№ 360
гр. К., 03.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на трети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело №
20255100100257 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба с вх. № 4169/03.09.2025г.,
подадена от ЧСИ Х. Д. П., срещу „А.Б.” ЕООД, гр.К., с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове за сума в общ размер на 118 754,36,
представляваща дължими обикновени такси по 220 броя изпълнителните дела,
подробно описани в ИМ, начислени по сметки по чл. 79 от ЗЧСИ с поредни
номера от № 0000665 от 19.06.2025 г. до № 0000667 и от № 0000669 до №
0000885 от 19.06.2025 г., за които задължения е било постигнато
Споразумение от 01.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, до окончателно погасяване на задълженията.
Няма съмнение, че споразумението само по себе си не поражда
вземанията, а само съдържа признание за възникването и съществуването им
към посочената в него дата, и обективира постигнато съгласие за отсрочване
изпълнението на задълженията; а признатите задължения са възникнали от
незаплатени дължими обикновени такси по 220 броя изпълнителни дела по
описа на частния съдебен изпълнител – ищец в производството – т.е., налице
са съответен брой обективно съединени искове, всеки със собствен предмет и
цена, подлежащи на самостоятелно доказване.
Съдебната практика приема, че когато ищецът претендира вземания за
различни суми, в обстоятелствената част на исковата молба всяка отделна
сума трябва да бъде точно индивидуализирана с посочване от какво
произхожда претенцията. За различните, посочени от него в казуса претенции
за суми по 220 броя дела, ищецът не може да претендира една обща такава, а в
петитума на исковата молба следва да заяви отделно по размер всяка
претенция, като съответно я индивидуализира съобразно посочените в
обстоятелствената част номера на изпълнителни дела, тъй като в тези случаи е
налице обективно съединяване на искове (чл. 210 от ГПК).
1
Макар ищецът да не посочва цена на всеки един от предявените искове,
от обстоятелствената част на исковата молба и приложенията към нея следва
да се направи извод, че всеки един от исковете е за парично вземане по 348 лв.
с ДДС. Следва да се посочи и, че освен, че липсва детайлно изложение на
обстоятелствата, на които се основават исковете, и че в петитума на ИМ
искането не е конкретизирано с оглед изложеното по-горе, то не е и
представено доказателство за заплатена ДТ, дължима се в производството.
Настоящият съдебен състав намира, че цената на всеки един от
предявените искове обуславя правомощие на настоящия окръжен съд на
основание чл.118, ал.2, вр. чл.104, т.4 от ГПК, вр. чл.105 от ГПК да изпрати
делото по подсъдност на родово и местно компетентния районен съд, който е
РС-К., по следните съображения:
Съгласно чл.69, ал.1 т.1 от ГПК размерът на цената на иска е търсената
сума, а съгласно чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са
подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000
лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания
по актове за начет. Следователно, всички искове по граждански и търговски
дела с цена на иска до 25 000лв. включително, са родово подсъдни като първа
инстанция на районен съд.
Съгласно чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянният адрес или седалището на ответника. Определен по тези
правила съдът, компетентен да разгледа делото, е РС-К..
Съгласно чл.119, ал.1 от ГПК, възражение за родова неподсъдност на
делото може да се прави до приключване на производството във втората
инстанция и може да се повдига и служебно от съда. Въпросът за родовата
подсъдност на иска е свързан със самото съществуване на правото на иск, т.е.
с допустимостта на съдебното решение или друг акт на съда, и съдът следи
служебно за нея до приключване на производството във въззивната
инстанция, при което, имайки предвид гореизложеното, следва бъде
постановено определение, с което производството по делото да бъде
прекратено и същото да се изпрати по подсъдност на надлежния съд,
определен съобразно чл.108, ал.1 от ГПК, а именно – К.йския районен съд.
За пълнота на изложението следва да се добави и, че компетентният
РС-К. ще следва да прецени редовността на исковата молба, с която съдът е
2
сезиран, и ако приеме, че тя е редовна, своевременно да се произнесе и по
искането за допускане на обезпечение; или да я остави без движение за
изправяне на нередовности, което, по изложените по-горе съображения, не
може да бъде сторено от настоящия съдебен състав.
Мотивиран от горното и на осн.чл.118, ал.2 от ГПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. N 257/2025г. на Окръжен съд-
К. и изпраща делото по подсъдност на Районен съд-К..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Апелативен съд - П., в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
3