№ 16899
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110121970 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2 ЗЗД, вр. чл.
10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, ев. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143
ЗЗП от Г. А. Н., ЕГН ********** срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ****** за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за паричен заем №
МАХ_500026332/03.02.2020 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса
за „бързо разглеждане“ в размер на 227,84 лв.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили на 03.02.2020 г. процесния договор за паричен
заем за сумата от 1000 лв., които ищцата получила, като в чл. 9, ал. 1 от договора било
предвидено заплащането на такса „бързо разглеждане“ в размер на 227,84 лв., която такса
била включена към месечните погасителни вноски по договора, от която ищцата заплатила
215,62 лв. при предсрочното погасяване на кредита. Ищцата счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1
от договора е неравноправна, съответно нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя да плати за услуги, които реално не са извършени, води до
допълнителна печалба за кредитора, не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146
ГПК, както и е нищожна поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и
тяхното заобикаляне - чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК и поради противоречие
с добрите нрави. Моли за прогласяване нищожността на оспорената клауза. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Същият,
1
редовно призован, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител да не
се е явил в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да
се разгледа в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно
заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. В исковата молба ищецът чрез пълномощника си
е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е
подал отговор на исковата молба и не се представлява в насроченото открито съдебно
заседание, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На
ответника са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може
да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната
е редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се
разглежда в негово отсъствие /както с разпореждането по чл. 131 ГПК от 30.05.2023 г., така
и с определението по чл. 140 ГПК от 28.07.2023 г./. Ангажираните от ищеца писмени
доказателства сочат на вероятната основателност на заявената за разглеждане претенция -
арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което съдът намира, че са налице визираните в чл. 239,
ал. 1, вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК предпоставки за произнасяне с неприсъствено решение.
С оглед благоприятния за ищеца изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат
възложени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца в хода на производството
разноски в размер на 50 лв. – държавна такса и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение,
съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, фактура от 09.10.2023 г. и
разписка от 10.10.2023 г., удостоверяващи заплащане на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. А. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
С................., срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С..............., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал.
4 и ал. 5 ЗПК нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит №
МАХ_500026332/03.02.2020 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса
за „бързо разглеждане“ в размер на 227,84 лв., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С..............., да заплати на Г. А. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С................., сумата от 50 лв. - разноски за държавна такса и сумата от 1200 лв. -
2
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3