О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 409
град Велико Търново, 07.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ -ри състав, в
закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №456 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Постъпила е молба от адв. М. И., в
качеството му на пълномощник на „Катерина К“ ЕООД – жалбоподател по делото, с
искане за изменение на решението по горното административно дело в частта за
присъждане на разноски.
Ответникът по молбата – директорът
на ТД на НАП – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подаденото
искане и моли съда да го остави без уважение.
Молбата е подадена в предвидения в
чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №373/25.09.2018г. по АД №456/2018г. на АСВТ
съдът е отменил Решение №96/11.06.2018г. на директора на ТД на НАП –
В. Търново и потвърдения с него мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на
НАП – В. Търново по подадено от „Катерина К“ ЕООД възражение с вх.
№С180004-000-0209647/21.04.2018г. на ТД на НАП – В. Търново, като е постановил
връщане на делото като преписка на ТД на НАП – В. Търново за предприемане на
действия, съобразно изложеното в мотивите на решението.
Решението на
съда е окончателно съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК и е влязло в сила. С
решението си съдът е оставил без уважение направеното искане за присъждане на
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника ТД
на НАП – В. Търново и адвокатско възнаграждение за дружеството жалбоподател,
като е изложил мотиви, че по компенсация между страните такива няма да се
дължат.
С молба вх.
№5566/25.10.2018г. жалбоподателят е поискал изменение на решението в частта за
разноските, като е изложил съображения против мотивите на съда в частта, в
която е посочен начин на определяне на дължими разноски за ответната страна,
като се претендира присъждане на разноски в негова полза след компенсиране на
дължимите между страните суми за разноски.
Съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Тази
хипотеза представяла възможност съдът да преразгледа вече постановения от него
съдебен акт в определена част – относно дължимите на страните разноски,
съобразно начина на определянето им съгласно процесуалните закони и
постановения краен правен резултат по спора. Тъй като се касае за изменение на
решението само в определена негова част, което е в отклонение от принципа за
неизменяемост на вече постановен съдебен акт, това се извършва с нарочен акт –
определение съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК и в строго регламентирана процедура.
Понеже това производство е в отклонение на вече посочения принцип, основанията
за неговото приложение, които не са посочени изрично в закона, следва да се разглеждат
като в отклонение от нормалното развитие на производството и да се тълкуват
стеснително.
Предвид на това отграничение, правилото на чл. 248,
ал. 1 от ГПК ще е приложимо или когато съдът изобщо не се произнесъл по
искането за разноски /тогава ще е налице основание за процедиране по реда на
чл. 248 от ГПК, а не по реда на чл. 250 от ГПК/; когато съдът е присъдил
разноски в по-малък размер от претендирания без да се посочат
съображения/мотиви за това; когато са били налице обстоятелства, за които по делото
има представени вече доказателства, но те не са били ценени от съда или е било
налице основание за присъждане на разноски по особени правила, което не е било
сторено /напр. в хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК/. Тези хипотези не са
налице в разглеждания случай.
Делото е
разгледано и приключило в полза на ответника/доколкото е отменен обжалваният от
него акт на орган по приходите/, без произнасяне по същество от съда, съобразно
правилото на чл. 160, ал. 3 от ДОПК, приложим и в това производство съгласно
препращащата разпоредба на чл. 144, ал. 2 от ДОПК и чл. 173, ал. 2 от АПК,
приложим съгласно § 2 от ДР на ДОПК.
Искания за присъждане на за разноски са направени
своевременно от страните. Тези искания са били разгледани от съда, който е
изложил мотиви в постановения съдебен акт, с което е обосновал защо и как е
следвало да ги уважи, респ. защо не ги уважава. Обстоятелството, че
жалбоподателя не е съгласен с постановения правен резултат, в случая по
отношение на разноските, не е основание да бъде уважено искане за изменение на
решението по реда на чл. 248 от ГПК. Направеният от съда извод, обективиран в
постановения правен резултат, ще подлежи на преценка на посочените от молителя
основания единствено в инстанционния контрол за законосъобразност на съдебния
акт, ако такъв контрол е допустим. Ето защо в случая не са налице основания за
изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което
направеното искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
За пълнота на изложението настоящият състав посочва, че
в производства по реда на ДОПК приложими са разпоредбите на чл. 161 от този
кодекс, съгласно цитираната вече разпоредба на чл. 144, ал. 2 от ДОПК, а не
разпоредби на други процесуални закони, когато те се прилагат само субсидиарно/съгласно
§ 2 от ДР на ДОПК/.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решението
в частта за разноските, направено от пълномощника на „Катерина К“ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: