РЕШЕНИЕ
гр.София,04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 5588 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 30.01.2019 г. по гр.д. № 31576/17 г., СРС, ГО, 127 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.Е.К., ЕГН ********** и К. Б.А., ЕГН **********, двамата с адрес ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А.Е.К. и К. Б.А. дължат на „Т.С.” ЕАД, разделно поравно, всеки от ответниците по 1/2 част от сумата от 984,24 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия в периода от 01.02.2014 г. до 30.04.2016 г„ в имот с абонатен номер 394510, представляващ апартамент с номер 45, находящ се в гр. София, ж.к. „******, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 07.03.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 34,68 лв., представляваща такса (цена на услугата) „дялово разпределение“ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в имота по - горе, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 07.03.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.03.2017 г. по ч.гр.д. № 13709/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 127'ми състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер от 984,24 лв. до пълния предявен размер от 1241,58 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2013 г. до 31.01.2014 г., в имот с абонатен номер 394510, за разликата над уважения размер от 34,68 лв., до пълния предявен размер от 50,88 лв., представляваща такса (цена на услугата) дялово разпределение за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г. в имота по - горе, както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 174,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 23.02.2017 г., както и сумата от 13,04 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014 г. до 23.02.2017 г.
ОСЪЖДА А.Е.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 27,40 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 221,84 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 27,40 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 221,84 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Е.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 118,45 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К. Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 118,45 лв., разноски в исковото производство.
Срещу постановеното решение е постъпила
въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната
част. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че
неправилно съдът отхвърлил претенции за всички дължими суми по фактура за период
от 01.05.
2013 г.до 31.01 2014 г.като погасени по давност.Била издадена обща фактура
на 31.07.2014 г. със срок за плащане 15.08.2014 г.,от който момент започвала да
тече давността.Сумите са дължими до 30-дневен срок след изтичане на периода за
който се отнасят,съобразно чл.32 ал.1 ОУ.Обжалва се решението и в частта,с която е отхвърлен частично иска за дялово
разпределение,отхвърлен иска за лихвата за забава върху главницата за дялово
разпределение,отхвърлен иска за
мораторна лихва върху главницата изцяло.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваните части и вместо
това да постанови друго, с което приеме дължимост на сумите. С въззивната жалба
се претендират разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
По въззивната
жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответниците оспорват исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответниците са потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е
собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
В случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период,до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г., са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия, одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30- дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С
публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има
характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на които се
прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от
деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец, например за месец март 2014 г. - от 01.04.2014
г., за месец април 2014 г. - от 01.05.2014 г. и т.н. Издаването на
изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. ”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топло фикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода
01.05. 2013
г.до 31.01 2014 г. се
явяват погасени по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 07.03.2017 г. и тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила до 31.01.2014 г., като това обстоятелство не може да бъде променено
от последващо издаване на нова обща фактура през месец юли 2014 г. Издаването
на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на
месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото е доказано възникването на ново вземане след
издаването на изравнителната сметка, т.е. в резултат от изравняването е възникнало задължение за доплащане, чиято
изискуемост би настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството.По делото няма
доказателства кога е публикувана фактурата ,с оглед кога е започнал да тече
30-дневния срок.,поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл.114 ал.2 ЗЗД-от деня ,в който задължението е
възникнало.В случая-от деня следваящ изтичането на съответния месец.
Цената на услугата за дялово разпраделение е правилно присъдена за непокрития от погасителна давност период.Искът зда мораторна лихва за забава върху задължението за плащане на услугата дялово разпределение е отхвърлен правилно,тъй като това задължение е обусловено от покана на кредитора,каквато не е налице.
Искът за мораторна лихва върху главницата ,представляваща стойност на доставена ТЕ, е правилно отхвърлен,тъй като не се установи издадените фактури да са публикувани на интернет страницата на ищеца.
Въззивната жалба като неоснователна следва да се
остави без уважение,а
решението като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди в
обжалваната част.
Въззиваемите
срани имат право на разноски. Същите са сторили такива в размер по 450 лв.за всяка страна.Предвид направеното
възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар ,което съдът намира
за основателно ,съобразно фактическата и правна сложност на делото ,следва да
бъдат присъдени по 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.01.2019 г. по гр.д. № 31576/17 г., СРС,
ГО, 127 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на К. Б.А., ЕГН ********* и А.Е.К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, по 300 лв., разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.