№ 1474
гр. ***, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430105607 по описа за 2021 година
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от П. В. ИЛ., ЕГН
**********, от ***, чрез адв.В.И. от ПАК, против ***, със седалище и адрес
на управление г***, представлявано от двама от тримата управители ***. В
молбата се сочи, че по силата на допълнително споразумение №16/15,08,2018
г. към трудов договор №22547/10,01,2012 г. / в ИМ най-вероятно поради
техническа грешка е посочена 2021 г./ ищецът работил при ответника на
длъжност „***, с място на работа ***. Посочва се, че със заповед
№13/02,07,2021 г., считано от 05,07,2021 г. е прекратено ТПО на ищеца, като
е посочено правно основание – чл.328, ал.2 от КТ, а като фактическо
основание – решение от 30,03,2021 г. на едноличния собственик на *** и
сключен на основание чл.141, ал.7 от ТЗ договор за управление на *** с
управителя ***, френски гражданин. Твърди се, че издадената заповед е
незаконосъобразна, тъй като не е налице хипотезата на чл.328, ал.2 от КТ.
Сочи се, че за да е налице фактическото основание за прекратяване на ТПО
по реда на чл.328, ал.2 от КТ, е необходимо да са налице следните
предпоставки – заеманата длъжност да е част от ръководството на
предприятието, да е сключен договор за възлагане на управлението на това
предприятие и да не са изтекли повече от 9 месеца от започване на
изпълнението на договора. Посочено е, че легално определение на понятието
1
*** е дадено в разпоредбата на §1, т.3 от ДР на КТ, и това е ръководителят на
предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи на управление
/стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и
др.подобни/. Твърди се, че съгласно трайната съдебна практика, за
упражняване на правата по чл.328, ал.2 от КТ е необходимо не само да е
налице сключен договор за възлагане на управлението на предприятието, а
сключения договор да съдържа бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне и
възоснова на бизнес задачата, управляващият да е длъжен да разработи
бизнес-програма, която да предложи и да изпълни по време на действие на
договора, като и възнаграждението следва да е обвързано от постигнатите
финансови резултати. Посочва се в ИМ, че вписаното като фактическо
основание за прекратяване на ТД следва да е съобразено с начина на
управление на дружеството. Твърди се, че с вписване №20210423093004 в ТР
и регистър на ЮЛНЦ, като управител на *** е вписан ***, като за вписването
е представено решение на собственика на капитала на *** от 30,03,2021 г., в
което изрично е посочено, че след назначаването на *** за управител,
дружеството се управлява и представлява заедно от двама от управителите –
***, ***. Сочи се още, че с вписване №20210630125050 в на ТР и регистър
ЮЛНЦ, като управител на *** е заличена ***, и към момента на прекратяване
на трудовия й договор дружеството се управлява и представлява заедно от
двама от управителите - ***, ***, каквото е изискването на чл.13, ал.2,
изречение трето от Учредителния акт на дружеството от 21,01,2021 г., обявен
в ТР и регистър ЮЛНЦ на 31,03,2021 г. в 09,15 ч. Посочва се, че тъй като
дружеството се управлява винаги заедно от двама от управителите, то по
отношение най-малко на двама от тримата управители следва да е налице
изискването по чл.328, ал.2 от КТ, а именно – да не са изтекли повече от
девет месеца от започване на изпълнението на договора. Сочи се, че видно от
вписванията по партидата на ***, управителя *** е вписан на 09,11,2016 г., а
управителя *** – на 16,07,2020 г., поради което към датата на съставяне на
атакуваната заповед и на прекратяване на ТПО на ищеца, деветмесечния срок
е изтекъл по отношение на двама от тримата управители на дружеството,
включително по отношение на втория управител, подписал заповедта – ***.
2
Освен това се твърди, че по партидата на *** няма приложен договор за
възлагане на управлението, сключен с ***, за да бъде преценено дали същият
съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият трябва да постигне. Отделно от изложените съображения се
твърди, че длъжността на ищеца *** не е ръководна по смисъла на §1, т.3 от
ДР на КТ и не попада в кръга ***, тъй като характерът на длъжността като
ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето
й като ръководна при Единния класификатор на длъжностите. Твърди се, че
дори и да е ръководил процеса по търговията на едро в ***, то не е
осъществявал ръководни функции по цялостния процес на организиране на
търговията на едро в ***. Сочи се, че заеманата от него длъжност е била
пряко подчинена на ***. В заключение ищецът моли съда да признае за
незаконно уволнението му и да отмени атакуваната заповед №13/02,07,2021 г.
на *** и *** – управители на ***; да бъде възстановен ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност; да му се заплати обезщетение за оставане без
работа в размер на 21 000,00 лева за периода от 05,07,2021 г. до изтичане на
шест месеца. Претендират се и разноски. В с.з. е поискано и допуснато
изменение в размера на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ,
като същата се счита за предявена в размер на 25 731,36 лева. В писмени
бележки, депозирани в дадения от съда срок, адв.И. развира съображения,
подобни на изложените в ИМ. Акцентира се върху показанията на разпитания
свидетел, който сочи, че изготвен бизнес-план от новия управител *** няма.
Освен това се твърди, че длъжността на ищеца не е била ръководна по
смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, тъй като характера на длъжността се определя
от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по
ЕКД. Моли съда да уважи претенциите и се претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи,
че искът следва да бъде разгледан от РС по седалище на ЮЛ. Оспорва се
основателността на исковете, като се сочи, че заеманата от ищеца длъжност е
ръководна. Твърди се, че в чл.328, ал.2 от КТ е заложено като изискване
сключване на договор за управление на предприятието, с който и да е от
назначените управители. Посочва се, че в случая *** изпълнява функциите на
***, тоест служителят с най-големи правомощия и отговорности в ***. Моли
се съда да се отхвърлят исковете. В с.з. проц.представител на ответника –
адв.Н., моли съда да отхвърли исковете. Не претендират разноски.
3
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от
фактическа страна, прие за установено следното:
Не се спори между страните, че със Заповед №13/02,07,2021 г. е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца П. В. ИЛ., заемащ длъжността ***,
търговия на едро в Магазин ***-***, на основание чл.328, ал.2 от КТ –
уволнение на служител от ръководството на предприятието, поради
сключването на договор за управление на «*** ***, съгласно решение от
30,03,2021 г. на едноличния собственик на «*** ***, а именно – *** *** Б.В.,
без спазване на срока на предизвестието съгласно чл.220, ал.1 от КТ, считано
от 05,07,2021 г. Като причина за прекратяване на ТД е посочено решение от
30,03,2021 г. на едноличния собственик на «*** *** и сключен на основане
чл.141, ал.7 от ТЗ Договор за управление на «*** *** с ***.
Установява се от представеното копие от допълнително споразумение №16
към ТД №22547/10,01,2012 г. от 15,08,2018 г., че считано от посочената дата,
длъжността на П.И. се променя от ***.
От представената длъжностна характеристика за длъжността ***, с която
ищецът се е запознал и подписал на 15,08,2018 г., се установяват основните
задължения и отговорности на длъжността, както и прекият му ръководител –
***.
От представеното копие от Решение на собственика на капитала на «*** ***
от 30,03,2021 г. се установява, че след проведено Общо събрание е взето
решение *** да бъде назначен за управител на «*** ***, считано от
01,04,2021 г.
От представеното копие от регистрационна карта към ***, се установява, че
на 06,07,2021 г. ищецът се е регистрирал като безработно лице.
От представения в заверен превод от англ.език Договор за управление от
23,04,2021 г. се установява, че същият е сключен между *** *** Б.В. и ***, и
в него са уговорени задълженията на управителя на «*** ***.
Представено е копие от Единно разписание на длъжностите в Магазин ***-
*** към 01,05,2021 г., утвърдено от управителя ***.
От представеното копие от Органиграма на магазин ***-*** е видно, че на
подчинение на ищеца са всички останали служители на Магазин *** ***.
4
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че обезщетението
по чл.225, ал.1 от КТ за периода 05,07,2021 г. – 02,12,2021 г. възлиза на 21
247,86 лева, а за периода 05,07,2021 г. – 05,01,2022 г. – 25 731,36 лева.
От представеното в цялост, в заверено копие, лично трудово досие на ищеца,
се установява трудовия път на П. В. ИЛ. в «*** ***.
От показанията на разпитания по делото свидетел ***, се установява, че
ищецът първоначално работел в търговския екип, след това заел позицията
„управител търговска политика“, а в последствие - „управител на магазин“.
Свидетелят сочи, че като управител на магазина, на ищеца и било възложено
да осъществява ръководството на трудовия процес в магазина, трудовия
процес относно подбора на персонала, оценка на персонала, работни графици,
определяне на допълнителни възнаграждения, евентуални наказания. Посочва
се, че управителят на магазина провежда и контролира търговската политика
на дружеството в конкретния магазин, осъществява контрол както над
продажбите, така и при поръчки на стоки, прием на стоки, подбор на
персонала, възнаграждения, наказания, стокови корекции, липси, всякакви
взаимоотношения с доставчици, връщания на стоки. Свидетелят сочи, че в
системата на *** се изработва ***/, който представлява бизнес-план за
развитие на дружеството за период от една година до три години; изработва
се от екип от хора от централния офис, които анализират пазара, проучват
търсенето, какви са потенциалните клиенти и партньори, и се прави
стратегия. Твърди се, че на база на този анализ на пазара компанията си
задава съответни приоритети, които на местно ниво се контролират от
управителя на магазина, а на централно ниво от генералния директор на
компанията, в случая ***. Според свидетеля ***, генералния директор ***
следва да спазва този Value Creation Plan, да постига целите му и носи
отговорност пред регионалния мениджър за България. Посочва се, че този
план се разбива между всички магазини, които оперират на територията на
България и всеки един магазин има определена тежест от Value Creation Plan-
а. Свидетелят сочи, че управителят на магазина прави предложения пред
Борда на директорите за назначаването на служители, като има и
пълномощно, за да подписва трудови договори, заповеди за наказания, за
назначения. Според свидетеля, след 01,04,2021 г. изменение в цифрите по
плана не е имало, но е имало промени в други насоки – например повече
5
фокусиране върху типа клиенти – ХоРеКа /хотели, ресторанти и кетъринг/.
Посочва се, че след назначаването на ***, същият направил посещения по
магазините, извършило се преструктуриране в отделите, премествания в
хранителна и в нехранителна част. Била завишена и целта на търговците с
професионални клиенти с 20% от м.април 2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
прави изводи:
Спорни по делото се явяват въпросите – законосъобразна ли е атакуваната
заповед за уволнение, следва ли да бъде отменена, а ищеца - възстановен на
работа, дължи ли му работодателя обезщетение за оставане без работа – за
какъв период от време и в какъв размер. В процесния случай спорно
обстоятелство се явява и обстоятелството ръководна ли е заеманата от ищеца
преди уволнението длъжност, налице ли е сключен договор за управление за
най-малко двама от тримата управители на «*** ***, съдържащ бизнес-план,
който да се следва от новоизбрания управител.
Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, освен в случаите по ал.1,
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с
предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ и поради сключването на
договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по-късно от 9 месеца.
От анализа на посочената разпоредба се установява, че за да бъде законно
уволнението в тази хипотеза следва да са налице следните предпоставки -
длъжността, заемана от ищеца преди уволнението, да е ръководна по смисъла
на §1, т.3 от ДР на КТ, да е сключен договор за управление на предприятието
и уволнението да е извършено в посочения в разпоредбата на чл.328, ал.2 от
КТ срок /9 месеца/.
С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, в тежест на ответника по иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е да докаже наличието на посочените
предпоставки, които обуславят законността на извършеното уволнение.
Касателно първата от визираните предпоставки настоящия съдебен състав
намира следното:
Понятието „ръководна длъжност“ е изяснено в константната практика на
6
ВКС /например решение №442/08,06,2010 г. по гр.д. №1621/2009 г., III г.о.,
решение №111/12,03,2012 г. по гр.д. №726/2011 г., ІV г.о., решение
№388/06,12,2012 г. по гр.д. №582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./, като е прието,
че в ръководството на предприятието по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ се
включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на
които е възложено ръководство на трудовия процес. Под ръководство на
трудовия процес се разбира неговото организиране и планиране,
разпределение на задачи между подчинените работници и служители,
контролиране на тяхното изпълнение и пр. Характерът на длъжността като
ръководна се определя не от нейното наименование, нито въз основа на
включването й в Националната класификация на професиите и длъжностите,
а въз основа съдържанието на трудовите функции по длъжностната
характеристика и съществуващата йерархическа структура в съответното
предприятие. Служители от „ръководството на предприятието“ по смисъла на
чл.328, ал.2 от КТ вр.§1, т.3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова
функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови
звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на
работодателя /така Решение №108/27,06,2019 г. по гр.д. №4168/2018 г. на
ВКС, III г.о., Решение №68/07,04,2015 г. по гр.д. №2712/2014 г. на ВКС, III
г.о./. В конкретния случай не се спори между страните, а и от представения
трудов договор се установява, че ищецът е работил при ответника по трудово
правоотношение на длъжност „Управител“. Основните функции и
задължения на длъжността в случая са установени от приложената по делото
длъжностна характеристика, според която управителя /Store Manager/
провежда и контролира стратегията на *** за търговия – отговорен за
контрола на наличности, презентация, цените, продажбите, рекламациите,
организацията и провеждането на промоции и дегустации, съгласно
корпоративната политика; контрол на приемането и връщането на стока;
инкасо; отговорност за хигиената и чистотата в магазина, контрол на
попълването на дневните формуляри; поддържа комуникация със
Снабдяване, клиенти и други външни фирми; носи отговорност за свежестта
и сроковете на годност на всички артикули в магазина; контрол на работното
време, графиците и отпуските на служителите в магазина; провежда и
контролира политиката за управление на персонала на фирмата – избор,
наемане, обучение, насърчаване, наказания; планиране, подготовка и
7
провеждане на периодични и годишни инвентаризации; участие в срещи с
търговски управители, съветници на клиента, касов контрол, външни фирми;
инициира и организира срещи с клиенти; контрол на техническата инсталация
и оборудване в магазина; отговорен за изпълнението на ППО-изисквания и
техника на безопасност.
Посоченият магазин, на който е бил управител ищеца, е относително
самостоятелно звено на «*** ***, а от длъжностната характеристика е видно,
че са му възложени именно задължения по ръководството на цялостната
дейност на магазина, доколкото основна черта на ръководната дейност е
правомощието да се вземат управленски решения – организация,
координация, контрол и управление на всички процеси в магазина,
включително контрол за изпълнение на поставени задачи, изготвяне оценки
на персонала, отговорност за процеса за набиране, подбор, назначаване и
обучение, наказания на персонала. Основанието по чл.328, ал.2 от КТ е
приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението
на трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието.
Изброените трудови дейности на ищеца в длъжностната му характеристика
имат изцяло ръководен характер и именно длъжностната характеристика на
ищеца по най-ясен и недвусмислен начин му възлага ръководството на
трудовия процес в едно от поделенията на предприятието – работодател «***
***, а именно – Магазин *** ***. В подкрепа на приетото от съда виждане, че
длъжността, изпълнявана от ищеца, е ръководна, е и представената по делото
органиграма, от която се установява, че на подчинение на ищеца са всички
други служители в магазина.
Касателно втората от изискуемите предпоставки съдът съобрази следното: в
чл.328, ал.2 от КТ са изброени основанията, въз основа на които може да бъде
прекратен трудовия договор по инициатива на работодателя. С оглед
действащият принцип на законоустановеност на основанията за уволнение,
работодателят може да упражни преобразуващото си право на едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение само при наличие на конкретно
посочените в цитираната норма основания. Съгласно чл.328, ал.2 от КТ
основанието за уволнение е сключен договор за управление на
предприятието, и именно неговото наличие и действие подлежи на съдебен
контрол. Доколкото това основание се прилага само за ограничен кръг
служители – „от ръководството на предприятието“, съдът при наведен довод
8
следи и за това. Съгласно установената съдебна практика /например решение
по гр.д. №2512/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение по гр.д.№ 430/2018 г. на
ВКС, ІІІ г. о., решение по гр.д. №819/2011 г. на ВКС, ІV г.о./, от
съдържанието на чл.328, ал.2 от КТ може да се направи извод, че
законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който
по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка /мандатно
правоотношение/. Изясненият от практиката и доктрината смисъл, вложен в
понятието „договор за управление“ е свързан с възлагане и преследване на
бизнес цел /бизнес задача/, която е същностното съдържание на договора.
Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически
показатели, които управляващият следва да постигне относно
производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на
определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не
формално посочване, за осъществяването на която е сключен договорът. Въз
основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес
програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на
договора. Преценката дали един договор, който при сключването му е
определен като „договор за управление на предприятие“, има характера на
такъв по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ, и дали въз основа на него могат да
бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, се прави
като се съобрази между какви страни е сключен, какви са възложените с него
задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел,
тоест дали се касае за хипотеза, при която договорът отговаря на
изискванията да съдържа бизнес задача с конкретни икономически
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, като въз
основа на нея той е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи
и следва да изпълни по време на действието на договор. Управителят носи
отговорност пред възложителя за изпълнение на предложената „бизнес
програма“ и за постигнатите от предприятието стопански резултати, като е
възможно дължимото му се възнаграждение да бъде определяно именно с
оглед на тези резултати. Именно за това с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от
КТ е дадена по-голяма свобода на управителя да формира управленския екип
на предприятието, който да го подпомага за изпълнение на поставените с
договора за управление задачи. Съществено за всеки договор за управление е
същият да съдържа бизнес цели и бизнес задачи с конкретни икономически
9
показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Ако в
договора не са предвидени такива, то прекратяването на трудовото
правоотношение на това основание е незаконосъобразно. От представения с
отговора на ИМ Договор за управление от 23,04,2021 г. се установява, че на
*** е възложено извършването на всички дейности, необходими за
организацията и осъществяването на дейността на *** България,
включително, но не само, следните: 1/ органи и сдружения; търговска
комуникация/брандиране/Metro mail и всички други печатни търговски
материали/; комуникация на собствена марка; корпоративни комуникации;
управление на взаимоотношения с клиенти; пазарни проучвания; правни
въпроси; съответствие, оперативен мониторинг и защита на данните;
ценообразуване; осигуряване на качеството /директна линия за отчитане на
корпоративния отдел/; стратегия; устойчиво развити; 2/ представлява ***
България пред държавни, съдебни, данъчни и митнически органи, компании и
всякакви други трети страни; 3/ подкрепя, ръководи и надзирава служителите
на *** България с оглед постигането на бизнес целите на дружеството
предвид на Плана за създаване на стойност и всички други бизнес цели и
активности на *** България, имайки правомощието да предлага и
осъществява промени в персонала в тази връзка. Принципно цитирания
договор за управление не поставя конкретни цели и конкретни икономически
показатели, които управляващият трябва да постигне. Съдебната практика
еднозначно приема обаче, че няма законова пречка тези цели да стоят извън
самия договор, в друг акт или документ, стига да се намира във връзка със
сключения договор. Бизнес задачата може да бъде поставена и с други актове
и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице
връзка между тях /в този смисъл е Решение № 249 от 4.07.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1358/2012 г., IV г.о., ГК/. Няма пречка и да се ползва бизнес план на
предходния управител, който да се изпълнява в бъдеще. Същественото е при
възлагане на управлението да се преследва определена стопанска цел, за
чието изпълнение е предоставена възможност на управителя да сформира нов
управленски екип в деветмесечен срок. В този смисъл, за да бъдат упражнени
правата по чл.328, ал.2 от КТ, при сключването на нов договор за управление
е достатъчно да има икономически /бизнес/ план в предприятието, независимо
дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение
същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител
10
/в този смисъл са Решение №76/27,03,2012 г. по гр.д. №937/2011 г. на ВКС, III
г.о., Решение №481/13,12,2011 г. по гр.д. №168/2011 г. на ВКС, III г.о. и
Решение №261/30,10,2017 г. на ВКС по гр.д. №593/2017 г., IV г.о./. В
конкретния случай, от показанията на св.*** се установява, а това се
потвърждава и от изявлението на проц.представител на ищеца, че
финансовата година в предприятието започва на първи октомври и
продължава до 30 септември. С оглед датата на сключване на Договора за
управление на *** – 23,04,2021 г. е житейски логично същият да следва
бизнес-плана /който в случая го наричат Value Creation Plan, на български –
план за създаване на стойност/, който е заложен за финансовата година
01,10,2020 г. – 30,09,2021 г. От съдържанието на Договора за управление се
установява, че постигането на бизнес-целите на дружеството предвид този
т.нар.План за създаване на стойност е едно от задълженията на
новоназначения управител, наред с останалите бизнес-цели и активности на
*** България. От показанията на св.*** се установи, че след идването на
управителя *** са настъпили и промени в този предварително изготвен план -
повече фокусиране върху типа клиенти – ХоРеКа /хотели, ресторанти и
кетъринг/, преструктуриране в отделите, премествания в хранителна и в
нехранителна част, завишение на целите на търговците с професионални
клиенти с 20%, или новият управител *** е доразвил бизнес-плана, надградил
го, поставяйки нови цели и задачи. Изложеното мотивира съдат да приеме, че
и втората от изискуемите предпоставки също е изпълнена. Неоснователно е
възражението на ищеца, че доколкото такъв бизнес-план не е представен в
писмен вид по делото, то не следва да се взема в предвид. Установява се от
показанията на св.***, че такъв VCP съществува /а и е логично неговото
съществуване с оглед търговските мащаби на дружеството/, като е напълно
нормално същият да представлява търговска и фирмена тайна, поради което
да не е публичен. За пълнота следва да бъде отбелязано, че е неоснователно
възражението на проц.представител на ищеца, че доколкото дружеството се
представлява от поне двама от тримата управители, следва по отношение на
двама да има сключен договор за управление и същите да са упражнили
правомощията си по чл.328, ал.2 от КТ в деветмесечен срок. Релевантно
обстоятелство е сключването на договор за управление с управител, който
желае да избере ръководния екип, с който ще работи.
Последното условие, визирано в разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ също е
11
налице - уволнението да е извършено в периода след започване изпълнението
на договора за управление и преди изтичане на 9 месеца, считано от началото
на изпълнението. От Заповед №13/02,07,2021 г., издадена от двама от
управителите на «*** ***, връчена лично на ищеца на 05,07,2021 г., се
установява, че считано от 05,07,2021 г. процесното трудово правоотношение е
прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.2 от КТ,
следователно това се е случило в 9-месечния срок по чл.328, ал.2 от КТ от
започване изпълнението на договора за управление, което е станало на
23,04,2021 г. – от влизането му в сила.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че не са налице условията за
отмяна на процесната Заповед №13/02,07,2021 г. и искът по чл.344, ал.1, т.1
от КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ
Основателността на този конститутивен иск се обуславя от уважаването на
иска за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за
уволнение. Предвид на това, че главният иск е неоснователен и недоказан, то
такъв се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и също следва да се
отхвърли.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ
Искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал
без работа, се обуславя от уважаването на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
поради което съдът намира, че и този иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. В. ИЛ., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.В.И. от ПАК, ПРОТИВ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление г***, представлявано от двама от тримата управители ***, ИСК с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на Заповед
№13/02,07,2021 г. на управителите на «*** *** – *** и ***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
12
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. В. ИЛ., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.В.И. от ПАК, ПРОТИВ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление г***, представлявано от двама от тримата управители ***, ИСК с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на длъжността
«*** ***» в ***, магазин ***-***, заемана от ищеца преди уволнението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. В. ИЛ., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.В.И. от ПАК, ПРОТИВ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление г***, представлявано от двама от тримата управители ***, ИСК с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане на ищеца без работа поради незаконно уволнение за
периода от 05,07,2021 г. до 05,01,2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – *** в двуседмичен
срок, считано от датата на обявяването му – 16,12,2021 г., на основание
чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13