Решение по дело №904/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1255
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Тодор Андреев Икономов
Дело: 20237040700904
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1255

Бургас, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20237040700904 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 57а, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.Я.С., ЕГН **********, подадена чрез упълномощен процесуален представител, против Заповед № РД-01-144 от 24.02.2023 г. издадена от кмета на община Царево, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1, предл. 2 и т.3, във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати следните преместваеми обекти: 8 бр. временни постройки представляващи дървена конструкция над каравани и дървени площадки пред каравани, попадащи в ПИ 48619.3.3 по КК на гр. Царево Определен е срок за доброволно изпълнение и са дадени указания при евентуално неизпълнение. Указано е, че на основание чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ подадената жалба срещу заповедта не спира изпълнението й.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъбразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и целите на закона. Претендира се присъждане на разноски.

С определение № 1440/16.06.2023 г. по адм. д. № 905/2023 г. по описа на АС – Бургас към настоящето дело е присъединено адм. д. № 905/2023 г., което е образувано по жалба на Й.Х.Т., ЕГН **********, срещу същата заповед на кмета на община Царево.

В съдебно заседание жалбоподателите С.Я.С. и Й.Х.Т., не се явяват.

Заинтересованата страна В.Г.Т., редовно призована не се явява и не се представлява. Не изразява становище по оспорването и не ангажира доказателства.

Ответната страна - кмет на oбщина Царево, редовно уведомен, се представлява от адв. Н., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представя административната преписка. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства и въз основа разпоредбите на закона, вкл. нормата на чл. 168 от АПК, за да се произнесе прие за установено следното:

Във връзка с получено писмо в администрацията на община Царево вх. № 24-01-543/21.09.2018 г. за установено наличие на временни постройки и поставени каравани в ПИ 48619.3.3 по КК на гр. Царево (л. 14), на 07.07.2022 г. работна група в състав: Светлана Мицик – старши специалист "Незаконно строителство" при община Царево и инж. Никола Младенов – гл. експерт „Геодезия“ при община Царево, извършили проверка на обект: преместваеми обекти, находящи се в ПИ 48619.3.3 по КК на гр. Царево, м. „Диньов гьол“.

В резултат на извършената проверка бил съставен Констативен акт № 10 от 07.07.2022 г. (л. 24) за това, че в поземления имот държавна частна собственост, с НТП – „нива“, от страна на жалбоподателите и заинтересованата страна по делото, са поставени: 8 бр. временни постройки, представляващи каравани с дървени площадки пред всяка от тях. Караваните са поставени под дървена конструкция, като са образувани своеобразни дървени къщички. Положени са комуникации – захранващи проводи, водопроводи и канализация за захранване на всяка каравана е ел. ток, вода и отвеждане на битовите отпадни води. Видно от местоположението на обектите и извършеното служебно геодезическо заснемане, същите навлизат в имота държавна собственост от съседния имот 48619.3.452 с НТП „незастроен имот за курортно рекреационен обект, който е частна собственост. Посочените обекти се обитават сезонно. С акта е констатирано, че за посочените обекти няма издадено разрешение за поставяне, поради което е била нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Направен е изводът, че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Констативният акт е съставен в отсъствието на собствениците на поземления имот, като впоследствие е изпратен на собствениците с известие по пощата. В законоустановения срок е подадено възражение с вх. № 94.01.1562/31.10.2022 г. от В.Т. и Й.Т. (л.33).

Въз основа на съставения констативен акт била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-144 от 24.02.2023 г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 и т. 3 във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати описаните по-горе преместваеми обекти, с възложители С.Я.С., В.Г.Т. и Й.Х.Т..

Заповедта е връчена на С.Я.С. с известие по пощата на 09.05.2023 г., който я оспорил пред съда с жалба вх. № 5254 от 22.05.2023 г., по повод на която е образувано настоящото дело, а на Й.Х.Т. на 09.05.2023 г., видно от приложена към делото разписка от община Царево, като неговата жалба е подадена до съда на 22.05.2023 г.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), неоспорена от страните, която съдът кредитира като ясна, обоснована и компетентно изготвена, съответстваща на събрания доказателствен материал..

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването. Разгледано по същество оспорването е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Заповед № РД-01-144 от 24.02.2023 г. на кмета на община Царево, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 и т. 3 във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати следните преместваеми обекти: 8 бр. временни постройки представляващи дървена конструкция над каравани и дървени площадки пред каравани, попадащи в ПИ 48619.3.3 по КК на гр. Царево. В заповедта са посочени като възложители С.Я.С., В.Г.Т. и Й.Х.Т., като е установено, че процесният имот е държавна частна собственост на МЗХГ.

Относно собствеността на имота по делото липсва спор. От данните по делото се установява, че процесният имот върху който са поставени преместваемите обекти е собственост на МЗХГ.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – кмета на Община Царево, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съдът намира, че в заповедта, както и в констативния акт, се съдържат достатъчно данни във връзка с индивидуализацията на обектите, по отношение на които е постановено премахване. Същата е мотивирана, като видно от обстоятелствената й част, в нея са описани констатираните обстоятелства по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

При издаването на заповедта, с оглед установяванията на административния орган, че се касае за преместваем обект, са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма, обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Констативният акт има и характер на уведомяване за започване на административно производство по установяване на незаконно поставени преместваеми обекти. В случая, административното производство е започнало със съставяне на констативен акт № 10/07.07.2022 г. от служител на общинската администрация на длъжност гл. експ. "Контрол - строителството" при община Царево и гл. експерт „Геодезия“ при общ. Царево, извършили проверката и констатирали нарушението. Спазена е задължителната процедура за връчване на констативния акт и даване на възможност за възражения, с което е осигурено правото на участие на заинтересованите лица. Жалбоподателите са били надлежно уведомени за започналото производство по издаване на административния акт, чрез връчване на констативния акт, поради което специалното производство по ЗУТ е спазено и не е засегнато или ограничено правото на защита на страните в административното производство. В случая видно от административната преписка, в законоустановения срок е подадено възражение от Й.Т. и В.Т..

Оспорената заповед съответства на приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия. Според ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ, за обектите по ал.1 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет. Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение. От събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице по извършената СТЕ, безспорно се установява, че процесните обекти (8 бр. временни постройкипредставляващи дървена конструкция над каравани и дървени площадки пред каравани) представляват преместваеми обекти по смисъла § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В съставения констативен акт и издадената заповед характеристиките на обектите са описани в достатъчна степен за да може да бъде определен вида на обекта и да може същият да бъде квалифициран като преместваем. Видно от посоченото по-горе определение за преместваем обект, определящи при правното квалифициране на обекта са предназначението му и съществуването на възможност, същият да бъде отделен от повърхността и от мрежите за техническа инфраструктура, да бъде преместен в пространството и да бъде поставен на друго място, където да бъде поставен и ползван със същото или подобно предназначение. В случая безспорно е установено, че процесните обекти могат да бъдат демонтирани без разрушаване и да бъдат поставени в същия вид на друго място. Липсата на издадени разрешения за поставяне и одобрена схема са отрицателни факти, които могат да се оборят само с прилагане на доказателства в противоположната насока, каквито по делото липсват. Жалбоподателите дори не твърдят наличието на подобни документи, въз основа на които законосъобразно са разположили обектите в процесния имот. При тази правна регламентация и установените в производството факти, законосъобразно административният орган е приел, че преместваемите обекти са поставени без разрешение, с което е осъществена хипотезата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ. Издал е валиден и законосъобразен административен акт, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Неоснователни са доводите, че не е извършено всестранно, обективно и пълно изследване на всички факти, който са от значение за делото. Изрично бе разпределена доказателствената тежест в процеса и в тази връзка са дадени конкретни указания на оспорващите, но до приключване на производството не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че процесните преместваеми обекти са законно изградени като за същите има издадени необходимите и изискуеми от закона документи.

Не могат да бъдат споделени и доводите на жалбоподателите, че в случая не им е дадена възможност, с оглед резултатите на изготвената експертиза, да направят съответните доказателствени искания и да представят нови доказателства, включително и разпит на свидетели. В тази връзка следва да се посочи, че по делото са проведени три заседание на 26.06.2023 г., 18.09.2023 г. и на 13.11.2023 г., като от страна на жалбоподателите не са направени никакви доказателствени искания, нито са представени каквито и да било писмени доказателства. Приетата по делото експертиза е депозирана в съда в десет дни преди провеждане на съдебното заседание, в съответствие със законоустановения срок по чл. 199 от ГПК, поради което страните са имали достатъчен срок да оспорят същата както и да представят нови доказателства. В случая процесуалното бездействие на страните и на техния пълномощник не означава, че съдът не е изпълнил своите задължения да събере всички относими доказателства за пълното изясняване на спора от фактическа и правна страна.

По отношение на доводите изложени относно висящ спор пред РС – Царево по гр. Д. № 125/2023 г., с предмет на иска – собствеността върху процесния недвижим имот, в който са разположени описаните в заповедта преместваеми обекти, съдът счита, че същият не е преюдициален и няма връзка с оспорването на законосъобразността на издадената от кмета на община Царево заповед за премахване. В конкретния случай, дори и да бъде признато, че С.С. е придобил имота по давност, то това обстоятелство не би променило изводите за незаконно поставяне на процесните преместваеми обекти. В тази връзка следва да се посочи, че при всяко поставяне на преместваеми обекти, било то в собствен имот или чужд имот се изисква спазване на определена в ЗУТ процедура и предоставяне на съответно разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. В конкретния случай, обектите са поставени без каквито и да било издадени разрешения, което представлява заобикаляне на една от основните цели регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗУТ, която е именно уреждане на обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

В заключение, съдът счита, че са налице всички процесуални и материалноправни предпоставки за издаване на обжалвания административен акт, предвидени в чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, въз основа на които се разпорежда премахване на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от закона, а поставянето им без разрешение и при липса на одобрена схема и проектна документация е безспорно доказано по делото.

По изложените съображения, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и съблюдаване на приложимите административнопроизводствени правила, в съответствие с нормите на материалния закон и неговите цели, поради което е законосъобразен.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за разноски следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на община Царево следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 1 650 лева, от които 1 250 лв. адвокатско възнаграждение, и 400 лв. платен депозит за извършената СТЕ.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, XXV състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Я.С., ЕГН **********, и Й.Х.Т., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против Заповед № РД-01-144 от 24.02.2023 г. издадена от кмета на община Царево, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1, предл. 2 и т.3, във връзка с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, е наредено да бъдат премахнати следните преместваеми обекти: 8 бр. временни постройки представляващи дървена конструкция над каравани и дървени площадки пред каравани, попадащи в ПИ 48619.3.3 по КК на гр. Царево, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА С.Я.С., ЕГН **********, и Й.Х.Т., ЕГН **********,*** разноски по делото в размер на 1 650 лв.

Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ

Съдия: