РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Перник, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500119 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 217 от дата 19.12.2024 г., Радомирския районен съд е отхвърлил иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от от В. С. С., с
ЕГН:********** от *** срещу Е. А. Е., с ЕГН:********** и Д. А. Е. – Й., с
ЕГН:********** и двамата с адрес: ***, да бъде признато за установено по отношение
на ответниците, че ищеца не дължи на ответниците сумата от общо 14 000 лв.
/четиринадесет хиляди лева/ представляващи обезщетение за претърпени от тях
неимуществени вреди, oт които 7 000 лв. /седем хиляди лева/ на ответника Е. А. Е.,
ведно със законна лихва от 25.12.2000г. до окончателното изплащане на сумата и 7 000
лв. /седем хиляди лева/ на ответницата Д. А. Е., ведно със законна лихва от 25.12.2000г.
до окончателното изплащане на сумата, за които суми на 18.08.2005г. е бил издаден
изпълнителен лист по НОХД № 288/2001 г. по описа на ОС Перник, въз основа на
които е било образувано изпълнително дело № 5049/2007г. по описа на ДСИ при СИС
при Районен съд Перник, а впоследствие и изпълнително дело № 20211720400434 г. по
описа на ДСИ при СИС при Районен съд Перник, поради погасяването на тези суми по
давност. Със същото решение ищеца е осъден да заплати разноските по делото .
В. С. С. е останал недоволен от това решение и го обжалва с доводи за
неправилност. Оспорва се извода на първоинстационния съд, че давността за
процесното вземане не е изтекла, като се твърди, че в периода след 18.01.2011г., няма
извършени изпълнителни действия , които да я прекъснат , и че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона още на 18.01.2013г., както е поддържано още в
исковата молба. Моли да бъде отменено и да се постанови ново такова , с което иска
1
да бъде уважен .
Въззиваемите оспорват жалбата като неоснователна, молят решението да бъде
потвърдено.
И двете страни претендират разноски .
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена такса . Тя е
допустима.
Окръжен съд Перник, за да се произнесе , съобрази :
Решението е валидно и допустимо. При преценката на неговата правилност, съдът е
обвързан от наведените в жалбата доводи за липса на прекъсване и/или спиране на
вече изтеклата давност, като в тази връзка се оспорва и извода на
първоинстанциониня съд за липса на основания за прекратяване на изпълнителното
дело по смисъла на чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК.
По фактите , в частност по възникването на вземането и това, че кредиторите, сега
– въззиваеми, са снабдени с изпълнителен лист за него, спор не се формира. Тук
съдът следва да отбележи, че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл.
439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които
са изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от
1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса
задължава съда да разгледа иска на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са
заявени от ищеца като основание на предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй
като те не са включени в неговия предмет (Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че вземането е възникнало валидно,
а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК юридически факт от
характер да погаси вземането, е изтичането на срока, представляващ давностен такъв
за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по
правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява
отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на който той не разполага с
процесуален инструментариум. Затова давност винаги тече, освен ако не е спряна или
прекъсната, нещо, което кредитора като ответник по делото следва да докаже.
Липсват по делото данни кога е влязла в сила присъдата по НОХД 288/01г. в частта
й касателно гражданския иск, затова съдът приема, че вземането е било изискуемо към
датата на издаването на листа и от тази дата тече давност за погасяването му , която е
всякога петгодишна, доколкото е съдебноустановена.
Кратки бележки по хода на изпълнителните дела, от значение за изхода на спора:
Изпълнителното дело № 5049 по опис на ДСИ – РС Перник е образувано на дата
27.12.2007г. възоснова общ изпълнителен лист, издаден по НОХД № 288 по описа на
ОС Перник в полза на двамата ответници[1]. Проведено е изпълнение срещу
недвижимости на длъжника, разпределени са суми в полза на взискателите. През 2010
г . и по тяхно искане, е наложен запор върху вземане на С. за работна заплата , който
обаче не е изпълняван, тъй като длъжника е прекратил трудовия си договор. На
18.01.2011г. Д. Й. е поискала налагане на нов запор върху трудово възнаграждение.
През май и юли същата година пълномощника на Д. Й. е поискал да се поискат от СИ
справки за налично имущество; аналогични молби са подавани на 18.01.2012г.,
16.05.2012г. 21.11.2012г. , 14.11.2014г. 25.02.2015г. Тъй като СИ е изисквал периодично
справките, установило се при проследната молба, че по силата на доброволна делба от
същата дата, С. станал изключителен собственик на три апартамента в *** ( с
идентификатори 55871.504.19.1.1, 55871.504.19.1.3 и 55871.504.19.1.7). Отново на
2
25.02.2015г. тези имоти били прехвърлени на негова внучка чрез дарение, поради
което съдебният изпълнител изрично отказал да насочи изпълнение срещу тях. Тъй
като липсвало друго имущество, от което взискателите да се удовлетворят, повече
изпълнителни действия не са провеждани по това изпълнително дело, независимо от
направените искания.
До приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС , тоест до 25.06.2015г., е налице изпълнителен процес – процес за
вземането съобразно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, и
давност не тече - решението няма ретроактивно действие.
Вместо това, по предявен от взискателите иск, е признато за установено спрямо С. ,
че дарението, обективирано в нотариален акт № № ***т . *** рег. № ***, нот. дело №
64 по опис на нот. З. при ПРС за 2015г., е недействително спрямо ответниците , тъй
като ги уврежда.
Отделно, по делото е налично нарочно постановление на съдебния изпълнител за
неговото прекратяване по реда на чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК , което носи дата
27.05.2021г. и е преминало през инстанционен контрол по реда на чл. 435 от ГПК, като
е било потвърдено със две (??!) влезли в сила решения на ОС Перник, постановени по
две отделни частни жалби срещу това прекратяване. Решенията се ползват със сила на
пресъдено нещо и затова настоящия състав не може да приеме нещо различно от
изложеното там, а именно – че последното изпълнително действие по дело 5049 е
извършено през 2018г. и че делото е прекратено на дата 27.05.2021г. С оглед казаното,
взискателите са поддържали висящността на изпълнителното производство и не може
да се каже, че поне до 2016 г. е било налице основанието по чл. 433 ал. 1 т . 8 от ГПК
делото да бъде прекратено.Само заради казаното , в твърдяния от ищеца период
18.01.2013г. до 18.01.2018 г . давността не е изткела.
На следващо място , за събирането на вземането по същия изпълнителен лист е
образувано изпълнителното дело № 434 по опис на СИС при Районен съд Перник за
2021г, и още с образуването, е наложен запор на вземането на С. за пенсия от
националното осигуряване, което действие по изпълнението също прекъсва давността.
Това е станало на 16.11.2021г. В тази връзка е и дадените в т .3 от Тълкувателно
решение 2/2023 г. , разрешение , според което давността се прекъсва дори тогава ,
когато изпълнителния способ е приложен след настъпването на основанието по чл. 433
ал. 1 т . 8 от ГПК. А на дата 26.06.2023г. съдебният изпълнител налага възбрана върху
имотите , спрямо които е успешно проведен от взискателите Павловия иск. Давността
е прекъсната, а от тази дата до датата на подаването на исковата молба ( тоест , датата
на която длъжникът се е позовал на изтичането на давността ) не са изтекли пет
години . Давността за вземането не е изтекла. Съдът не може и да зачете
последиците на изтекъл срок по чл. 116 от ЗЗД със задна дата, преди датата на
позоваването на давността като правопогасяващ факт по чл. 439 от ГПК, тъй като тези
последици са заличени от проведеното междувременно изпълнително действие –
насоченото и насрочено срещу недвижимите имоти изпълнение.
Изхождайки от характера на погасителната давност като санкция за неоправдано
бездействие на кредитора, съдът не споделя и виждането, че предявяването на Павлов
иск между страните по изпълнителното дело не прекъсва давността за
вземането.Искът е предявен на 10.09.2020г . Като институт на гражданското право ,
той съществува, за да даде на кредитора социалнооправдана възможност да насочи
изпълнение срещу вещ, с която длъжникът се е разпоредил злоумишлено, за да
препятства изпълнението, и обикновено се ползва , когато е единственото възможно
средство за защита на кредитора- длъжникът няма друго осребряемо имущество,
включително поради несеквестируемост, какъвто е случая.
3
Или, доколкото изводите на настоящия състав съвпадат с тези на
първоинстанционния съд , обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора , право на разноски има ответника по жалбата. Предвид
цената и броя на исковете ( срещу всеки от двамата ответници ) , какти с оглед тяхната
известна фактическа сложност , възражението за прекомерност на договорения от
въззиваемите общ хонорар не може да бъде споделено.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
[1] По принцип, въззиваемите ответници по иска не са солидарни кредитори на вземането за деликтно
обезщетение на наследодателя си, каквото деликвента е осъден да заплати поотделно; на всеки кредиторите е
следвало да се издаде отделен лист и да се води отделно изпълнително производство, като по този начин се
избегнат и евентуално противоречащи си решения по чл. 435 ал. 2 от ГПК. Ответниците са затова обикновени
другари в настоящото производство, и независимо от общо твърдяните факти , решението по всеки от двата иска
може да е различно.
РЕШИ:
Потвърждава решение № 217 от дата 19.12.2024 г., постановено по гр. дело №
20241730100541 на РС Радомир за 2024 година.
Осъжда В. С. С., с ЕГН:********** от *** да заплати на Е. А. Е., с ЕГН **********
и Д. А. Е. – Й., с ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, сумата от 4600 лева разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен касационен съд , в срок
от един месец от датата на съобщаването му на страните, с препис съобразно чл. 7 ал.
2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4