Номер 23312.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
Прокурор:Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600742 по описа за 2020 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подсъдимия З. Д. С. , чрез упълномощения
защитник адв.Исай СтА., против присъда от 18.12.2020г., постановена от
Окръжен съд гр.Монтана по нохд №17/2019г. по описа на същия съд. С нея С.
е бил признат за виновен по обвинение по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ години,
както и по обвинение по чл.115 от НК, за което му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 13 /тринадесет/ години, на основание чл.23
от НК е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от
13 /тринадесет/ години, което да се търпи при първоначален строг
затворнически режим. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския
ищец Р. Л. Р. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по
чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, в размер на 5000 лева, ведно със законната
лихва от 06.08.2014г. и сумата от 400 лева разноски по делото. С. е осъден да
заплати на гражданските ищци Х. А. И. , Д. А. И. и В. А. И. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 70 000 лева, ведно със законната лихва
от 18.08.2014г. и на гражданската ищца Д. В. Я. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от
18.08.2014г., с основание престъплението по чл.115 от НК, в останалата част
1
гражданските искове са отхвърлени като неоснователни. Подсъдимият е
осъден да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД МВР
Монтана и на ОС Монтана, както и държавна такса върху уважените
граждански искове. По отношение на веществените доказателства е
разпоредено унищожаването им след влизане на присъдата в сила.
В жалбата на подсъдимия и в допълнението към нея са изложени
доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. По
отношение на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18 от НК се твърди, че
деянието е несъставомерно, тъй като подсъдимият е действал при условията
на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, като е упражнил
правото си на защита срещу нападение против него, сина му С. П. и О. С.. По
отношение на престъплението по чл.115 от НК се сочи, че неправилно е
прието, че подсъдимият е автор на деянието, отново не е извършена преценка
за приложението на чл.12, ал.1 от НК с оглед установеното нападение от
пострадалия и други лица. В допълнението към жалбата са изложени
съображения относно разминаването на действително установената
фактическа обстановка и тази, приета от съда, анализират се отделните
доказателства, според допълнението, фактите са необективно и непълно
изследвани, някои са тълкувани превратно, което е довело до неправилно
формиране на волята на съда. По отношение на уврежданията на пострадалия
Р. Р. съгласно СМЕ е установено, че се касае за временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като е
приел, че е осъществено деяние по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, съдът е
нарушил материалния закон. Уврежданията, със силата на нанасянето им, не
могат да причинят смърт, което е съществено за съставомерността на
деянието, неправилен е и изводът, че подсъдимият не е действал при
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК.
Нападателите са имали значително преимущество предвид по-големия им
брой, нападението е било организирано по-рано, чрез изпращане на
съобщение до свидетеля П., за да го примамят в с.Портитовци. По отношение
на деянието по чл.115 от НК се твърди, че авторството не е доказано, съдът е
приел, че показанията на свидетелите С. И., В. В. и Р. Р. изясняват в пълнота
инцидента, но не е посочено на какво се дължат съществените противоречия
в показанията на тези свидетели в отделните етапи на делото и по какъв
2
начин те са отстранени. Не са обсъдени показанията на свидетелите П. Т., Г.
Г., М. К., Р. И., Г. К. и И. П.. При анализа на показанията на свидетелите П. и
С., както и на обясненията на подсъдимия, е игнорирано цялостното
съдържание, като са извадени отделни части, непълно и недетайлно е
обсъдено местонахождението на участниците в инцидента, възможността им
да възприемат случващото се и оттам да се направи извод за достоверност на
показанията. Формалният подход на съда да отрази, че тези гласни
доказателства са заинтересовани, означава отказ от детайлен анализ. В
мотивите изобщо не е било обсъдено, че в показанията на свидетелите Г., В.,
И., К. и Р., дадени на ДП, се сочи, че С. е държал нож и го използвал към А..
Не е обсъдено в мотивите дали ножът, приложен като веществено
доказателство по делото, е бил използван от подсъдимия, дали с него са
причинени телесните увреждания на Р. и А., в тази насока не са обсъдени и
обясненията на подсъдимия при предявяването на ножа. Посоченото от съда в
мотивите относно причините за инцидента също противоречи на
установеното относно този факт, не са изяснени причините за присъствието
на всички лица, установени по делото, на мястото на инцидента. Затова се
твърди, че обвинението по чл.115 от НК е недоказано. Иска се отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия по двете обвинения и отхвърляне на
гражданските искове като неоснователни. Алтернативно, ако се приеме
наличието на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
непълнота на мотивите относно съществените факти и обстоятелства,
едностранчива оценка на установените факти и липса на обсъждане на
възраженията на защитата, се иска отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата не се съдържат
доказателствени искания.
Постъпила е и въззивна жалба против присъдата от адв.Б., повереник на
частните обвинители и граждански ищци Х. И., В. И., Д. И. и Д. Я., в която се
твърди, че тя е правилна и законосъобразна в частта, с която подсъдимият С. е
признат за виновен, но наложеното наказание е явно несправедливо, а
обезщетенията за неимуществени вреди са занижени. Изложени са подробни
съображения защо наложеното наказание не съответства на обществената
опасност на деянието и дееца, нито на отегчаващите вината обстоятелства,
правилната квалификация би следвало да е по чл.116, ал.1, т.4 от НК, тъй като
3
са повдигнати две обвинения, а претенциите на защитата, че подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана, не са доказани по какъвто и да
било начин, несъстоятелни са юридически и логически са неиздържани.
Единственото смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало, но
на фона на многобройните отегчаващи вината такива – извършване на
убийство чрез употреба на хладно оръжие, нанасяне на множество прободни
наранявания на повече от две лица, престъпната упоритост, жестокост,
коравосърдечие и дързост на осъщественото нападение срещу няколко лица,
при което са наранени две от тях, след което нападението е било продължено,
сочи на неоправдано ниско наказание, а също и неправилност на отказа на
съда да приложи разпоредбата на чл.24 от НК. Иска се увеличаване на
наказанието до максималния размер, предвиден за обвинението по чл.115 от
НК, алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.24 от НК, както и да
бъдат уважени гражданските искове в тяхната цялост. В жалбата не се
съдържат доказателствени искания.
Постъпило е становище от частния обвинител и граждански ищец Р. Л.
Р. , в което твърди, че въззивната жалба на защитника на подсъдимия
адв.СтА. е неоснователна, а тази на повереника адв.Б. е основателна.
Представителят на САП намира жалбата на защитника на подсъдимия С.
за неоснователна, счита, че първоинстанционната присъда е правилна и
законосъобразна, съответства на доказателствата, а видът и размерът на
наложеното наказание съответстват изцяло с данните за личността на дееца и
предвиденото в правната норма. Затова иска атакуваната присъда да бъде
потвърдена изцяло.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Х. И., В. И.,
Д. И. и Д. Я. адв.М. счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна,
твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
неправилна оценка на доказателствата, превратно тълкуване на същите,
необоснованост на съдебния акт и неизяснена фактическа обстановка не
намират опора в материалите по делото, видно от мотивите. Според него на
доказателствата по делото е дадена обективна оценка, като е формиран
законосъобразен и правилен краен извод за безспорна доказаност на
престъплението. Не отговаря на истината и твърдението, че липсват мотиви,
4
както и че не е обсъдено приложението на разпоредбата на чл.12 от НК, съдът
е дал убедителен отговор защо не е приложил института на неизбежната
отбрана. Иска се присъдата да бъде потвърдена относно приетата за
установена фактическа обстановка. Относно наложеното наказание, според
повереника присъдата е явно несправедлива, игнорирана е степента на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът е изхождал единствено от
чистото му съдебно минало, но не е обърнато достатъчно внимание на
механизма на извършване на престъплението, високата обществена опасност
на дееца, причиняването на убийството с хладно оръжие, времето, мястото и
начина на извършване. Според повереника, следва да се приложи и
разпоредбата на чл.24 от НК, като се отчете, че са извършени две
изключително опасни и тежки умишлени престъпления, затова се иска
увеличаване на размера на общото наказание. Не са взети под внимание и
изключително тежките последици за гражданските ищци от загубата на
близък човек, затова се иска корекция и в гражданско осъдителната част на
присъдата.
Защитникът адв.СтА. пледира присъдата да бъде отменена и да се
постанови нова, с която С. да бъде признат за невиновен по двете обвинения
или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане по изложените
в жалбата съображения.
Защитникът адв.Б. поддържа същото становище и иска отмяна на
присъдата, оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново
разглеждане.
Подсъдимият С. поддържа становището на защитниците си, в
последната си дума иска да бъде оправдан.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда
на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че първоинстанционният съд, в
мотивите на присъдата си правилно е установил и възпроизвел фактическата
обстановка. Въззивният съдебен състав възприема фактическите констатации
в тази присъда, като на свой ред счита за установени и доказани следните
5
факти, относими към предмета на делото:
Подсъдимият З. С. към 06.08.2014г. живеел със съпругата и сина си С. П.
в гр.Вършец, обл.Монтана. Синът му живеел на съпружески начала с К. Р., от
връзката им се родили две деца, но в началото на 2014г. Р. го напуснала и се
върнала да живее в с.Портировци, при родителите си. Впоследствие заживяла
там на съпружески начала със С. И.. На 06.08.2014г. С. П. получил в профила
си във Фейсбук съобщение от К., че родителите й са заминали и тя иска де се
върне при него, затова го повикала да я вземе от с.Портировци, като за целта
му определила среща на моста преди селото. С. П. тръгнал заедно с баща си З.
С. и свидетеля О. С., с лек автомобил м.“Лада“ ВАЗ 2107 с ДК№********, на
моста преди с.Портировци спрели, но Р. не дошла на срещата. Вместо нея на
моста пристигнали В. В., чиято племенница е Р., заедно със С. И., защото
разбрали,че са дошли хора от Вършец, за да я вземат. След тях дошли Р. Р., А.
А., В. И., а впоследствие и други хора от селото. В. В. попитал подсъдимия и
придружаващите го защо са дошли, когато родителите на Р. отсъстват, но С.
му казал, че знаят за това и са дошли да вземат К.. И. предложил на П. да
отидат да я попитат с кой от тях двамата иска да живее, П. се съгласил, но С.
го спрял, като му казал да не ходи в селото, защото ще го бият. П. и И.
започнали да се карат относно написаното съобщение, станало повод за
идването на П., за да вземе обратно Р., през това време Р. Р. опитал да
преустанови разправията, като поканил В. и И. да си тръгват. В хода на
възникналата разправия, С. отворил вратата на автомобила, взел от вътре нож
и нанесъл с него два удара в областта на тялото на Р. – в предно-страничната
повърхност на гръдния кош, след това се опитал да му нанесе удар в корема,
но само го одраскал, защото Р. бил издърпан от В. И. и паднал на земята.
След това С. нанесъл с ножа удари по тялото на А. А., в гръб, в областта на
гръдния кош, продължил да нанася удари с ножа и на други лица – на В. И.
нанесъл порезни наранявания, ударил и Г. Г.. Събралите се хора от
с.Портировци се нахвърлили върху С., сина му и С., нанесли им побой и
счупили автомобила, с който дошли, през това време на мястото пристигнали
полицейски служители и прекратили боя. А. А., З. С., Р. Р., О. С. и В. И. били
откарани и настанени в МБАЛ Монтана, където въпреки проведеното лечение
А. починал на 18.08.2014г.
Съгласно заключението на съдебномедицинските експертизи, на Р. Р.
6
било нанесено прободно-порезно нараняване по предно-страничната
повърхност на гръдния кош вляво към подмишничната ямка и порезно
нараняване – повърхностна порезна раничка на корема, вляво от пъпа, общо
са му нанесени два удара в области на тялото, където се намират
жизненоважни органи. На А. А. са били нанесени общо четири удара с остро
прободно-порезно оръжие, от които три са попаднали в областта на гръдния
кош, където се намират жизненоважни органи – бял дроб и сърце, като
единият от тези удари /в областта на гръдния кош вляво/ е бил със значителна
сила. Непосредствената причина за смъртта му е остра дихателна
недостатъчност, развила се на базата на двустранна абсцедираща гнойна
пневмония, която се е развила на базата на гръдната травма с прободно-
порезното нараняване, проникнало в гръдната кухина вляво и срязването на
белия дроб с развитието на хемо-пневмоторакс /излив на кръв и наличие на
въздух в гръдната кухина/, като между причинените прободно-порезни рани
на 06.08.2014г. и настъпилата смърт има пряка причинно-следствена връзка.
На А. било извършено цялостно лечение, отговарящо на медицинските
стандарти и добрата медицинска практика, като от медицинска гледна точка е
било направено всичко възможно за спасяването на живота му.
Подсъдимият З. С., съгласно заключението на съдебната психиатрично-
психологическа експертиза, към момента на извършване на деянията е могъл
да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, не се е намирал в състояние на физиологичен афект.
Тази фактическа обстановка е била приета за установена от
първоинстанционния съд при правилен, логичен и съобразен със закона
анализ на доказателствата. Кредитирани са свидетелските показания на Р. Р.,
С. И., В. И., П. Т., В. В., Г. Г., М. К., Р. И., Г. К., И. П., С. П. и О. С., като на
показанията на последните двама свидетели е дадена вяра отчасти. Обсъдени
са и обясненията на подсъдимия, като също им е дадена вяра частично.
Всички те потвърждават установеното във фактическо отношение. Тези
доказателства са правдиви, кореспондират помежду си, безпристрастни са и
съответстват на писмените доказателства. Специално внимание съдът е
обърнал на обсъждането на показанията на свидетелите С. И., В. В. и Р. Р.,
тъй като е установено, че те са възприели в пълнота случилото се,
показанията им са последователни, кореспондират помежду си и са
7
безпротиворечиви относно основните факти, подлежащи на установяване.
Относно нападението, извършено от подсъдимия, както и че против него и
придружаващите го лица на моста не е имало нападение, показанията на В. и
И. са еднопосочни и безпротиворечиви, потвърждават се и от извършените
очни ставки на свидетелите В., С. И., В. И. и Р. Р., затова тези гласни
доказателства правилно са били поставени в основата на изводите на съда
относно приетите за установени обстоятелства по делото. Показанията на
свидетелите О. С. и С. П., а също и обясненията на подсъдимия, правилно не
са били кредитирани с доверие относно твърдяното от тях нападение, тъй като
на първо място са противоречиви помежду си както относно оръжията, с
които те твърдят да са били нападнати /според П. дървета и бухалки, според
С. манари и брадви, а според подсъдимия, В. бил с насочен пистолет/, а на
второ място е отчетено, че П. като син на подсъдимия е заинтересован да
поддържа неговата защитна версия, освен това подсъдимият е развил защитна
верния, че изобщо не е наранявал А., а по отношение на Р. е заявил, че само
го е одраскал, за да се предпази, размахвайки ножа, които твърдения се
опровергават от заключенията на назначените СМЕ по отношение на
пострадалите. По делото е безспорно установено от всички останали гласни
доказателства, включително и от показанията на пристигналите на място
полицейски служители, че действително на подсъдимия, сина му и С. е бил
нанесен побой, но това се е случило, след като подсъдимият е ранил
пострадалите и именно по този повод. Изводът на първоинстанционния съд,
че авторството на деянието е установено по категоричен и несъмнен начин от
обсъдените по-горе гласни доказателства е законосъобразен, затова
настоящият състав го споделя изцяло по изложените от първостепенния съд
мотиви, поради което не се налага съображенията да бъдат повтаряни.
Причинените на двамата пострадали телесни увреждания обективно не са в
резултат на самоотбрана, тъй като е безспорно установено, че липсва
противоправно нападение над подсъдимия, преди той да нарани
пострадалите, напротив, той пръв е извадил оръжие от автомобила, наранил е
Р., като му ппричинил две наранявания в гръдния кош и корема, след това е
наранил А., като му нанесъл четири удара с ножа, три от които в областта на
гръдния кош, а след това ударил и свидетелите Г. Г. и В. И., на които
причинил порезни наранявания. Доказано е, че чак след това събралите се
жители на с.Портировци са се нахвърлили върху подсъдимия и придружители
8
му, така че правилно с оглед на тези обективни данни съдът е приел, че от
една страна, нараняванията на пострадалите могат да имат обяснение
единствено като израз на намеренията на подсъдимия да ги лиши от живот, а
от друга страна, не са причинени при самоотбрана.Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза по отношение на пострадалия Р. Р.,
причинената прободно-порезна рана по предно-страничната повърхност на
гръдния кош вляво към подмишничната ямка и порезното нараняване –
повърхностна порезна раничка на корема вляво от пъпа, са от нанесени два
удара в области на тялото, където се намират жизненоважни органи.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза по отношение на
пострадалия А., са му били нанесени четири удара с остро прободно-порезно
оръжие, от които три са в областта на гръдния кош, където се намират
жизненоважни органи – сърце и бял дроб, като единият от тези удари – в
областта на гръдния кош вляво, е бил със значителна сила. Ударите са
причинили гръдна травма с прободно-порезно нараняване, проникнало в
гръдната кухина вляво и срязване на белия дроб с развитие на хемо-
пневмоторакс /излив на кръв и наличие на въздух в гръдната кухина/,
предизвикало развитие на двустанна абсцедираща фибринозно-гнойна
пневмония, която довела до остра дихателна недостатъчност, непосредствена
причина за смъртта на пострадалия, като между нея и причинените рани има
пряка причинно-следствена връзка.
Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната и психологична
експертиза, подсъдимият е могъл да разбира свойствата и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, не е бил в състояние на
физиологичен афект в момента на деянието.
Предмет на подробен и законосъобразен анализ са били също
писмените доказателства и доказателствени средства, обсъдени са
заключенията на СМЕ и СППЕ.
Съвкупният анализ на доказателствата е правилен, споделя се от
настоящия състав и води до извод, който обосновано и законосъобразно е бил
направен и от първоинстанционния съд, че непротиворечиво и еднопосочно
са установени релевантните факти относно обвинението. Гласните
доказателства подкрепят изцяло обвинението, единственото противоречие е
9
между всички тях, в съвкупност и обясненията на подсъдимия, отчасти
показанията на свидетелите П. и С., за които правилно е било прието, че са
единствено израз на защитна позиция с оглед смекчаване на отговорността,
както и че са заинтересовани с оглед родствените отношения и участието на
С. в производството в качеството на обвиняем. Правилни са изложените от
първоинстанционния съд съображения в мотивите, че цялостното поведение
на подсъдимия и характера на нанасените удари обективират намерението му
да лиши от живот пострадалите, които изобщо не са го нападали преди
причиняване на уврежданията, затова обясненията като източник на
доказателства относно обвинението, правилно са били отхвърлени.
Настоящият състав споделя този извод и затова прие, че твърденията за
противоправно нападение от страна на пострадалите и лицата, които са били с
тях на моста, вследствие на което подсъдимият е нанесъл ударите с нож при
условията на неизбежна отбрана, са изцяло голословни и са израз единствено
на защитна позиция, а нанесените удари са израз на намерение за убийство
на А. и опит за убийство на Р..
Заключенията на приобщените по делото експертизи също са били
обсъдени задълбочено и са поставени в основата на доказателствените
изводи. Изводите за съдебното минало на подсъдимия са направени въз
основа на актуална справка за съдимост. От заключението на
съдебнопсихиатрично психологичната експертиза е направен правилен
извод, че липсва основание да се приеме, че подсъдимият е действал при
условията на физиологичен афект, както и че е бил в състояние да дава
адекватни обяснения и липсват пречки за подвеждането му под отговорност.
Така, при законосъобразен анализ на доказателствената съвкупност,
събрана и обсъдена от първоинстанционния съд при стриктно спазване на
процесуалните правила, правилно и законосъобразно въз основа на
цялостното обсъждане е прието, че по делото са безспорно установени
извършените престъпления от подсъдимия. Затова не е налично твърдяното
от защитата процесуално нарушение – липса на мотиви, което да налага
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друт състав
на първоинстанционния съд. Достатъчно ясно са посочени съображенията на
първостепенния съд за решаващите доводи да приеме установените факти,
както и по отношение на доказателствените източници. Изводите на първата
10
инстанция относно наличието на всички елементи от състава на
престъпленията от обективна и субективна страна е правилен, съобразен със
събраните доказателства и напълно се споделя от настоящия състав.
Действително са налице всички основания да се приеме, че подсъдимият З. С.
е осъществил умишлено състава на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18,
ал.1 от НК по отношение на Р. Р., като на 06.08.2014г., в землището на
с.Портирови, обл.Монтана, е направил опит умишлено да умъртви Р., като
изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини. Инкриминираното поведение на подсъдимия е обективирано в
нападение с нож над пострадалия, в резултат на което са реализирани общо
два удара, при които са нанесени телесни наранявания в гръдния кош и
корема, които са жизненоважни части от тялото, което изключва защитната
версия, че умисълът не е бил за причиняване на смърт, а за причиняване на
леки телесни повреди и то в условията на неизбежна отбрана. По този начин
са осъществени елементите на състава на престъплението от обективна
страна – подсъдимият е извършил противоправно посегателство върху живота
на пострадалия, като не е успял да продължи с ударите единствено с оглед
оказаната помощ от страна на свидетеля В. И., който успял да издърпа
пострадалия и да го предпази, а същевременно подсъдимият нападнал с ножа
другия пострадал А.. Затова поведението на С. правилно е било
квалифицирано като опит за убийство по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Категорично не може да се обсъжда различна правна квалификация, а именно
да се приеме, че са били причинени леки телесни повреди, тъй като
първостепенният съд е обсъдил в тази връзка субективното отношение на
дееца към извършеното, като законосъобразно е заключението, че се касае за
наличие на пряк умисъл за извършване на опит за убийство, а също и
обективно установеното относно мястото на ударите по тялото на
пострадалия и техния брой, както и че пострадалият е бил издърпан, за да се
предотвратят и други удари. Следва да се добави и че причиняването на
ударите е без никаква съществена причина или противоправно поведение от
страна на Р., а също и да се има предвид средството, с което са нанесени –
нож, носен от подсъдимия в автомобила, това се все основания да се приеме,
че приетата от първостепенния съд правна квалификация на престъплението
против Р. е правилна. Подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл
и защото е съзнавал общественоопасния характер на деянието, целял е
11
неговите последици, обективните му действия сочат, че той е съзнавал какво
точно извършва, затова и обясненията му, че не искал да убие пострадалия и
че е бил нападнат, категорично имат стойност само като защитна позиция,
защото са опровергани от доказателствата по делото. По отношение на
престъплението по чл.115 от НК, извършено по отношение на А. А., правилно
е било прието от първоинстанционния съд, че подсъдимият З. С. е
осъществил умишлено състава на престъплението по чл.115 от НК, като на
06.08.2014г., в землището на с.Портировци, обл.Монтана, умишлено е
умъртвил А., като му е нанесъл три прободно-порезни наранявания в
областта на гръдния кош вляво с проникване в гръдната кухина.
Инкриминираното поведение на подсъдимия е обективирано в нападение с
нож над пострадалия, в резултат на което са реализирани общо четири удара,
три от които в жизненоважни части от тялото на пострадалия, при това тези
удари са били нанесени в гръб, което изключва защитната версия, че
умисълът не е бил за причиняване на смърт, а ударите са нанесени при
условията на неизбежна отбрана, от обърнат с гръб пострадал. По този начин
са осъществени елементите на състава на престъплението от обективна
страна – подсъдимият е извършил противоправно посегателство върху живота
на пострадалия, който починал по-късно в болницата, въпреки извършеното
му лечение, в резултат от нанесените наранявания, като смъртта на
пострадалия А. съгласно СМЕ, както беше посочено по-горе, е в пряка
причинно-следствена връзка с наръгванията. Затова поведението на С.
правилно е било квалифицирано като убийство по чл.115 от НК. Категорично
не може да се обсъжда различна правна квалификация, а именно да се
приеме, че са били причинени телесни повреди, тъй като първостепенният
съд е обсъдил в тази връзка субективното отношение на дееца към
извършеното, като законосъобразно е заключението, че се касае за наличие на
пряк умисъл за извършване на опит за убийство, а също и обективно
установеното относно мястото на ударите по тялото на пострадалия и техния
брой, както и че пострадалият е бил с гръб към нападателя си, което
категорично изключва версията подсъдимият да се е отбранявал. Следва да
се добави и че причиняването на ударите е без никаква съществена причина
или противоправно поведение от страна на пострадалия, а също и да се има
предвид средството, с което са нанесени – нож, носен от подсъдимия в
автомобила, това се все основания да се приеме, че приетата от
12
първостепенния съд правна квалификация на престъплението против А. е
правилна. Подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл и защото е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, целял е неговите
последици, обективните му действия сочат, че той е съзнавал какво точно
извършва, затова и обясненията му, че не искал да убие пострадалия и че е
бил нападнат, категорично имат стойност само като защитна позиция.
При мотивиране на присъдата в частта относно правната квалификация
на деяниято първоинстанционният съд е отговорил на възраженията на
защитата за липса на съставомерност и на искането за оправдаване, както и
защо е прието, че липсва основание да се обсъжда извършване на действията
на подсъдимия в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от
НК.Законосъобразно относно обективната страна на престъпленията съдът е
приел, че подсъдимият е нанесъл с нож два удара на пострадалия Р. и четири
удара на пострадалия А., като по отношение на Р. не се отказал да реализира
намерението си, а пострадалият е бил издърпан, след което са извършени
действията спрямо другия пострадал. При тези обективни действия правилно
е прието за неоснователно виждането на защитата, че от субективна страна
деянието по отношение на Р. е несъставомерно и че не става въпрос за опит за
убийство, а по отношение на А. деянието е несъставомерно поради
недоказано авторство. По отношение на възраженията на защитата за липса
на съставомерност, които се поддържат и пред настоящия състав, са
изложени подробни съображения от първоинстанционния съд при
мотивирането на правната квалификация на извършеното деяние, които не се
налага да бъдат повтаряни, тъй като са правилни и законосъобразни.
Съображенията в мотивите на първоинстанционния акт относно вида
и размера на наложените наказания също са законосъобразни и не се налага
да бъдат повтаряни. Правилно са били отчетени смекчаващите и
отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства съобразно
конкретните престъпления и деец, като е било прието, че при
индивидуализацията на наказанието „Лишаване от свобода“ за всяко едно от
престъпленията то следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК,
тъй като липсва основание за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК.
Правилно е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10
години за престъплението по чл.115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и наказание
13
„Лишаване от свобода“ за срок от 13 години за престъплението по чл.115 от
НК, като наказанията са определени при превес на смекчаващите вината
обстоятелства – чистото съдебно минало и дългия срок на досъдебното
производство, а по отношение на първото престъпление е отчетено и че се
касае за опит. Не са били приети отегчаващи вината обстоятелства, съдът е
отбелязал и че посочените в обвинителния акт деяния е следвало да се
квалифицират по чл.116, ал.1 от НК, но поради липса на съответно обвинение
не може да се произнесе по този въпрос. Определено е едно общо наказание
измежду двете наложени, в размер на по-тежкото, на основание чл.23, ал.1 от
НК, което да се търпи при първоначален строг затворнически режим.
Настоящият състав намира, че исканията във въззивната жалба на
гражданските ищци и частни обвинители Х. И., Д. И., Д. Я. и В. И. за
увеличаване на размера на наложеното наказание за престъплението по чл.115
от НК е неоснователно, доколкото както беше посочено по-горе,
индивидуализираното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 13 години
напълно отговаря на обществената опасност на дееца и е съобразено с всички
данни за личността му, както е съответно и на обществената опасност на
извършеното престъпление, в този смисъл не е несправедливо. От друга
страна обаче, определеното общо наказание е справедливо да бъде увеличено
с 2 години на основание чл.24 от НК, тъй като е формирано след групиране на
две тежки наказания за престъпления против личността, извършени с нож,
поставен предварително в автомобила от подсъдимия, без пострадалите да са
го нападали или да са били въоръжени, освен това той е успял да нарани още
двама души при същия инцидент, така че алтернативното искане в жалбата на
частните обвинители е основателно. Законосъобразно и съответно на
обществената опасност на извършеното и на дееца би било той да изтърпи
едно общо наказание за срок от 13години лишаване от свобода, увеличено с
още 2 години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС то следва да се
търпи при първоначален строг затворнически режим.
Възраженията на защитата за неправилност и незаконосъобразност на
акта, предвид изложението по-горе, са неоснователни. Доводите за
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон останаха
неподкрепени от доказателствата, тъй като твърденията за несъставомерност
поради наличието на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК са
14
опровеграни от доказателствата. Няма и твърдяното разминаване между
действително установената фактическа обстановка и тази, приета от съда,
фактите са обективно и пълно изследвани, няма основание да се приеме
превратно тълкуване. Уврежданията на Р. не обуславят несъставомерност на
деянието, защото са нанесени с нож в такива области от тялото, които са
жизненоважни. Изобщо не е установено и твърдението, че подсъдимият и
придружителите му са били нападнати, напротив, той пръв е нанесъл удари и
то с нож, носен предварително в автомобила, с който пристигнал. По
отношение на деянието по чл.115 от НК, авторството е доказано от
показанията на свидетелите С. И., В. В. и Р. Р., противоречията в тези
показанията са били детайлно анализирани и отстранени, като подходът на
съда не е формален нито по отношение на тях, нито по отношение на гласните
доказателства, които не са били кредитирани с доверие. Затова искането за
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по двете обвинения и
отхвърляне на гражданските искове като неоснователни не може да бъде
уважено. Не е основателно и алтернативното искане, доколкото не е
установено наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
непълнота на мотивите относно съществените факти и обстоятелства,
едностранчива оценка на установените факти и липса на обсъждане на
възраженията на защитата, да се отмени присъдата и да се върне делото за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Присъдата в гражданско-осъдителната й част също е правилна и
законосъобразна, поради което жалбата на подсъдимия за отмяната й, а също
и жалбата на гражданските ищци, наследници на А. А., за увеличаване на
размера на уважението граждански искове, следва да бъдат оставени без
уважение. Подсъдимият е бил осъден да заплати на гражданския ищец Р. Л. Р.
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 5000
лева, ведно със законната лихва от 06.08.2014г. и сумата от 400 лева разноски
по делото, в тази част присъдата не е била обжалвана от пострадалия, а
основанието за исканата отмяна от подсъдимия, е оправдаване по това
обвинение, което искане не може да бъде уважено. С. е бил осъден да заплати
на гражданските ищци Х. А. И. , Д. А. И. и В. А. И. обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението в размер на по 70 000 лева, ведно
със законната лихва от 18.08.2014г. и на гражданската ищца Д. В. Я.
15
обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 100 000
лева, ведно със законната лихва от 18.08.2014г., като в останалата част
гражданските искове са били отхвърлени като неоснователни. Правилно е
било отчетено, че гражданските ищци са законни наследници на починалия,
които са претърпели неимуществени вреди от престъплението. Те са били в
близки отношения преди смъртта му, с дълбока и силна емоционална връзка и
съответно тежко са преживели преждевременната му загуба, особено
съпругата му, която е останала лишена от опора и подкрепа. Затова правилно
съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът е определил обезщетения на
децата на починалия в размер на по 70 000 лева, а на съпругата му в размер на
100 000 лева. Увеличаване на тези размери би било несправедливо както с
оглед конкретното деяние и деец, така и с оглед наложилата се съдебна
практика по този въпрос. Затова жалбата в тази насока не може да бъде
уважена, а гражданските искове над уважените размери правилно са били
отхвърлени.
Правилно подсъдимият С. е бил осъден да заплати направените по
делото разноски по сметка на ОД МВР Монтана и на ОС Монтана, както и
държавна такса върху уважените граждански искове, а по отношение на
веществените доказателства е било разпоредено унищожаване след влизане
на присъдата в сила.
Изложените по-горе съображения налагат извод, че обжалваната
присъда следва да бъде потвърдена в наказателно-осъдителната й част, в
която подсъдимият претендира отмяна с искане за оправдаване или връщане
на делото за ново разглеждане, жалбата на частните обвинители и граждански
ищци за увеличаване на наказанието за престъплението по чл.115 от НК и за
увеличаване на гражданските искове също не може да бъде уважена.
Основателно е искането за изменение на присъдата в частта, с която е
определено едно общо наказание, което следва да бъде увеличено в посочения
по-горе смисъл, с две години.
Поради горното и на основание чл.337, ал.2, т.1 от НПК, чл.334, т.6 и
чл.338 от НПК, САС в настоящия състав
РЕШИ:
16
ИЗМЕНЯ присъда от 18.12.2019г., постановена по нохд №17/2019г. по
описа на ОС Монтана в частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК е
определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
13/тринадесет/ години измежду наложените наказания със същата присъда,
като на основание чл.24 от НК увеличава така определеното общо наказание с
2/две/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18.12.2019г., постановена по нохд
№17/2019г. по описа на ОС Монтана, в останалата й част.
Решението може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17