№ 36918
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110156678 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от М.П.К. ЕАД против Я. А. И. за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадена заповед за
изпълнение. В срока за отговор на исковата молба е подаден такъв.
Съдът намира следното: спорът е иницииран с подаване пред Районен
съд – Варна на заявление за издаване на заповед за изпълнение от страна на
М.П.К. ЕАД против Я. А. И. и Е. ЕООД с предмет – цедирани на М.П.К. ЕАД
вземания на трето лице към длъжниците. Претендира се солидарна
отговорност. Още преди издаването на заповедта за изпълнение е установено,
че Я. А. И. има постоянен и настоящ адрес в гр. София (л. 23 от ч. гр. д. № 966
от 2023 г. по описа на РС – Варна). Тъй като длъжникът Е. ЕООД е със
седалище във Варна, такава е издадена, редовно връчена на този длъжник и
влязла в сила по отношение на него. Длъжникът Я. А. И. е възразила срещу
заповедта, поради което е образувано гр. д. № 10437 от 2023 г. по описа на РС
– Варна с предмет установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК. В срока
по чл. 131 ГПК ответницата е възразила за липса на местна подсъдност,
поради което делото е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.
Настоящият състав намира следното:
Съгласно правилото на чл. 411, ал. 1 ГПК (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.,
бр. 50 от 2015 г., доп., бр. 86 от 2017 г., бр. 100 от 2019 г.), заявлението се
подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника,
който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност.
Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира
настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Ако
съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на
надлежния съд.
По делото е безспорно, че РС – Варна е установил, че настоящия и
постоянен адрес на Я. А. И. е в гр. София, още към момента на преценка за
издаване на заповед за изпълнение. Безспорно е също така, че длъжникът Е.
ЕООД има седалище в гр. Варна.
В обстоятелствената част на заявлението за издаването на заповед за
1
изпълнение, заявителят твърди, че вземането по отношение на длъжника е
възникнало въз основа на Договор за мобилни услуги.
По отношение на длъжника – юридическо лице, заявителят поддържа,
че с договор за встъпване в дълг, дружеството длъжник било встъпило в
дълга по Договор за потребителски кредит, за което било поело солидарна
отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК (в сила от 07.08.2018 г.) исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния, като по арг. от чл. 119, ал. 3 ГПК в случаите по чл. 113 ГПК
съдът следи служебно за местната подсъдност на спора.
В съдебната практика е възприето разбирането, че разпоредбата на
подсъдността при потребителските отношения намира приложение за всички
спорове между потребител и доставчик, свързани със съществуващия между
тях договор, включително и с наличието или не на задължения по него.
Изрично се приема, че физическото лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по
договор действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност не губят качеството си потребител, когато търсят защита на правата
си на извъндоговорно основание (вж. Определение № 160 от 30.03.2017 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о.). Последователно се споделя и
разбирането, че подсъдността по потребителски дела е приложима и в
случаите, когато се търси защита на извъндоговорно основание, респ. чрез
предявен отрицателен установителен иск за установяване на липсата на
задължения (вж. Определение № 574/13.11.2012 г. по ч. гр. д. № 427/2012 г. на
ВКС, І г. о., Определение № 241 от 05.04.2013г. по ч.т.д. № 1395/2013г. на
ВКС, II т.о. и др.). Имало е повод да се отбележи изрично и това, че местната
подсъдност по потребителски спорове намира приложение и в случаите,
когато се претендира връщането на платена сума, като платена на отпаднало
основание, обоснована със специалната защита, предвидена за потребители
(вж. Определение № 214 от 15.03.2010г. по ч.т.д. № 173/2010г. на ВКС, II
т.о.). Следователно, единствено основанието, от което произтичат
отношенията между страните, е от значение за качеството потребител на едно
физическо лице, респ. за приложението на чл. 113 ГПК и чл. 411 ГПК (така
вж. Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019г. на ІІ т. о. на
ВКС).
В случая е без значение, че принципно би могло да се обоснове
приложението на множество подсъдности (вж. чл. 116 ГПК), релевантно за
потребителката защита в заповедното производство, а и с общия исков
процес. От значение е, кой или кои са правопораждащите факти на
правоотношението – в случая твърденият договор за мобилни услуги. Ето
защо, последващите юридически факти, които не изменят правоотношението,
а добавят ново такова – в процесния случай договор за встъпване в дълг, не
могат да лишат потребителя от защитата, която законът предвижда, тъй като
в противен случай, ще се засегне и принципът на ефективност на правото на
ЕС, което предвижда минимална хармонизация на потребителската защита в
ЕС. Тоест в светлината на принципа на ефективност, може да се изтъкне и
аргументът, че ако се позволи, чрез последващи действия, вкл. такива при
който потребителят не участва – както е в процесния случай договор между
2
кредитора и трето лице за встъпване в дълг, то би се достигнало до
практическото обезсмисляне на потребителската защита, част от която са
правилата за местната подсъдност в заповедното производство и общият
исков процес, поради обстоятелството, че ищецът или заявителят винаги ще
могат да „заобиколят“ релевантни разпоредби, ползвайки наличието на
множествената местна подсъдност и то по начин при който потребителят
практически не може да направи нищо, тъй като не е страна по договора за
встъпване в дълг. Този аргумент има и още едно обективно проявление, тъй
като съгласно чл. 117, ал. 3 ГПК, договор за избор на съд по искове на
потребителки и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен
след възникването на спора. Тоест, логиката на законодателя е, че ако
потребителят решава да се откаже от предоставената му защита (от
процесуална гледна точка), то това може да стане, но само след възникването
на спора при изрично уговорена договорна подсъдност.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
производството въобще не е следвало да бъде разгледано от РС – Варна, а е
следвало още преди издаването на заповедта за изпълнение, да бъде
прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Образувано
по настоящия начин, делото е недопустимо поради нарушение на
разпоредбата на чл. 113 ГПК, за спазването на която съдът следи и служебно
– чл. 119, ал. 3 ГПК. Поради това следва да бъде прекратено. С оглед на това
и съобразно задължителните указания в т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК заповедта за
изпълнение следва да бъде обезсилена по отношение на длъжника Я. А. И..
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим искът, подаден от
М.П.К. ЕАД, ЕИК: ... и служебен адрес гр. ... против Я. А. И., ЕГН:
********** с адрес гр. ... за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумите по Заповед за изпълнение от 30.01.2023 г., издадена по
частно гражданско дело № 966 от 2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 56678 от 2023 г.
по описа на Софийски районен съд.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение от 30.01.2023 г., издадена по
частно гражданско дело № 966 от 2023 г. по описа на Районен съд – Варна по
отношение на Я. А. И., ЕГН: **********.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по
реда на глава ХХI ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3