Решение по дело №983/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.167, ал.2, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.К.И. ***, подадена чрез пълномощник, против принудителна административна мярка „принудително блокиране на лек автомобил“ „Сеат Кордоба“ с рег. № *******, обективирана в Съобщение № 75211 от 19.08.2023г., приложена от А.А.А. – „монтажник скоби“ към общинско предприятие „Тролейбусен транспорт“ ЕООД при Община Хасково.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на принудителната административна мярка. Счита се, че същата е приложена при допуснати съществени процесуални нарушения и че нарушението не било констатирано по предвидения в закона ред. В съобщението не били отразени по надлежния ред мястото и времето на нарушението, за да станело ясно на наказаното лице за какво поведение го санкционират. Сочи се, че адресатът на ПАМ притежава карта за паркиране за хора с трайни увреждания със сериен № 187-25-225 от 10.07.2019г., която била валидна пожизнено и която му давала право да използва място за преференциално паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания на обозначените за това места. В деня на налагане на оспорената мярка жалбоподателят търсил обособено място за паркиране, но наличните такива – две на брой, били заети, което го принудило да заеме друго свободно място, обозначено за паркиране като „Синя зона“, при което поставил на видно място на предната част на превозното средство по-горе визираната карта. При налагане на наказанието не били отчетени заложените принципи в чл.53, ал.1 от Закона за хората с увреждания и в чл.6 от АПК. Приложената мярка била дискриминационна. Цитира се член 4, параграф 1, буква „а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания, като се посочва, че в случая не можело да се установи, че от страна на общинските органи били предприети достатъчно мерки за изпълнение на условията и създаването на гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, така че предвидените места в съответната „Синя зона“, обозначени със знак Д21-Инвалид, да били достатъчни за задоволяване на потребностите на гражданите на гр.Х. в степен, осигуряваща достъпна среда на хората с увреждания и техните семейства. Поради това ПАМ, наложена поради незаплащането на определената такса за паркиране на автомобила, се явявала непропорционална и приложена при липсата на установеност относно това дали действително определените за безплатно паркиране места били заети от ППС с надлежно обозначение „Инвалид“, както и дали така определеният брой на места в „Синя зона“ бил съобразен и адекватен на броя на регистрираните и издадени карти, удостоверяващи правото на ползване на такова място.

По изложените съображения се претендира отмяна на ПАМ и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия. Изтъква се, че актът не отговаря на изискванията за форма, тъй като в него не било посочено точно мястото на нарушението. От друга страна, дори да се приемело, че автомобилът бил паркиран в „Синя зона“, снимковият материал към констативния протокол не установявал дали МПС било на очертаните места за паркиране или било паркирано в нарушение на правилата за паркиране, което пък можело да касае чл.50, ал.2, т.3 от Правилник за прилагане на ЗДвП, която норма изключвала действието на пътен знак В 28 спрямо ППС, която обслужвала лица, притежаващи документ за инвалидност.

Ответникът – „Монтажник скоби“ към общинско предприятие „Тролейбусен транспорт“ ЕООД при Община Хасково (А.А.А.), счита жалбата за неоснователна. Сочи, че паркирането на хора с увреждания в „Синя зона“ в гр.Х. следва да се осъществява на изрично обозначените за тази цел места, но в конкретния случай оспорващият не паркирал своето МПС на паркомясто, обозначено за ползване от хора с увреждания, а в зоната, определена за платено паркиране, във време, за което било дължимо заплащане, като това плащане не било извършено към установения за валидността му момент. Поради това лицето подлежало на санкциониране по съответния ред. Подробни съображения в насока законосъобразност на приложената ПАМ се релевират в писмен отговор, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез процесуален представител. Претендират се разноски по делото и се прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация част I, се установява и не е спорно, че жалбоподателят Д.К.И. е собственик на лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.№ *********.

Представено е и заверено копие на Карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен №187-25-2257/10.07.2019г. (пожизнена), издадена на името на Д.И..

Не е налице съмнение относно здравния статус на оспорващия И., а именно инвалидност с ТНР вид и степен на увреждане към дата 01.04.2018г. 80 % (л.7).

Установява се от представените по делото доказателства – от л.20 до л.24, че автомобилът, собтвеност на Д.И. е бил паркиран на място за паркиране в „Синя зона“ в гр.Х. на бул.“Б.“, район 2.

По отношение на паркираното превозно средство на 19.08.2023г., в 09.58 часа е била извършена проверка от инспектор А. А., след която е последвало принудително задържане, респ. наложена е процесната принудителна административна мярка. Във връзка със задържането от А. А. е било издадено Съобщение №75211 от 19.08.2023г. В него се посочва, че автомобилът е бил паркиран неправилно, без да е била заплатена дължимата такса, като въз основа на чл.99, ал.3 от ЗДвП, била наложена мярка на принудително задържане (скоба), съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП. В съобщението е записано, че за освобождаването на превозното средство е нужно обаждане на конкретен телефонен номер и е посочена необходимост от плащане на разноски в размер на 25 лева плюс 1 лев за всеки час престой до пристигането на екип. Посочено е още, че номерът на блокирания автомобил бил записан в протокол и че скобата се сваляла само от оторизирани лица, също и че снимковият материал бил съхранен.

Наред с описаните документи, по делото са представени още: Трудов договор №80/20.09.2022г., сключен между „Тролейбусен транспорт“ ЕООД и А.А.А., по силата на който последният е приел да изпълнява длъжността „Монтажник, механични машини“ в отдел „Скоби“ с място на работа гр.Х.; Длъжностна характеристика на длъжността „Монтажник, механични машини /скоби/“; Заповед №1688/13.11.2018г. на кмета на община Хасково относно упълномощаване на служители на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, които да заемат длъжността „монтажник скоби“ и да използват техническо средство за принудително задържане; Заповед №31/30.09.2022г. на управителя на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД относно определяне на служители на дружеството, които да заемат длъжността „монтажник техническо средство /скоба/”, сред които е посочен и ответникът.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената принудителна административна мярка изхожда от компетентен орган.

Съгласно чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл.99, ал.3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Според чл.30, ал.3 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, ППС за което не е заплатена цената за паркиране по чл.99, ал.3 от ЗДвП, може да бъде принудително задържано от службите за контрол, определени от кмета на общината, чрез използване на техническо средство тип „скоба“, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Нормата на чл.29, ал.5 от посочената Наредба предвижда, че служителите на „Тролейбусен транспорт” ЕООД могат да правят контролни проверки, доколкото преференциалното паркиране е извършено при спазване на нормативните изисквания.

От представения Трудов договор №80/20.09.2022г. се установява, че ответникът е служител на „Тролейбусен транспорт” ЕООД и че именно А.А.А. изпълнява длъжността „Монтажник, механични машини“ в отдел „Скоби“ с място на работа гр.Х., в посоченото дружество.

Налице е и изрично оправмощаване за прилагане на ПАМ от вида на обжалваната, а именно със Заповед №1688/13.11.2018г. кметът на община Хасково е упълномощил служителите от „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, гр.Х., които заемат длъжността „монтажник скоби“, да използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, без да се нанасят повреди по съответното ПМС – за което не е заплатена дължимата цена, до заплащането ѝ, както и на разходите по прилагане на техническото средство.

Ето защо съдът приема, че административният орган разполага с необходимите правомощия да прилага ПАМ от вида на процесната.

Принудителната административна мярка, в конкретния случай е обективирана в писмена форма. Макар и непрецизно посочени, съдът приема, че в акта се съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване.

От друга страна следва да се има предвид, че неиздаването на писмен акт за прилагане на принудителна административна мярка като оспорената не е основание да се приеме, че изискванията за форма не са спазени. Това е така тъй като принципно мярката се прилага не с акт в писмена форма, а с фактическото поставяне на техническото средство за принудително задържане на пътното превозно средство. По аргумент за противното от чл.172, ал.1 ЗДвП, за принудителната административна мярка по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП писмената форма не е изискване за валидност, т. е. мярката може да се прилага с устно разпореждане на компетентното лице и чрез извършване на фактически действия по заскобяване на превозното средство. Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането ѝ, е ясно установен в законовата норма – наличие на паркирано превозно средство в зона определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. В случая всички тези елементи са осъществени, поради което и мярката следва да се счита за правилно приложена дори и да не беше обективирана в писмен вид (в този смисъл Решение №5285 от 18.05.2023г. на ВАС по адм. д. № 8847/2022г.).

Изложеното по отношение на изискванията за форма на процесната ПАМ се обосновава и от съдържанието на нормите чл.172 и чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, като първата изрично предвижда издаване на мотивирана заповед за налагане на ПАМ в конкретно изброените случаи, а втората предвижда извършване на фактическо действие от страна на съответните служби за контрол.

Не се установява в случая да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива специални правила не са нормативно регламентирани. Все пак с оглед вида и характера на акта – фактически действия по поставянето на техническото средство за принудително задържане на ППС, е било задължително съответното уведомяване на водача за причините за това задържане, както и разясняване на условията за освобождаване на автомобила. Тези обстоятелства в случая са налице, поради което твърдението за съществено нарушение на процесуалните правила се явява неоснователно.

По отношение спазването на материалния закон съдът намира следното:

Принудителното задържане на пътно превозно средство чрез техническо средство „скоба“ представлява принудителна административна мярка, която по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение. Безспорно в случая е бил реализиран фактическият състав на мярката по чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Въз основа на доказателствата по делото се приема, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в зона за платено паркиране в гр.Х.. Това обстоятелство се установява както от представения с административната преписка снимков материал, така и от наличния Списък на улици и пространства включени в „синя зона”, представляващ Приложение № 2 към Решение 678 от 29.07.2022г. на Общински съвет – Хасково, публично достъпно на официалния сайт на Община Хасково.

Няма съмнение, че за паркирането на автомобила на жалбоподателя не е било извършено заплащане и че на наложилият мярката ответник е било ясно, че водачът на този автомобил е лице с трайни увреждания.

Според чл.99а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице по образец съгласно приложението. Картата е валидна на територията на цялата страна и трябва да отговаря на изискванията на стандартизиран модел на Общността от Приложението към Препоръка 98/376/ЕО на Съвета от 4 юни 1998г. относно картата за паркиране на хора с трайни увреждания.

В случая не е спорно, че жалбоподателят е лице с трайни увреждания и че притежава карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране.

Безспорно е и че хората с трайни увреждания имат право да паркират управляваните или използвани за превозването им автомобили безплатно на достъпни места. Това право е изрично регламентирано и на местно ниво с разпоредбата на чл.29, ал.1 от Наредбата за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково, съгласно която по улиците и паркингите, общинска собственост, задължително се осигуряват места за безплатно паркиране на хора с увреждания.

Няма съмнение и е общо известно, че в съответствие с чл.99, ал.3 от ЗДвП, Общински съвет – Хасково е определил цената за паркиране на местата по чл.99, ал.1 от ЗДвП, както и условията и реда за плащането ѝ от водачите, което е регламентирано в приетата Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково.

В случая за да наложи обжалваната ПАМ ответникът е действал съобразно разписаното в чл.99, ал.3 и чл.167, ал.2, т.2 от ЗДвП, както и в изпълнение на текстовете от глава Глава пета „Паркиране“ и в частност на чл.29, ал.5, чл.30, ал.1 и ал.3 от Наредба за обществения ред при използване на пътни превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на община Хасково.

Настоящият състав обаче намира, че при налагането на мярката не са съобразени нормите на Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Една от целите на този закон е създаване на условия за социално приобщаване на хората с увреждания. В тази връзка същият закон, в чл.5, т.5 и т.6, посочва областите на подкрепа, като визира достъпната среда в урбанизираните територии и транспорта. В тази насока в чл.53, ал.1 от ЗХУ е регламентирано и че хората с увреждания трябва да имат равен достъп до транспорт и всички други удобства в урбанизираните територии, а в ал.2 е изрично записано, че достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят и към достъпност на местата за паркиране.

Конвенцията за правата на хората с увреждания също провежда принципите на достъпна среда и пълноценно включване в обществото. В тази насока в член 4, параграф 1, буква „а“ от Конвенцията се предвижда, че държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция.

В конкретния случай е ясно, че визираните нормативно регламентирани положения не са били съобразени по отношение на жалбоподателя от страна на ответника. В оспорения акт не се сочи, а и по делото не се ангажират доказателства относно обстоятелството дали към момента на налагане на мярката наличните места за паркиране на ППС, управлявани или използвани от инвалиди са били заети, или същите са били свободни и оспорващият е имал възможност да паркира автомобила си на съответното обозначено за това място. Освен това, не се оспорва от ответника, че в съответната зона за платено паркиране на бул.“Б.“ в гр.Х. са определени само две места, обозначени със знак Д21 „Инвалид“, което ограничава възможността на тази група хора от обществото да паркират на предвидените за тях места в случай на заетост на същите. Липсват доказателства, че така определената бройка места е съобразена с натовареността на този участък от града и че е пропорционална на определените за платено паркиране места, спрямо общия брой на регистрираните в града МПС и тези на хора с увреждания.

Също така, във връзка с последно изложеното, следва да се има предвид, че нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл.22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, където е записано, че в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. По делото не се доказа изпълнение на предвиденото в цитирания нормативен текст по отношение конкретната зона за паркиране в гр.Х., поради което и се явяват недоказани предпоставките за налагане на процесната ПАМ, което е достатъчно основание за нейната отмяна (в този смисъл Решение № 7055 от 27.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 11383/2022г.).

Предвид изложеното съдът приема, че не са изпълнени условията за равнопоставеност на хората с увреждания по отношение на местата за паркиране що се касае до паркинга, на който е бил паркиран автомобилът на жалбоподателя, обозначен като „синя зона“, т.е. зона за платено паркиране.

От горецитираните норми на националното законодателство става ясно, че целта на законодателя не е да създава пречки и затруднения на хората с увреждания, а напротив насочена е към гарантиране на равнопоставеност на тези хора, социалната им интеграция и упражняването на правата им, включително и чрез достъпни места за паркиране. В случая, като непропорционална намеса в личната му сфера, оспорената ПАМ лишава инвалида от разумно улеснение, дължимо съгласно текстове на ЗХУ и Конвенцията.

Съдът отчита, че ПАМ е била приложена само, защото не е била заплатена определената такса за паркиране, като въобще не е изследвано съответно и доказано, че паркирането е могло да бъде направено в обозначени със знак Д21 „Инвалид“ места за паркиране поради факта, че са били налични свободни такива. Ето защо мярката се явява непропорционална и засяга в много по-голяма степен оспорващия като водач на МПС, превозващо инвалид, съпоставимо със засегнатия защитен от закона обществен интерес.

Всичко гореизложено обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната ПАМ, поради което същата следва да се отмени.

Крайният извод на съда в случая не следва да се тълкува разширително и да се разбира в смисъл, че обсъжданата група хора принципно имат право да паркират на места в зони за платено паркиране без да съобразяват с обстоятелството дали в момента на паркирането има свободни места, определени за безплатно паркиране на ППС, управлявани или използвани от инвалиди.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Същите се доказват в размер на 510 лева, от които 10 лева – държавната такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата, и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на последното е неоснователно доколкото претендираният адвокатски хонорар е по-нисък от предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ принудителна административна мярка „принудително блокиране на лек автомобил“ „Сеат Кордоба“ с рег. № *********, обективирана в Съобщение № 75211 от 19.08.2023г., приложена от А.А.А. – „монтажник скоби“ към общинско предприятие „Тролейбусен транспорт“ ЕООД при Община Хасково.

ОСЪЖДА общинско предприятие „Тролейбусен транспорт“ ЕООД при Община Хасково да заплати на Д.К.И. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република Б..

Съдия: