Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и шести юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 19880
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***
срещу М.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществуват вземания, произтичащи от Договор за
потребителски кредит № ****/26.10.2017 г. в следните размери: 431.11
лева
– главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.09.2019г.
до
окончателното изплащане на задължението; 57.70
лева, представляващи договорно
възнаграждение и 420.35 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически
твърдения: на 26.10.2017г. между ищеца, в качеството му на
кредитор и М.С.Б., в качеството му на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит №**** при следните параметри: сума на кредита 600 лева със
срок на издължаване 11 месеца и размер на месечната вноска 66.40 лева, платима
на 17-то число от месеца. ГПР възлизал на 49.88.%, а ГЛП на 41.17 %. Така общото задължение по кредита било 730.40 лева. Кредитополучателят
закупил пакет за допълнителни услуги срещу възнаграждение 660.55 лева при
размер на месечната вноска 60.05 лева. Възнаграждението за допълнителни услуги
не представлявало цена на услугите, а е дължимо за наличието им. За
възможността кредитополучателят да поиска промяна в договора за кредит.
Съгласно чл.4 ОУ кредитополучателят дължал и договорено възнаграждение за
изтегления кредит в размер на 130.40 лева. Общото задължение по кредита, ведно
със споразумението за закупени допълнителни услуги възлизало на 1390.95 лева
при месечна вноска 126.45 лева. На 26.10.2017г. сумата по кредита в размер на
600 лева била предоставена на кредитополучателя. Срокът на договора изтекъл на
17.10.2018г. Твърди се, че кредитополучателят направил три пълни погасителни
вноски и една непълна, като последната вноска била с дата 17.03.2018г.. Б.
платил 563 лева, с което са погасени 481.79 лева главница и 21.67 лева лихви за
забава на осн. т.12.1 ОУ в размер на ОЛП+10% годишно.
Предвид
неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения, по инициатива на ищеца
е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 15220/2019г. по
описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е
налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли
за постановяване на положително решение.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които
евентуално разполага.
Ищецът редовно призован за съдебно заседание,
чрез процесуален представител с писмена молба прави искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
По
разноските:
Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и
искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в
настоящото производство, които възлизат на сумата от 125 лева - довнесена държавна такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение,
съдът намира, че същото обаче следва да бъде определено в размер от 100 лева,
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК. Така разноските в полза на ищеца се
определят на сумата от 225 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, в отношенията между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и
ответника М.С.Б., ЕГН **********, адрес: ***, от друга, че в полза на
ищеца съществуват вземания срещу ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ****/26.10.2017
г. в следните
размери: 431.11 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 57.70 лева, представляващи договорно
възнаграждение и 420.35 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***
сумата от 75 лева /двеста и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.15220/2019г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***
сумата от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: