РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Перник, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500445 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Л. Н. с ЕГН ********** против решение №
73/27.05.2019 г., постановено по гр. дело № 773/2017 г. по описа на Районен съд - Радомир,
с което съдът е отхвърлил предявения от В. Л. Н. с ЕГН********** срещу Д. Г. Е. с
ЕГН:********** иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че решение № 20 от 26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 383
по описа на РС - Радомир за 2014 г., потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г. по гр. д.
№ 240 по описа на ОС – Перник за 2015 г. и оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г.
по гр.д. № 6167/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., е нищожно.
Във въззивната жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
липсва преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и поради
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение,
като въззивният съд постанови друго, с което съдът да се произнесе съобразно събраните
доказателства, като уважи предявения иск. Претендира се присъждане на направените
разноски пред двете инстанции.
Въззиваемите Д. Д. Е., Г. Д. Е. и С. Д. Е., конституирани на мястото на починалия в
хода на въззивното производство Д. Г. Е., оспорват въззивната жалба. В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК назначеният особен представител на Д. Д. Е. и Г. Д. Е. е подал отговор на жалбата, в
който по подробно изложени съображения, изразява становище за нейната неоснователност
1
и за потвърждаване на решението. В проведеното открито съдебно задание С. Д. Е. също
заявява, че въззивната жалба е неоснователна.
Окръжен съд - Перник, след като обсъди доводите на страните, намира следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Районен съд - Радомир е бил сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за
прогласяване нищожността на решение № 20/26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 383 по
описа на РдРС за 2014 г., потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г. по гр.д. № 240 по
описа на ПОС за 2015 г. и оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по гр.д. №
6167/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., тъй като съдебният акт е абсолютно неразбираем и не може да
бъде изпълнен
Между страните не се спори, а от приложените по делото доказателства, се
установява, че по предявен от В. Л. Н. против Д. Г. Е. иск с правна квалификация чл.109а
ЗС, съдът е определил на основание чл.109а от ЗС границата между неурегулиран поземлен
имот, находящ се в ***, махала “***”, общ. ***, с площ от 660 кв.м., при съседи: от запад –
имот на Г.М., от изток – имот на И.С. и земеделска земя, от север – път и имот на
наследници С.И.И., представляващ по скицата на вещото лице Д.Н., приета в с.з. от
04.02.2015 г. пространството, заключен между северозападния ъгъл на сграда, означена с
“Мж” в оцветеното в жълто пространство по цялата и външна северна стена, последователно
по буквите ТЖЕЦЗИЙ и до същия северозападен ъгъл, собствен на В. Л. Н. и неурегулиран
поземлен имот, находящ се в ***, махала “***”, с площ от около 640 кв.м., при граници на
имота: път, И.С., Г.М. и ТКЗС, представляващ по скицата на вещото лице пространството,
заключено между северозападния ъгъл на сграда, означена с “МЖ” и оцветеното в жълто
пространство по цялата и северна стена последователно до буквите ТЖЕДГПНМЛК и до
същия северозападен ъгъл, собствен на Д. Г. Е. по скицата на вещото лице, както следва: от
северозападния ъгъл на означената с “МЖ” сграда в оцветеното в жълто пространство по
цялата и външна северна страна последователно до буквите ТЖЕД, като е постановил, че
скицата към заключението на вещото лице Д.Н., приета в с.з. от 04.02.2015 г., приподписана
от съда е неразделна част от решението. Със същото решение (решение № 20/26.02.2015 г.,
постановено по гр.д. № 383 по описа на РдРС за 2014 г.) съдът е отхвърлил предявеният на
основание чл. 45 ЗЗД иск за осъждане на Д. Г. Е. да заплаща на В. Л. Н. сумата от по 300
лева месечно, считано от 01.04.2012 г. до преустановяване незаконното преминаване през
собствения му имот, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултата на преминаване през собствения на последния недвижим имот.
Законът не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно. По естеството
2
си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен
правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че
нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден
съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Според задължителното тълкуване,
дадено от ВКС в решение № 668 по гр.д. № 1790 по описа на първо гражданско отделение за
2009 г., съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда,
когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е
изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде
изведена поради абсолютна неразбираемост, като липсата на мотиви не се приравнява на
липса на надлежно волеизявление, и не води до нищожност на съдебното решение. В този
смисъл е и решение № 248 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 572/2011 г. на ВКС, IV-то г.о.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение. Нищожното решение за разлика
от недопустимото не е годно да породи правни последици, поради което и това е
единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез
възражение или по исков ред безсрочно (чл.270, ал.2 от ГПК). Това е прието и в
Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно което съдебните решения са нищожни само в случаите на
постановяването им от ненадлежен орган или ненадлежен съдебен състав, извън
правораздавателната власт на съда, ако не са подписани от членовете на съдебния състав,
ако не са в писмена форма, както и при абсолютна неразбираемост на волята на съда дори и
при тълкуване. Следва да се има предвид, че порочните съдебни решения според степента на
опорочаване се делят на три групи - нищожни, недопустими и неправилни. Нищожно
съдебно решение е това решение, което има изключително сериозни пороци, то не
притежава качествената характеристика на едно валидно съдебно решение, а именно:
постановено е при неспазване на предвидената от закона форма - писмена; постановено от
незаконен състав; противоречи на правния ред и на добрите нрави (не става дума на
противоречие на материалноправна норма, а на правния ред въобще); ако е абсолютно
неразбираемо; ако заповядва нещо невъзможно. Когато неразбираемостта и противоречието
в мотивите е резултат на формално-невалидни умозаключения, които не могат да са
логически следствия от дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание,
тогава е налице необоснованост на решението, респ. решението е неправилно. В тези случаи
- на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на
необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е постановил съдът по искането, с което
е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и
противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат
отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или упражняването на
правото на иск. В този смисъл е решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на
ВКС IV-то г.о.
При извършената служебната проверка, въззивният съд не констатира решение № 20
от 26.02.2015 г., постановено по гр.д. № 383 по описа на РС - Радомир за 2014 г. да страда от
някои от посочените по-горе пороци, поради което намира, че същото е валидно. Решението
3
е постановено в изискуемата писмена форма; подписано е от съдебния състав; постановено
е от надлежен съдебен орган, който се е произнесъл в законен състав; постановено е в
рамките на правораздавателната власт на съда; волята на съда в диспозитива на
съдебното решение е изразена по начин, който позволява да се изведе ясно и
разбираемо, поради което и правилно районният съд е приел, че процесното решение
не е нищожно.
Обосновано районният съд е заключил, че изложеното в исковата молба като
основания за нищожност съставляват доводи за евентуално допуснати нарушения на закона
при постановяване на решението, които имат отношение към неговата правилност и
законосъобразност, но не и към валидността на съдебният акт. Правилността на съдебното
решение е проверена и по пътя на инстанционния контрол, което се установява от
приложеното гр. д. № 383/2014 г. на РС - Радомир. Напълно основателно районният съд е
констатирал, че е налице абсолютната яснота на диспозитива на решение № 20 от
26.02.2015 г., потвърдено с решение № 363 от 16.10.2015 г., по гр.д. № 240 по описа за 2015
г. на ОС - Перник и оставено в сила с решение № 65 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 6167/2018 г.
на ВКС, ІІ г.о. Възраженията в обратната насока, изтъкнати във въззивната жалба, които са
идентични с тези в исковата молба, са абсолютно несъстоятелни.
Все пак за по-голяма яснота следва да се посочи, че нищожност на едно съдебно
решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна
неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на
тълкуването, включително по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Възможно е
неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява
на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило съгласно
чл. 236, ал. 2 ГПК. Когато неразбираемостта и противоречието в мотиви е резултат на
формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени
условия, противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице необоснованост
на решението. В тези случаи - на допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е
постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а не нищожно.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния
съд следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК,
въззиваемите имат право на съдебни разноски, но доколкото такива не се претендират,
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73/27.05.2019 г., постановено по гр. дело № 773/2017
г. по описа на Районен съд - Радомир.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните при обосноваване на предпоставките на чл.
280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5