Решение по дело №495/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260037
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 30 март 2021 г.)
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20201840200495
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 02.03.2021 година

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

         ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ,  в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ – РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

и при участието на секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията Йорданова НАХД № 495 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59-63 ЗАНН.

И.Б.Н. ЕГН ********** *** е обжалвал наказателно постановление № 463/21.10.2020 година на  Директора на РДГ - София, с което на основание чл. 266, ал. 1  от Закона за горите, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите  му е наложена глоба в размер на 170 лева, на основание чл. 266, ал. 1  от Закона за горите, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите  му е наложена глоба в размер на 170 лева, на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1,3 куб м дърва за огрев  и вещите, послужили за извършване на нарушението – МПС „М. П.“ рег. № ** **** **.

В жалбата се оспорва законосъобразността на наказателното постановление, като се твърди, че описанието на извършените нарушения е неясно, което представлява съществено процесуално нарушение. Оспорва се и постановеното отнемане в полза на държавата на МПС „М. П.“ рег. № ** **** **, като се твърди, че наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, в писмено становище оспорва основателността на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

На 12.06.2020 г. около 08,00 часа служители на РУ на МВР – Ихтиман спрели за проверка лек автомобил „М. П.“ рег. № ** **** **, в който имало натоварени дърва. Установено било, че водач на превозното средство е И.Б.Н. ***. Автомобилът бил закаран пред сградата на ДГС –Ихтиман, където служителите на горското – Г.К. и В.Й. констатирали, че превозваната от Н. дървесина е без контролна горска марка и без превозен билет. Измерили дървата, използвайки рулетка и установили, че същата е 1,3 пространствени куб. метра.

На И.Н. бил съставен АУАН № 463/12.06.2020 г., в който актосъставителят Г.К. приел, че И. Н. е транспортирал 1,3 куб м дърва за огрев без контролна горска марка и без превозен билет., което представлява нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че И.Н. е транспортирал с моторно превозно средство марка „М.“,  модел „П.“, рег. № ** **** ** 1,3 куб м широколистни дърва за огрев, непридружени с  превозен билет и немаркирани с контролна горска марка, което представлява нарушение както на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, така и на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, поради което и на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите са му били наложени две глоби от по 170 лева. . Освен това на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите вещите предмет и средство за извършване на нарушението са отнети в полза на държавата.

Съобразно представената по делото застрахователна полица № **************/27.10.2020 г. за застраховка „Каско-Практик“ и удостоверение за застрахователна стойност, издадено от ЗК „Лев Инс“ АД лекият автомобил „М. П.“ рег. № ** **** ** е със застрахователна сума 5800 лева.

От приложеното свидетелство за регистрация част I на лек автомобил „М. П.“ рег. № ** **** ** се установява, че същият е собственост на нарушителя И.Б.Н.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав приема, че при съставяне на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на процедурата по установяване и наказване на извършването на административното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено съответно наказание.

По същество жалбата е частично основателна.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства несъмнено се установи, че на 12.06.2020 г. И.Н. е транспортирал в управлявания от него лек автомобил 1,3 пр. куб м дърва за огрев, които не са били маркирани с контролна горска марка и не са били  придружени с превозен документ. С това свое деяние на Н. е нарушил както разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, предвиждаща забрана на покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка,  така и чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, предвиждащ забрана на покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.

Контролната горска марка удостоверява обстоятелството, че съответната дървесина и е добита в съответствие с Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, а превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка и се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години, съгласно чл.15, ал.3 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

След като превозваните от Н. дърва за огрев са били без контролна горска марка и не са били придружени с превозен билет, то нарушителят е извършил две самостоятелни административни нарушения, поради което и наказващият орган правилно е наложил на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите две отделни наказания глоба от по 170 лева. Това е в съответствие и с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая в наказателното постановление е посочено, че Н. има наложени и други наказания за нарушения на Закона за горите, което обуславя и по-високия размер на санкцията от минималния, предвиден в закона.

Законосъобразно е отнет и предметът на нарушението – 1,3 пр. куб в дърва за огрев, което е сторено в съответствие с разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ, вр. чл. 20, ал. 2 ЗАНН.

Не е така обаче по отношение на постановеното от административнонаказващия орган отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство „М. П.“ рег. № ** **** **. В  разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ЗГ е предвидено, че вещите, послужили за извършване на нарушение, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на собственика им. От своя страна обаче, съобразно чл. 20, ал. 4 ЗАНН отнемането на средството на нарушението не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В случая в Закона за горите не е предвидено изключение от правилото на чл. 20, ал. 4 ЗАНН поради което както наказващият орган, така и съдът при обжалване следва да прецени дали стойността на средството на нарушението съответства на характера и тежестта на извършеното.

Според настоящия състав е несъмнено, че стойността на лекия автомобил „М. П.“ рег. № ** **** ** /видно от удостоверението за застрахователна стойност/ е значително по-висока от стойността на 1,3 куб м дърва за огрев.

Следва да се има предвид, отнемането на предмета и средството на нарушението не елемент от административнонаказателната отговорност. За налагането на мерките по чл. 273 ЗГ, вр. чл. 20 ЗАНН е необходимо да има извършено нарушение, но те не преследват същите цели както наказанието. Този вид държавна принуда по-скоро цели предотвратяване на извличането на материална облага от нарушението или извършване на друго нарушение, поради което те имат изцяло имуществен характер. За разлика от мерките по чл. 53 НК обаче, където няма изискване за съразмерност на тежестта на престъплението със стойността на отнетите в полза на държавата вещи, при извършено административно нарушение, наказващият орган е длъжен да направи подобна съпоставка, доколкото отнемането на средството на нарушението, когато същото е на значителна стойност необосновано строго засяга имуществената сфера на нарушителя при извършено деяние с не особено висока обществена опасност.

Затова и според настоящия състав стойността на средството, с което е извършено транспортирането на дървесината, явно не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение, поради което и в тази му част атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъда отменено.

 

Водим от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 463/21.10.2020 година на  Директора на РДГ - София, издадено срещу И.Б.Н. ЕГН ********** *** в частта, в която на основание чл. 273, ал. 1 ЗГ е отнет в полза на държавата лек автомобил „М. П.“ рег. № ** **** ** КАТО ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, в която на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите  му е наложена глоба в размер на 170 лева, на основание чл. 266, ал. 1  от Закона за горите, за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите  му е наложена глоба в размер на 170 лева и на основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 1,3 куб м дърва за огрев.

 

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Административния съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                                    /Р. Йорданова/