наблюдавани отстрани,
създавали усещане за разбирателство и обич. Свидетелката знае за трагедията с
родителите на Г. – те били пометени от водата. Свидетелката разбрала за
наводнението по телевизията и веднага се обадила на ищеца. Той вече пътувал към
с.Бисер. Това била първата зима, в която родителите на Г. решили да се върнат в
родното си село, след като се пенсионирали. Още като се чули по телефона, Г.
бил много разтревожен и усещал, че нещо лошо се е случило с родителите му, тъй
като майка му не отговаряла на позвъняванията му. Г. се включил в издирването
им, което продължило 3-4 дни, но не можели да ги намеря. След като са ги
открили, се установили, че двамата били починали от удавяне. Свидетелката
присъствала на погребението на двамата и тогава разбрала, че телата им били в
много лошо състояние, обезобразени от водата. Г., въпреки, че бил държелив
човек, бил тотално съсипан. Както на самото погребение, така и дълго време след
това, той трудно говорел, не можел да формулира думи, за да изкаже своите мисли
и емоции. След смъртта на родителите си, той станал тъжен, умислен. Трагедията
променила устоите му – от жизнерадостен и весел човек, той станал умислен,
невярващ в справедливостта, в истината и в живота. Болката му не затихвала с
времето – и в момента, когато заговорели за това, той бил много разстроен,
търсел истината и отговори. До момента Г. говорел много често за родителите си.
Свидетелят Г.Ж.Г. *** към 2012 год.
заявява следното: Той получил сведения за проблем в с.Бисер, свързан с язовир
Иваново, рано сутринта в деня на наводнението и организирал тръгване за с.Бисер.
Около 6:00 часа сутринта той бил на моста в селото, където се били събрали
много хора, там бил и кмета на селото и наблюдавали нивото на реката и
развитието на ситуацията. По това време реката била още в коритото си, но се виждала
опасността от преливане по дигите. Дъждът спирал и започвал да вали отново. Нивото
на реката ту се повишавало, ту спадало. Свидетелят повикал багери, които да
дойдат и да засипват с пръст дигите. Към 7:00 часа сутринта пристигнали
автобусите с ученици и свидетелят ги отпратил обратно. Когато станало ясно, че
проблемът се задълбочава и започнало наводнението, свидетелят изпратил кмета на
селото на единия бряг на реката, а той минал по другия бряг и започнал да
предупреждава хората да се евакуират и да минават на високи места. Някои хора
били вече по вторите етажи на къщите си, но те ги предупреждавали да излизат,
тъй като виждали как водата навлиза. Самият свидетел и хората тръгнали от моста
към края на селото, на 500 метра от моста, когато реката преляла и започнала да
залива улиците – някои улици водата
заливала по-бавно, други – по-бързо. Според него нивото се вдигало постепенно,
свидетелят не видял приливна вълна или стена, подобна на цунами. Свидетелят не
познавал родителите на ищеца, но чул за двама души, които били намерени след
няколко дни, извън дворовете си. По-късно той посетил язовирната стена –
половината от нея била рухнала, макар и не на мястото, където се очаквало.
Горното се установява от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебно-медицинската
и съдебно-техническата експертиза, приети от съда.
Правни изводи, въз основа на
приетите за установени факти:
По правната квалификация: Твърденията в исковата молба
дават основание искът да се квалифицира по чл.49 от ЗЗД – обезщетение за вреди
от неправомерни деяния (действия или бездействия) на лица, на които е възложено
извършването на някаква работа. С оглед заявените факти и обстоятелства относно
причините за настъпване на вредите - инцидент, настъпил от скъсана язовирна
стена, който не е резултат от природно бедствие, претенцията е за вреди от
неизпълнение на законово задължение, а не от неупражнен контрол от страна на
собственика на дадена вещ. За да бъде квалифицирана претенцията като искане за
обезщетяване на вреди, настъпили от вещ, то тези вреди трябва да са последица
от свойствата и недостатъците на самата вещ. Твърденията за наличие на виновно
човешко поведение, дават основание на съда да квалифицира претенцията по чл.49
от ЗЗД.
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 от ЗЗД включва следните елементи: неправомерно
деяние, от лице или лица, на които е
възложено извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка
причинно-следствена връзка от него са настъпили вредоносни последици.
Настъпването на фактите, съставляващи фактическият състав на отговорността по
чл.49 от ЗЗД се доказва по категоричен начин в настоящото производство, като
всеки един от посочените елементи ще бъде разгледан от съда поотделно. Преди
това обаче, съдът дължи да изследва основния спорен въпрос по делото - кое лице
носи отговорност за поддържане на водното съоръжение, респективно за обезщетяване
на вредите, настъпили от наводнението в с.Бисер, предизвикано от скъсването на
язовирната стена на язовир Иваново.
Язовир И.представлява водностопанска система,
включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните
деривации, съгласно легалната дефиниция на такъв вид обект, дадена в параграф 1
ал.1 т.94 от Закона за водите, приет през 1999 год. Водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината с изключение на тези, които са включени в
имуществото на търговски дружества и на язовирите по списък, приложен към
Закона за водите (в който списък язовир И.не е посочен), представляват публична
общинска собственост–вж. чл.19 ал.1 т.4 от Закона за водите. Създадената със
специалния Закон за водите правна уредба относно принадлежността на правото на
собственост върху водностопанските системи и съоръжения (язовири), съответства
на и не променя предшестващата правната уредба на собствеността върху водни
обекти, създадена с общите Закон за местното самоуправление и администрация от
1995 год. и Закон за Общинската собственост от 1996 год. В параграф 7 ал.1 т.2
от Закона за местното самоуправление и местната администрация е предвидено, че,
с влизането в сила на закона, в собственост на общините преминават язовири,
езера и др. от местно значение, ако не са включени в капитала, уставния фонд
или заведени в баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество (ал.2). В чл.2 ал.1 т.2 от Закона за общинската собственост е
предвидено, че общинска собственост са имотите, предоставени в собственост на
общината със закон. При така създадената
правна уредба е очевидна целта на законодателя – да предостави в собственост на
общините местните водни обекти, което улеснява поддържането им и предоставя ползите
от тях на населението на съответната община. В съответствие с тази правна
уредба, съдът приема, че собственик на язовир И.е общината, на чиято територия
се намира язовирът, тоест О.Х.. Правото на собственост на общината върху този
воден обект е възникнало ex lege, с
влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Това е и основанието, на което общината е съставила в своя полза Акт за
публична общинска собственост № 00250/28.3.2000 год. и като правопораждащ
правото й факт, в него е посочен параграф 7 т.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация. Актът за публична общинска собственост
удостоверява възникването на правото на собственост и легитимира О.Х.като
собственик на имот № 000527 с площ от 28.621 дка в землището на с.Иваново, с
посочен начин на тройно ползване – язовир Ешмеджика (известен още като язовир
Иваново). Липсват доказателства, които да оборват констатациите в Акта за
публична общинска собственост. Такива доказателства биха били документи,
удостоверяващи възникване на право на собственост в полза на друго лице, преди
влизането в сила на Закона за местното самоуправление и местната администрация
или наличие на някои от изключенията по цитирания закон, когато водният обект
не би могъл да бъде придобит от общината – например, ако той е държавна
собственост или е включен в капитала на дружество с държавно имущество или пък,
ако е бил частна собственост.
Не се доказва язовир И.да е бил държавна собственост
към момента на влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, нито да е включен в капитала или уставния фонд на дружество с
държавно имущество или да са били налице друг пречки за актуването на язовира
като общинска собственост. Твърдението на ищеца, че именно язовирът е актуван с
Акт за публична държавна собственост № 0567 е недоказано. С цитирания Акт за
публична държавна собственост е актуван поземлен имот № 000002 по картата на
възстановената собственост в землището на с.Иваново, с посочен начин на трайно
ползване – друга територия с нестопанско значение. В скицата, съпровождаща Акта
за публична държавна собственост имотът не е отразен като воден обект. А в Акта
за държавна собственост язовирът е посочен като граница на актувания като
държавен имот. Не би могло да се приеме твърдението на ищеца, че поземлен имот
№ 000002 представлява реална част от язовир Иваново, тъй като това би
означавало, че Държавата и О.Х.са притежавали в съсобственост имота, върху
който е разположен язовирът. По делото
няма данни за възникване на съсобственост между Държавата и общината, а подобна
съсобственост би противоречала на целта на Закона за общинската собственост и
Закона за държавната собственост да се разграничат двата вида публична
собственост, като ясно се определят обектите, съставляващи държавна и обектите,
съставляващи общинска собственост. Нещо повече, съсобственост върху имот, върху
който се намира водно съоръжение е възможна, съгласно чл.27 от Закона за
водите. Законът обаче не допуска делба на водния обект, чрез обособяване на
реални части от него, които принадлежат на отделни собственици – чл.28 от
Закона за водите. Това означава, че реално поделяне на язовира между държавата
и общината, ако е била допусната такава съсобственост, би противоречала на
закона. Преценката на събраните по делото доказателства в контекста на
съществуващата правна регламентация относно собствеността върху водните обекти,
сочи на извод, че язовир И.съставлява част от имота, актуван с Акт за публична
общинска собственост, а не част от имота, актуван с Акт за публична държавна
собственост, като двата имота са съседни. Не се доказва язовирът да е бил
предоставен за ползване на МО, доколкото липсва учредителен акт в този смисъл,
изходящ от лицето, разполагащо с право да учреди ползване – общината.
Действително, в писмо от Началника на Генералния щаб на сухопътните войски, се
съдържат данни за фактическо използване на язовира за военни нужди към 2004
год.. Това фактическо положение обаче не може да послужи като основание да се
приеме, че М.е носител на ограничено вещно право на ползване или облигационно
право да ползва имота за нуждите си. Фактическото използване на язовира от
министерството, ако такова действително е било налице, е създало отношения
между М.и собственика на язовира, които не са предмет на настоящото
производство и не променят изводите относно собствеността върху имота. Съдът не
възприема тезата на ищеца, че продължилото фактическо ползване на язовира от МО
е имало за последица придобиване на ограниченото право на ползване от страна на
министерството. С приемане на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, имотът е придобил статут на публична общинска собственост.
Забраната за придобиване по давност на вещи, които са публична общинска
собственост (чл.86 от ЗС) касае както правото на собственост, така и
ограниченото вещно право на ползване.
По делото не се доказва язовирът да е бил прехвърлен
на частно лице преди влизане в сила на Закона за местното самоуправление и
местната администрация, по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му. Представени са доказателства, че имотът е бил
заведен в баланса на ТКЗС Иваново, а впоследствие е бил стопанисван от АПК
Харманли. Не се доказва обаче по какъв начин имотът е преминал от ТКЗС в полза
на АПК – еднозначни доказателства в този смисъл не се съдържат в представения
по делото разделителен протокол. През 1994 год. обект, наречен „язовир“ и
язовирен комплекс И.е продаден от ликвидационния съвет на Земеделска кооперация
„Трети март“ на две физически лица. Предвид липсата на доказателства по какъв
начин язовирът е бил разпределен на земеделската кооперация,съдът приема, че
Кооперацията е разполагала с правото да се разпореди с имота. Дори и да се
приеме, че язовирът е разпределен на кооперацията и че е налице идентичност на
язовир И.с продадения комплекс, договорът за продажба не е произвел действие,
поради неспазване на процедурата за провеждане на търга – по делото не се
доказва да е взето решение на ликвидационния съвет на кооперацията, в
съответствие с изискванията на действалата към този момент Наредба за търговете
(към която препраща чл.43 от ППЗСПЗЗ), което съдържа изискуемата информация, не
се доказва спазване на изискването по чл.48 ал.9 от ППЗСПЗЗ за разгласяване на
търга и провеждането му в определен срок, след разгласяването, както Наредбата
за търговете изисква; не се доказва заплащане на цената от спечелилите търга.
При това положение, съдът приема, че проведеният търг е бил нищожен по смисъла
на параграф 11 ал.2 от ПЗР, като липсват данни да са били налице условията на
параграф 30 ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ за запазване валидността на сделката,
сключена, след провеждането на търга. Така, следва да се приеме, че към момента
на влизане в сила на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, имотът не е бил прехвърлен валидно на трето лице, поради което и
актуването му като публична общинска собственост е било направено в
съответствие със закона.
По изложените дотук съображения, настоящият съд
приема, че язовир И.представлява публична общинска собственост и част от
активите на О.Х., както и че върху язовира не е било учредено вещно или
облигационно (концесия за водоползване) право на ползване.
Предвид приетото от съда, главният иск за солидарно
осъждане на М.на О.и на О.Х.за обезщетяване на вредите от наводнението в
с.Бисер следва да бъде отхвърлен, тъй като липсват основания за възникване на
отговорност на Министерството, респективно не е възникнала солидарна
отговорност между двамата посочени от ищеца ответници. По същите съображения
следва да бъде отхвърлен и искът срещу предпочитания ответник – М.на О.. Съдът
следва да разгледа евентуално съединения иск, предявен срещу О.Х., която, по
изложените по-горе съображения представлява лицето, което притежава пасивна
материално-правна легитимация да отговаря за вредите от наводнението.
Поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на водностопанската
система, като сбор от обекти по смисъла на параграф 1 ал.1 т.94 от Закона за
водите, се осъществява от няколко правни субекта: от собственика на системата
или от лицето, което упражнява право на ползване върху нея – чл.139 ал.1 от
Закона за водите. Както вече беше отбелязано, върху язовир И.не е било
учредявано право на ползване. Фактически ползватели на съоръжението могат също
да участват в разходите за поддръжката му, но този въпрос е ирелевантен към
предмета на настоящото производство, доколкото той би рефлектирал върху
създаване на облигационни правоотношения между собственика и фактическия
ползвател, ако има такъв, но няма отношение към правопораждащите факти,
обуславящи възникването на отговорността за обезщетяването на вредите, търсени
в това производство. Законът за водите предвижда в чл.139б, че при спор за
собственост на язовир, областният управител осъществява организацията и
техническата му експлоатация до влизането в сила на съдебното решение. В
настоящия случай, като се вземе предвид кореспонденцията между О.Х., МО и
Областния управител на област Хасково, може да се направи извод, че е бил
създаден отрицателен спор за собственост между О.Х.и М.на О., тъй като всяка от
двете институции е отричала своето право върху имота и е сочила другата
институция като собственик. При този спор за собственост, законът е вменил в
задължение на областния управител да извършва дейностите по чл.137 и чл.138 от
Закона за водите, в какъвто смисъл следва да се разбира задължението на
областния управител да осъществява организацията и техническата експлоатация на
язовира. Отговорността на Областния управител обаче не изключва отговорността
на действителния собственик на съоръжението, а двете институции отговарят
солидарно за причинените вреди. Законът дава възможност на пострадалия да
насочи иска си към всеки един от извършителите на деликта, поради което и съдът
приема, че отговорността на действителния собственик не е изключена, в случаите
на съпричиняване. В случая, отговорността следва да бъде понесена от О.Х.. Това
е институцията, която с бездействието си е допуснала настъпването на наводнението,
в резултат на което е била причинена смъртта на родителите на ищеца.
Бездействието на служителите на ответната община е
противоправно, тъй като противоречи на задълженията за действие, които законът
вменява на собственика на язовира във връзка с неговата поддръжка. Поддръжката
на водното съоръжение цели предпазване от вредното въздействие на водата (в
това число и от наводнение – чл.137 ал.1 от Закона за водите) и може да бъде оперативна и постоянна. От
дефинирането на двете понятия оперативна и постоянна защита и с оглед
представените по делото доказателства, съдът приема, че ответната община е
изпълнила задължението си, да осигури т.нар. оперативна защита, като е приела и
съгласувала с компетентния орган (МВР) авариен план за действие. Такъв план е
бил приет от О.Х.и съгласуван с компетентния орган. С това обаче е приключило
единствено изпълнение на задълженията по съставяне на нужната документация.
Създаването на документи, в изпълнение
на закона обаче не е в състояние да предотврати настъпването на такава тежка
катастрофа, каквато е настъпила при скъсването на язовирната стена на язовир
Иваново. Затова и законът създава задължение за осъществяване на постоянна
защита от вредното въздействие на водите, при която предвижда и конкретни
практически мерки, които следва да бъдат взети „за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени
от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление
на риска от наводнения, и ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието
техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация“ – чл.138 ал.1
т.7 от Закона за водите. Множество конкретни превантивни действия и действия
при опасност или при настъпване на бедствия са предвидени да бъдат извършвани
на общинско ниво и в Закона за защита при бедствия. Условията, редът и
изискванията за организация и осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях от своя страна е било регулирано в
действалата до 2016 год. Наредба № 13 от 29/1/2004 год. за условията и реда за
осъществяване на техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към
тях, в която са предвидени конкретни по вид и срокове за извършване работи по
контрол и текущ ремонт на посочените съоръжения. Всички тези действия са
насочени към предотвратяване на бедствията или ограничаване на вредите, в
случай на настъпването им и осигуряване на адекватна защита на пострадалите. В
настоящия случай, служители на ответната община са нарушили задълженията си да
действат за осигуряване на постоянната защита на населението, живеещо на
територията на общината. По делото са събрани множество доказателства,
установяващи, че тежкото състояние на язовир И.и в частност на язовирната
стена, е било известно на общината няколко години преди настъпване на
трагедията. Още през 2009 год. различни комисии, включващи представители на О.Х.са
наблюдавали и оценявали състоянието на язовирната стена. Доказва се и
назначаването на технически експертизи, които от своя страна са набелязвали
мерки за предотвратяване на евентуални катастрофа (вж.доклад на инж.Пеев,
приложен към кореспонденцията между общината и Областния управител). През 2010
год. и няколко месеца преди инцидента, по назначена от общината проверка отново
са констатирани запушване на преливника, нередности в работа на изпускателя на
язовира, пропадане на язовирната стена, деформация в короната на язовирната
стена. От водената кореспонденция между институциите – Община, М.на О.,
Областен управител, става ясно, че служители на общината са били наясно със
съществуващата опасност от разрушаване на язовирната стена. Всичко обаче е било
документирано единствено на хартия и не са били предприети никакви мерки за
предотвратяване на бедствието. Нещо повече, от изслушаната по делото техническа
експертиза се доказва безспорно, че скъсването на язовирната стена е последица
от липсата на каквато и да било техническа експлоатация на язовирната стена и
липсата на поддръжка за период от около 10 години. Съдът счита, че допуснатото
от ответника О.Х.документиране на техническите неизправности на язовирната
стена, без предприемането на каквито и да било конкретни технически дейности по
отстраняване на тези неизправности, представлява противоправно деяние, за което
посоченият ответник носи отговорност. Бездействието на служители на ответната
община е продължило и след фактическото настъпване на наводнението, което е
било непредотвратимо, след скъсването на язовирната стена. От показанията на
свидетеля Генов – заместник кмет на общината по това време, съдът стига до
извод, че служителите на общината единствено са регистрирали/наблюдавали
настъпващото бедствие. Предприетите мерки за евакуация на населението с
настъпване на наводнението са били неадекватни на създадената ситуация („предупредихме
хората, които бяха на място“, „предупреждавахме хората на двата бряга“,
„викахме към хората или със знаци им показвахме да излизат от къщите“). Не се
установява общината да е осигурила практическото приложение на нито една от
предвидените в аварийния си план мерки, нито пък да е обезпечила прилагането на
мерките, предвидени в Закона за защита от бедствия. Настоящият съд определя
действията на служителите на общината, след настъпване на бедствието като
хаотични, неадекватни на създалата се опасност и неосигуряващи изпълнението на
възложените със закон функции на общинската администрация. Ето защо Общината
следва да отговаря за вредите, настъпили в резултат от неизпълнение на
задължението й да осигури безопасността, живота и здравето на живеещите на
нейната територия.
Доколкото отговорността по чл.49 от ЗЗД е безвиновна,
изследване на вината на Общината за настъпване на трагедията не се налага.
Вината на конкретните служители на общината, допринесли с бездействието си да
настъпят вредоносните последици, се предполага – чл.45 ал.2 от ЗЗД.
От наводнението в с.Бисер и в пряка
причинно-следствена връзка с него е настъпила смъртта на родителите на ищеца.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза установява еднозначно, че
родителите на ищеца са починали от удавяне със сладководна вода. Същият факт се
установява и от неоспорените протоколи от аутопсията на мъжа и жената. За
причинената от удавяне смърт свидетелства в показанията си и свидетелката Т.Г..
Едновременната загуба на двамата му родители, се е отразила по изключително
тежък негативен начин върху психиката на ищеца. Ищецът е живеел заедно с
родителите си в едно задружно семейство, при взаимна обич, разбирателство и
подкрепа – тези сведения се съдържат в показанията на свидетелката Г..
Свидетелката също така установява, че ищецът се е включил в тяхното издирване
от самото начало, участвал в спасителните екипи и присъствал при намирането им.
От ищеца свидетелката разбрала, че телата на двамата му родители били в много
лошо състояние и обезобразени от дългия престой във водата. Свидетелката има
преки впечатления от емоционалното състояние на ищеца още от погребението и
впоследствие. Ищецът се променил, след трагедията – трудно намирал и формулирал
думи, за да изказва мислите и емоциите си; станал много тъжен и умислен, точно
обратно на обичайния му жизнерадостен и весел нрав. Променило се усещането му
за света, той започнал да не вярва в справедливостта, в истината и в живота.От
преживяната трагедия се променили устоите на ищеца. До момента свидетелката
виждала как болката му не затихвала, всеки път като се заговорели тя го виждала
разстроен и търсещ истината и отговори на въпросите си. Съдът определя
негативната промяна в емоционалното състояние на ищеца, негативната промяната
във вижданията на ищеца относно справедливостта и истината, преживените тежки
моменти на издирване и откриването на обезобразените трупове на родителите му
след няколкодневно претърсване, за неимуществени вреди, чието обезщетяване се
дължи от ответника О.Х., като институцията, която носи пасивната
материално-правна отговорност да възстанови всички вреди от наводнението в
с.Бисер.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът
следва да определи по справедливост – чл.52 от ЗЗД. Справедливостта е етична
ценностна норма, която няма легална дефиниция, а е обществено установен
критерий. Той се формира от нагласите на обществото към даден момент. Според
настоящия съд справедливостта следва да се разглежда като съразмерност, а
присъждането на обезщетение по справедливост е възстановяване на нещата по
начин и ред, който изглежда правилен, съответен на претърпяната загуба. Така,
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да
съобрази отражението, което трагичното събитие е оставило в живота на ищеца,
претърпяната от него загуба – в един ден, в резултат от трагичен инцидент
загиват и двамата му родители. Освен това, съдът следва да съобрази факта, че
ищецът е живеел заедно със своето семейство, утежняващите болката му
обстоятелства като това, че лично е участвал в издирването на родителите си, че
двамата не са били открити дни наред след наводнението, а телата след
откриването им са били в силно увредено състояние. Това са все факти, които
правят чисто житейски, а и в конкретния случай, според свидетелските показания,
са направили болката от загубата още по-силна, засилили са шока от преживяното.
На следващо място, при определяне на обезщетението, съдът взема предвид
необратимия характер на вредата – едновременна загуба на двамата родители,
която няма как да бъде поправена и положението не би могло да се възстанови
такова, каквото е било преди трагедията. Специално място в преценката на съда
заема и разбирането, че човешкият живот е висша ценност и неговото опазване
следва да е основен приоритет на всеки един правен субект, особено много –
приоритет на институциите, които по закон са натоварени с това задължение.
Небрежното отношение на институциите към съхранение на човешкия живот, засилва
последиците от претърпяната загуба – според свидетелските показания, ищецът е
загубил вяра в справедливостта. При съобразяване на всички тези обстоятелства
съдът счита, че отговарящо на справедливостта и на конкретните особености на
настоящия случай, обезщетение би била претендираната от ищеца сума от
350 000 лева или по 175 000 лева за всеки един от двамата му родители.
Върху тази сума ответната община дължи и лихва за
забава от датата на деликта – 06/2/2012 год.
По
отговорността за разноски:
Ищецът е освободен от задължение за заплащане на
държавна такса и разноски по делото. Ето защо и на основание чл.78 ал.6 от ГПК,
ответникът О.Х.следва да заплати в полза на Софийски Градски съд държавна такса
и разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 14 000 лева
държавна такса и 450 лева разноски.
При този изход на спора и на основание чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата ответникът О.Х.следва да заплати на процесуалния представител
на ищеца, предоставил правна помощ безплатно, адвокатско възнаграждение в
размер на 10 236 лева (с включен ДДС, съгласно пар.2а от ДР на Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.).
Предвид отхвърлянето на иска срещу М.на О., ищецът
следва да заплати на този ответник, на основание чл.78 ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 300 лева,
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от Г.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, 4-ти
полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д. за солидарно осъждане на М.на О., с адрес
гр.София, ул.“**********и О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х.****, пл.*******,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
смъртта на Ж.Н.Х.– баща на ищеца и К.Г.Н.– майка на ищеца, загинали при
наводнението на с.Бисер на 6/2/2012 год. при скъсване на стената на язовир
Иваново, в размер на сумата 350 000 лева (по 175 000 лева за всеки загинал
родител).
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен от Г.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, 4-ти
полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д. срещу М.на О., с адрес гр.София, ул.“*******,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
смъртта на Ж.Н.Х.– баща на ищеца и К.Г.Н.– майка на ищеца, загинали при наводнението
на с.Бисер на 6/2/2012 год. при скъсване на стената на язовир Иваново, в размер
на сумата 350 000 лева (по 175 000 лева за всеки загинал родител).
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х.****,
пл.*******, да заплати на Г.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен
адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д., на основание чл.49 от ЗЗД, сумата
175 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта
на Ж.Н.Х.– баща на ищеца и сумата
175 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат
от смъртта на К.Г.Н.–
майка на ищеца, двамата загинали при наводнението на с.Бисер на 6/2/2012 год.
при скъсване на стената на язовир Иваново, заедно със законната лихва от 06/2/2012
год. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Г.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, 4-ти полуетаж, офис № 4, адвокат Н.Д. да заплати на М.на
О., с адрес гр.София, ул.“*******, на основание чл.78, ал.8 от ГПК
сумата 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х.****,
пл.******* да заплати на адвокат Н. Н.Д., ШАК с адрес ***-ти полуетаж,
офис № 4, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 10 236 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА О.Х., БУЛСТАД *******, с адрес гр.Х.****,
пл.******* да заплати в полза на Софийски Градски съд, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК сумата 14 450
лева – държавна такса и разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: