Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ:
Кремена Данаилова
Мария Даскалова
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на
прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1011/2021 г. на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.К.Н. – П., ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адв. Л. П. , срещу Решение № 260370/15.03.2021 г.
по НАХД № 5236/2020 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден електронен
фиш /ЕФ/ серия К № 3548924 на ОД на МВР – Варна, с който на Н.К.Н.-П. е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева на
осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата /ЗдвП/ и е осъдена да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80.00
/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се сочи, че от събраните по делото
доказателства не могат да се установят фактите, изложени в съдържанието на
процесния ЕФ. Твърди се, че не санкционираната Н. Кр. Н. – П. е управлявала
моторното превозно средство в посочените време и място. Излага се, че от
съдържанието на ЕФ не може да се установи точното място на извършване на
нарушението и в този смисъл съдържанието му не отговаря на критериите,
установени в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че считано от 12.07.2013 г.
автомобилът, за който се твърди, че с него е извършено нарушението на
25.04.20202 г. е предоставен за послужване на „АДВ ГРУП“ с ЕИК ********* /старо
наименование „ГЕОРА ГРУП“ ЕООД/ като санкционираната Н. Н. – П. не е
представител на това търговско дружество, нито притежава дружествени дялове от
същото. Отправено е искане Решение № 260370/15.03.2021 г. по НАХД № 5236/2020
г. по описа на РС – Варна да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
ведно с оспорения електронен фиш. Претендира се присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна, за него представител
не са явява. В деловодството на АС – Варна е депозирана молба с. д. № 9477/23.06.202
г. от К. А. , процесуален представител на ответната страна, с която е изразено становище
по хода на делото, по допустимостта на жалбата, по доказателствата и по
съществото на касационния спор – оспорва касационната жалба като неоснователна
и моли касационната инстанция да я отхвърли като такава. Със същата молба се заявява
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната
страна, както и, ако бъдат претендирани разноски за адвокатско възнаграждение,
то такова да бъде присъдено в минимален размер, в случай, че съдът намери
касационната жалба за основателна.
Представителят на ОП – Варна, пледира за оставяне в
сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен
съд, от страна която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
От фактическа страна първостепенният съд установил, че
административнонаказателната отговорност на касатора Н.К.Н. – П. е ангажирана
за това, че на 25.04.2020г. в 08,33 ч. в гр. Варна по бул. „Вл. Варненчик“, посока бул.
„Република“, същата е управлявала лек автомобил с ДК № ****, със скорост 68
км/час при въведено ограничение за населено място 50 км. в час, т.е. с
превишение от 18 км/ч. Скоростта била измерена с техническо средство АТСС (ARH CAM S1 №11743с9).
За да постанови решението си, първостепенният съд
приел за
декларативни и неподкрепени с доказателства
изложените във въззивната жалба доводи, с които се оспорват съдържащи се
в оспорения ЕФ факти. Твърдението, че санкционираната Н. Н. е отдала за
ползване моторното превозно средство с ДК № **** на юридическо лице, е
отхвърлено с аргумента, че представената с административната преписка справка
от информационните масиви на КАТ сочи, че именно тя е собственик на посоченото
превозно средство. Въз основа на представените от ответника доказателства е установено,
че нарушението е констатирано посредством годно АТСС, вписано в регистъра на
одобрените средства за измерване и след приспадане на допустимото отклонение от
3 км/ч. Предвид тези констатации съдът е посочил в мотивите на съдебния акт, че
правилно е установено извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно
на основание чл.182, ал.1, т.2 от същия закон на оспорващата Н. Н. е наложена
глоба в размер на 50 лв. В решението си въззивният съд убедително е
аргументирал извода си, че извършеното административно нарушение не
представлява маловажен случай.Мотивиран от горното, ВРС постановил решение, с
което потвърдил процесния ЕФ серия К № 3548924 на ОД на МВР – Варна. Със същото
решение оспорващата Н.К.Н. – П. е
осъдена да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Оспореното решение е правилно. Същото е валидно,
допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за
неоснователни твърденията на касатора за липса в съдържанието на оспорения ЕФ
на конкретни факти и обстоятелства относно извършеното нарушение, в това число
и описание на конкретно място, където то е установено. От съдържанието на фиша
е видно, че нарушението е установено на 25.04.2020 г. в 08,33 ч. в гр. Варна,
при движение на лек автомобил с ДК № **** по бул. „Вл. Варненчик“ с посока на движение към бул. „Република“,
срещу магазин „LIDL“. Така
описаното време и място на установяване на нарушението е достатъчно ясно и
конкретно, за да може санкционираното лице да разбере в какво се изразява
нарушението, за извършване на което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, и кои са фактите, срещу които следва да организира защитата си.
Още повече, че между страните в производството пред въззивния съд, както и пред
настоящата съдебна инстанция, липсва спор досежно обстоятелството, че именно оспорващата
Н.Н. – П. е собственик на моторното превозно средство с посочения в ЕФ
регистрационен номер.
Във връзка с горното и за по-голяма прецизност следва
да се отбележи, че изискванията на законодателя досежно съдържанието на
електронните фишове са закрепени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗУТ, поради
което твърдението, че процесният фиш не съответства на изискванията за форма и
съдържание по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са неоснователни. В цитираната
разпоредба законодателят е посочил минималните критерии за съдържание на
наказателните постановления, което е неотносимо към настоящия правен казус, в
който предмет на съдебния спор е законосъобразността на електронен фиш.
Неоснователни са и твърденията за допуснати нарушения
в хода на въззивното производство поради необсъждане в мотивите на съдебното
решение на представеното с жалбата до съда незаверено копие от договор за заем
и послужване от 12.07.2013 г., сключен от собственичката на автомобила Н. Н. и
„ГЕОРА ГРУП“ ЕООД. Съгласно чл.189, ал.5, изр. второ от ЗДвП, в 14-дневен срок
от получаването му /на ЕФ/ собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В разглеждания случай такова възражение срещу електронния
фиш е направено едва с жалбата, с която е сезирана въззивната инстанция, а не в
посочения в разпоредбата 14-дневен срок от получаването му. Не са изпълнени и
останалите условия на законодателя, установени в същата правна новела, от което
следва, че е налице законово основание да не бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила.
Годността на техническото средство, с което е
установено нарушението, не е била спорна между страните, а и този факт се
потвърждава от представените от АНО доказателства – Удостоверение за одобрен
тип средства за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 77- С – ИСИС/
29.10.2019 г., изготвен в Българския институт по метрология.
По изложените съображения не са налице отменителни
основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на делото на ответника следва да се
присъдят своевременно претендираните разноски за юрисконсултска защита. По реда
на чл. 63, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН във вр.
чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от
17.01.06 г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260370/15.03.2021 г.,
постановено по НАХД № 5236/2020 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Н.К.Н. - П. с ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата в размер на 80
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.