Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 19.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар РУМЯНА БАЕВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№1687 по описа за 2018 год,за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.
Цена на иска: 3254.16 лв.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.7,
представлявано от Александер Викторов
Грилихес, чрез юрисконсулт К.П. против П.Х.Х., ЕГН **********,
с пост.адрес: ***1.
Ищецът излага в ИМ, че на 23.06.2011 г. ответникът е сключил с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД /с предишно наименование „Джет Файненс Интернешънъл”/ Договор за потребителски паричен
кредит PLUS – 01587724 в размер на
5000.00 лв. Твърди, че основното задължение на дружеството е да предостави
паричната сума – предмет на кредита, като наличност по банковата сметка на
Кредитополучателя, като същата сума е получена при подписване на договора от
страните съгласно чл.1 от същия. Посочва, че Кредитополучателят е удостоверил
непосредствено преди полагането на подпис върху договора, че е получил
заеманата сума и че тя е опосредствана чрез банковата сметка. От своя страна,
Кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора 22 месечни погасителни
вноски по кредита, включващи главница и добавка, съставляваща печалба на
кредитора /договорна лихва/, посочени в Погасителен план съгласно чл.3 от
Договора.
Наведени са твърдения, че по причини ирелевантни
за спора, считано от 05.06.2012 г. ответникът е преустановил плащанията и не е
погасявал своите задължения по договора. Изтъква се, че съгласно чл.5 от
договора, при забава на погасителна вноска се начислява обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва. Сочи, че падежът на цялото задължение по
кредита е настъпил на 03.05.2013 г., с което е станал изискуем неизплатения
остатък по кредита.
Твърди се, че на 08.07.2014 г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца „Фронтекс
Интернешънъл”ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на
който и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземането по процесния Договор за потребителски паричен кредит, е станал
„Фронтекс Интернешънъл”ЕАД. Релевира
твърдения, че в изпълнение на задълженията си по чл.99, ал.3 от ЗЗД БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е упълномощил ищеца да уведоми длъжника за
прехвърляне на вземанията, за което е изпратено писмено уведомление до същия
чрез „Български пощи”ЕАД, но пратката е върната в цялост. Заявява, че с оглед на горното обстоятелство
съобщаването на цесията следва да бъде направено в настоящото производство с
връчването на исковата молба.
Твърди се още, че поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения
ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит, е предявил
претенцията си по съдебен ред и е подал заявление по чл.410 от ГПК. По
образуваното ч.гр.д.№ 699/2018 г. по описа на ЛРС има издадена заповед за изпълнение, препис от
която е връчен на длъжника и същият е подал възражение, което обуславя интереса
и легитимацията на ищеца в настоящия исков процесс.
В петитумната част е
отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за
устанвено, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда от
«ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪР»ЕАД ответникът П.Х.Х. дължи сумата в размер на 3254.16 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Претендирани са и заплатените от
ищеца съдебни такси, разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящето
производство, както и разноските по
ч.гр.д.№ 699/2018 г. по описа на РС – Ловеч.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е
изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да
подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора
и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права, както и за
възможността да ползва правна помощ , ако има необходимост и право на това.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на
исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в която е изразил
становище по допустимостта и основателността на предявения установителен иск.
Изискано и приложено за послужване е и ч.гр.д.№699/2018 г.по описа на Ловешки РС.
В съдебно заседание ответникът П.Х.Х. се явява лично. Прави изявление, че признава иска в претендирания размер от 3254.16 лв. Заявява готовност за подписване на споразумение с ищеца.
С оглед направеното от ответника изявление, че признава иска по основание и размер, от страна на ищеца е отправено искане съдът да постановяване на решение при признание на иска, съобразно разпоредбата на чл.237 от ГПК, при наличие на визираните в закона предпоставки.
Като е съобразил изложеното в ИМ, изразеното в о.с.з.становище на ответника и направеното изявление, че признава иска по основание и размер, както и отправеното от ищеца искане за приложение на разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, с протоколно определение от 24.06.2019 г.съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието на иска.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че са налице условията на чл.237 от ГПК и следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск, който квалифицира като такъв с основание чл.422, ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 415 ал. 1, т.1 от ГПК, следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.
Предявеният иск е допустим доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената защита, обусловен от подаденото в рамките на заповедното производство възражение от страна на длъжника. Направеното признание на иска е валидно, като по същество представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява,че правните твърдения на ищеца, заявени с иска, отговарят на действителното правно положение - т.е.претендираното от ищеца право съществува. В конкретния случай съдът намира, че признатото право е такова, с което ответникът може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, то на основание чл.237, ал.2 от ГПК последното не следва да се мотивира по същество.
При този изход на процеса и доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК същият ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 240.53лв, от които: 20.53 лв.-платена държавна такса, 120.00 лв. – депозит за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение..
Съгласно задължителната практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в размер на 75.00 лв., произтичащи от заплатена от заявителя/ ищец държавна такса по заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено,
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, по
отношение на П.Х.Х., ЕГН: **********, с
пост.адрес: ***1, че дължи на „ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.7, представлявано от Александър Викторов Грилихес – изп.директор, чрез урисконсулт К.П.,
сумата от 3254.16 лв/ три хиляди
двеста петдесет и четири лева и 16ст/ - главница, произтичаща от неизпълнено задължение по Договор за паричен кредит PLUS – 01587724 от 23.06.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на заявлението /25.04.2018 г./ до
изплащане на вземането - предмет на
Заповед № 369 от 25.04.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 699 по описа на
съда за
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Х.Х., ЕГН: **********, с пост.адрес: ***1 ДА ЗАПЛАТИ на „ ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен”№15, ет.7, представлявано от Александър Викторов Грилихес – изп.директор направените по настоящото производство разноски в общ размер на 240.53 лв/ двеста и четиридесет лева и 53ст/, както и разноски по заповедното производство в размер на 75.00/седемдесет и пет/лв.
Присъдените суми могат да се заплатят от ответника по
следната банкова сметка ***: IBAN : ***, BIC: *** – „Юробанк
България”АД
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,след влизането му в сила,да се приложи по ч.гр.д.№699/ 2018г.по описа на Ловешки РС, V състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: