Определение по дело №146/2021 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.С., 15.03.2021 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 146 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. във връзка с чл. 121 от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на В.П.Б., чрез пълномощник адв. М. М., срещу протоколно определение от 03.12.2020 г., постановено по гр.д. № 38/2020 г. на Районен съд – Е.П., с което е прекратено производството, образувано по молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, и делото изпратено по подсъдност на РС- С..

Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като е основано изцяло на твърдения на ответника относно адреса, на който детето пребивава, които не са подкрепени с доказателства. Сочи, че детето живее заедно с майка си на адреса в село Гара Е.П., който е неин постоянен и настоящ адрес, както и че детето никога не е живяло на адреса в гр. С., ж.к. „С.Р.” № 115, на който адрес същото е регистрирано при неговото раждане.  Иска е обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на Районен съд – Е.П..

Ответникът не е подал отговор на частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

 Производството по гр.д. № 38/2021 г. на Елинпелински районен съд е образувано по молба на В.П.Б., като законен представител на малолетния Ф. К. Б., срещу Консатнтин С.Б.,  с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК за  разрешаване детето да пътува извън територията на България до страни извън ЕС, Турция и Швейцария, за срок от една година.

С исковата молба е представено удостоверение на община Е.П. изх. № 057/03.12.2019 г., според което същата е с регистриран постоянен адрес ***, считано от 03.12.2019 г. От извършената справка в НБД „Населени” от 22.10.2020 г. е видно, че посоченият адрес е неин постоянен адрес от същата дата, и настоящ адрес от 27.07.2020 г.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред РС- Е.П. с искане същото да бъде изпратено за разглеждане на компетентния Софийски районен съд. Ответникът твърди, че той, съпругата му и детето живеят в гр. С., като е невярно е посоченото от ищцата в исковата молба, че адресът й е в с. Е.П.. Твърди, че ищцата реално живее на адрес гр. С., кв. „Б.”, ул. „К.” № 42, а често пребивава и при сестра си на адрес в гр. С., кв. „Д.”, ул. „Е.Б.” № 21.

По делото са представени: удостоверение от 27.08.2020 г. на Англо-американско училище С., според което Ф. К. Б. е записан като ученик в първи клас за учебната 2020-2021 г.; молба от 15.07.2020 г. до РС- Е.П. по гр.д. № 305/2020 г. от пълномощника на В.Б. адв. М. М., в която се сочи, че детето Ф. Б. живее при баба си в къща на адрес: гр. С., ул. „К.” № 42, която е собственост на майката В.Б., във връзка с което настоява социален доклад по това дело да бъде изготвен от Д „СП” – район „В.”; писмо на Д „СП” – Е.П. от 14.07.2020 г. до РС – Е.П. във връзка изготвяне на социален доклад по гр.д.№ 305/2020 г., в което е посочено, че след посещение на адреса, на който е регистрирана В.Б. *** е установено, че същата не обитава жилището на посочения адрес, като по данни на собственика на жилището, тя никога не е живяла на този адрес. Посочено е в писмото, че по информация от кметството жилището на посочения адрес е собственост на майката на адвокат М.А.М..

Видно от приложената справка от НБД „Население” малолетният Ф. К. Б. е с постоянен и настоящ адрес ***, от 04.06.2014 г.

За да прекрати производството и изпрати същото по подсъдност на Софийски районен съд, Елинпелинският районен съд е приел, че настоящият адрес на детето е формална предпоставка за определяне на компетентността на СРС да разгледа подадената молба.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 2 от СК, когато родителите на постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съгласно § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето, настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава. При определяне на местно компетентния съд да разгледа иск относно упражняването на родителските права, включително и искане за даване на заместващо съгласие за пътуване на дете в чужбина по чл. 127а от СК, от значение е фактическото пребиваване на детето към момента на подаване на исковата молба.

 В случая исковата молба по чл. 127а, ал. 2 от СК е подадена от майката пред съда по нейния постоянен адрес към момента на подаването на молбата. Не се твърди в молбата, а и не се установява към този момент детето да пребивава на посочения адрес в с. Гара Е.П., който е официално регистриран като неин постоянен адрес около месец преди подаване на молбата. Представеното писмо на Д „СП” – Е.П. от 14.07.2020 г. до РС – Е.П. във връзка изготвяне на социален доклад по друго водено между същите страни дело във връзка с упражняването на родителските права води до извод, че регистрацията на ищцата с постоянен адрес ***, а в последствие и по настоящ адрес, е само формална, тъй като същата не живее в жилището на посочения адрес не само към момента на посещението на социалния орган, но по информация от собственика на жилището тя никога не е живяла там. При това положение изключен е извод за пребиваване на детето на посочения официално регистриран адрес на майката в с. Гара Е.П.. Същевременно, от изложеното от пълномощника на майката в представената молба от 15.07.2020 г. до РС- Е.П. по гр.д. № 305/2020 г. е видно, че детето живее в собствена на майката къща, находяща се  гр. С., ул. „К.” № 42. Това обстоятелство, преценено във връзка с факта, че детето е ученик в първи клас за учебната 2020-2021 г. в Англо-американското училище в гр. С., както и с оглед непроменения настоящ адрес на детето /който е на територията на гр. С./, и предвид установеното, че майката никога не е живяла на регистрирания й адрес в с. Гара Е.П., може да се направи извод, че към момента на предявяване на иска детето Ф. Б. фактически пребивава в гр. С. на горепосочения адрес.

При това положение компетентен да разгледа молбата по чл. 127а, ал. 2 от СК е Софийски районен съд, поради което обжалваното определение, с което производството е прекратено и делото изпратено на посочения съд, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Воден от гореизложеното,  съдът

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.12.2020 г. , постановено по гр.д. № 38/2020 г. на Районен съд – Е.П., с което е прекратено производството, образувано по молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК, и делото изпратено по подсъдност на РС- С..

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, при предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.