Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
10.08.2022 година, град
София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на трети февруари през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
М. Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 1760 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 255210 от 25.10.2019 г., поправено с
Решение № 305559/18.12.2019 г., постановени по гражданско дело № 13821 по описа
за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, бил
изменен на основание чл. 51, ал. 4 от СК, определения с влязло в сила на
22.11.2013 г. решение, постановено по гражданско дело № 12918/2013 г. по описа
на СРС, 80 състав, режим на лични отношения на бащата М.Я.С. с детето К.М.С., в
следния смисъл : бащата да има право да вижда и взема детето при себе си, както
следва – първите дванадесет срещи, считано от влизане в сила на настоящото
решение – всяка първа събота и неделя от месеца в интервала между 10 и 18 часа
в Детски контактен център, като контактите следва да се осъществят с
продължителност, определена от З.М. или от посочен от нея експерт като
подходяща за охраняване на интересите на детето, за което следва предварително
да уведоми страните за продължителността на съответните срещи, като задължил
майката, при съобразяване на уведомлението за времето на осъществяване на
срещата от страна на служител от Детски контактен център, да заведе детето на
посочения адрес на центъра; следващите шест срещи – всяка първа събота и неделя
от месеца за времето от 10 до 18 часа, на съответния ден, без преспиване и без
присъствието на майката или определено от нея трето лице, след което бащата има
право да вижда и взема при себе си детето всяка първа събота и неделя от месеца
от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, и всяка трета събота от
месеца от 10 до 18 часа, всяка четна година – по време на пролетната ваканция,
така, както е определена от МОН за съответната година, за времето от 10 часа на
първия ден от ваканцията до 18 часа на
последния ден от ваканцията, както и за част от Коледната ваканция, включваща
Коледните празници, за времето от 10 часа на 24 декември до 15 часа на 29
декември, а всяка нечетна година - за част от Коледната ваканция, включваща
Новогодишните празници, за времето от 10 часа на 28 декември до 18 часа на
последния ден от тази ваканция, както и по време на Великденските празници за
времето от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на Светлия понеделник, както
ежегодно, по време на лятната ваканция на детето, за един календарен месец,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като оставил без
уважение претенциите на страните за присъждане на деловодни разноски.
С определение № 305597 от 18.12.2019 г., постановено
по същото дело, влязло в сила като необжалвано на 16.01.2020 г., съдът оставил
без уважение, като неоснователна, молбата на М.Я.С. с правно основание чл. 248
от ГПК – за изменение на постановеното по спора решение в частта относно
разноските.
Недоволна от така постановеното решение останала Ц.Б.Р.,
ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, която
обжалва същото изцяло. Излага и подробно мотивира оплаквания за неправилност на
решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, като
отхвърли предявените искове.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира
сторените деловодни разноски по представен списък. Окончателното си становище
излага в писмени бележки, вх. № 271144/24.02.2022 г.
В писмения си отговор насрещната страна-М.Я.С., ищец в
първоинстанционното и въззиваема страна в настоящето производство, оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита решението на първоинстанционния съд
за допустимо, правилно, постановено при съблюдаване на съдопроизводствените
правила и материалния закон и обосновано. Излага подробни съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния
съд.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа заявеното становище, като пледира за потвърждаване на
обжалвания съдебен акт. Не претендира присъждането на разноски за настоящето
производство, като не прави възражения за прекомерност във връзка с разноските,
сторени от другата страна, като счита, че същите следва да останат в тежест на
страните, така, както са направени. Окончателното си становище по делото излага
в писмени бележки, вх. № 270490/22.02.2022 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по предявен от М.Я.С. срещу Ц.Б.Р. иск с правно основание чл. 51,
ал. 4 от СК.
Ищецът твърдял, че решение от 22.11.2013 г. бил
прекратен брака му с ответницата, като упражняването на родителските права
спрямо детето на страните К.М.С. било предоставено на майката, а на него бил
определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9 часа до 18 часа на съответния ден, без преспиване, както и 20 дни
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и по
друго време, с предварителното й съгласие. Твърдял, че след влизане на горното
решение в сила, ответницата го възпрепятствала да осъществява контактите си с
детето и правела всичко възможно да го отчужди от него. Тя не му го давала, не
разрешавала да го взема от дома й, а му определяла срещи в търговски центрове,
където водела детето, придружена от своя приятелка. Тя отказвала да оставя
детето с него, като срещите им траели не повече от час-час и половина. Сочел,
че той бил наел жилище с добри битови условия в гр. Горна Оряховица, където
живеели и неговите родители и където желаел да заведе детето. Считал, че
определеният им режим на контакти с детето следва да бъде изменен, като бъдат
ясно регламентирани срещите им. Молел съда да постанови решение, с което да
измени определения му режим на лични отношения с детето, както следва – всяка
първа седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, с преспиване,
като взема детето от дома на майката и го връща там; всяка трета събота от
месеца, от 10 до 18 часа, като взема детето от дома на майката и го връща там;
всяка четна година за пет дни по време Коледните празници от 10 часа на 24.12.
до 18 часа на 28.12.; всяка нечетна година за пет дни по време на Новогодишните
празници от 10 часа на 28.12. до 18 часа на 01.01.; всяка година за пролетната
ваканция на детето, както и за един ден на рождения си ден на 11.03., като тези
контакти се осъществяват без присъствието на майката или на определени от нея
трети лица, като има и право на телефонни разговори с детето всеки ден от 17 до
18 часа, като майката бъде задължена да съобщи телефонния номер на детето.
Претендирал разноски.
Ответникът Ц.Б.Р., оспорвала така предявения иск като
неоснователен, като излагала подробни аргументи срещу търсената промяна и молела съда да отхвърли същия. Считала, че
не са налице изменени обстоятелства, при чието наличие е допустимо изменението
на така определения режим на лични отношения на детето с бащата, като
поддържала, че бащата не осъществявал в пълен обем определения му режим на
контакти с детето, поради което то самото не желаело да прекарва време с него. Претендирала
разноски.
За да постанови съдебния си акт в обжалваната част,
Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
По делото не било спорно, че детето К.М.С., родено на ***
г. е от брака на страните. С решение от 22.11.2013 г. бракът между страните бил
прекратен, като упражняването на родителските права спрямо детето К.М.С. било
предоставено на майката, а на него бил определен режим на лични отношения всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 9 часа до 18 часа на съответния ден,
без преспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, както и по друго време, с предварителното й
съгласие.
В социален доклад на ДСП Люлин от 25.06.2019 г. било
отразено, че детето живеело с майка си в гр. София и е ученик в 90 СОУ, като
завършило 4-ти клас с много добър успех. Посещавало редовно детски невропсихолог,
тъй като имало специални потребности – забавено развитие и разбиране на
значението на думите.
В социален доклад, изготвен от ДСП Горна Оряховица от
26.09.2019 и от 30.09.2019 г. било отразено, че след посещения на адреса в
жилището на родителите на бащата, както и на адреса на наетия от М.С. ***, не
били установени рискови фактори в семейната среда, които биха оказали
неблагоприятно въздействие върху детето К. при пребиваването му на съответния
адрес.
По делото били разпитани свидетелите Д. (баща на
ищеца), Т.(приятелка на ответницата) и П. (съжителка на ищеца).
Свидетелят Д. сочел, че след раждането на детето,
страните живеели при него и съпругата му в гр. Горна Оряховица, а няколко месеца
по-късно се преместили в гр. Дряново при родителите на ответницата. Често ги
посещавали, имали желание да виждат детето, тъй като си го обичали, но с
тръгването му на детска ясна и градина, вижданията им се разредили. Твърдял, че
в дома му условията са добри-касаело за четиристаен апартамент, обзаведен с
всичко необходимо за едно домакинство. Синът му отскоро живеел на квартира в
гр. Велико Търново със съжителката си, но често ги посещавал. Жилището било
обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство, имало и две големи тераси.
Синът му имал желание за по-разширени контакти с детето и искал и членовете на
разширеното му семейство също да имат контакти с него. Това обаче не се било
случвало от раздялата на страните, детето виждали само в София, а дъщеря му не
била виждала детето от осем години. Ищецът се виждал с детето само когато
майката го пуснела, а това се случвало рядко. Той самият идвал 5-6 пъти до
София, но само веднъж или два пъти видели детето. Той виждал кореспонденция
между страните по електронна поща, тъй като те не контактували по телефон, като
ответницата пишела на ищеца на кои дати може да посети К.. Според свидетелят
ставало въпрос за дати, на които самата ответница е свободна, но ищецът не
винаги можел да пътува на тези дати. Той работел, но нямал твърд график и
понякога не можел да отсъства от работа. Обикновено ответницата посочвала
датата няколко дни по-рано. Срещите с детето ставали пред входа на МОЛОВЕ, не
се случвало да вземат детето от дома на майката, като тя или свидетелката Т.винаги
присъствали на срещите. Само веднъж детето останало насаме с тях за час-два.
Случвало се на определената среща да дойде само майката, без детето. За
последната среща с детето разказвал, че първоначално детето не било много
съгласно да остане само с баща и с дядо си, без майка си, но въпреки това
срещата протекла много добре, обиколили с детето всички забележителности на гр.
София, които се оказало, че детето не било посещавало. Според свидетеля,
майката определяла срещите в МОЛОВЕ, защото предварително била набелязала
вещите, които искала бащата да купи на детето. Така, извън издръжката, ищецът
купил на детето голямо колело, телефони, електронни игри, таблет. Детето
прегръщало велосипеда и се радвало. Казало им „Татко и дядо, много ви обичам,
идвайте по-често“. Когато се разхождали из София, то ги прегръщало и пак им
казвало да идват по-често. Когато го върнали при майката, тя попитала детето
дали са го били. Уточнява, че нито той, нито ищецът никога не са били детето.
По време на срещата бащата искал да прегърне сина си, да си поговорят двамата и
това се случило. Синът му се интересувал от успехите на детето в училище и как
се развива в спорта, кой е любимият му клуб и т. н.
С показанията си свидетелката Т.установява, че от 2012
г. присъствала на контактите на бащата с детето. Присъствието й се наложило,
тъй като на първия път, когато се провела среща, без дядото по бащина линия и
без свидетел от страна на майката, бащата казал, че не желае тези срещи да се
провеждат без присъствието на баща му. Затова тя присъствала като свидетел на
срещите от страна на майката. Срещите между детето и бащата протичали спокойно
и нормално. Бащата идвал редовно да вижда детето през последните месеци.
Посещавал детето и на всичките му рождени дни, дошъл и за Нова година. Според
свидетелката, майката и детето живеели в нейн апартамент в ж. к. „Люлин“, а
срещите с детето ставали в ж. к. „Люлин“, пред „Кентъки“, „Технополис“, и много
рядко в МОЛ София, където ходили може би два пъти. Майката и бащата чрез имейли
се уговаряли кога и къде да се проведат срещите. Дядото по бащина линия
разполагал с телефона на свидетелката и се уговарял с нея за срещите на сина му
с детето. Описвала случай, в който адвокат Г. (пълномощник на ищеца) нападнала
с думи детето, убеждавайки го тръгне с бащата. К. обаче се скрил зад майка си,
след което родителите излезли навън да се разберат за детето. Детето било
подготвено за пъти, в раница имало резервни дрехи и бельо, но не пожелало да
тръгне с баща си. Според Т., при срещите, първо дядото започвал да
предразполага детето за разговор, т.е. реално срещите започвали първо с
разговор между нея, дядото и К. и след това се включвал бащата. Детето
познавало баща си, държало се добре с него, говорело му и му обяснявало.
Свидетелката помолила бащата да купи колело на детето и той купил такова за рождения му ден. Сега К.
карал колелото с приятели в градинката. Според Т.детето се радвало да види баща
си и искало да разговаря с него, но той бил винаги намръщен. Самата свидетелка
не била чувала ищеца да изразява желание да остане насаме с детето, като не се
било случвало той да се вижда с детето, без тя да присъства на срещите им и
това датирало от 2012 г. Свидетелката била категорична, че родителите не
комуникирали на тези срещи, за разлика от нея и дядото.
От показанията на свидетелката П. се установило, че
жилището, което обитавали с ищеца се състояло от кухня, спалня и детска стая и
било оборудвано с всичко необходимо за едно домакинство. сочела, че на 29.07.2019
г. ищеца и баща му отишли в София да вземат детето в Горна Оряховица, да постои
при родителите му, да имат възможност да общуват, но то отказало. Казвало „не,
не искам… искам да си ходя“, като отказало дори да отиде с баща си и с майка си
на кафе. П. не видяла радост в очите на детето, когато видяло баща си.
Разказвала също, че на 11.09.2019 г. се опитали да звъннат на номера, който
ответницата им дала за да честитят рождения ден на детето, но не се осъществила
връзка (нямало такъв номер). Въпреки всичко изпратили за рождения му ден 80
лева по пощата. Майката ги получила, тъй като след два дни като проверили,
парите били изтеглени. Майката поканила бащата да посети детето на 5 и 6
октомври, но той отказал, защото не можел да се освободи от работа. Уточнила,
че ищецът работел на смени, като на предния ден разбирал каква смяна ще бъде на
следващия ден, не изготвяли предварително графици.
При тази фактическа установеност, първоинстанционния
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид заявените от страните становища, както и събраните в двете
съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство
и съобрази приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивният съд споделя в цялост установената от
Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този
начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от представените в първоинстанционното
производство писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните
свидетели.
Въззивният съд, като прецени показанията на
свидетелитеЯ.С. Д., баща на въззиваемия, М. Д.а Т.иЕ.Д.а П., съжителка на
въззиваемия, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в частите им обсъдени
от първоинстанционния съд.
Във въззивното производство са събрани гласни
доказателства, чрез допуснатата съдебно-психологическа експертиза, чието
заключение въззивният съд приема като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно и кредитира в цялост, като същото не се оспорва от страните.
Според същото заключение, детето К. е в задоволително балансирано емоционално
състояние, адаптирано е в училищната си среда и се чувства добре в дома на
своята майка, обгрижвано и закриляно от нея. Според вещото лице малолетният се
намира в състояние на известна емоционална зависимост от нея, тъй като тя
представлява основен източник на сигурност и близост, както и основен авторитет
за него. В себе си обаче детето носи тъгата и несигурността от разделеното
семейство, жадува за обичта и подкрепата и на двамата си родители. Малолетният
не е сигурен в чувствата на баща си към него, което му създава дискомфорт.
Същевременно, според вещото лице, не може да се твърди за формирана
действителна емоционална привързаност на детето към неговия баща, но то без
съмнение проявявало интерес към контакти и сближаване с него. Детето заемало
активна позиция при среща с бащата, като настойчиво изисквало обяснения от
него, клонящи към упрекването му за липсата на достатъчни и подходящи контакти
помежду им, като в поведението му не се долавяли елементи на негитавизъм или
враждебност. С оглед заявените от детето три желания (Да се сближа с татко… Да
сме само двамата и например да се разхождаме и да си говорим…Искам татко да
идва повече да ме вижда…) не може да се приеме, че детето има отрицателна
нагласа или отношение към своя баща.
Според вещото лице, при детето съществува конфликт на лоялност към
неговия баща, който не е силно изразен. Той се дължи от една страна на
отношението на майката към бащата, което намира израз в стереотипното
програмирано говорене на детето, лансиращо без съмнение всичките нейни тези,
многократно и настойчиво повтаряни по време на изследването, и от друга страна
– на липсата на достатъчно и адекватно присъствие на бащата в живота на детето,
от което то се чувства несигурно и остава изцяло лоялно към своята майка.
Според вещото лице се очертават дефицити в родителския капацитет на бащата,
изразяващи се в непоследователното му присъствие в живота на детето, липсата на
заинтересованост за дълги периоди от време, непостоянство на усилията за
осъществяване на контакти, като за свое оправдание той обвинявал майката, без
да може напълно да изключи такава. Отношението на бащата към проблема за
общуването му с детето оставало малко повърхностно – „Сега чух детето какво
иска, да се усмихвам повече, да правим режими на контакти и да бъдем сами,
което аз му обещах и мисля, че остана удовлетворен…“. Според вещото лице,
бащата не поставял детето като приоритет в своя живот, не му дава сигурност, не
може да му отдели време само за тях двамата, като настоява пред детето на
близостта с приятелката си и на служебните си ангажименти. Представата му за
родителската му роля се обобщавала от собственото му изявление „Моят принос е,
че правя опит да се опитвал да го виждам и редовно си плащам издръжката, и с
това си изпълнявал решенията, постановено от съда, с тия две точки“. Вещото
лице заключава, че несъмнено бащата обича детето,но не си дава сметка, че
собствените му чувства не са достатъчни, ако не са показани по убедителен начин
пред детето. Също така, експерта счита, че на тази възраст на детето, бащата
може да полага самостоятелни грижи за него, както по време на срещите им,
включително и с преспиване, така и за по-продължителен период от време. Режим
на лични отношения на детето с бащата не се осъществял към настоящият момент,
като срещите им са спорадични и непълноценни, за кратко време, в присъствие на
други хора и нямат характера на общуване между двамата, като не удовлетворяват
психологическите потребности на детето. Бащата съобщавал за отчуждаващи
въздействия на майката от най-ранна възраст на детето, но въпреки че и
понастоящем детето било под въздействие на майката, според вещото лице не
можело да се говори за наличие на отчуждение от бащата, което да препятства
техните контакти и отношения. При майката се наблюдавала така наречената „фалшива
позитивност“, която не оставала чужда на детето, но самото вече изпитвало и
заявявало нужда от повече общуване със своя баща. Тъй като на практика режим на
лични отношения на детето с бащата не се осъществявал и доколкото детето само
заявявало потребност да общува повече със своя баща и да се сближи с него,
вещото лице счита, че следва да му бъде предоставена такава възможност. Предвид
възрастта на детето и променените му нагласи н към бащата, вещото лице предлага
като подходящ режим на контакти помежду им следният такъв – в първите два
месеца всяка първа и трета седмица от месеца, от 10 до 18 часа в събота и за
същото време в неделя, без преспиване и категорично в отсъствие на майката или
на определено от нея лице, както и без придружаващо бащата лице. След това би
могло да се премине към по-разширен режим на контакти помежду им-всяка първа и
трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване,
един месец през лятото, както и редуване на официалните и личните празници на
детето и на ваканциите през учебната година.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа даденото
писмено заключение. Разяснява, че от изследването е станало видно, че има
проблеми в общуването между бащата и детето, които следва да бъдат разрешени и
изгладени. Заявява становище, че това не би могло да стане при наблюдавани
контакти в Контактен център. Сочи, че детето е на възраст, в която може
самостоятелно да изразява своето мнение, да заема позиции, да уведомява бащата
за своите желания, като то има нагласа да контактува с бащата, поради което не
се нуждае от период на адаптация към самостоятелни контакти с бащата чрез
контактен център. От друга страна и въз основа на данните от изследването,
вещото лице е убедено, че бащата не би могъл да изпълни предписания режим чрез
контактен център. Той бил непрекъснато зает, все бързал, включително и по време
на изследването, макар да си бил взел свободен ден за провеждането му, като
според вещото лице това е част от проблема. Също така смята, че детето е на
възраст, в която контактите му с бащата могат да бъдат освободени от
присъствието на майката, като не е нужно тя да предава детето или да си бъде
вкъщи за това. Достатъчно било бащата да отиде за осъществяване на контакта, а
детето само да излиза при него и след това бащата да го върне. Не счита, че за
детето има необходимост от срещи, провеждани в контактен център. А ако бащата
се чувствал несигурен, можел да потърси помощ за подобряване на родителския си
капацитет.
Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, поотделно страните
заявяват следното :
Въззивницата Ц.Б.Р. заявява, че и понастоящем бащата
не изпълнявал в пълен обем определения му режим на лични отношения. Тя му
пишела, а той оставял писмата й без отговор, а когато идвал се държал студено с
детето. Ходили в център „Надежда“, за да се постигне резултат в отношенията
между бащата и детето, но без резултат. Самото дете се затормозявало от
множеството външни лица, които се намесвали-психолози, логопеди. Нейният
стремеж бил детето да се чувства като другите деца и смята, че такива срещи
биха го затормозили и увредили състоянието му. Заявява, че няма нищо против да
се поддържа нормална връзка между бащата и сина, като К. не желаел да вижда
баща си заради поведението му. Той не го предразполагал, а само се мръщел.
Твърди, че тя самата никога не била създавала пречки за контактите на бащата с
детето. Същевременно признава, че последният контакт на бащата със сина е бил
през миналото лято (изслушването на въззивницата е проведено на 11.02.2021 г.,
респективно тя има предвид лятото на 2020 г.) в края на месец юни, когато
бащата изявил желание да го вземе при себе си. В тази връзка тя завела детето
на ж. п. гарата и там за кратко те се видели. Присъствала и сестрата на
въззиваемия, която говорела повече от него. Бащата седял отчуждено и мълчал, не
проявил никакъв интерес. К. питал баща си как е, къде ще ходят, а той му
отговарял сопнато или изобщо не му отговарял.
На свой ред, въззиваемият М.Я.С. заявява становище, че
срещите му с детето не протичали нормално, присъствали майката и нейна
приятелка, които започвали да го псуват, обиждат и да му се заканват. Трябвало
да отидат до Била да пазаруват, но детето не пожелало да дойде с тях.
Въззивницата започнала да говори по телефона и го попитала „К.., ще тръгнеш ли
с тях?“, на което детето отговорило отрицателно и започнало едно гонене из
гарата. Заявява, че лично е ходил в училището на детето, защото е загрижен баща
и го обича. Признава, че първоначално определеният режим не се изпълнявал. По
него имало предвидено преспиване, което отложили. Заявява, че е съгласен
първите срещи да бъдат провеждани в защитена среда, като искал да вижда детето
си и се опитвал и сега.
По реда на чл. 15 от ЗЗДт., съдът при закрити врати, в
отсъствие на страните, пълномощниците им и публика, и в присъствие на социален
работник от компетентната ДСП изслуша детето К., което заяви, че е на 14
години, учи в 57-мо спортно училище и тренира борба, като сега е в седми клас.
Намеренията му са да остане в същото училище и затова не възнамерява да
кандидатства след седми клас. Живее с майка си и се разбира добре с нея, а
последно се е видял с баща си преди две години. Тази среща била на гарата, като
баща му бил придружаван от непозната за него жена, която говорела вместо баща
му, докато той говорел на баща си. Признава, че му станало неприятно, че той е
с тази жена, искал да са си само двамата. Заявява, че майка му не го спирала да
се вижда с баща си, но желанието му било да се вижда само с него, насаме, да си
говорят по мъжки. Не желаел да идват непознати с него. Заявява също, че
разполагал с телефонен номер на баща си, който обаче бил грешен и на който не
можел да се свърже с него. Мисли, че баща му живеел с приятелка, която е
непознатата за него жена, присъствала при последното им виждане. Разказва, че
правел опити да говори с баща си, но той просто се мръщел и мълчал, а
последният път, на гарата, дори се врътнал, направил една обиколка и след това
се върнал. Явно му се бил ядосал, но не знаел защо. Така той се чувствал
изолиран от баща си и не се чувствал добре, защото баща му не искал да го
вижда, не му обръщал внимание и не бил загрижен за него. Било му неприятно и
приятелите му се подигравали. Техните бащи идвали от чужбина за да ги видят,
разхождали се, говорели си по мъжки и правели всякакви неща заедно. Разказва
също, че преди няколко години, когато с баща му се видели в един софийски МОЛ,
той бил с непозната за него жена, за която си мислел, че му е адвокатка, тя
започнала да му крещи. Споделя, че не искал тази жена да идва, тъй като го
плашела, а баща му си мълчал. Не искал това да се повтаря отново. Даже по време
на изследването при г-жа З.., той запитал баща си защо не идва сам, а с тази
непозната жена. Тогава баща му му казал, че тя била до него в трудните моменти
и че той щял да продължи да идва с нея, но тя щяла да се отдръпва. Заявява, че
е казал на баща си да не замесва майка им в отношенията им, тъй като тя не го
спирала да се виждат. Даже преди делото бил с баща си и го карал, след това да
излязат и да му купи нещо, защото не бил идвал от две години и не му купувал
подаръци за рождени дни и за празници. Искал баща му да му купи „Смарт“
часовник, като мислел, че сега имал такава възможност, след като не го бил
виждал дълго време,и ако е загрижен и го обича, би изпълнил желанието му. Той
обаче отказал и му станало гадно. Баща му казал, че след делото щял да се
прибира, защото имал много работа. Показва шоколад и зърнена закуска и заявява,
че това е подарък от баща му, след като не са се виждали две години. Заявява
също, че той няма нужда от това, тъй като майка му му купува ежедневно такива
неща. Той самият не бил малък и вече се интересувал то други неща..
По делото е призована ДСП „Люлин“ която в приетия по
делото социален доклад заявява становище, че за детето се полагат адектватни
грижи, като няма данни то да е неглижирано или да не се задоволяват базисните
му потребности в семейната среда на майката. Последната била подпомагана в
грижите за детето от своята приятелка М. Т.. Бащата не проявявал загриженост за
детето, не го търсел по никакъв повод. Той контактувал с майката само чрез
имейли. Майката разполагала с
необходимия родителски капацитет и можела да осигурява всичко необходимо за
правилното отглеждане и възпитание на детето. Според заявеното от детето, то се
чувствало изолирано от баща си, той не го търсел, а телефона с който разполагал
винаги бил изключен. Понякога му пишел в АБВ поща, но винаги той го търсел, а
не обратното. Не му правел подаръци. Споделил, че не се чувства добре от това,
че баща му не искал да общува с него, а водел това дело, като заявил, че баща
му и роднините му не го били канили на гости.
По делото е призована и ДСП Горна Оряховица, която в
приетия по делото социален доклад описва събраните при социалното проучване данни.
Според споделеното от бащата, между него и майката нямало родителско
сътрудничество и желание за активна родителска връзка, като те не контактували
редовно и не обсъждали въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на сина
им. Също така, според бащата, между него и детето нямало изградена емоционална
връзка, защото не били имали възможност за по-дълготрайни контакти, като според
него майката отчуждавала детето. Към момента на проучването е установено, че
детето е ученик в шести клас на 57 училище, като основните грижи за него се
полагали от майката. Установено е също, че бащата работел в БДЖ Пътнически
превози ЕООД, поделение на пътнически превози Горна Оряховица, като кондуктор,
с неопределено според него работно време и трудово възнаграждение в размер на
700 лева месечно. Според данните от доклада, в гр. Горна Оряховица живеели
родителите на бащата, които обитавали собствен панелен апартамент, състоящ се
от две спални, хол, кухня с трапезария, баня и тоалетна, в който за детето К. е
обособена самостоятелна стая. Апартамента, както и стаята предназначена за
детето е обзаведена с всички необходими вещи и техника и в него се поддържа
добра хигиена. По данни на бащата, той и съжителката му обитавали апартамент
под наем в гр. Велико Търново, състоящ се от три стаи-кухня, хол, детска стая,
килер, баня и тоалетна. По данни на бащата в жилището имало самостоятелна стая
за детето, която да ползва в периодите когато е при него.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
При събраните в първоинстанционното производство
доказателства, обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен. Същият
отразява установената необходимост от самостоятелни контакти на детето с
бащата, а поради специфичното състояние на детето, поради което то не е било
изслушвано от първоинстанционния съд, са предвидени подходящи защитни мерки.
С оглед събраните във въззивното производство
доказателства, жалбата се явява основателна, като първоначално определения, а
също и изменения от първоинстанционният съд режим за контакти на бащата с
детето вече се явява несъответен на нуждите му. Следва да се отбележи, че К.
вече е непълнолетен, като е пораснал с около осем години в сравнение с времето
на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права и
установения режим на лични отношения с бащата, определени с посоченото решение.
Същевременно не е спорно, че тези контакти не са осъществявани в пълнота, а
когато са се провеждали, това е ставало за ограничено време в присъствието на
майката и други лица-свидетелят Д., свидетелката Т., сестрата на въззиваемия,
негова адвокатска и прочее. Горното закономерно се явява пречка за установяване
на пълноценни контакти и доверие между бащата и детето, а отделно от това се
явява и показател за неефективността на така определения режим, като е
несъмнено, че същият следва да се приведе в съответствие с променените
обстоятелства и нуждите на самото дете. Поради своята половата определеност и
порастването си през този период е нараснала собствената нужда на непълнолетния
К. от контакти и общуване с бащата. Необходимостта на непълнолетния от
постоянно разширяване на контактите му с този родител нормално съпътства
неговото порастване и съзряване като индивид от мъжки пол. В този смисъл,
налице е несъмнен интерес за самото дете от разширяване на контактите му с
бащата.
Извън това, самата въззивница, при своето изслушване,
не сочи обстоятелствата, мотивирали я да обжалва първоинстанционното решение в
тази му част, извън изложеното от нея за липса на осъществяване на определения
режим за контакти в пълнота и прекъсване на контактите на детето с бащата от
лятото на 2020 г. Нещо повече, не се установи от собствените й признания, че тя
по какъвто и да е начин е стимулирала осъществяването на определения режим на
контакти на сина на страните с неговия баща в пълнота. От доказателствената
съвкупност, в частност показанията на свидетелите Д. и Т.се установява, че
същата по имейл съобщавала на бащата кога може да реализира контакт с детето,
като това ставало 2-3 преди посочения ден на контакт. Горното категорично сочи,
че тя също не е изпълнявала съдебното решение (според което бащата има право на
контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 до 18 часа
на всеки от дни, без преспиване, както и за двадесет дни през лятото, по време,
несъвпадащо с годишният отпуск на майката), а е определяла друго време за
контактите им.
На свой ред, бащата не проявявал достатъчна активност
в реализиране на контактите си с детето, като реализирал такива, според
заявеното от майката и според възможностите да освободи време в работния си график.
Той пазел обич и положително отношение към непълнолетния си син, но не съумявал
да ги изрази по убедителен и адекватен начин, като направи тези свои чувства
достояние на детето. Също така, като родител, приемал за достатъчни опитите,
които прави за контакти с детето и това, че плащал определената му за детето
издръжка. Тези дефицити на родителските умения и на двамата родители, довели до
настоящата ситуация, в която подрастващият им и вече непълнолетен син се
чувства отхвърлен от своя баща и разширеното му семейство, като същевременно желае
самостоятелни контакти с бащата, без присъствието на негови близки и на
съжителката му.
Прави впечатление също, че непълнолетният не познава
близките на своя баща. Така например, поотделно, при изслушването си страните и
непълнолетният К. описват последната среща между детето и бащата, като според
майката на нея присъствала сестрата на въззиваемия, в чието лице непълнолетният
не разпознал своята леля по бащина линия, а я възприел като съжителката на баща
си и реагирал негативно на присъствието й.
Според заключението на допуснатата и неоспорена от
страните съдебно психологическа експертиза, поради възрастта си, непълнолетният
не се нуждае от определените защитни мерки, които освен, че трудно биха се
изпълнявали от бащата, не биха допринесли за подобряване на отношенията им.
Независимо от убеждението на бащата за отчуждително въздействие на майката над
детето, липсва родителско отчуждение от бащата. Непълнолетният желае
самостоятелни контакти с него, време, което да прекарват само двамата, като това
негово желание следва да бъде съобразено от съда, като се определи режим на
контакти с бащата, съобразно посоченото в диспозитива на настоящото решение,
близък до предложения от вещото лице. Все пак, предвид липсата на промяна в
честота на контактите на бащата и детето след психологическото изследване,
когато двамата родители имали възможност да се запознаят с желанията на сина си,
следва да се отбележи, че въззивният съд понастоящем не намира за уместно
определяне на режим на контакти на детето с бащата в пълния предвиден от
законодателя обем, посочен с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК, респективно
по време на ваканции и официални празници по време на учебната година. При
възстановяване на емоционалната връзка дете – родител и установяване на
регулярни контакти помежду им, за страните е открита възможността за доброволно
уреждане на отношенията им, респективно за сезиране на съда, в случай, че не
могат да постигнат спогодба по този въпрос.
Въззивният съд намира също, че определянето на
посочения в диспозитива на настоящото решение режим ще стимулира бащата към своевременно
планиране на трудовите му ангажименти и освобождаване на време за самостоятелни
контакти с непълнолетния му син, както и за полагане на усилия за
възстановяване на доверителната връзка с него, още повече, че последният
сравнително скоро ще навърши пълнолетие, с което възможността за такива
контакти ще отпадне. Все пак, следва да се отбележи, че възстановяването на
контактите на детето с бащата, както и на душевното му равновесие (детето не се
чувства подкрепено от бащата и това се отразява на емоционалната му
стабилност), като резултат би настъпило единствено след постоянните и
целенасочени усилия на двата родители и възстановяването на активния диалог
помежду им по въпросите, касаещи непълнолетния.
С оглед изложеното и при събраните нови доказателства
във въззивното производство, крайните изводи на съда досежно конкретния изменен
режим на контакти между бащата и детето са различни от изложените от
първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт, като решението следва да се
отмени, като се определи самостоятелен режим на контакти на бащата с детето,
съответстващ на нуждите му.
По
разноските :
Претенция за присъждане на сторените по делото
разноски има и от само от страна на въззивницата, като същата, независимо от
изхода на спора, се явява неоснователна с оглед характера на производството-спорна
съдебна администрация. В това производство не се разрешава със силата на
присъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на правата на
страните, признати и гарантирани от закона, като липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение
ползва и двете страни, поради което и всяка страна следва да понесе разноските,
които е направила в производството, независимо от изхода на спора. В тази
насока е Определение № 385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, ГК,
І г.о., което е задължително за съдилищата по смисъла на чл. 290 от ГПК.
Горните основания касаят и въззивното производство, като характерът на
производството не се променя, предвид предмета на въззивна проверка, очертан с
въззивната жалба. Предвид това и независило от изхода на спора, разпоредбите на
чл. 78 от ГПК не намират приложение, като разноските, сторени от страните в
настоящето производство, следва да останат в тежест на всяка от тях, така,
както са направени.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 255210 от 25.10.2019 г., поправено с Решение № 305559/18.12.2019 г., постановени
по гражданско дело № 13821 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 80 състав, в обжалваната част относно изменения при
условията на чл. 51, ал. 4 от СК режим на лични отношения на бащата с детето, като вместо него ПОСТАНОВИ :
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 51, ал. 4 от СК, определения с
влязло в сила на 22.11.2013 г. решение, постановено по гражданско дело № 12918/2013
г. по описа на СРС, 80 състав, режим на лични отношения на бащата М.Я.С., с ЕГН **********, с детето К.М.С., с ЕГН **********, в следния
смисъл : бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца за времето от 10 до 18 часа на съответния ден, без
преспиване и без присъствие други лица, в това число майката и определени от
нея лица, или доведени такива от бащата, като
след реализиране на шест такива контакта, бащата ще има право да го
вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18 часа в
петък до 18 часа в неделя, с преспиване, както и за 20 дни през лятото, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на въззивницата Ц.Б.Р. за
присъждане на сторените по водене на делото разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.
НЕЗАВЕРЕНИ
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се
връчат на страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването на преписите на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………