№ 73
гр. Плевен, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
при участието на секретаря А. Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Търговско дело № 20224400900136 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 вр. чл. 380 ал.1 вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от В. И. М. и А.
В. М. срещу ЗД Бул инс АД за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от загубата на тяхната дъщеря при ПТП и с оглед
наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ .
В исковата молба се твърди, че на 9.02.2022 г на пътя *** – ***
при ПТП при участието на л.а *** е загинала дъщерята на ищците В. А. М..
Бил е съставен констативен протокол за ПТП и образувано досъдебно
производство, което не е приключило. При ПТП е загинал и водачът на
автомобила А. С. Г.. Твърди се, че водачът на автомобила е нарушил
правилата за движение по пътищата, поради което се е стигнало до
процесното ПТП, а последното е в пряка причинна връзка с настъпилите
телесни увреждания на дъщерята на ищците, които увреждания са довели до
летален изход. Твърди се, че загубата на детето им се понася много тежко от
ищците по делото, били са задружно семейство, родителите са имали планове
за детето си и неговото образование, то е било тяхна радост и опора като
1
животът им се е променил коренно след загубата на детето им. Имали се
прекрасни отношения и родителите в атмосфера на любов и взаимно
разбирателство са се грижели за дъщеря си като са очаквали да я видят
абитуриентка. Твърди се, че болката от това няма да отшуми с времето и
мъката ще ги съпътства през целия им живот. Твърди се, че ищците
изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност,
ранимост. Страдат от безсъние и тревожност, посещават редовно гроба на
дъщеря си, започнали са посещения при специалист психиатър д-р А.
Д..Твърди се ,че водачът на л. а *** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника . Твърди се че е отправена извънсъдебна
претенция към застрахователя, получена на 24.03.2022г, образувана е щета по
подадената претенция, но последната не е удовлетворена дори и след
представяне на допълнително изискани документи от страна на
застрахователя. Претендира се заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на по 220 000 лв за всеки един от ищците,
заедно с лихвата, считано от датата на ПТП до окончателното изплащане на
сумата, съдебни и деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.Претендира се и заплащането на обезщетение в размер на
5502,19 лв за претърпени имуществени вреди във връзка с изграждането на
гробното място и паметник на дъщерята на ищците, както и разходи за
започналата медикаментозна терапия на ищците, от които 2060 лв разходи за
погребение, 3400 лв за гробно място и паметник и 42,19 лв за медикаменти с
оглед назначената терапия на ищците.
В отговора на исковата молба се оспорват предявените искове по
основание и размер като се възразява, че няма деликт ,осъществен от водача
на процесния автомобил, оспорва се механизма на ПТП, оспорва се наличието
на противоправно деяние и вина на водача, при условие на евентуалност се
твърди и наличието на случайно събитие, при което водачът на л.а не е имал
обективна възможност да предотврати настъпването на вредите. Оспорват се
исковете по размер като прекомерно завишени. Прави се възражение за
съпричиняване на вредите от загиналата В., която се е качила в автомобила
при неправоспособен водач, употребил алкохол и/или наркотични вещества.
Възразява се относно началната дата на претендираната лихва като се твърди,
че няма доказателства за отказ на застрахователя, а са били изискани
2
допълнителни доказателства. Следва да се приложи разпоредбата на чл. 497
ал.1 т. 2 от КЗ.
След втората размяна на книжа е постъпила допълнителна искова
молба, в която се подържат твърденията в първоначалната искова молба,
исканията за доказателства, оспорват се твърденията в отговора за
съпричиняване и завишеност на размера на претенциите. Взема се становище
за неоснователност на искането за спиране на производството като се твърди,
че досъдебното производство е прекратено, водачът на автомобила също е
загинал и няма как да се стигне до влязла в сила присъда. Представеният
констативен протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и
представлява доказателство за изявленията пред съответния орган. В исковата
молба е посочен доколкото е възможно механизма на ПТП като е налице и
образувано досъдебно производство в каквато връзка с посочени
доказателства. Възразява се ,че търсеното обезщетение е съобразено с лимита
на отговорността и с принципа на справедливост.
Постъпил е допълнителен отговор на допълнителната искова молба
от ответника. Подържат се всички направени оспорвания с първоначалния
отговор на исковата молба.
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е между страните и е видно от писменото
доказателство на л.191 от делото , че е налице застрахователна полица
№BG/02/122000341624 с валидност за момента на настъпването на
процесното ПТП 9.02.2022г за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите досежно лекия автомобил, участвал в ПТП
БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския
регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано по
съответния ред, с ЕИК ***.
БЕЗСПОРНО е установено по делото, видно от писменото
3
доказателство на л. 20, че починалата В. А. М. е оставила за свои наследници
ищците по делото В. М. и А. М. – нейни родители.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП при
участието на застрахования лек автомобил, пострадало починало лице В. А.
М. , причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и смъртта на В. М.
,наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на
претърпени неимуществени вреди от ищците по делото и размера на
репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост, както
и вида и размер на претърпените имуществени вреди
Видно от доказателствата по делото налице е било образувано
досъдебно производство № ЗМ-45/2022г г по описа на РУ на МВР –
Д.Дъбник и прок. Преписка 830/2022г по описа на ОП - Плевен по описа на
ОП – Плевен, което производство е прекратено с постановление от 7.10.2022
г поради смъртта на водача на лекия автомобил.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица случилото се е било на 9.02.2022 г, в 7,40 ч по пътя от с. ***
към с. *** при участието на л.а ***, управляван от А. С. Г. , при което ПТП
са пострадали водача и две пътнички – В. М. и И. Ц..
По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и
съдебно – автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от
ГПК основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да
се обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза пътният
участък в района на произшествието представлява прав хоризонтален
участък. Ширината на платното за движение е измерена 5,60 м., за
двупосочно движение, с по една лента във всяка посока,без разделителна
линия меяеду тях. От двете страни платното за движение е намерено
ограничено с банкети. Северен банкет с ширина 1,0 м. и южен банкет с
ширина 1,20 м. След банкетите е намерена земна канавка. Южната канавка е
измерена 1,20 м. и с дълбочина 50 см., а северната 1,0 м. и с дълбочина 50 см.
Сухо пътно платно, без неравности и особеността. В материалите по делото
не са намерени данни, оказващи наличие на пътни знаци имащи отношение
към настъпилото произшествие. По посока на движение на лек автомобил
“***” има ляв за него завой, като края на завоя се намира на 70,0 метра преди
помощната ориентирна линия, използвана при огледа и на 330 метра след
приетия при огледа постоянен ориентир.
4
На 09.02.2022г., около 07:30 часа, на път L 1125, между селата *** и
***, общински път III-118, община Долни Дъбник, област Плевен, с посока на
движение от с.*** към с.*** се е движил автомобил “***” с рег.№ ***
управляван от А. С. Г. и пътници В. М. и И. Ц. със скорост U4 = 36,49 м/сек =
=
131,4 км/час. На излизане от ляв за него завой, на разстояние S. 104,5 м
0TC
преди мястото на удара в крайпътното дърво (позиция № 22 в приложение №
1), водача на автомобил “***” с рег.№ ***, движейки се в полагащата му се
пътна лента, завърта кормилния кръг на волана в посока обратна на
часовниковата стрелка под ъгъл по-голям от 7 градуса. Транслационното
постъпателно движение на МПС се променя в дъга на ляв завой, като
ходовите гуми навлизат върху северния банкет и на разстояние S4 = 60,63 м
от реализираните действия на водача. След навлизане на МПС върху северния
банкет, изминава косо спрямо надлъжната ос на пътя разстояние 43,87 м и се
удря в ствола на крайпътно дърво. При първоначалния контакт при удара ,
минималната скорост на автомобил “***” е V= 25,58 м/сек. = 92,1 км/ч. При
A
удара в крайпътното дърво, действащия ударен импулс е под ъгъл спрямо
масовия център на МПС, следствие на което, купето на автомобила получава
хоризонтална и вертикална ротация, разцепва се и след действащите сили на
триене задна част на купето се установява в покой (в позиция № 19 в
приложение № 1), а предна част върху северна канавка. С установяването на
МПС в състояние на покой, произшествието е приключило.
За дадения пътен участък, максимално разрешената скорост е 90
км/ч.= 25,00 м/сек. Посоката на движение на лек автомобил “***” с рег.№ ***
е била от запад на изток (от с. *** към с. Горна Митрополия). Скоростта на
лекия автомобил към момента на отклонението му към лентата за насрещно
движение е била U4 = 36,49 м/сек = 131,4 км/час, а към момента ка удара в
крайпътното дърво е била
V= 25,58 м/сек. = 92,1 км/ч.
A
При сравнение на S. (разстоянието, изминато от автомобила от
OTC
момента на отклонение до мястото на удар в крайпътното дърво) с дължината
на “опасната зона” на “***” при скорост 90 км/час се получава следното
неравенство:
90
О„ =142,56 м > S. = 104,5 м > О = 16,36 м,
с OTC сп
От горното неравенство е технически възможно да се направи извода,
че водача на автомобил “***” с рег.№ *** при движение с реална скорост не е
имал техническата възможност да спре до мястото на удара в дървото към
момента на отклонението му към лентата за насрещно движение, но при
движение с разрешената за дадения участък скорост от 90 км/час или по-
малка и своевременно предприето ефективно спиране към момента на
отклонение е имал техническата възможност да спре преди крайпътното
дърво и да предотврати настъпилото ПТП.
Разстоянието за спиране на автомобил “***” към момента на
отклонението му към лентата за насрещно движение при реална скорост U4 =
5
36,49 м/сек = 131,4 км/час е О„ = 142,56 м, а при максимлано разрешената от
с
90
90 км/ч. е О' = 76,36 м.
сп
Конкретната причина за настъпилото ПТП са поддържаната висока
скорост и предхождащи действия от страна на водача на автомобила чрез
педала на газта и спирачката, както и волана), при което направлението на
управляваното от него МПС се отклонило от промяната на направлението на
полагащата му се пътна лента под ъгъл по-голям от 7 градуса.
В материалите по делото не са намерени данни за странични фактори,
повлияли за настъпване на ПТП-то. Щетите, нанесени по процесния
автомобил “***” са от такова естество, че автомобилът не подлежи на
възстановяване (тотал щета).
Процесният автомобил “***” с рег.№ *** фабрично е снабден с
предпазни колани за водача, дясно стоящият пътник и за пътниците стоящи
на задната седалка, зад водача, зад дясно стоящият пътник до водача и за
стоящият по средата на задната седалка. Състоянието на процесния
автомобил не позволява с категорична точност да се даде отговор, дали В. М.
е била с поставен обезопасителен колан или не е била. С оглед на механизма
на настъпилото ПТП и разрушенията по процесния автомобил, от техническа
гледна точка, може да се заключи, че поставен обезопасителен колан от В. М.
не би предотвратило крайния резултат от произшествието.
Видно от заключението на съдебно медицинската
експертиза при аутопсията на В. М. са били установени: лицева травма
(охлузвания и кръвонасядания); гръдна травма (счупване на гръдна кост, на
две ребра и на дясната ключица, сътресение на гръдните органи и контузии
на белия дроб, излив на кръв в двете плеврални кухини); гръбначномозъчна
травма (счупване на шести гръден прешлен); коремна травма (излив на кръв в
коремната кухина, сътресение на коремните органи, кръвоизлив зад гръбната
коремница); счупвания на кости: на таз (разкъсване на лонното съчленение и
на лявата хълбочно-къстна става), на левия долен крайник (бедрена и
пищялни кости, открито счупване); охлузвания и кръвонасядания по тялото.
Причината за смъртта на В. М. е съчетаването на множество тежки
увреждания на вътрешни органи, счупвания на кости и масивни кръвоизливи
в телесните кухини, които са довели до травматично-хеморагичен шок.
Въпрос № 3: Налице ли е принно-следствена връзка между преживяното ПТП,
получените от В. А. М. увреждания и настъпилата смърт?
Всички увреждания, довели до смъртта на В. М. са получени в резултат на пътно-
транспортното произшествие, т.е., между тях има пряка причинно-следствена връзка.
От отговора на ответника следва да се даде заключение по въпросите:
Въпрос № 4: При какъв механизъм са получени несъвместимите с живота травми?
Тялото на пострадалата е намерено извън лекия автомобил, което предполага, че травмите са
причинени от удари върху и от части на купето на автомобила, както и от отхвърлянето и падането върху
6
земната повърхност.
В тази усложнена обстановка не е възможно да се посочи конкретно механизма на всяка една
от травмата, но счупванията на костите вероятно са получени в автомобила, а общото сътресение - при
падането върху земната повърхност.
Въпрос № 5: Могло ли е това да бъде избегнато при наличието на предпазен колан и по
какъв начин това е могло да ограничи травмите?
Намирането на пострадалата извън автомобила предполага, че е била без поставен предпазен
колан.
В случая, обаче, тежкото разрушаване на лекия автомобил и скоростта, с която се е движел,
не дава никакво основание за заключение, че ако В. М. е била с поставен предпазен колан, това би я
предпазило от несъвместими с живота травми.
Въпрос № 6: Какво е било съдържанието на алкохол в кръвта на водача на л.а., на каква
степен на алкохолно опиване отговаря и има ли външни признаци, които могат да бъдат възприети
от околните?
Химическото изследване на пробата кръв, иззета от трупа на А. Г. показва липса на алкохол.
Причината за смъртта на В. М. е съчетаването на множество тежки
увреждания на вътрешни органи, счупвания на кости и масивни кръвоизливи
в телесните кухини, които са довели до травматично-хеморагичен шок.
Всички увреждания, довели до смъртта на В. М. са получени в
резултат на пътно-транспортното произшествие, т.е., между тях има пряка
причинно-следствена връзка.
Тялото на пострадалата е намерено извън лекия автомобил, което
предполага, че травмите са причинени от удари върху и от части на купето на
автомобила, както и от отхвърлянето и падането върху земната повърхност.
В тази усложнена обстановка не е възможно да се посочи конкретно
механизма на всяка една от травмата, но счупванията на костите вероятно са
получени в автомобила, а общото сътресение - при падането върху земната
повърхност.
Намирането на пострадалата извън автомобила предполага, че е била
без поставен предпазен колан.
В случая, обаче, тежкото разрушаване на лекия автомобил и
скоростта, с която се е движел, не дава никакво основание за заключение, че
ако В. М. е била с поставен предпазен колан, това би я предпазило от
несъвместими с живота травми.
Химическото изследване на пробата кръв, иззета от трупа на А. Г.
показва липса на алкохол.
При изслушването на ВЛ Л. пред съда в открито съдебно заседание
същият е дал обяснения относно настъпилите травми при починалата като е
заявил, че се касае за комбинирана травма и съчетанието на отделните травми
е довело до смъртта на В.. ВЛ също така заявява, че при процесната скорост
7
на автомобила и предпазният колан не би могъл да предотврати леталния
изход.
Съдът възприема заключенията на двете експертизи като обективни
и подробни. ВЛ лекар предполага, че с оглед намирането на тялото вън от
автомобила, пострадалата е била без предпазен колан, но заключава, че
наличието на такъв не би предотвратило леталния изход. ВЛ автотехнически
експерт заключава, че от състоянието на автомобила и извършения оглед не
може да се установи категорично дали В. е била с поставен колан или не, но
наличието на такъв по всяка вероятност не би предотвратило крайния изход.
Видно от разпита на св. К. Д. същата познава ищците от 15 години,
живеят в съседство, ищците са имали две деца – загиналата В. и едно момче.
Свидетелката твърди, че от ищцата В. М. е разбрала за катастрофата, не е
присъствала на погребението, тъй като се е страхувала, че няма да издържи,
но е била в контакт с ищците след злополуката. Свидетелката твърди, че
ищците са били съсипани, тръгнали са по психолози, които продължават да
посещават, ищцата посещава свидетелката за подкрепа, плаче винаги при
посещенията, такова нещо не се забравя. Св. Д. твърди, че към момента на
злополуката ищците са живеели заедно с В. в апартамент в ЖК „***“. Св. Д.
твърди, че ищците заедно с децата си са били весело и задружно семейство,
свидетелката скоро преди злополуката е контактувала със загиналата, която й
е споделила, че иска да учи, макар, че е започнала работа в едно кафене. Св.
Д. твърди, че и след злополуката се вижда често с ищцата В. М., през няколко
дни последната ходи при свидетелката да споделя какво й тежи. Свидетелката
твърди, че след злополуката ищците са станали затворени и тъжни, преди
понякога са си ходили и на гости, синът им продължава да живее с тях, той е
по – малък, но също го преживява тежко и мълчи. Свидетелката твърди, че
знае, че след злополуката ищците са потърсили психологическа помощ,
ходили са в Трета поликлиника, но свидетелката не знае дали са се свързали с
психолог или психиатър. Според свидетелката първо са се свързали с
адвокати. Ищците продължават да работят и след злополуката.
Видно от показанията на св. В. Я. същият е семеен приятел с
ищците като ищецът му е съученик. По принцип поне веднъж седмично са се
виждали или чували преди злополуката и след това продължава да е така.
Свидетелят знае какво се е случило с В. и твърди, че това не се е отразило
добре на ищците. Ищецът е отслабнал, затворил се е в себе си, свидетелят
твърди,че дотогава не го бил виждал да плаче. За ищцата се отнася същото.
Св. Я. твърди, че са били нормално семейство, живели са заедно, не са имали
проблеми с В.. Свидетелят твърди, че ги е съветвал да посетят психолог, но
не знае дали ходят. Свидетелят твърди, че за последен път се е виждал с
ищците седмица преди разпита и те продължават да са затворени и тъжни,
ходят на работа и, според свидетеля, това е добре за тях. Живеят с другото си
дете, което е на около 16 години.
Видно от разпита на св. Б. Б. същият познава ищците чрез
съпругата си, която преди брака им е била съседка на ищците. Свидетелят
твърди също така, че е учител и е бил класен ръководител на В. като
контактите им са най – вече от този период. Свидетелят твърди, че е виждал
8
В. след завършването на средното образование, била е доволна от живота,
искала е да бъде самостоятелна, чувствала се е добре. От нейни приятели е
разбрал, че в един период се е отделила и е живяла на друго място, но
свидетелят не знае къде. Разбрал е от родителите за злополуката, бил е
шокиран от такава новина за млад човек. Присъствал е на погребението и на
помените след това. Свидетелят твърди, че ищците са в състояние, в което не
пожелава на некого да изпада. Изглеждали са отчаяни и съсипани в сравнение
с положението отпреди злополуката. Свидетелят твърди, че може да направи
разлика. Живеят заедно със сина си, който също е бил ученик на свидетеля.
Свидетелят твърди, че загиналата В. е била тиха, кротка и скромна,
родителите й са били заинтересувани от нейното развитие, редовно са
присъствали на родителски срещи, В. не е отсъствала безпричинно от
училище и не е имала проблеми със съучениците си. Св. Б. твърди, че когато е
контактувал с В. е била весела и никога не е споделяла за проблеми с
родителите си. Като е започнала работа го е правила в извънучебно време.
Свидетелят не знае дали е живяла сама на квартира или с някого, просто е чул
от нейни приятели, че е имало такъв период.
Съдът принципно кредитира показанията на свидетелите като
основаващи се на преки впечатления, обективни и непротиворечиви относно
установяваните обстоятелства от отделните свидетели.
Видно от представената по делото автотехническа експертиза и от
дадените отговори на поставените от съда и страните въпроси се установява,
че произшествието е настъпило след управление на автомобила с
несъобразена скорост , деформациите на автомобила са много тежки , поради
което автотехническият експерт дава заключение, че не може да се прецени
дали В. е била с предпазен колан, а медицинската експертиза предполага, че е
била без такъв с оглед намирането на тялото извън автомобила. И двете
експертизи дават заключение, че предпазният колан при процесното ПТП е
нямало да предотврати леталния изход.
Съдът възприема заключенията на ВЛ като обективни и
аргументирани.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
9
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 20 ал.1
от ЗДР от водача на автомобила , участник в ПТП. От автотехническата
експертиза са установява, че водачът на лекия автомобил, който е загинал
при процесното ПТП се е движил със скорост значително по-голяма от
максимално разрешената за движение извън населени места . Съдът приема
също така ,че смъртта на пътничката в лекия автомобил В. М. е настъпила
в резултат на получените травми при описаното ПТП. С оглед установеното
от двете експертизи съдът приема, че по делото не е установено по
категоричен начин, че загиналата В. е била без предпазен колан, поради което
не следва да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на същата и в този смисъл направеното възражение от ответната
страна е неоснователно. Неоснователно е и възражението за съпричиняване с
оглед употреба на алкохол или наркотици от водача и приемане на това
положение от загиналата, тъй като не е установено наличието на подобни
вещества при водача на автомобила, който също е загинал.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията
по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
10
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От
значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера
на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се
основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет. В конкретния случай се касае за внезапно настъпила
смърт при ПТП на младо момиче, което е дъщеря на ищците. От събраните
по делото гласни доказателства се установява, според Пл ОС, че ищците и
починалата са живели преимуществено заедно в едно домакинство. Налице са
свидетелски показания, които сочат за наличието на неустановен период, в
който загиналата е живяла отделно, но липсват категорични доказателства
кога и за колко време е било това, а и свидетелят предава информация от
трети лица по въпроса. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че ищците са възприели мъчително смъртта на дъщеря си ,
изпаднала са в стрес, станали са затворени и тъжни, изглеждали са съсипани
от станалото. Ищците са родители на починалото момиче, живели са с нея,
отгледали са я и са имали отношения на взаимна подкрепа, липсват
доказателства за наличието на проблеми в личните им отношения.
Контактите между тях не са прекъсвали . От събраните по делото гласни
доказателства се установява ,че ищците са се опитали да потърсят
психологическа помощ за преодоляване на случилото се. Св. Я. твърди, че им
е дал съвет за това, но не знае какво са направили. Св. Д. твърди, че са
започнали посещения при професионалист в трета поликлиника, но не може
да посочи какъв точно е бил той. По делото на л. 37 и сл. са представени
писмени доказателства – амбулаторни листове и епикризи за ищците, от
които е видно, че около три месеца след злополуката са посещавали д-р А. Д.
с оплаквания за безсъние, отслабване, депресия, падане на коса,липса на
11
апетит, както и частична загуба на памет за периода непосредствено след
злополуката, както и допускане на грешки от страна на ищцата в работата й.
Представени са и медицински рецепти с изписани медикаменти с оглед
състоянието на ищците. В амбулаторните листове е описано състоянието на
ищците като последните са посочили, че това е в резултат на внезапната
загуба на дъщеря им. Съдът приема, че ищците са потърсили професионална
помощ за преодоляване на последствията за тяхното здраве от внезапната
загуба на дъщеря им при злополука, каквито последствия са били налице и са
описани от медицинското лице, но едновременно с това приема, че не са
налице твърдения и доказателства за хоспитализации, настъпили необратими
здравословни проблеми и продължително лечение.
Предвид изложеното съдът счита, че в настоящия случай дължимото на
ищците обезщетение следва да се определи по справедливост. Следва да се
приеме, че справедлив размер на обезщетението по отношение на ищците е
такъв от 180 000 лв като до размера от по 220 000 лв за всеки един исковете
следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно претенцията за претърпени имуществени вреди по делото на
л. 34 и сл. от делото са представени писмени доказателства – 3 бр. фактури
съответно 2 бр. от 12.02.2022г и 1 бр. от 30.08.2022г за траурни услуги и
изграждане на гробно място и паметник, както и 2 бр. касови бележки за
закупени медикаменти с оглед назначена терапия. От представените
доказателства се установява, че ищците са направили разходи за траурни
услуги , гробно място и паметник в размер на 5460 лв и разходи за
медикаменти в размер на 42,19 лв или в общ размер от 5502,19 лв.В този
смисъл предявените искове за имуществени вреди са основателни и следва да
се уважат изцяло.
Съгласно чл. 429 ал. 23 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
12
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски
могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
Съгласно чл. 106 ал.1,2 и 3 от КЗ застрахователните претенции
се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор
пред застрахователя и при спазване на чл. 380, ал. 1.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена
претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки
документ по нея, и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или
под опис пред лицето, заявило претенцията.
Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице
по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които
той трябва да представи за установяване на основанието и размера на
претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в
случай ,че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне
на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
По делото са представени на л. 27 и сл. писмени доказателства
за кореспонденцията между ищците и ответното застрахователно дружество
като е видно, че с писмо от 29.03.2022г са изисквани допълнителни
доказателства от страна на застрахователя по предявената извънсъдебна
претенция, които с последващо писмо от страна на ищците са били
представени. Не следва да се присъжда лихва от датата 9.02.2022 г с оглед
отправената претенция до застрахователя на 24.03.2022 г, което
обстоятелство се и признава от ответната страна в подадения отговор.
Застрахователят дължи лихва по чл. 497 ал.1 от КЗ. Съдът обаче приема, че
следва да се присъди лихва, считано от 24.06.2022 г, която дата е три месеца
13
след предявяване на претенцията до застрахователя, който срок е предвиден
като краен такъв за произнасяне от застрахователя по чл. 496 ал.1 от КЗ.
Съгласно ал. 3 на същия текст застрахователят не може да откаже
произнасяне при представянето на някой от изброените там документи.
При този изход на делото следва да се осъди ответната страна да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
14 620,09 лв съобразно уважените размери за обезщетение. Следва също така
да бъде осъден да заплати и разноски за ВЛ по производството с оглед
освобождаването на ищците от заплащането на такива и с оглед уважените
части на предявените искове в размер на 567 лв по сметка на Плевенски
окръжен съд.
При този изход на делото следва да се заплатят и разноски на
страните съобразно уважената и отхвърлена част на иска.
Съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Следва на осн. Чл. 38 ал.2 от ЗА на адв. Н. М. да се заплати
възнаграждение в размер на 8840,04 лв съобразно чл. 7 ал.2 т. 5 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на
текста по ДВ бр. 68/2020г, а не съобразно последните изменения в наредбата с
оглед датата на исковата молба.Дължимият хонорар е в посочения размер
съобразно уважената част на исковете. Производството е започнало при
упълномощаването на един адв., а именно адв. М. и от двамата ищци и
съобразно по – горе посочената разпоредба на ГПК следва да се определи
възнаграждение за един адвокат.
При този изход на делото искът е уважен в размер на 81%. По
делото е представен списък на разноските на ответната страна на л. 138 от
делото и друг съдът не е констатирал.Липсват доказателства по делото за
размер на заплатени адвокатски възнаграждения. Съобразно отхвърлената
част на иска следва да се осъдят ищците да заплатят на ответната страна
разноски по производството в размер на 57 лв. Компенсация не може да се
извърши с оглед характера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.
38 от ЗА.
14
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС „ АД със
седалище и адрес на управление София, *** , ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА
В. И. М. от Плевен, ***, *** ЕГН ********** на осн. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от
КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. А. М.
в резултат на пътно транспортно произшествие на 9.02.2022 г по пътя от с.
*** към с.*** , обл. Плевенска с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 9.02.2022 г по застрахователна
полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ БУЛ ИНС“ АД №
BG/02/122000341624 В РАЗМЕР НА 180 000 ЛВ / сто и осемдесет хиляди лв
/ , заедно със законната лихва, считано от 24.06.2022 г до окончателното
изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА НА 220 000 ЛВ и за периода от
9.02.2022г до 23.06.2022г относно лихвата ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС „ АД
със седалище и адрес на управление София, *** , ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
НА А. В. М. от Плевен, ***, *** ЕГН ********** на осн. 432 ал.1 вр. с чл.
380 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.
А. М. в резултат на пътно транспортно произшествие на 9.02.2022 г по пътя
от с. *** към с.*** , обл. Плевенска с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 9.02.2022 г по застрахователна
полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ БУЛ ИНС“ АД №
BG/02/122000341624 В РАЗМЕР НА 180 000 ЛВ / сто и осемдесет хиляди лв
/ , заедно със законната лихва, считано от 24.06.2022 г до окончателното
изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА НА 220 000 ЛВ и за периода от
9.02.2022г до 23.06.2022г относно лихвата ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС „ АД
със седалище и адрес на управление София, *** , ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
СОЛИДАРНО НА В. И. М. от Плевен, ***, *** ЕГН ********** и НА А.
В. М. от Плевен, ***, *** ЕГН ********** на осн. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от
15
КЗ обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на В. А. М. в
резултат на пътно транспортно произшествие на 9.02.2022 г по пътя от с.
*** към с.*** , обл. Плевенска с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 9.02.2022 г по застрахователна
полица на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ БУЛ ИНС“ АД №
BG/02/122000341624 В РАЗМЕР НА 5 502,19 лв ЛВ , заедно със законната
лихва, считано от 24.06.2022 г до окончателното изплащане на сумата КАТО
за периода от 9.02.2022г до 23.06.2022г относно лихвата ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС „ АД
със седалище и адрес на управление София, *** , ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА
осн. Чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Н. М. възнаграждение в размер на 8840,04
лв
ОСЪЖДА В. И. М. от Плевен, ***, *** ЕГН ********** и НА А.
В. М. от Плевен, ***, *** ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС „ АД
със седалище и адрес на управление София, *** , ЕИК *** деловодни
разноски в размер на 57 лв за вещи лица
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС „ АД със
седалище и адрес на управление София, *** , ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 14 620,09 лв и
деловодни разноски в размер на 567 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
16