Р Е Ш Е Н И Е
Гр.П.,
27.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на 20.04.2021 състав:
Председател: СНЕЖАНА
СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия СТОЯНОВА АНД № 73/2021 год. по описа на Панагюрския
районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.А.Т.68“
ЕООД, ***, ЕИК: *********, представлявано
от управителя Д.Л.Т. против НП № 13-002253 от 15.10.2020 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.П., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на дружеството,
в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 ( хиляда
и осемстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Възраженията са следните: лицето В.А., за което се твърдяло от АНО че
било заверено да работи не било престирало
труд към момента на извършване на проверката, а се намирало на място в обекта
на дружеството-жалбоподател, за да изчака представляващия, с оглед сключване на
трудов договор и започване изпълнение по същия на следващия ден. Твърдят се
съществени процесуални нарушения, свързани с неясно посочване на датата на
извършване на нарушението, която била несъответна на събраните по АНП
доказателства. Твърди се също така, че АНО неправилно е квалифицирал деянието
като нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ.
Описанието на нарушението отговаряло на квалификация по чл.61, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател
се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание ДИТ-П. се
представлява от ст.юриск.Ш., която оспорва жалбата и пледира НП да бъде
потвърдено.
Панагюрският
районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено
от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано
за това, че на 18.06.2020 година, в качеството си на работодател не е уредил
като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с В.Д.
А. от град П.. Същият бил заварен да
работи в обект на дружеството, представляващ площадка за търговия с черни и
цветни метали, намиращ се в гр.П., в момента в който сортирал метални отпадъци.
Нарушението било констатирано на 25.06.2020 г. , при преглед на фирмената
документация на дружеството-жалбоподател, когато било установено, че за лицето В.А.
няма сключен трудов договор в писмена форма.
Всичко това съставлявало нарушение по чл. 62, ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.Г.М. ***, въз основа на
който било издадено атакуваното НП. НП било изпратено на жалбоподателя на
адреса, посочен в търговския регистър като адрес за кореспонденция, откъдето
пратката се е върнала с отбелязване: непотърсена. При това положение АНО е
разпоредил изпращане на НП на адрес, посочен от представляващия жалбоподателя в
АУАН, откъдето пратката отново се е върнала като непотърсена. При това
положение АНО е приложил фикцията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и с резолюция е
разпоредил НП да се счита връчено на 25.11.2020 г. Жалбата против НП е била
подадена в Районен съд – П. на 15.02.2021
г., като по твърдения на жалбоподателя, изложени в молба за възстановяване
на срока, същият бил научил за издаденото НП на 08.02.2021 г., когато получил имейл от НАП с информация за
нововъзникнали публични задължения на дружеството с изтекъл срок за доброволно
изпълнение. При това положение, тъй като по административно наказателната
преписка липсват доказателства за надлежно връчване на НП (на представляващия жалбоподателя или на друго
упълномощено лице) и отчитайки съдебната практика
на ВАС по въпроса съдът приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като НП не е
било редовно връчено и АНО неправилно е приел за налична хипотезата на чл. 58,
ал.2 от ЗАНН, която изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да е
налице редовно връчване: лицето да не е намерено на адреса и новия адрес да не
е известен, които обстоятелства в настоящия случай не се подкрепят от
доказателствата по административно наказателната преписка. Мотиви в този смисъл
съдът е изложил в определение, държано в откритото съдебно заседание по повод
възражение на юриск. Ш. за просрочие на жалбата.
Разгледани по същество, възраженията в жалбата не са основателни.
От показанията на св. Г.М. *** се
установява, че на 18.06.2020 г. заедно с колежката си Т. извършили проверка в
обект на дружеството-жалбоподател, представляващ площадка за търговия с черни и
цветни метали, намиращ се в гр.П. на ул. „П.Х.“. По време на проверката
инспекторите заварили няколко лица, едни от които режели с ъглошлайф метални
отпадъци, а други ги сортирали. Едно от тези лица бил В.Д. А., който сортирал
отпадъци. Бил облечен с работни дрехи, които били изцапани от естеството на
работата. Свидетелката М. помолила работниците, вкл. и В.А. да преустановят
работата и да попълнят декларации. В.А. попълнил декларацията си собственоръчно
като написал, че работи при жалбоподателя от 18.06.2020 г. като общ работник с
работно време от 08,00 до 17,00 часа, почивки в работния ден: един час и
трудово възнаграждение 25,00 лв. След като събрала декларациите св. М. връчила
призовка на управителя на дружеството-жалбоподател за явяване в ДИТ – П. на
25.06.2020 г. със задължение да представи относимата документация. След преглед
на същата св.М. установила, че за лицето В.А. няма сключен трудов договор в
писмена форма. Управителят признал пред св. М., че действително с лицето не е
сключен трудов договор. Такъв не бил представен до съставяне на АУАН.
Представен е на по-късен етап като приложение към жалбата, като видно от
съдържанието му, същия е сключен на
18.06.2020 г. със задължение работника да постъпи на работа на 19.06.2020 г.
Този трудов договор не е регистриран в НАП, като по твърдение на жалбоподателя
причината за това била, че на следващия ден В.А. не се е явил на работа, тъй
като се бил уплашил от проверката на инспекторите през предходния ден.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.М., т.к. тя макар и служебно обвързана с
АНО, няма никакъв личен мотив
да изкривява фактите от обективната действителност и да уличава дружеството,
като му приписва нарушения, които не са били извършени.
В противоречие с показанията на св. М. се намират показанията на св. С.Д.,
разпитан по искане на жалбоподателя. Същият е работник при жалбоподателя и
твърди, че е присъствал на проверката, като В.А. действително се е намирал на
място, но в стаята за почивка, като бил дошъл, за да търси работа. Управителят
обаче не бил там, поради което В.А. останал, за да го изчака и попита дали може
да го вземе на работа.
Съдът не дава варя на показанията на св.Д.. Същият е заинтересован от изхода
на делото свидетел, предвид обстоятелството, че е работник на жалбоподателя.
Освен това, показанията на този свидетел са в противоречие с твърденията в
жалбата, видно от които В.А. се е намирал в обект на дружеството, но не за да
търси работа, а тъй като се бил уговорил с управителя да постъпи на работа и го
чакал, за да подпишат трудовия договор. Освен това, при проведената очна ставка
между св. Г.М. и св.С.Д., св.Д. уточни че е възможно В.А. да е бил видян от
инспекторката да сортира отпадъци, тъй като на място се намирал негов познат,
който предавал такива и било възможно А. да му е помагал при сортирането. Тази
част от показанията на св. Д. красноречиво показва, че той не изнася факти от
обективната действителност, тъй като сортирането е дейност, която се върши от
работниците, а не от предаващите отпадъци. Освен това, видно от представените
от юриск. Ш. писмени доказателства, на 23.09.2020 г. В.А. отново е бил
установен да работи в обекта на жалбоподателя без трудов договор, а според
показанията на св. Д., когато постъпил на работа през м. септември 2020
г.управителят на дружеството му казал, че ако иска да работи във фирмата „вече трябва да му пуска договор“.
При това положение съдът намира за доказано до степен на несъмненост, че
уговорката между жалбоподателя „П.А.Т.68“ ЕООД и В.Д. А. за работата му на
обекта на жалбоподателя, представляващ площадка за търговия с черни и цветни
метали, намиращ се в гр.П., представлява уговорка за предоставяне на работна
сила. Явно е, че представения едва с жалбата трудов договор, сключен на същата
дата и нерегистриран в НАП е документ, който е съставен впоследствие за целите
на административно наказателното производство. При това положение дружеството-жалбоподател
законосъобразно е санкционирано за нарушение на 62, ал.1, във връзка с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда. Тук е мястото да се посочи неоснователността на
възражението, че нарушението не е правилно квалифицирано. Както описанието на
нарушението в АУАН и в НП, така и доказателствата по делото сочат, че В.А. е
престирал труд на 18.06.2020 г. за жалбоподателя, след устна договорка помежду
им относно съществените елементи на трудовото правоотношение без сключен трудов
договор в писмена форма. При това положение нарушението е квалифицирано
правилно. Датата на нарушението е посочена съвсем ясно и това е датата, на
която лицето е заварено да престира труд. Няма никакво противоречие между
датата на нарушението и събраните по делото доказателства, тъй като и сам В.А.
е посочил, че е започнал работа при жалбоподателя на същия ден – 18.06.2020 г.
Съдът
счита, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация.
Не
става ясно защо е била определена санкция в размер от 1800 лева, т.е. над минимума, при положение, че не са
изтъкнати никакви смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В случая доказателствата
по делото сочат, че В.А. е работил съвсем кратко време без трудов договор. Що
се касае до установеното нарушение на 23.09.2020 г., то същото е санкционирано
с отделно НП № 13-002430 от 04.12.2020 г. и не може да се отчита като
отегчаващо обстоятелство в настоящото производство, още повече че става въпрос
за последващо нарушение. С оглед горните обстоятелства съдът намира, че
наложената имуществена санкция следва да се намали до минимума предвиден в
закона, а именно в размер на 1500 лева, с което целите на наказанието, визирани
в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
При този изход на делото, тъй като нарушението
е факт, в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ-П. следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 80
лева, като взема предвид фактическата и
правна сложност на делото.
По горните
съображения, Панагюрският районен съд, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 13-002253 от 15.10.2020 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.П., с
което на „П.А.Т.68“
ЕООД, ***, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Д.Л.Т. на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „П.А.Т.68“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.Л.Т. ЕИК: *********, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ: *********, адрес: бул. „Княз
Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр.София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: