№ 4049
гр. София, 07.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110208264 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Ц. И. Ц., ЕГН **********, чрез адв. В. И. от
САК, против Наказателно постановление № BG13122023/5800/P8-
1695/09.05.2024 г., издадено от директор на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на основание чл.
179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.
139, ал. 7 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Излагат се съображения, че в АУАН и издаденото въз основа
на него НП не е посочен съответният тол сегмент, в който превозното
средство е навлязло. Излагат се твърдения, че дружеството-ползвател на
процесното ППС с рег.№ хххххххххх - "ххххххххххххх" ЕООД, ЕИК:
хххххххххххх, разполага с бордово устройство, въз основа на сключен
договор с "ххххххххххххх" АД, ЕИК:хххххххххххх (с предишно
наименование "ххххххххххххх" АД) за предоставяне на услуга за електронно
събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане.
Изтъква се, че съгласно чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. доставчикът на електронната услуга за
събиране на пътни такси за изминато разстояние "ххххххххххххх" АД е
следвало да уведоми "ххххххххххххх" ЕООД, собственик и ползвател на
процесното ППС, относно отстраняване на техническата нередовност в
бордовото устройство и едва след изпълнение на това задължение и проявено
1
бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи
към ангажиране на административнонаказателна отговорност, като такова
уведомяване в случая не е извършено. В тази връзка се твърди, че
дружеството-ползвател на електронните услуги по генериране и отчитане на
тол данни, както и заплащане на тол такси - "ххххххххххххх" ЕООД,
незабавно е уведомило "ххххххххххххх" АД, предоставящо услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, като е поискало да му
бъдат предоставени логовете на бордовото устройство, монтирано в товарния
автомобил с рег.№хххххххххх, което обаче не е било сторено. Сочи се, че е
налице разминаване между описанието на процесното нарушение в АУАН и
НП, доколкото в АУАН е посочено, че нарушението е извършено с ППС с
обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3.5 тона, а
в НП е допълнено, че същото е с маса над 12 тона и общо с 5 оси, каквото
фактическо твърдение не е налице в АУАН, като се поддържа, че посоченото
разминаване представлява съществено процесуално нарушение на нормата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е довело до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Сочи се, че нито в АУАН, нито в НП, е посочено кой е
извършителят на твърдяното нарушение и как е установено, че това е именно
жалбоподателят, което също е в нарушение на нормативното правило на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Навеждат се аргументи, че съгласно т. 27. Раздел 1. Глава
3 от публично оповестените Общи условия към договорите за предоставяне на
услуга за електронно събиране на пътни такси между Агенцията и
Националните доставчици на услуга за електронно събиране на пътни такси
Доставчикът гарантира, че всяко бордово устройство, което използва за целите
на изпълнение на Договора, ще бъде поддържано в техническа изправност и
ще предава верни данни за целите на тол таксуването, както във връзка с
отчитане на тол сегментите, в които пътното превозно средство е навлязло,
така и относно обстоятелствата, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за
пътищата, свързани с размера на дължимите такси. Поради това
жалбоподателят не носи административнонаказателна отговорност при
недеклариране и/или неправилно деклариране на тол данни и за
начисляването и събирането на тол такси от ползвателите на платената пътна
мрежа.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц. Ц., редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуален представител - адв. С.С. от САК,
преупълномощен от адв. В. И. от САК, който пледира за отмяна на
наказателното постановление. В допълнение на изложените в жалбата доводи
сочи, че представените в съдебно заседание писмени доказателства са
неотносими към процесния случай, доколкото в тях са посочени номера на
стационарна контролна точка, както и на нарушението, които се различават от
посочените в АУАН и НП. Независимо от това изтъква, че от представеното
становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“ към НТУ, е видно, че отчетената тол такса е в размер на 0,
97 лв., като наложената глоба в размер на 1800 лв., както и посочената
компенсаторна такса надхвърлят многократно дължимата тол такса. По
изложените съображения адв. Славов пледира за отмяна на наказателното
постановление и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на адв. В. И., която е оказала безплатна правна помощ на жалбоподателя
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Наказващият орган - Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, се представлява от юрк.
2
Христослава Касова, която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на АПИ.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в
срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН - видно от известие за доставяне наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 21.05.2024 г., а жалбата (видно
от получения входящ номер) е подадена на 03.06.2024 г.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Към 29.11.2023 г. "ххххххххххххх" ЕООД, ЕИК хххххххххххх, било
собственик на пътно превозно средство влекач с рег. № хххххххххх, марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона и с 2 оси.
Към 29.11.2023 г. между "ххххххххххххх" ЕООД и "ххххххххххххх" АД
бил сключен договор за използване на услуги за електронно събиране на такси
на база изминато разстояние с последващо плащане. По силата на сключения
договор пътното превозно средство рег. № хххххххххх било оборудвано с
бордово устройство.
На 29.11.2023 г. в 19:12 ч. на Чепинци, област София - град, по път А-6,
километър 60+705, посока намаляващ километър, който попада в обхвата на
платената пътна мрежа, тол сегмент **********, от устройство с № 10192,
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено
движението на влекач с рег. № хххххххххх, марка „Мерцедес“, модел
„Актрос“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона и с 2
оси. За посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно
чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. На посочената дата и час бордовото
устройство било изключено и не осъществявало пренос на данни относно
геопозиционирането и изминатото разстояние от пътното превозно средство.
Не била закупена и маршрутна карта, която да позволява преминаването на
пътното превозно средство по предварително определен маршрут от
платената пътна мрежа. За установеното преминаване на ППС бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП
с номер на нарушението 0C359F90C42F0FE1E063011F160A9EE8.
На 13.12.2023 г. в 18:03 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно - пропускателен пункт Калотина
пристигнало ППС с рег. № хххххххххх, вид: влекач, марка „Мерцедес“, модел
„Актрос“, управлявано от жалбоподателя Ц. Ц.. Свидетелят Г. С. на длъжност
старши инспектор в отдел „МП Калотина“, териториална дирекция „Митница
София“ извършил проверка в системата на НТУ и установил извършеното на
29.11.2023 г. нарушение. Във връзка с установеното нарушение, на 13.12.2023
г. свидетелят С., в присъствието на жалбоподателя Ц. и на един свидетел,
съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение №BG13122023/5800/Р8-1695, с който повдигнал против
жалбоподателя административнонаказателно обвинение за нарушение на чл.
139 ал. 7 ЗДвП, извършено на 29.11.2023 г. Актът бил предявен на
3
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Със съставяне на АУАН
жалбоподателят бил уведомен и за възможността в 14 - дневен срок да заплати
компенсаторна такса в размер на 750, 00 лева, в който случай няма да бъде
издадено наказателно постановление.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН били депозирани възражения
от жалбоподателя, заведени с вх. № 32-683207/20.12.2023 г., в които били
изложени съображения, сходни с тези от жалбата, като било оспорено
жалбоподателят да е декларирал, че е управлявал ППС към момента на
извършване на нарушението, за което липсвала изрична писмена декларация
от негова страна, както и че са били налице предпоставките за приложението
на чл. 28 ЗАНН.
След извършване на допълнителна проверка и разследване на спорните
обстоятелства (била изискана справка от „ххххххххххххх“ АД с писмо изх. №
53-00-3640/07.05.2024 г. и бил получен отговор от същото до Директора на
Национално тол управление, заведен с вх. № 53-00-6371/08.05.2024 г.) на
09.05.2024 г. Г. Темелков - директор на Национално тол управление към
Агенция "Пътна инфраструктура" издал обжалваното Наказателно
постановление № BG13122023/5800/P8-1695/09.05.2024 г., с което на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля Г. С.,
приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: наказателно
постановление № BG13122023/5800/P8-1695/09.05.2024 г., известие за
доставяне на НП, АУАН № BG13122023/5800/Р8-1695/13.12.2023 г., справки от
ТРРЮЛНЦ за актуалното състояние на "ххххххххххххх" ЕООД и
"ххххххххххххх" АД, справка от електронна система “FROTCOM”,
съдържаща отчет за пътуванията на автомобил е регистрационен номер
хххххххххх, за дата 29.11.2023 г.; писмо от "ххххххххххххх" АД с вх. № 53-
00-3671/08.05.2024 г. относно работата на бордовото устройство на ППС с
регистрационен номер хххххххххх за 29.11.2023 г.; лична карта и СУМПС на
жалбоподателя, свидетелство за регистрация част I и част II за ППС с рег. №
хххххххххх, заповед № ЗАМ - 1434/32-263874/08.08.2022 г. на директор на
Агенция „Митници“, заповед № ЧР - СП - НТУ - 149/25.05.2023 г. на
председателя на Управителния съвет на АПИ, заповед № РД - 11-
749/07.06.2023 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, протокол за
установяване годността за приемане за изграждането, доставката и монтажа на
стационарна контролна точка (СКТ) 1019, карта за местоположението на СКТ
10192, становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура" в НТУ, ведно с таблица с данни за движение на ППС,
създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а ал. 3 от ЗДвП - извлечение, веществените доказателствени средства - 2
броя статични изображения във вид на снимков материал на ППС с рег. №
хххххххххх.
Съдът се довери на показанията на свидетеля Г. С., които оцени като
последователни и съответни на писмените доказателства и на веществените
доказателствени средства. От показанията на свидетеля се установяват
обстоятелствата по съставяне на АУАН.
4
Съдът цени и писмените доказателства, които са също еднопосочни и
непротиворечиви. От писмените доказателства се установяват и
компетентността на наказващия орган и на актосъставителя. От писмо с изх.
№ 11-00-3500/08.07.2024 г. АПИ, НТУ, ведно с приложения - карта за
местоположението на стационарна контролна точка (СКТ) 10192 и протокол
за установяване годността за приемане за изграждането, доставката и монтажа
на СКТ 1019, се установяват точното разположение на контролното
устройство и неговата пригодност, като наведените от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения за несъответствие на посоченото
в писмените доказателства техническо средство със средството, с което е
установено конкретното нарушение, съдът прецени за неоснователни.
Съгласно чл. 167а ал. 3 ЗДвП "електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата." Съгласно чл. 189е ал. 13 ЗДвП за
съставените актове за установяване на административни нарушения и
издадените наказателни постановления по този член (по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в -
бел. с.) се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 - 3 и ал. 13 - 16. Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Ето защо съдът цени като веществени
доказателствени средства изготвените от електронната система за събиране на
пътни такси статични изображения, от които се установяват регистрационния
номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и разположението на
техническото средство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно чл. 37 ал. 1 б. „а“ ЗАНН актове за установяване на административни
нарушения могат да съставят длъжностните лица, посочени изрично в
съответните нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 1 ЗДвП
актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в
ЗДвП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл.
167, ал. 3 - 3б и чл. 167а ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл.
167 ал. 3а ЗДвП по отношение на пътните превозни средства, които напускат
Република България, Агенция "Митници" контролира маршрутите на
превозвачите, като за тази цел може да проверява съответствието им с
декларираните тол данни. Разпоредбата на чл. 167 ал. 3б ЗДвП предвижда, че
длъжностни лица от Агенция "Митници": осъществяват контрол върху
заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната
5
категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен
контролно- пропускателен пункт в направление излизане от територията на
Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков
път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2
и чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата (т. 1); съставят и връчват актове за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а (т. 2). Като
писмено доказателство по делото е приета заповед № ЗАМ - 1434/32-
263874/08.08.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която
служителите на отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при „ТД Митница
Русе“ са оправомощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл. 179 ал. 3 и ал. 3а ЗДвП. Ето защо съдът
намира, че АУАН е съставен от административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност - свидетеля Г. С., заемащ длъжност
старши инспектор в отдел „МП Калотина“, териториална дирекция „Митница
София“. Съгласно чл. 189е ал. 12 ЗДвП наказателните постановления за
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП се издават от
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или
оправомощени от него длъжностни лица. Като писмено доказателство по
делото е приета заповед № РД - 11-749/07.06.2023 г., с която Председателят на
Управителния съвет на АПИ оправомощава директора на Национално тол
управление да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 179 ал.
3 - 3в от ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН в
присъствието на един свидетел и на жалбоподателя Ц., подписан е от
съставителя, свидетеля по акта и от жалбоподателя, на когото е предявен за
запознаване със съдържанието му. От показанията на свидетеля С. се доказва,
че именно той е установил нарушението посредством извършване на справка
в електронната система за събиране на пътни такси.
Съдът намери обаче, че и при съставяне на АУАН, и при издаване на
обжалваното наказателно постановление, са допуснати съществени
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на въззивника
и налагат отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП не е ясно
посочено мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП,
се твърди, че нарушението е извършено „на Чепинци, по път А-6, километър
60+705“. Списъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, се съдържа в Приложение № 1 към т. 1 на
Решение № 680 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на Министерския съвет от 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса. В списъка са посочени наименованието на
съответния тол сегмент, неговият номер, както и координати на началото и
края му. В списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса,
не се открива тол сегмент с наименование "Чепинци, по път А-6, километър
60+705" (съобразно описанието на мястото на нарушението в АУАН и НП).
Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 3 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН в АУАН и респективно
- в НП следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението.
Посочването на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, сред
6
които и датата и мястото на извършването му, е от съществено значение за
правото на защита на санкционирания субект. В настоящия случай
непосочването на мястото на нарушението по ясен и категоричен начин
препятства правото на защита на жалбоподателя, като ограничава
възможността му да разбере в кой конкретен сегмент от платената пътна
мрежа се твърди, че е навлязло пътното превозно средство, без да е заплатена
дължимата такса. Обстоятелствата на нарушението следва да са ясно и точно
посочени в наказателното постановление, така че от една страна въззивникът
да може да разбере вмененото му административнонаказателно обвинение и
да организира защитата си срещу него, и от друга - да е ясен предметът на
доказване в съдебното производство. Не е допустимо обстоятелствата на
нарушението да се предявяват за първи път на въззивника в хода на съдебното
следствие в производството по съдебно обжалване на издаденото наказателно
постановление и да се установяват от писмените доказателства по делото - в
случая едва от представеното в съдебното следствие становище от отдел
"Управление на информационна система и инфраструктура" в НТУ се
установява, че се касае за сегмент № **********.
За пълнота следва да се посочи, че несъответствието в масата на пътното
превозно средство, посочена в АУАН и НП, както и в броя на осите (в НП е
посочено, че ППС е с 5 оси, а от писмените доказателства се установява, че
ППС е с две оси), не представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като не води до неяснота по отношение на ППС, с което е
извършено нарушението, което е индивидуализирано по достатъчно ясен и
категоричен начин с посочване на регистрационния му номер.
Дори и да не бъде споделен извода за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, изразило се в липса на посочване на мястото на
нарушението обаче, са налице и следващи основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, които съдът ще изложи за пълнота.
На първо място следва да се посочи, че съдът приема за безспорно
установено извършеното нарушение, във връзка с което е съставен АУАН и е
издадено НП.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата такса за изминато
разстояние представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3
(такива с обща техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона - бел. с.),
като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
В случая от събраните доказателства - доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението и
приложените към него статични изображения /снимки/ се установява, че на
7
29.11.2023 г. в 19:12 ч. на Чепинци, област София - град, по път А-6,
километър 60+705, посока намаляващ километър, който попада в обхвата на
платената пътна мрежа, от устройство с № 10192, елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, е засечено движението на влекач с рег. №
хххххххххх, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона и с 2 оси. За посоченото ППС не била
заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за
пътищата. От приобщения като писмено доказателство отговор от
"ххххххххххххх" АД до Директора на Национално тол управление, заведен с
вх. № 53-00-3671/08.05.2024 г., се установява, че процесното пътно превозно
средство е било оборудвано с бордово устройство, но на 27.11.2023 г. в 08:44
часа същото е било изключено и е било отново включено в захранването на
29.11.2023 г. в 20:13 ч. В този смисъл съдът приема, че е доказано, че водачът
на процесното ППС на 29.11.2023 г. е осъществил административното
нарушение по чл. 139 ал. 7 ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на
водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Предвид горното съдът намери, че извършването на нарушението е
доказано по несъмнен и категоричен начин, като обаче не са налице никакви
доказателства относно авторството на деянието и то в лицето на
жалбоподателя Ц. Ц.. От обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал
процесното ППС на датата на проверката - 13.12.2023 г. не може да се черпи
извод, че той е управлявал същото и на датата на нарушението 29.11.2023 г.
Съгласно чл. 187а ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б
от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство
е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от
трето лице. В случая жалбоподателят Ц. Ц. не е собственик или вписан
ползвател на пътното превозно средство, с което е извършено нарушението. В
АУАН и в обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят бил декларирал, че
той е управлявал ППС и към момента на извършване на нарушението. В тази
връзка следва да се изтъкне, че посоченото представлява твърдение на
актосъставителя и на наказващия орган и не изхожда от жалбоподателя.
Обратният извод не следва и от подписването на АУАН, доколкото подписът
не е равнозначен на изразено съгласие с отразените в него фактически
положения. Възможността на нарушителя да депозира възражения срещу
АУАН в момента на съставянето му или в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН е израз на
правото му на защита и липсата на наведени възражения не би могла да
освободи наказващия орган от доказателствената тежест да докаже по
несъмнен и категоричен начин извършването на нарушението от конкретно
лице. Нещо повече, че в настоящия случай жалбоподателят е възразил срещу
извода на актосъставителя, че именно той е управлявал пътното превозно
средство на датата на нарушението - още с възраженията срещу АУАН,
подадени в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН, заведени с вх. № 32-683207/20.12.2023
г. жалбоподателят е оспорил извода на актосъставителя по отношение
авторството на нарушението. Дори обаче на подписването на АУАН от страна
8
на жалбоподателя да се придаде значение на самопризнание от негова страна,
то по аргумент от разпоредбата на чл. 116 НПК, само по себе си също не би
било достатъчно, за да се приеме, че е установено по несъмнен начин, че
именно жалбоподателят е автор на деянието. Наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства,
установяващи по необходимия несъмнен начин, че именно наказаното лице е
управлявало ППС-то и на 29.11.2023 г. Характерът на производството изисква
именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за
реализирано от него нарушение. Недоказаността на авторството на деянието в
лицето на жалбоподателя Ц. е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление (в този смисъл и Решение № 4473 от
05.07.2023 г. по адм. д. № 3608/2023 г. на Административен съд - София-град,
Решение № 6465 от 31.10.2023 г. по адм. д. № 6368/2023 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 4827 от 14.07.2023 г. по адм.
д. № 4648/2023 г. на Административен съд - София-град, Решение № 172 от
08.01.2024 г. по адм. д. № 10449/2023 г. на Административен съд - София-град,
Решение № 4973 от 21.07.2023 г. по адм. д. № 4697/2023 г. на
Административен съд - София-град и др.).
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр.
14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от
01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в
съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол
данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане
на таксата в този срок не се образува административнонаказателно
производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Макар към датата на нарушението по
обжалваното наказателно постановление разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в
сила от 01.01.2024 г., да не са били част от действащата правна уредба, то
доколкото разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко действие, обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени и поради противоречие на
9
процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност с
реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. От писмените доказателства се установява, че дружеството -
собственик на пътното превозно средство - "ххххххххххххх" ЕООД, е имало
сключен договор с "ххххххххххххх" АД за използване на услуги за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо
плащане, от представения отговор от "ххххххххххххх" АД се установява, че за
времето на нарушението асоциираното към процесното ППС бордово
устройство е било изключено. Предвид горното на собственика на пътното
превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата
за преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и
бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е
следвало да се пристъпи към образуване на административнонаказателно
производство (в този смисъл и Решение № 12987 от 26.07.2024 г. по адм. д. №
5353/2024 г. на Административен съд - София-град, Решение № 8696 от
14.06.2024 г. по адм. д. № 3486/2024 г. на Административен съд - София-град).
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) - „такса за
изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно
средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и
е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разстояние и на типа превозно средство“. От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера,
свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система
за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с
изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от посочената
Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3а ЗДвП предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от
1800 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат
санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще
стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една
държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при
съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В
случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна
норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да
остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от
09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от
цитираната практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
10
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
Според представеното по делото становище от отдел "Управление на
информационна система и инфраструктура" в НТУ, дължимата тол такса в
случая е в размер на 0, 97 лв. Сравнявайки размера на незаплатената пътна
такса с абсолютно определения размер на глобата, предвидена за налагане
спрямо водачите на пътни превозни средства, отявлено личи
несъразмерността между двете стойности. Абсолютната липса на
пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност
за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелството, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от
Закон за пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно
превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия
й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса
е изчислена в размер на 234, 00 лева, а наложената на водача глоба надвишава
този размер повече от седем пъти. Отделно от това, за да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да
заплати компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, чийто размер също е в
абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на
превозното средство. Налагането на глоби и имуществени санкции с фиксиран
размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на
самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В светлината
на съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017 г., по съединени
дела Euro-Team Kft. C-497/15, Spiral-Gep Kft. C -498/15, ECLI:EU:2017:229 , т.
50 от цитирана практика, изрично е изведено, че: „.....член 9а от Директива
1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване
за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в
главното производство национална правна уредба, която предвижда
налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Popperl, C-187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика). Макар
и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната
юрисдикция трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива
задължена да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване
11
(решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link Logistic N & N,
C-384/17, ЕСИ:Еи:С:2018:810, т. 58 - 61 от цитираната практика, решение от
24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI:EU:C:212:33, т. 24 от
цитираната практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни
и възпиращи, но преценени през принципа на пропорционалност, а при
липсата на такава санкционна разпоредба и наличието на административно
наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да
остане неприложена, а наказателното постановление да бъде отменено.
При този изход на производството право на присъждане на разноски има
въззивникът, каквато претенция е заявена с депозираното писмено становище.
В представения договор за правна защита и съдействие /л. 13 от делото/ е
посочено, че не е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, като
правната помощ е оказана безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). Съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в
случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл. 18 ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция
ДВ, брой 88 от 2022 г., в сила към датата на съдебните прения/ при
обжалване на наказателно постановление, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В настоящия случай адв. В. И. е изготвила жалбата срещу
наказателно постановление, като макар да не се е явила лично в проведеното
открито съдебно заседание, е осигурила процесуално представителство на
жалбоподателя чрез преупълномощаването на адв. С.С., поради което съдът
намира, че възнаграждението й следва да се определи по правилата на чл. 18
ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
предвид размера на наложеното административно наказание и на основание
чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /редакция ДВ, брой 88 от 2022 г./. Като взе предвид оказаната
на жалбоподателя правна помощ, обстоятелството, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност (в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, събрани са гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел), съдът намери, че на адв. В. И. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 480, 00 лева, съответстващо на
минимално предвидения размер на адвокатското възнаграждение съгласно
цитираната разпоредба на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата.
С представения в о.с.з. на 10.07.2024 г. списък на разноските
(инкорпориран в молба) се претендира присъждане на адвокатско
12
възнаграждение в размер на 580, 00 лева с вкл. ДДС. Константна е практиката
на ВКС, че при присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38 ЗАдв съдът е длъжен да съобрази
начисляването на ДДС върху същото, тъй като не се касае за свободно
договаряне между страните по правоотношението, а за служебно определяне
на възнаграждението от съда. Правните услуги, предмет на представения по
делото договор, съставляват облагаема безвъзмездна доставка, като за
изискването за начисляване на ДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е без
правно значение дали възнаграждението за процесуалното представителство е
предварително заплатено от страната, или е определено по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв (в този смисъл определение № 306/17 г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 490/17 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 676/17 г. на ВКС, ІІ
т.о., определение № 112 от 01.03.2019 г. по ч. т. д. № 141/2019 г., на ВКС, І т.о.
и др.) В случая обаче адв. В. И. не е ангажирала доказателства, че е
регистриран по ЗДДС субект, поради което настоящият съдебен състав
намира, че не са налице основания да й бъде присъдена допълнително сумата
от 96, 00 лева, представляваща ДДС върху определеното в условията на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG13122023/5800/P8-
1695/09.05.2024 г., издадено от директор на Национално тол управление към
Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 139, ал. 7 от
ЗДвП на Ц. И. Ц., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, бул.
"Македония" № 3, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Г.ЕВА И. от САК с личен
номер **********, с адрес София, 1000, ул.“Пиротска” №9, ет.3, сумата от
480, 00 /четиристотин и осемдесет/ лева - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава XXII
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14