Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, ………… г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 7473 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение № 42839/ 17.02.2020г. ,
постановено по гр.дело № 28507/2019г. на СРС, 125 състав, с което Е.И.К. е
осъдена да заплати на Й.К.Д., на основание чл.127,ал.2 от ЗЗД – сумата от
3 632, 84лв., представляваща ½ от заплатена от ищеца Й.К.Д. през
2013г. сума по договор за универсален ипотечен кредит № 25589/ 22.08.2007,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /22.06.2018г./ - до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
593,19лв. С решението е отхвърлен предявеният от Й.К.Д. срещу Е.И.К. иск с
правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 3 632,84лв.-
до пълния предявен размер от 8 922,34лв., като Й.К.Д. е осъден да заплати
на Е.И.К. направените от нея разноски по делото в размер на 378,23лв.
Решението
се обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът-ищец
Й.К.Д. атакува първоинстанционното решение в частта
на отхвърлената му претенция по чл.127,ал.2 от ЗЗД за разликата над уважения размер от 3
62,84лв.- до пълния предявен размер от 8 922,34лв., както и в частта, с
която е осъден да заплати на ответницата разноските по делото в размер на 378,23лв.
Въззивникът-ищец поддържа доводи за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд подробно е изложил в обжалваното
решение фактите и доказателствата по делото, но неправилно е анализирал същите,
като правните изводи не съответстват на обстоятелствата, установени с писмените
доказателства. Намира за неправилен извода на първата инстанция, с което е
прието, че като последица от подписания между него и банката анекс към договор
за ипотечен кредит, с който ответницата отпада като длъжник по договора за
кредит, тя не дължи връщане на внесените от него суми по договора за кредит.
Твърди, че по делото са представени доказателства, неоспорени от ответницата, от
които се установява, че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем,
поради неплащане, поради което всички негови действия /на въззивника-ищец/
като солидарен длъжник са били насочени към погасяване на задължението по този
договор. Намира за неправилен извода, приет с обжалваното решение- за за новация, по силата на която по
волята на кредитора ответницата е била освободена от внасяне на задълженията по
кредита. Твърди, че в конкретния случай
за банката е без значение кой от солидарните длъжници
ще плаща задължението по кредита. Въззивникът-ищец
,обаче, счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй
като към момента на отпускане на кредита са били налице основанията по
чл.32,ал.2 от СК. Моли в тази връзка
настоящата инстанция да съобрази факта, че в съдебното заседание на
30.01.2020г. от СРС е обявен за безспорен между страните фактът, че с влязло в
сила решение по делбено дело между страните,
ипотекираният имот е възложен в негов дял, като той е осъден да заплати на
ответницата сума за уравнение на дела. Твърди, че доколкото към момента на
получаване на процесния кредит той е бил използван за
нуждите за семейството, ако искът му не
бъде уважен ще се стигне до правна последица
той /ищецът/ два пъти да плати стойността на сумата- веднъж като
уравнение на дела на ответницата, а втория път - с плащането на банката- кредитор, с което би
бил нарушен принципът за забрана на неоснователното обогатяване. Поддържа, че след като от съда е прието за
доказано изключването на презумпцията за съвместен принос от м.12.2012г. и за
цялата 2013г. и е прието, че задълженията по кредита са платени с негови лични
средства, както и извършените плащания по анекса обслужват процесния
кредит, то ответницата следва да заплати пълния претендиран
от него размер, представляващ 1/2 от заплатените от негова страна вноски по
кредита. С изложените доводи въззивникът-ищец
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната от него част и постановяването на друго от въззивната инстанция,
с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер с присъждане на
направените по делото разноски.
Въззивницата-ответник,
Е.И.К. обжалва решението на първата инстанция в частта на уважения срещу нея
иск по чл.127,ал.2 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъдена да заплати
разноски на ищеца, съответни на уважената част от претенцията му. Поддържа доводи за неправилност на
обжалваното решение, поради неправилно установени факти по делото от първата
инстанция, в резултат на неправилен
анализ на събраните по делото писмени доказателства. Възразява, че от събраните по делото
доказателства не се установява фактът, че от страна на ищеца са извършвани
плащания по процесния кредит през 2013г. Поддържа, че
от приетата по делото ССЕ не е видно каква е била месечната погасителна вноска
и какъв размер от тази месечна вноска е изплащан от ищеца. Намира за
необоснован извода на първата инстанция, с който е прието, че от ищеца е
заплащана в срок цялата месечна вноска по кредита, тъй като доказателства за
това обстоятелство липсват по делото.
Възразява, че по делото не е представен в цялост първоначалният договор
за кредит, както и подписаният впоследствие от ищеца погасителен план, за да се
установи какви са били дължимите месечни вноски. Моли съда да вземе предвид
факта, че до 2013г. не е била уведомявана от ищеца за наличието на негови
претенции във връзка с процесния договор за кредит,
както и за сключени нови договори за кредит. Възразява, че от експертното
заключение на ССЕ се установява, че част от платената през 2013г. сума в размер
на 890,70лв. е лихва за просрочие на главницата и лихва. Твърди, че тези плащания
са извършани от ищеца доброволно и без протест, като тези плащания са
нерегулярни и епизодични , без да е установено дали съответстват на
погасителния план по кредита. Счита, че
само в случай на доказана изрядност от ищеца при
плащането на цялата дължима месечна вноска, той бил имал правно основание да
претендира ½ от платеното от него вместо нея. Позовава е на изтекла
погасителна давност за сумите, дължими за 2013г., като твърди, че за те са били
установени едва с приетата по делото ССЕ като факт, за който исковата молба е
била нередовна, поради което и заявеното с въззивната
жалба възражение за давност не се явява преклудирано.
С изложените доводи въззивницата-ответник от своя
страна мотивира искането си за отмяна на решението на първата инстанция в
обжалваната от нея част и вместо него -
постановяване на друго от въззивната
инстанция, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
По
жалбите и на двете страни са постъпили писмени отговори в срока по чл.263,ал.1
от ГПК, с които всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна , с
искане за отхвърлянето й като неоснователна.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивните жалби и по реда на чл.269 от ГПК, приема за
установено следното:
Въззивните
жалби са подадени в срок и от легитимирани лица, поради което са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледана по същество. При извършената от съда
проверка по реда на чл.269,пред.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
разпоредбата на чл.269,пред.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.127,ал.2, изр.1 от ЗЗД- за сумата от
8 922,34лв., претендирана от ищеца като дължима
от ответницата ½ от платена от ищеца в качеството му на солидарен
длъжник на ответницата сума по договор за универсален ипотечен кредит от 22.08.2007г.
Настоящият съдебен състав намира
иска за частично основателен, но по размер и мотиви, различни от приетите от
първата инстанция.
Между
страните по делото няма спор по част от фактите, а те се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, а именно: Страните
са сключили брак на 03.11.1985г., който е прекратен с решение на СРС, ІV състав
от 05.12.2013г. по гр.дело № 2306/2013г., влязло в сила на 03.01.2014г. , като
фактическата раздяла между страните е настъпила през 2012г. По време на брака между страните е бил
изтеглен процесният ипотечен кредит в размер на
25 000,00лв., съгласно сключен договор за универсален ипотечен кредит №
25589/ 22.08.2007г. Договорът за кредит е сключен от двете страни по делото в
качеството им на кредитополучатели и
банка „А.Б.Б.“ АД. Кредитът е изтеглен за покриване текущи
нужди на кредитополучателите и е с краен срок за издължаване-
25.08.2014г..
На
21.12.2013г. между ищеца Й.Д. и „А.Б.Б.“ АД е сключен договор за потребителски кредит № 42163/ 21.12.2013г. , като сумата на отпуснатия на ищеца кредит е
в размер на 3 700,00лв. Кредитът е отпуснат като целеви- за цялостно
погасяване на просрочени задължения по процесния договор за ипотечен кредит № 25589/
22.08.2007г. Договораният краен
срок за погасяване на кредита е 21.12.2021г.
На 02.01.2014г. между ищеца и банка „А.Б.Б.“ АД е подписан анекс към процесния
договор за универсален ипотечен кредит № 25589/ 22.08.2007г., в който банката и ищецът са постигнали
съгласие за „отпадане“ на ответницата Е. Данчева като кредитополучател по процесния договор за универсален ипотечен кредит. С анекса
е продължен срокът на действие на договора за универсален ипотечен кредит,
изготвен е нов погасителен план за издължаване на преструктурираната главница и
преквалифициран на експозицията в група „редовни“. Изрично страните по анекса са договорили, че той влиза в сила от
момента на подписването му- 02.01.2014г.
От
представената по делото банкова референция от 20.04.2018г., издадена от „А.Б.Б.“ АД и приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на ССЕ се установява, че през 2012г. от ищеца по процесния
договор за универсален ипотечен кредит е погасена сумата от 1 900,00лв.; от изтеглената от ищеца с
горепосочения потребителския кредит сума
от 3 700,00лв.- след приспадане на банковите такси , за погасяване на процесния ипотечен кредит е постъпила сумата от
3 605,68лв. , като общо през 2013г. е заплатена сума от 7 265,00лв.
от страна на ищеца, през 2014г. от ищеца е заплатена сумата от 1 510,08л.,
през 2015г.- сумата от 1 510,43лв., през 2016г.- сумата от
1 511,08лв., през 2017г.- сумата от 1 510,39лв., през 2018г.- сумата
от 1 510,37лв. и през 2019г.- до датата на предявяване на исковата молба /
29.10.2019г./ - сумата от 1 126,64лв. Или всички внесени от ищеца сума за
периода 2012г. – до датата на предявяване на исковата молба възлизат на сумата
от 17 844,67лв.
От
представената по делото банкова референция се установява, че от ищеца
ежемесечно са внасяни дължимите суми по погасителните вноски по договора за
потребителски кредит от 2014г., като плащанията са както следва: за 2014г.-
731,34лв., за 2015г.- 731,11лв., за 2016г.- 730,45лв., за 2017г.- 730,39лв., за
2018г.- 729,97лв. и за 2019г.-608,20лв.
При
така установените факти по делото, настоящият съдебен състав от правна страна
приема следното:
Спорът между страните по делото е правен и той
е относно правното значение и правните
последици на сключения анекс от ищеца анекс през 2014г. към процесния
догово за универсален ипотечен кредит, както и
относно правните последици и правното значение за процесния
договор за ипотечен кредит, на сключения от ищеца договор за потребителски
кредит 21.12. 2013г.
На
първо място, настоящият съдебен състав приема, че след като процесният
договор за ипотечен кредит е сключен по време на брака между страните по
настоящото дело за текущи нужди / на семейството/ , като ищецът и ответницата са страни по този договор – в качеството на
кредитополучатели, то страните по
настоящото дело имат качеството на солидарни длъжници
по този договор, на основание чл.25,ал.2 от СК от 1985г./ отм., но приложим към
датата на сключване на процесния договор/ и съгласно
идентичната разпоредба на 32,ал.2 от СК- в сила от 01.10.2009г./.
Настоящият
съдебен състав намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е
прието , че страните са имали качеството на солидарни длъжници
по процесния договор за ипотечен кредит до датата
02.01.2014г., а след този момент , поради реализирана субективна новация в резултат на
сключения между ищеца и банката- кредитор анекс от 02.01.2013г., ответницата е освободена от заплащане за в
бъдеще от всички задължения по процесния договор за
ипотечен кредит.
Настоящият
съдебен състав намира за неправилен извода на първата инстанция, с който е
прието, че със сключването на анекса от 02.01.2014г. между ищеца и банката, е
реализирана субективна новация по процесния
договор за ипотечен кредит, в резултат, на която ответницата е освободена от задълженията
по процесния договор, считано от горепосочената дата.
Новацията по дефиниция изисква промяна в резултат ,
на която старото правоотношение се погасява чрез замяната му с ново откъм
предмет /права-задължения- при обективната новация/
или откъм страна /страни /при субективната новация/,
съгласно легалната дефиниция на чл.107 от ЗЗД. В конкретния случай такава
промяна/замяна, не е налице по отношение на ответницата-длъжник по процесния договор, поради което неправилен е изводът на
първата инстанция, че със сключения между ищеца и банката анекс от 02.01.2014г.
е реализирана субективна новация по процесния договор за ипотечен кредит, като банката-кредитор
си е запазила правата срещу ищеца-длъжник при условието на чл.124,ал.1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав намира, че сключеният анекс в частта относно договорката за
„отпадане“ на ответницата като
кредитополучател, би попаднал евентуално в приложното поле на чл.102 от ЗЗД,
ако бе действителен. Настоящият съдебен състав приема, обаче, че анексът от
02.01.2014г. е нищожен, на основание чл.26,ал.1, предл.1
от ЗЗД –поради противоречието му на императивната норма на чл.32,ал.2 от СК / в
сила от 01.10.2009г./, вр. с пар.4,ал.1
от СК от 2009г. Посочената императивна законова норма разпорежда, че съпрузите
отговарят солидарно за задълженията ,
поети за задоволяване на нужди на семейството. Паричното задължение по процесния договор за кредит е именно такова, от една страна.
От друга страна, настоящият съдебен състав съобразява установения по делото правно-релевантен факт, че анексът е сключен по време , когато страните
са били в брак - анексът е с дата 02.01.2014г., а бракът между страните е
прекратен след този момент – на 03.01.2014г., видно от официалното
удостоверяване, извършено на представения по делото препис от бракоразводното
решение- неоспорено от страните. След като към момента на сключване на анекса
страните по делото са били в брак, нищожна, поради противоречие с императивната
законова норма на чл.32,ал.2 от СК, е всяка договорка, с която се изключва солидарната
отговорност на единия от съпрузите за задължение, поето по време на брака за
задоволяване на нужди на семейството. Нормата на чл.32,ал.2 от СК е
императивна, като е установена в защита както на кредитора, така и на всеки
един от съпрузите–длъжници, особено в хипотезата на последващо /след поемане на задължението / прекратяване на
брака. Настоящият съдебен състав намира, че нищожността на анекса от 02.01.2014г. в частта на договорката за „отпадане“ на
задълженията на ответницата по него като кредитополучател, като сключен в противоречие със закона,
е видна и се установява от съдържанието на самия
анекс и събраните по делото доказателства в рамките на първоинстанционното
производство, които не са оспорени от страните и по –конкретно- от официалното
удостоверяване на датата на влизане в сила на бракоразводното решение, от който
момент законът постановява, че се счита за прекратен бракът между страните с всички правни последици от настъпването
на този правно-релевантен факт. Ето защо и доколкото тази нищожност не е
свързана със събиране на нови доказателства от въззивната
инстанция, а за противоречието с
императивните разпоредби на закона въззивният съд
следи служебно, настоящият съдебен състав приема, че дължи установяване на недействителността на процесния анекс, като тя рефлектира съществено при
разрешаването на правния спор- предмет на делото.
При
така установената недействителност на клаузата от анекса от 02.01.2014г.,
целяща изключване на отговорността на ответницата по процесния
договор за кредит като солидарен длъжник, чрез „отпадането й“ като такъв, настоящият съдебен състав приема, че по силата
на императивната законова норма на чл.32,ал.2 от СК от 2009г., вр. с пар.4,ал.1 от СК от 2009т.,ответницата
е останала солидарен длъжник по процесния договор за
кредит, а в рамките на вътрешните правоотношения с ищеца- ответницата отговаря
за ½ от сумите, платени по процесния договор
за ипотечен кредит от ищеца с негови лични средства. По отношение на личния произход на средствата на
ищеца, с които е погасяван процесният договор за
кредит от негова страна- това са всички парични суми, заплатени от него по договора след датата на прекратяване на
брака с ответницата- т.е.- след 03.01.2014г. до датата 29.10.2019г., /съгласно
ССЕ/, с които са погасявани вноските по процесния
договор за кредит. Настоящият съдебен състав намира, че от ищеца е опровергана
презумпцията по чл.21,ал.3 от СК от 2009г., вр. с пар.4,ал.1 от СК от 2009г. и за сумите, платени през
2012г., които , съгласно ССЕ са в общ размер на 1 900лв., за сумата от
3 605,68лв., представляваща частта от изтеглената от ищеца сума с договора
за потребителски кредит от 21.12.2013г. , с която част са погасени просрочени задължения по процесния договор за ипотечен кредит, както и за сумата от
3 660,00лв. , която е заплатена от ищеца през 2013г. За посочените суми,
съдът приема, че са погасени с лични средства на ищеца и за тях е опровергана
законовата презумпция за съвместен принос. Между страните няма спор, а този факт, заявен с исковата молба- за
настъпила между страните фактическа раздяла през 2012г. , /моментът , когато ищецът твърди, че е плащал
по процесния договор за ипотечен кредит/, е признат изрично и от ответницата с отговора
на исковата молба , като самата тя признава, че е напуснала семейното жилище
през 2012г. и от този момент е във фактическа раздяла с ищеца. В нарушение на
процесуалните правила с обжалваното решение е прието, че страните спорят по
факта относно плащанията за 2012г. , че са именно по време на фактическата
раздяла и че той не е доказан за тази година. От неоспореното от страните
заключение на ССЕ се установява, че през 2012г. сумите, погасени от ищеца по процесния договор за кредит възлизат на 1 900,00лв.-
като ответницата не спори относно този размер. През времето на фактическата
раздяла през 2013г. от ищеца по процесния договор за
кредит е заплатена сума от 3 660,00лв., за която съдът приема, че също е
изключен съвместния принос. Както правилно и в съответствие с константната
съдебна практика, цитирана от СРС, с обжалваното решение е прието, че
настъпилата по време на брака фактическа раздяла между съпрузите , изключва
съвместния принос за придобитото от тях имущество по време на тази фактическа
раздяла, поради което и по отношение на
това имущество се явява опровергана законовата презумпция за съвместен принос.
Ето защо, за сумите, платени от ищеца по процесния
договор за кредит по време на
фактическата раздяла, съдът приема, че тези плащания са реализирани с
изцяло лични средства на ищеца. Съдът
приема, че съвместния принос се явява изключен и за сумата от 3 605,68лв., представляваща
частта от изтегления от ищеца потребителски кредит на 21.12.2013г., с която е
погасена част от процесния договор за ипотечен
кредит. Доколкото потребителският кредит е изтеглен от ищеца по време на
фактическата раздяла с ответницата и през този момент от ищеца са дължими
плащанията по него, а по-голямата част
от тях са дължими след 03.01.2014г. - след прекратяване на брака с ответницата,
то следва да се приеме, че за сумата от 3 605,68лв. е изключен съвместния
принос и тя представлява лични средства на ищеца, доколкото погасяването на
вноските по потребителския кредит от страна на ищеца попада в периода от време на фактическата
раздяла и след прекратяването на брака между страните- в преобладаващата
по-голяма част. Общият размер на
паричните средства, приведени от ищеца за погасяване на процесния
договор за ипотечен кредит по време на фактическата раздяла с ответницата,
както и тези, платени от него след прекратяването му на брака с ответницата,
включващи и сумата по изтегления от него потребителски кредит, с която е
погасена част от процесния договор за кредит от
3 605,68лв., възлизат на 17 844,67лв., съгласно неоспореното
заключение на ССЕ. За тази сума, съдът приема, че плащанията са извършени от
ищеца в качеството му на солидарен длъжник с негови лични средства. Като
последица от това и на основание чл.127,ал.1 от ЗЗД ответницата следва да бъде
осъдена да му заплати половината от сумата от 17 844,67лв. , а именно- сумата от 8 922,34лв. Т.е.
предявеният иск се явява основателен в пълния му заявен размер. Неоснователно е
възражението на ответницата за недължимост на част от
сумата, изтеглена с потребителския кредит от ищеца от 21.12.2013г. и послужила
за погасяване на част от процесния договор за
ипотечен кредит, поради непредставен от ищеца погасителен план към първия
договор. Правно значение има единствено
фактът, че със сумата от потребителския кредит е погасена част от процесния кредит, както и релевантния факт, че плащанията
по този потребителски кредит , дължими от страна само на ищеца попадат в
периода от време на фактическата раздяла с ответницата, а по-голямата част от тези
дължими плащания са след прекратяване на брака. Неоснователно е и възражението на ответницата,
че би дължала претендираните от ищеца суми само в
хипотезата, при която той е бил изряден длъжник по процесния
договор за ипотечен кредит- заплащал е вноските на падежа. Всеки от солидарните
длъжници дължи целия дълг на кредитора /чл.122,ал.1 от ЗЗД/ и при
неизпълнение, включително и в хипотезата
на забавено изпълнение, дължи на кредитора, на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД и
лихвите за забава, а тези лихви които в рамките на вътрешните правоотношения
между солидарните длъжници, са съразмерни на размера
на дълга на всеки един.
Съдът
не обсъжда останалите заявените от ответницата за пръв път възражения с въззивната й жалба, включително и това за изтекла в нейна
полза погасителна давност, на основание чл.266,ал.1 от ГПК- като преклудирани. Неоснователен е доводът на въззивницата-ответник за ненастъпила преклузия,
поради нередовност на исковата молба, тъй като такава в случая не е налице,
доколкото исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК.
С
оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че въззивната
жалба на ищеца се явява основателна, поради което решението на първата
инстанция в атакуваната от него отхвърлената част следва да бъде отменено и
вместо него- постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния
му заявен размер. Съответно- без уважение следва да бъде оставена въззивната жалба на ответницата срещу решението в
обжалваната от нея част на уважения иск,
съответно- първоинстанционното решение в
частта на уважената претенция следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на делото, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените от него
разноски пред първата инстанция за държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице в пълния размер от 1 346,95лв. Поради
това, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца допълнително сумата от 753,76лв. над присъдената с
обжалваното решение сума за разноски от 593,19лв. За въззивното
производство на ищеца се дължат суми за държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 707,75лв.
Съответно,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден
да заплати на ответницата разноски за първата инстанция в размер на 378, 23лв.,
тъй като такива на ответницата не се следват, с оглед изхода на делото.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 42839/ 17.02.2020г. , постановено по гр.дело № 28507/2019г. на СРС,
125 състав, в частта, с която отхвърлен предявеният от Й.К.Д. срещу Е.И.К.
иск с правно основание чл.127,ал.2 от ЗЗД - за разликата над уважения размер от
3 632,84лв.- до пълния предявен размер от 8 922,34лв., както и в частта, с
която Й.К.Д. е осъден да заплати на Е.И.К.
направените от нея разноски по делото в размер на 378,23лв. , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.И.К.
да заплати, на основание чл.127,ал.2 от ЗЗД на Й.К.Д. - разликата над сумата
от 3 632,84лв.- до пълния предявен
размер от 8 922,34лв., представляваща
½ от заплатена от ищеца Й.К.Д. през 2012г. ,
2014г.,2015г., 2016г. , 2017г., 2018г. и от 01.01.2019г.
до 29.10.2019г. суми по договор за
универсален ипотечен кредит № 25589/ 22.08.2007, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска /22.06.2018г./ - до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
се решение № 42839/ 17.02.2020г. ,
постановено по гр.дело № 28507/2019г. на СРС, 125 състав, в останалата обжалвана част, с която Е.И.К. е осъдена да заплати на
Й.К.Д., на основание чл.127,ал.2 от ЗЗД – сумата от 3 632, 84лв.,
представляваща ½ от заплатена от ищеца Й.К.Д. през 2013г. сума по
договор за универсален ипотечен кредит № 25589/ 22.08.2007, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска /22.06.2018г./ - до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 593,19лв.
ОСЪЖДА
Е.И.К. да заплати на Й.К.Д.- сумата от753, 76лв.- допълнително дължими разноски за
първата инстанция и сумата от 707,75лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
ВКС при наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/