№ 17682
гр. С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110146584 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 26.10.2023 г. (на
лист 30 от делото), от 13.12.2023 г. (на лист 36 от делото) и от 30.04.2024 г. (на
лист 65 по делото), на „С.С“ ЕООД срещу „Х.“ АД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца главница в размер 7538,40 лева – възнаграждение за посредничество
за подбор на служителите И.Г и Ж.Ж по договор, за което са издадени фактури
с №№ ****** г. и ******* г., ведно с уговорена лихва за забава в размер на
основния лихвен процент на банка HSBC, увеличен с 8 процентни пункта, от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение –
27.03.2023 г., до окончателното плащане, както и 753,84 лева – уговорената
лихва за забава по посочения по-горе начин за периода от 30.08.2022 г. до
26.03.2023 г. - вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно
гражданско дело № 15753/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
състав.
В исковата молба се твърди, че на 11.06.2020 г. страните сключили
договор, по силата на който ищецът се задължавал да осъществи подбор на
подходящи служители за ответника по указания на последния, като при
намиране и назначаване на такива служители съгласно чл. 3.3.1. от договора
му се дължало възнаграждение в размер на 30 % от трудовото възнаграждение
на намерените работници за първата година от работата им при ответника,
като за първите три месеца се прилага отстъпка и възнаграждението е само 15
%. Твърди, че възнаграждението на наетите работници е съответно 24 840
лева и 17 040 лева. Поради това му се дължали 15 076,80 лева, а ответникът
1
бил платил само 7538,40 лева, поради което е претендирал остатъка в
заповедно производство, в което ответникът е възразил, и затова води иска.
Твърди също, че за забавата ответникът му дължи лихва в уговорен в договора
размер – основния лихвен процент на банка HSBC, увеличен с осем
процентни пункта, като твърди, че основният лихвен процент за периода на
забава е 4 % годишно. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Х.“ АД, с
който предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Поддържа
недостатъци на искането за лихви и че искът е заявен като осъдителен, а не
като установителен. Твърди, че според договора възнаграждението на ищеца
намалявало наполовина, ако ответникът платял в едномесечен срок.
Поддържа, че е спазил срока и поради това следва да плати само половината
от общото възнаграждение по договора, което и бил направил. Оспорва и че
основният лихвен процент на банка HSBC е 4 % годишно и твърди неяснота
на лихвата. Поради това иска отхвърляне на иска.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание,
проведено на 15.05.2024 г. (протокол на лист 84), съдът е обявил за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
същите е сключен договор за посредничество при подбор на персонал на
11.06.2020 г., по който са назначени твърдените в исковата молба двама
служители при ответника, като ответникът е заплатил 7538,40 лева за това; че
дължимото от ответника възнаграждение е в размер на 30 %, ако няма условия
за намаляване. На основание чл. 155 ГПК съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че заплатите на двамата
новоназначени служители са били 24 840 лева и 17 040 лева за 12 месеца,
както и че в хода на процеса длъжникът е заплатил на ищеца сумата от 7538,40
лева.
Съгласно чл. 3.1.3 от общите условия за дейността за представяне на
персонал, нает на постоянен или срочен договор на ищеца (представени на
лист 67 – 73 по делото) таксата за представяне, изчислена в съответствие с
клауза 3.3, се заплаща, ако ответникът ангажира избрания от ищеца кандидат в
рамките на период от шест календарни месеца от датата на представянето на
кандидатурата от ищеца пред ответника, или от оттеглянето, от страна на
клиента на предложението за ангажиране или отказа на кандидата да приеме
предложението за ангажимент (в зависимост от това кое настъпи по-късно).
Съгласно чл. 3.2.1 от общите условия възнаграждението (преведено не съвсем
точно като „такса“) на ищеца се заплаща в рамките на 30 дни от датата на
фактуриране от страна на ищеца, като фактура се издава, след като кандидатът
започне работа при ответника. Съгласно чл. 3.8 от общите условия ищецът
има право да начислява лихва върху фактурираните суми, неплатени до датата
на падежа, в размер на 8 % годишно над основния лихвен процент към
съответния момент на банка HSBC от датата на падежа до датата на
2
плащането.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието в
съдебното заседание на 26.06.2024 г. (на лист 127 от делото), а в писмен вид на
лист 108 – 111, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, посочващо методите си на проверка, съгласно информация в
страницата на HSBC – Великобритания, основният лихвен процент е
лихвеният процент, който Bank of England начислява върху парите, които
отпуска на финансови институции като HSBC. Ако основният процент (на
Bank of England) се промени, лихвените проценти, които се прилагат за
финансовите продукти, също могат да се променят. Последната регистрирана
промяна на лихвения процент е от дата 03.08.2023 г. и е съответно 5,25 %.
Размерът на договорната лихва върху главница в размер на 7 538,40 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по сключения на 11.06.2020 г.
договор за предоставяне на персонал, нает на постоянен или срочен договор,
изчислена съгласно уговореното в чл. 3.8 от процесния договор за периода от
30.08.2022 г. до 26.03.2023 г. е в размер на 485,24 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
възнаграждение за посредничество и уговорена между търговци лихва за
забава с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
51 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за посредничество при подбор на персонал, уговорено е
възнаграждение за ищеца като конкретен процент от заплатата на наетите от
ответника служители, и такива са наети.
В случая се установява, че съгласно т. 3.3. от договора между страните
(чието наименование на български е преведено като „общи условия за
дейността“) предвижда, че ако възнаграждението се плати в срок, то е 15 % от
заплатата на наетите служители за първите 12 месеца от работата им, а
съгласно т. 3.3.1, ако плащането не бъде получено в срока по т. 3.2.1. – в 30-
деневен срок от издаване на фактура от ищеца, след като предложеният
кандидат започне работа, то се дължи пълно, несконтирано плащане в размер
на 30 % от 12-месечното възнаграждение (т.е. двоен размер).
Поради това, че от представените на лист 38 и 39 от делото фактури се
установява, че служителите, за които се дължи възнаграждение, са започнали
работа съответно на 11.07.2022 г. и 12.07.2022 г., по то силата на клаузата на
чл. 3.2.1 от общите условия фактури за таксите за представяне е следва да
бъдат издадени най-рано на тези дати, съответно в този случай 30-дневният
срок за плащане би изтекъл съответно на 11.08.2022 г. и 12.08.2022 г. Фактури
са издадени от ищеца на 01.07.2022 г. (на лист 24 и 25), т.е. срокът за плащане
е бил съответно до 11.08.2022 г. и 12.08.2022 г.
Съгласно представено на лист 54 – 55 от делото неоспорено извлечение
от банконата сметка на ответника, същият е превел на ищеца 7 538,40 лева на
3
30.08.2022 г., т.е. след изтичане на срока по т. 3.3., поради което
възнаграждението не е било намалено и се е дължало в пълен размер съгласно
т. 3.3.1 от договора, т.е. в размер на 12 564 лева (30 % от сбора от 24 840 лева и
17 040 лева).
Аргументите на ответника, че бил объркан от издадените фактури, които
не били за сумата от 12 564 лева, нито за половината от нея – 6282 лева, а за
15 076,80 лева, а фактурите не са основателни, не почиват на добросъвестно
изпълнение на договора, което се дължи съгласно чл. 63 ЗЗД. Ако ответникът
не е разбирал фактурите, той е следвало да обсъди въпроса с ищеца и да му
посочи грешките му, а не да забавя плащането без никакви обяснения (по
делото не е установено да са водени преговори по въпроса), като следва да се
приложи по аналогия правилото на чл. 28, ал. 2 ЗЗД, че грешка при
изчисляване подлежи на поправяне, а не се отразява на съдържанието на
договора, което има само едно разумно тълкуване – че при неплащане в 30-
дневен срок от приемане на работника на работа или, ако не е издадена
фактура – от получаването , дължимото се удвоява.
Поради обстоятелството, че по делото е безспорно, че на 04.05.2023 г.
(вж. извлечение от сметката на ответника на лист 81 от делото, неоспорено) –
след образуване на заповедното производство, ответникът е заплатил на
ищеца сумата от 7538,40 лева, което на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът
следва да вземе предвид като новонастъпило такова, то предявеният иск за
заплащане на възнаграждение за посредничество за подбор на служители
следва да бъде отхвърлен.
Спорният между страните въпрос касае уговореният размер на лихвата и
моментът, от който същата се начислява.
Както беше посочено, от 11.08.2022 г. и 12.08.2022 г., когато е следвало
да се извърши плащане от ответника на ищеца, би се дължала лихвата,
уговорена в чл. 3.8 от общите условия. В настоящия случай обаче лихва се
претендира за периода от 30.08.2022 г. до 26.03.2023 г., поради което
възражението на ответника за началния момент, от който се дължи лихва е
неоснователно, като поради това, че плащането е извършено след падежа на
задължението, лихва се дължи от деня след съответния падеж – в случая от
13.08.2022 г., като в процеса е поискана от 30.08.2022 г., до деня на пълното
плащане – 04.05.2023 г. (т.е. за целия период на исковата претенция).
Поради това, че от заключението на счетоводната експертиза се
установи, че размерът на лихвата върху главница в размер на 7 538,40 лева,
изчислена съгласно лихвата на Bank of England, която HSBC в Лондон
прилага, увеличена с 8 процентни пункта – лихвата по т. 3.8. от процесния
договор, за периода от 30.08.2022 г. до 26.03.2023 г. е в размер на 485,24 лева,
искът е основателен и следва да се уважи до този размер, а за сумата над
485,24 лева до пълния предявен размер от 753,84 лева искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Неоснователни са възраженията на ответника,
че лихвата следвало да се изчисли при друг процент, тъй като същият не
представи никакви доказателства за съществуване на такъв.
Относно разноските:
4
Предвид обстоятелството, че плащането на дължимата от ответника на
ищеца сума, предмет на предявения главен иск, е извършено след издаване на
заповедта за изпълнение, но доста време преди подаване на исковата молба,
съдът намира, че за заповедното производство ответникът следва да понесе
пропорционално разноските в заповедното производство, като искът е признат
за платената сума и 485,24 лева лихва, или 8023,64 лева, което спрямо
поисканите общо 8292,24 лева, е 96,76 % от разноските на ищеца, а в исковото
производство следва пропорцията да е на присъдените 485,24 лева към
общата претенция от 8292,24 лева, или ищецът да получи от ответника 5,85 %
от разноските си. За исковото производство ищецът следва да понесе 94,15 %
от разноските на ответника пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски в заповедното производство в размер на
175,77 лева държавна такса (платежно нареждане на лист 6 по ч.гр.д. №
15753/2023 г.). В исковото производство ищецът доказва разноски в общ
размер от размер 405,92 лева, от които 155,92 лева държавна такса (платежно
нареждане на лист 5 по делото), и 250 лева депозит за счетоводна експертиза
(платежно нареждане на лист 89 по делото). Съгласно представения на лист 8
от заповедното делото договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане на лист 122 ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за
заповедното и исковото производство в общ размер на 1400 лева. Предвид
разликата в характера на заповедното и на исковото производство, съдът
приема, че за заповедното производство са заплатени 400 лева адвокатски
хонорар, а за исковото – 1000 лева. Така разноските на ищеца за заповедното
производство възлизат на 575,77 лева, а за исковото – 1405,92 лева. Предвид
посоченото по-горе, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 557,12 лева разноски в заповедното и 82,27 лева – разноски в
исковото производство.
Ответникът е доказал разноски в размер на 1130 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение (платежни нареждания на лист 98 и 99 по делото),
като съразмерно на отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 1063,88 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „С.С“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо във
връзка с чл. 309а, ал. 1 ТЗ по отношение на „Х.“ АД, с ЕИК: *******, и адрес
на управление: С., бул. „Ц.Ш“, Бизнес център „И.“, бл. 1, че дължи на „С.С“
ЕООД, с ЕИК: ********, и адрес на управление: С., бул. „В.“ № 48, сумата от
485,24 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и 24 стотинки) – уговорена
лихва за забава в размер на основния лихвен процент на банка HSBC,
увеличен с осем процентни пункта, за периода от 30.08.2022 г. до 26.03.2023 г.
– вземания по заповед за изпълнение № 10471/10.04.2023 г. по частно
гражданско дело № 15753/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 28.
5
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 485,24 лева до пълния
предявен размер от 753,84 лева (седемстотин петдесет и три лева и 84
стотники).
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.С“ ЕООД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 51
ТЗ за установяване по отношение на „Х.“ АД, с ЕИК: *******, и адрес на
управление: С., бул. „Ц.Ш“, Бизнес център „И.“, бл. 1, че дължи на „С.С“
ЕООД, с ЕИК: ********, и адрес на управление: С., бул. „В.“ № 48, сумата от
7538,40 лева (седем хиляди петстотин тридесет и осем лева и 40 стотинки) –
възнаграждение за посредничество за подбор на служителите И.Г и Ж.Ж по
договор за посредничество, за което са издадени фактури с №№ ****** г. и
******* г. – вземания по заповед за изпълнение № 10471/10.04.2023 г. по
частно гражданско дело № 15753/2023 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Х.“ АД, с ЕИК: *******, и
адрес на управление: С., бул. „Ц.Ш“, Бизнес център „И.“, бл. 1, да плати на
„С.С“ ЕООД, с ЕИК: ********, и адрес на управление: С., бул. „В.“ № 48,
сумата от 557,12 лева (петстотин петдесет и седем лева и 12 стотинки) –
разноски в заповедното производство, и 82,27 лева (осемдесет и два лева и 27
стотинки) – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.С“ ЕООД, с ЕИК:
********, и адрес на управление: С., бул. „В.“ № 48, да плати на „Х.“ АД, с
ЕИК: *******, и адрес на управление: С., бул. „Ц.Ш“, Бизнес център „И.“, бл.
1, сумата от 1063,88 лева (хиляда шестдесет и три лева и 88 стотинки)
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6