Решение по дело №1087/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А.П.А. ЕГН **********,***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0819-000517/28.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – сектор „Пътна полиция“-ОД МВР – Варна, с която на жалбоподателя е наложена на основание чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл. 172 ал. 4 от ЗДвП са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели № В **** НН.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, такива на материалния закон и несъответствието й с целта на закона, поради което се отравя искане за нейната отмяна.

Поддържа се, че заповедта не е мотивирана. Оспорва се резултата от Дръг Тест, като след издаден талон за медицинско изследване е дал своевременно биологичен материал /урина и кръв/, но заповедта е издадена преди получаване на резултатите от изследванията. Отделно от това се позовава на резултата от извършено изследване в лаборатория СМДЛ Рамус, който е отрицателен и работен лист от СМДЛ “Кандиларов“-отрицателен. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв.З. поддържа жалбата. По съществото на спора моли да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените разноски. Сочи, че от събраните доказателства по делото се установява, че изначало не са били налице материалните предпоставки за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл издателя на оспорената заповед е следвало да изчака, съгласно Наредбата и закона, резултатите от химическите изследвания, а не да се доверява на полевия тест. Отделно от това, от представеното постановление на РП-Варна се установява, че на жалбоподателят не му е било повдигано обвинение за извършено престъпление за употреба на наркотици и управление в такова състояние.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество на спора сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед. Видно е, че след решаване въпроса за отговорността на водача и постановлението на Прокуратурата, с което се установява, че не е употребил наркотици по време на управление, са върнати, както свидетелството за правоуправление, така и регистрационните табели на автомобила.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със заповед за налагане на принудителна административна мярка №23-0819-000517/28.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – сектор „Пътна полиция“-ОД МВР – Варна, на жалбоподателя е наложена на основание чл. 171, т. 2а, буква „б“ от ЗДвП прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл. 172 ал. 4 от ЗДвП са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели № В **** НН.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН бланков №090539/28.0.2023г., съставен против А.П.А., за това, че на 28.04.2023г., около 12,45 часа община Дългопол по път 2083 на около 200м. след ЖП прелез за с. Сава, управлява собствения си МПС – л.а. марка „Мерцедес“, модел -ЦЛК с рег.№В****НН, след употреба на наркотични вещества или техни аналози (метамфетамин), установено с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARРК-0014. В заповедта е посочено също, че е издаден талон за изследване № 0155304/28.04.2023г. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 28.04.2023г.

Последната е оспорена пред Административен съд - Варна с жалба, депозирана в деловодството на административния орган с УРИ 819000-25215/09.05.2023г. За установяване на твърдените от него факти представя Протокол с резултати от изследвания на СМДЛ „Рамус“ ООД и работен лист от СМДЛ “Кандиларов“-отрицателни. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и за сервизна проверка на използваното техническо средство. За изясняване на спорните факти по делото е приобщено писмо със с.д. № 14554/16.10.2023 г. от Медицински институт към МВР, в което се сочи, че възложената по досъдебно производство № 2052/2023 г., по описа на РУ Провадия към ОД на МВР-Варна експертиза е приключена и протоколът със заключението за резултатите от проведените изследвания е предаден за изпращане на възложителя, както и писмо от ответника със с.д. № 15693/03.11.2023 г., в което се сочи, че на 23.10.2023 г. в сектор ПП-Варна е получено постановление на прокурор при РП-Варна за прекратяване на досъдебно производство № 2052/2023 г., с което е решен въпроса за отговорността и на жалбоподателя А.А. е върнато свидетелството за управление на МПС и два броя регистрационни табели. Към писмото е приложено копие на постановление № 5867/2023 г. на РП-Варна. От същото се видно, че изготвената от Медицински институт към МВР съдебна токсикохимична експертиза извършена на пробите на кръв и урина, взети от А. не е установила наличие на упойващи лекарствени и наркотични вещества, респ. и техните метаболити в т.ч. отрицателен резултат за метамфетамин. По безспорен начин е установено, че на 28.04.2023г. като водач на МПС А.А. не е употребил наркотични вещества.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка №23-0819-000517/28.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – сектор „Пътна полиция“-ОД МВР – Варна - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 28.04.2023г., поради което настоящата жалба, подадена на 09.05.2023г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка съобразена със закона, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171 т.2а, буква „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС на собственика му, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165 ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 265з-8226/30.12.2021г. директорът на ОД на МВР - Варна е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата вкл. по чл.171 т.2а б. „б“ от ЗДвП, в т.ч. служители полицейски инспектори сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, назначен по график за определяне на служителите за изпълнение на ППД от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна за месец април 2023г. приложен като част от административната преписка. Предвид горното съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000.

При направената преценка за съответствие на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване № 0155304. В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, която е отрицателна, в това число и отрицателна за метамфетамин, като безспорно се установява, че А. на 28.04.2023г., около 12,45 часа в община Дългопол по път 2083 на около 200м. след ЖП прелез за с. Сава, управлява собствения си МПС – л.а. марка Мерцедес, модел -ЦЛК с рег.№В****НН, без да е употребил наркотични вещества. В тази връзка и с постановление № 5867/2-23г. от 23.10.2023г. на прокурор при РП-Варна ТО-Провадия е прекратено досъдебно производство № 2052/2023 г., образувано за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, с което е решен въпроса за отговорността и на жалбоподателя А.А. от Сектор Пътна полиция са му били върнати свидетелството за управление на МПС и два броя регистрационни табели.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23, ал.1, изр.второ и трето от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6, ал.10 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Напротив, същият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. При резултати от две независими една от друга лаборатории от проба от урина и от кръвна проба, оборващи тези от полевия тест, недоказано се явява наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а, т.2 от Наредбата, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена в нарушение на административно производствените правила, поради неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая, както и в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 ГПК, са общо в размер на 1010лв., от които 10лв. за държавна такса, 1000,00лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/26.06.2023г., с изрично посочване, че адвокатското възнаграждение е изплатено от жалбоподателя изцяло в брой на датата на сключването му.

Водим от горното, Административен съд - Варна, Дванадесети състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0819-000517/28.04.2023г., издадена от полицейски инспектор – сектор „Пътна полиция“-ОД МВР – Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на А.П.А. ЕГН **********,*** сумата в размер на 1010 /хиляда и десет/ лева разноски по делото.

На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Съдия: