Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Георги Манолов, като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
к.а.н.д. № 129 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.М.З.
***, чрез процесуалния му представител, против решение № 995/18.12.2019 г.,
постановено по АНД № 2176/2019 г. по описа на РРС, в частта, с което е
потвърдено наказателно постановление № 19-1085-00002435/12.09.2019 г. на
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С частта на потвърденото наказателното
постановление, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б,
т.2 от същия закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В
касационната жалба се развиват подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното решение. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната
инстанция нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения при
оценката на доказателствата. Акцентира се на обстоятелството, че още при
съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради непосочване в АУАН на свидетели,възприели извършването на
нарушението, които не са отчетени от въззивния съд. Сочи, че извършеното от него е несъставомерно
по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради мястото му на извършване,с оглед на описанието
му в акта и НП, включително и поради липса на елементи от субективната страна
на нарушението по този текст. Иска се отмяна на решението и решаване на делото
по същество чрез отмяната на наказателното постановление в обжалваната му част.
Ответникът по касационната жалба – сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмено възражение, в което излага аргументи за нейната
неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС, алтернативно пледира връщане на делото на друг състав на съда за
събиране на доказателства.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, районният съд
е приел за установено, че в 01:30 часа на 18.07.2019 г., пътувайки в посока
гр.Русе- с.Бъзън и управлявайки МПС л.а. „БМВ 320 ЦИ“ с рег. № Р 0947 ВТ, при
навлизане на площада пред кметството , боравейки с уредите за управление и
форсирайки двигателя на автомобила,увеличавайки оборотите на двигателя,за да
загубят сцепление гумите и едновременно с това извивайки рязко волана наляво,
като по този начин се занася задната част на автомобила, същият умишлено
нарушил устойчивостта му на пътя, поднасяйки се странично , автомобила е
напуснал пътното платно и се ударил в каменен зид на сграда, намираща се на
площада в с.Бъзън, причинявайки ПТП с материални щети. Въззивната инстанция
приела също, че това деяние е правилно квалифицирано като нарушение по чл.104б,
т.2 от ЗДвП и е подведено под санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от
същия закон като на касатора са наложени предвидените в нея административни
наказания.
За да достигне до фактическите и правни изводи, РРС
е приел като доказателствен източник показанията на актосъставителя, който се е
запознал със ситуацията, преглеждайки предоставени му видоематериал от
Кметството в с.Бъзън и писмените обяснения на касатора, съдържащи признание, че
се е опитал“да дрифти“, но не е успял да овладее МПС.
Спорът се концентрира върху обстоятелството дали
поднасянето на автомобила е било умишлено извършено или просто е „маневра“,
както и дали с оглед посоченото място- площад пред кметството,деянието е
извършено на път отворен за обществено ползване.
Разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване
ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да
е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението
по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината –
чл.11, ал.2, пр.1 от НК вр.чл.11 от ЗАНН.
Касационната инстанция не констатира формални
нарушения по съставения акт за установено административно нарушение (АУАН),
поради което същият се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените
в него констатации – чл.189, ал.2 от ЗДвП.
В АУАН е посочено, че местонарушението е на път
отворен за обществено ползване, на който се намира площада пред кметството.
Такива са и фактическите констатации в оспореното решение, както и приложения
протокол от ПТП.
Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за
използване на който са еднакви за всички участници в движението. По схемата за
ПТП е видно движение на л.а по път в с.Бъзън, навлизане в кръстовище, след
което е описано завъртане на л.а. В тази насока са и показанията на
актосъставителя, възприел непосредствено движението на автомобила посредством
предоставен от Кметството видеоматериал. Видно и от писмените обяснения на
водача, част от адм.преписка „ опитах се да завъртя колата да дрифтя, но не я
овладях и се ударих“. Обстоятелството,
че в резултат на описаното движение, при навлизане в кръстовище и завой наляво
с рязко ускоряване на обротите съпътствано от рязко завиване на волана, жалбоподателят е навлязал на площада пред
кметството и се е блъснал в сградата, където е преустановил движението си, не
сочи на тълкуването от страна на процесуалния му представител, че събитията не
са се развили на пътя, който е отворен за обществено ползване.
Действително чл.40 ал.1 ЗАНН изисква при
съставянето на АУА да се посочат свидетелите очевидци, като такава е била
посочена невена Копанкова, служител при ответната страна,повикана заедно със
св. Горлоев, придобила същите като него възприятия от видеозаснемането, видно
от неоспорените му показания. При това
положение, доколкото не е налице противоречие в показанията на свидетелят
относно възприетото при прегледа на записа от видеокамерите по отношение степента на поднасяне на
автомобила и като се имат предвид обясненията на водача, съдът правилно е приел
за установена фактическата обстановка по АУАН. Противно на възраженията на
касатора, тя не се дължи на само на „самопризнания“.
На касационен контрол подлежи
развитата от въззивния съд процесуална
дейност, свързана със събирането, проверката и оценката на доказателствените
източници и формирането на вътрешното убеждение на инстанцията по същество.
Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд
по фактите, но осъществявайки дължимия контрол за материална и процесуална
законосъобразност на конкретния съдебен акт, е задължен да извърши проверка за
спазването на императивните процесуални правила, гарантиращи законосъобразното
му формиране. Преценките относно относимостта, допустимостта и достоверността
на конкретни доказателствени източници, респ. поставянето им в основата на един
или друг фактически извод, са конкретната изразна форма на това убеждение и
могат да бъдат предмет на касационна проверка само в процесуалния си аспект -
спазването на предвидените в НПК правила относно тяхното събиране,
проверка и оценка в контекста на нарушено право на защита. Не е налице процесуално нарушение от
обсъжданата категория, предпоставящо касационната отмяна на проверявания съдебен
акт, тъй като фактическите констатации
почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното
действително съдържание, включително и на обясненията на страната, която
писмено е заявила неизгодни за нея факти.
Подобно рязко
ускоряване на движението с ускоряване
на обротите, при навлизане в кръстовище и завой наляво, съпътствано от рязко
завиване на волан и латерално
(странично) движение на автомобила, косо на оста на пътя, ползвайки своята
тежест и инерционен момент, не може да бъде предизвикано само от
обстоятелството, че той (марка „БМВ“) е със задно предаване и не е в резултат
на извършване на маневра завиване наляво при суха настилка , като целта е била
загуба на сцепление именно за да се постигна поднасянето на автомобила .
При това положение касационната инстанция намира,
че се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото
извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните
колела, което, разбира се, е по – лесно да бъде постигнато при автомобили със
задно предаване. Така документираното в АУАН движение на автомобила изисква
предприемането, и то в съответната последователност, на точно определени
действия с кормилната и спирачната уредби. Тяхното случайно предприемане и то в
нужната последователност, т.е. първоначално ускоряване преди навлизането в
завой, последващото използване на спирачка в завоя, което води до промяна
разпределението на тежестта на автомобила и следващото от това поднасяне на
задните гуми, следвано от ново ускоряване и използване на кормилната уредба за възстановяване
контрола върху автомобила и посоката на неговото движение, на практика е
изключено. По тази причина касационната инстанция споделя извода на районния
съд, че в случая се касае до умишлено поведение, до търсен от касатора ефект,
за което свое поведение той правилно е санкциониран.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал процесуални нарушения при оценката на
доказателствата и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.5
от АПК в полза на ОД на МВР – Русе следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
определя в размер на 100 лева.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 995 /18.12.2019 г., постановено по АНД № 2176
по описа за 2019 г. на Районен съд – Русе, в частта, с което е потвърдено наказателно постановление №
19-1085-00002435/12.09.2019 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
– Русе
ОСЪЖДА
Д.М.З., с ЕГН **********,***,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, представлявана от директора Т. А.
А., сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: