№ 373
гр. С, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110105657 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно съединение осъдителни искове с правно
основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Г. Е. К. срещу ЗАД „БВ ИГ“ АД за сумите от 3
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 31.03.2023г. в гр. С по вина на застрахования по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество водач на л.а. марка
„Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *****, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 31.01.2024 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 264,39 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2023 г. до датата на сезиране на съда.
Ищецът Г. Е. К. твърди, че на 31.03.2023г. вследствие на извършено нарушение на
правилата за движение по пътищата, изразяващо се в движение с нестъобразена скорост,
водачът на л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *****, реализирал ПТП със спрелия
пред него изчакващ преминаването на пехоходец по пешоходна пътека, надлежно
обозначена с вертикална и хоризонтална маркировка, лек автомобил марка „Мазда“, модел 6
с рег. № ******, управляван от Н. С. К.. Ищецът твърди, че при инцидента пътувал в
ударения лек автомобил на предна дясна седалка с правилно поставен обезопасителен колан,
като получил следните травматични увреждания: контузия на шията, есенциална /първична/
хипертонияя и разстройство на вегетативната /автоимунна/ нервна система. След
процесното ПТП ищецът бил откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“
ЕАД, където след извършени множество прегледи и изследвания бил освободен за домашно
лечение с указания за следене на общото състояние и предписана терапия. Ищецът твърди,
че както при самия инцидент, така и в процеса на възстановяване, който не бил приключил,
изпитвал силни болки в областта на шията и главата. Страдал от безсъние, страхувал се да
1
пътува в автомобил и изпаднал в състояние на тревожност, раздразнителност у потиснатост,
което се отразило негативно и на самочувствието му. Въз основа на съставения протокол за
ПТП бил издаден АУАН серия GA № 939577/31.03.2023г. Към датата на ПТП ответникът бил
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка
„Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *****. Твърди, че с молба от 02.06.2023г. поканил
ответника да му плати обезщетение за претърпените вследствие на инцидента
неимуществени вреди. При така изложените фактически твърдения отправя исканията си
към съда за присъждане на съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва върху
главницата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
настъпване на събитието за л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *****. Оспорва
ищецът да се е намирал в лекия автомобил марка „Мазда“, модел 6 с рег. № ****** при
инцидента. Оспорва доказателствената стойност на констативния протокол за ПТП, тъй като
не бил съставен от лице, непосредствено възприело настъпването му. Излага, че не се
установява виновно поведение на водача на застрахования при него лек автомобил. Оспорва
вида и характера на уврежданията и наличието на причинно-следствена връзка между
инцидента и твърдените от ищеца неимуществени вреди. Заявява, че претендираният размер
на претърпени неимуществени вреди е завишен, недължим и заявен в противоречие с
принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Релевира възражение за
съпричиняване на вредите от увреденото лице. В тази връзка твърди, че при инцидента
ищецът е бил без поставен предпазен колан. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна и страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да установи, че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие
на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между този водач и застрахователя /ответното дружество/.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението, а с оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на
ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които ищецът е
2
допринесъл за настъпване на вредите.
Не е спорно по делото, че на процесната дата и място между лек автомобил „Мазда“,
модел „6“ с рег. № ****** и лек автомобил марка "Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № *****,
застрахован при ответника по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е
реализирано ПТП, което представлява покрит риск.
Установява се от представеното по делото заверено копие от АНП във връзка с ПТП,
настъпило на 31.04.2023г., контатирано с протокол за ПТП № 1874641 на органите на МВР
при отдел "Пътна полиция", СДВР, че с влязло в законна сила наказателно постановление
водачът на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил е признат за виновен за процесния пътен инцидент, при който
при движение в гр. С по бул. „Ц О“ в посока от бул. „В Л“ къум ул. „Г.С.Р“ срещу №10
поради недостатъчен контрол е реализирал леко ПТП в намиращия се пред него лек
автомобил „Мазда“ с рег. № ******, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Видно от представената служебна бележка, издадена от СДВР, отдел „Пътна
полиция“ /на л. 7 от делото/ ищецът Г. Е. К. е участвал като пътник в лек автомобил „Мазда
6“ с рег. № ****** в настъпилото на 31.01.2023г. ПТП, за което е съставен протокол за ПТП
№ 1874641. Според удостоверентото в служебата бележка при пристигане екипа от ОПП-
СДВР на място е имало екип на ЦСМП, който прегледал и откарал г-н К.в болнично
заведение, от където същият бил прегледан и освободен. Пред екипа на ОПП-СДВР
пострадалият заявил, че не желае да фигурира в констативния протокол.
Въз основа на приетото и неоспорено заключение по съдебно-автотехническата
експертиза (л. 99-105 от делото), което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че механизмът на процесното ПТП е следният –на 31.03.2023г. в
гр. С, лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № *** се движел по бул.“Ц О“ с посока от бул. „В
Л: към ул. „Г.С.Р“, където пред №10 водачът реализирал ПТП с намиращия се пред него и
изчакваш на пешоходна пътека лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № ***. Вещото лице дава
заключение, че от техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, който е управлявал превозното средство със
скорост и дистанция, при които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона.
Вещото лице разяснява, че настъпването на инцидента е било непредотвратимо от водача на
лекия авромобил „Мазда 6. Според ескпертизата водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ е
имал техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието, ако е
управлявал превозното средство със скорост и безопасна дистанция, при които е имал
възможност да спре в рамките на опасната зона.
Както изводите на вещото лице по САТЕ, така и обсъдените по-горе документи по
административната преписка кореспондират озцяло със събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Н. С. К. и И. А. К., чиито показнаият съдът
кредитира като обективни, последователни, логични и безпротиворечиви.
Ето защо и доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл. 45,
3
ал. 2 ЗЗД съдът намира, че вината за процесното ПТП е на водача на автомобила, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, като с поведението си водачът
на автомобила "Тойота" е нарушил правилото на чл.25, ал. 1 и 2 ЗДвП.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г. /. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др. / съдът намира, че ответникът не доказа наличие на
съпричиняване. От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
допринесъл за настъпване на последствията от процесното ПТП.
За установяване вида и характера на настъпилите вследствие процесното ПТП
увреждания на ищеца по делото са приети справка от здравното досие на ищеца за
ползваните медицински услуги /на л. 145-146 от делото/ и заключение на съдебно-
медицинска експертиза /л. 107-113 от делото/, което се кредитират от съда, тъй като от
преценката му съобразно правилото на чл. 202 ГПК следва извод, че е извършено обективно,
компетентно и добросъвестно.
Видно от справката за извършениет прегледи на Г. Е. К. на 25.08.2021г. същият е
изследвал глюкозата си, на 24.08.2021г. е направено изследване на липиден профил, на
01.09.2021г. рентгеново изследване на хранопровод и стомах, а през м. 08.2021г. е проведена
консултация с гастроентеролог.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие
на произшествието ищецът е получил контузия на шията. Според вещото лице от
представените медицински документи за различни прегледи може да се направи извод, че
вследствие на инцидента ищецът е получил и разстройство на вегетативната (автономната)
нервна система, чиито клинични прояви включват хипертонични кризи, гадене, повръщане,
изпотяване и нарушения в зренението. Вещото лице разяснява, че при липсата на явни
причини за тези оплаквания лечението е симтоматично и отзвучава за няколко дни. Травмата
на шията е получена при камшичен удар. Вещото лице уточнява, че такава травма може да
се получи от пътник в лек автомобил. Предприетото лечение е консервативно с покой и
обезболяващи медикаменти. Възстановителният период е около 15-20 дни. При извършен
личен предглед на ищеца вещото лице е достигнало до извод, че състоянието му е добро,
4
като същият съобщил за болки в шията и лявата раменна става, но без ограничение на
движенията. С оглед механизма на увредата ищецът може да получи същата независимо от
положението на предпазния колан, тъй като при удар отзад предпазното действие на колана
е минимално.
При изслушването му в проведеното на 08.10.2024г. открито съдебно заседание по
делото вещото лице разяснява, че при ищеца няма данни за предразположеност, а от тук
няма трайна връзка между повишаването на кръвното му налягане и инцидента. В
проведените множество медицински изследвания от ищеца няма патологични отклонения в
показателите му, като лечението е било симптоматично.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля С. Г.а С-К.а след внимателнат им
преценка и анализ и отчитайки еневнтуалната им заинтересованост с оглед близката й
роднинска връзка с ищеца. От същите се установява, че след инцидента ищецът се оплаквал
от главоболие и болки във врата и рамото, спял неспокойно, затворил се в себе си, напълнял.
Свидетелката заявява, че макар и физически да се е възстановил, ищецът емоционално все
още изживявал случилото се.
От горното с категоричност следва, че вследствие на процесното събитие ищецът е
претърпял неимуществени вреди, отговорност за които носи ответникът на основание чл.
432, ал. 1 КЗ. В хода на производството не се доказаха направените от ответника
правоизключващи възражения.
Спорен по делото е въпросът в какъв размер следва да бъде обезщетението за
неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г. /. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
5
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
С оглед на характера и тежестта на уврежданията, които са причинили на ищеца
временно разстройство на здравето, неопасно за живот, краткият възстановителен период
/около 15-20 дни/; проведеното консервативно лечение; липсата на доказани неблагоприятни
последици за здравето му, относително слабата интензивност и продължителност на
изпитваните болки, преживеният страх, както и стресът от произшествието, съобразявайки
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди възлиза на 1
000 лв. По делото не се установява трайна връзка между инцидента и отключването на
хипертоничните страдания на ищеца, поради което същите не се включват от съда при
определяне справедливия размер на обезщетението. Тук следва да се посочи, че по
събражения от заключението на вещото лице по кредитираната СМЕ тези хипертонични
кризи са по-скоро проява на временнотото разстройство на вегетативната нервна система,
което е отчетено от съда при формиране размера на обезщетението. На следващо място от
приетото и обсъдено по-горе извлечение от здравното досие на ищеца се установява, че и
преди инцидента същият се е подлагал на неколкократно на медицински изследвания, което
разколебава тезата, че всички оплаквания от здравословното му състояние са впоследствие
от стреса при процесното ПТП.
Ето защо предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди ще се уважи
частично до сумата от 1 000 лв., като ще се отхвърли като неоснователен за разликата до
пълния предявен размер от 3 000 лв.
Върху уважения размер на иска ще се присъди поисканата законната лихва от датата
на исковата молба (31.01.2024г.) до окончателното плащане.
По искова с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника
в забава и размера на обезщетението за забава.
Доколкото съдът достигна до извод за основателност на предявената главна искова
претенция за сумата от 1000 лева, то акцесорната претенция за лихва също се явява
основателна и изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на еоналй калкулатор за законна
лихва възлиза на 55,95 лева за периода от 02.09.2023 г. (датата, на която е изтекъл
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ от писменото уведомление по чл. 380 КЗ) до
30.01.2024 г., поради което предявеният иск се уважава частично до посочените размери и
период, като се отхвърля за разликата до пълния размер от 264,39 лв. и за периода от
02.06.2023г. до 01.09.2023г. .
По разноските:
6
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и
двете страни стразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в размер от общо 910 лв., съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК /на л. 150 от делото/, от които с оглед уважената част от исковете му се
следват 294,36 лв.
На процесуалния представител на ищеца – адвокат В. О. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. На ищецът е била
предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определя
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв. с ДДС, от
което с оглед на уважената част от иска на процесуалния представител ще се присъдят
155,27 лв.
Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 143 от делото/ ответникът е сторил
разноски по делото в общ размер от 760 лв., от които съобразно отвхърлената част от
исковете ще му се присъдят 514,16 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД ЗАД"БВ ИГ" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С, пл. ***, да заплати на Г. Е. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. С, ул. ***, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, болки и страдания от травматично увреждане на здравето и преживян стрес от
настъпило на 31.03.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено виновно и
противоправно от застрахования при ответника по имуществена застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *****, ведно със законната
лихва от 31.03.2024 г. /датата на постъпване на исковата молба/, до окончателното плащане;
сумата от 55,95 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 02.09.2023г. до 30.01.2024г. вкл. и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 294,36 лева за разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 3 000 лв. и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 264,39 лв. и за периода от 02.06.2023г. до 01.09.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от ЗА " ЗАД"БВ ИГ" АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С, пл. *** да заплати на адв. В. В. О. от
Софийска адвокатска колегия, с БУЛСТАТ ***** със служебен адрес: гр. С, ул. *** сумата от
155,27 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство в полза на Г. Е. К., ЕГН ********** по настоящето делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Е. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ул. *** да заплати на ЗАД"БВ ИГ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
7
С, пл. *** сумата от 514,16 лв. за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8