Решение по дело №146/2025 на Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500146 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Въззивното производството по реда на чл.258 ГПК се развива по две въззивни жалби –
и двете насочени против Решение № 111/08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 34/2024 г. по
описа на ОС Видин, както и на частна жалба на Аксерия Иард СА Лион /АXERIA IARD SA
LYON/ насочена срещу Определението под № 448/24.09.2024 г., постановено по реда на
чл.248 ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил АXERIA IARD SA LYON-
застраховател в Република Румъния, чрез „Марине Интернешънъл” ЕООД, със седалище и
адрес: гр. Варна, ул. ”Граф Игнатиев” № 40 да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във
връзка с чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД на Й. Г. В. от с.*** сумата 15 000 лева
като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените й телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП на
30.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното
издължаване, като иска до пълния му предявен размер от 25 100 лева, като частичен иск от
общо 40 000 лв. е бил отхвърлен; същият застраховател е бил осъден да заплати на същия
ищец и сумата от 794.66 лева, представляваща имуществени вреди, свързани с лечението й
от описаното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното
издължаване; AXERIA IARD SA LYON е осъден да заплати на Г. В. К. от с.*** сумата 15 000
лв. като обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдание от телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП на 30.08.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното издължаване, като иска
до пълния му предявен размер от 30 000 лева, като частичен иск от общо 40 000 лв. е бил
отхвърлен; същият застраховател е осъден да заплати на същия ищец и сумата от 2 870 лева
по предявения частичен иск от общо 3 000 лева, за причинените й имуществени вреди,
представляващи стойността на л.а. „Шкода“ , модел „Фабия“ с рег. № ******* който
вследствие на настъпилото ПТП е негоден за употреба, както и сумата от 111.40 лева,
представляваща имуществени вреди, свързани с лечението й от ПТП на 30.08.2023 г., ведно
1

със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното издължаване.
Съвместната въззивната жалба на Й. В. и Г. К., чрез адв.В. М. от АК Перник, е
насочена против отхвърлителните части на първоинстанционното решение, с които
предявените в условието на активно субективно осъдителни искове за присъждане на
обезщетения за причинените им неимуществени и имуществени вреди от процесното ПТП
от тези въззивници – ищци в производството, са били отхвърлени над уважените размери до
пълните претендирани такива.
В тази жалба се развиват оплаквания за постановяване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част в нарушение на съдопроизводствените правила
/едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства/, както и в
противоречие с материалния закон и като правен резултат се иска отмяната му и по
съществото на спора уважаване на предявените искове в пълен размер.
Поддържа се първоинстанционният съд да не е взел предвид всички обстоятелства,
значими за определяне на справедливо обезщетение за понесените от въззивниците
физически лица неимуществени вреди, вкл. и най-вече нивата на установения лимит на
отговорността на застрахователя, получените от въззивниците травматични увреждания и
т.н. Твърди се постановеното решение в обжалваната му част да е несъответно на съдебната
практика по идентични дела и да показват незачитане на човешкия живот и здраве.
Отделно от това се поддържа по делото да не се е установил актуалния здравословен
статус на пострадалите лица и налични ли са остатъци при тях, в следствие на претърпените
травми от процесното ПТП, като в нарушение на съдопроизводствените правила ищците
били възпрепятствани да съберат доказателства, установяващи заявените им претенции.
Последното, т.к. не бил извършен личен преглед на пострадалите така, както са поискали
при допускането на съдебно-медицинската експертиза.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от
настоящата инстанция отмяна на решението на ОС Видин в обжалваните му от тези
въззивници отхвърлителни части и по съществото на спора уважаване на предявените
искове в пълен размер.
Въззивната жалба на АXERIA IARD SA LYON, чрез А. С. от САК е насочена против
уважителните части от първоинстанционното решение, с които предявените от ищците
осъдителни искове са били уважени, както следва: 1/ в полза на Й. Г. В. от с.*** сумата над 5
000 лв. до присъдените 15 000 лева за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания,
настъпили при процесното ПТП на 30.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
18.10.2023 г. до окончателното издължаване, както и изцяло обезщетение за причинените й
имуществени вреди в размер от 794.66 лева, ведно със законната лихва, считано от
18.10.2023г. до окончателното издължаване; 2/ в полза на Г. В. К. от с.*** сумата над 5 000
лв. до присъдените 15 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 18.10.2023г. до окончателното издължаване, както и сумата над 2 150 лв.
до присъдената такава от 2 870 лева за причинените й имуществени вреди, представляващи
стойността на л.а. „Шкода“ , модел „Фабия“ с рег.№ ******* ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2023 г. до окончателното издължаване и изцяло сумата от 111.40 лева,
представляваща имуществени вреди, свързани с лечението й.
Този въззивник – ответник в първоинстанционното производство, също е формулирал
оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената му част, също поради
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на
приобщените доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон в
нормата му на чл.52 ЗЗД и за необоснованост, като е поискал отмяна на решението в
посочените му части.
Поддържа определените размери на присъдените обезщетения за причинени
неимуществени вреди от ищците в производството да са необосновано високи и
несъобразени с установените по делото факти, а тези за причинени имуществени вреди - за
изцяло недължими, т.к. доказателства за извършване на разходи за допълнително лечение не
били ангажирани, а и да са налични - разходите не били необходими.
2

По отношение исковете за присъждане на обезщетения за причинени имуществени
вреди се поддържа постановяването им в обжалваните части в противоречие с материалния
закон – КЗ и Наредбите по приложението му, както и ЗЗО.
Излага конкретни доводи в подкрепа на тези си оплаквания във връзка с които като
правен резултат претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните от него
части и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди над сумите от по 5 000 лв. за всяка една от
пострадалите, а на исковете за присъждане на обезщетения за причинени имуществени
вреди - до конкретно посочените размери за всяка една от тях.
Същата страна е подала и частна въззивна жалба против постановеното по
първоинстанционното дело определение по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без
уважение искането му за изменение на решението в частта му относно разноските.
В тази жалба се формулирани оплаквания за неправилност на обжалвания акт, поради
неговата необоснованост, т.к. не е съобразен с всички обстоятелства, влияещи върху
определянето на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение в случаите на
осъществяване безплатна правна помощ.
Във връзка с тях е поискано намаляване на присъденото такова в полза на
осъществяващия правна защита и съдействие в полза на ищците адвокат до размер на общо
360 лв.
В отговорите по жалбите всяка една от насрещните страни е оспорила доводите в тях.
Пред въззивната инстанция е ангажирано като писмено доказателство амбулаторен
лист, касаещ въззивницата Г. К. и образно изследване към същия.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си
по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното
решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителна и
уважителна части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните
по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението,
посочени във въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на ОС Видин е валидно и допустимо в обжалваните му
отхвърлителна и уважителна части, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявен
иск. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на
въззивниците физически лица неимуществени вреди в размер на по 5 000 лв., за всяка една
от тях, както и в частта, с която е присъдено обезщетение за причинените му имуществени
вреди на въззивницата Г. В. К. в размер на 2 150 лв., представляваща стойността на л.а.
„Шкода“ , модел „Фабия“ с рег.№ ******* ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023
г. до окончателното.
С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието
на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Й. Г. В. и Г. В. К. - и двете
от с.*** срещу АXERIA IARD SA LYON- застраховател в Република Румъния, чрез „Марине
Интернешънъл” ЕООД, със седалище и адрес: гр. Варна, ул. ”Граф Игнатиев” № 40, която е
задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата - румънският гражданин М.-А. П. и
застрахователя - въззивник, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди -
виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на
деликта, причинило вреда на пострадалите, както и причинно-следствена връзка между
вредата и противоправното виновно поведение.
По отношение единствено релевантните и спорни пред настоящата инстанция
въпроси относно размера на дължимите се обезщетения за причинените на въззивниците
физически лиза неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправното
3

виновно поведение на деликвента М.-А. П., застрахован по застраховка „ГО“ при
въззивника застраховател пред първоинстанционния съд, са събрани писмени и гласни
доказателства, вкл. са допуснати и изслушани автотехническа, съдебно психологически и
съдебно медицинска експертизи, при чийто самостоятелен анализ настоящия решаващ
състав приема следното от фактическа и правна страна:
Неоспорените от страните писмени доказателства и изслушаната съдебно-
автотехническа експертиза са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на
процесното ПТП на 30.08.2023 г. около 07:10 ч., а именно: л.а. „Ауди“, модел „А4“ с
румънски per. № DJ-11-NSD, управляван от румънския гражданин М. - А. П. се движил по
път I-1, км 42+830, съвпадащ с трасето на международен път Е 79 в посока от гр. Димово
към с. Бела. Релефната видимост на пътя се е ограничавала от поредица от последователни
остри завои и наклон на изкачване от около 5%. Времето е било дъждовно, поради което и
платното за движение мокро, но видимостта - нормална. В същото време в срещуположната
лента на платното за движение срещу него се е движил л.а. „Шкода“, м. „Фабия“ с peг. №
******, със скорост около 34 км/ч. Навлизайки в поредния остър десен завой при километър
42+830, със скорост от около 56 км/час, при максимално разрешена за пътния участък 40
км/час, л.а. “Ауди А4“ поднася наляво, в момент, когато л.а. „Шкода“ е отстоял около 11
метра от него, губи напречна устойчивост, преминава през насрещната пътна лента, удря се
в лявата крайпътна мантинела с предната си лява част и след протриване от около 6 м. в нея,
последвал неизбежен удар с движещия се в собствената си пътна лента л.а. „Шкода Фабия“.
След удара, който е прав ексцентричен, двата автомобила получават ротационно
транслационни движения по платното за движение и се установяват напречно на него,
заемайки по-голямата му част. Мястото на удара е изцяло в насрещната, лява пътна лента, по
която, съобразно правилата за движението по пътищата, се е движил л.а. „Шкода Фабия“.
Експертизата е категорична, че водачът на л.а. „Ауди А4“ е управлявал автомобила при
неблагоприятни метеорологични условия /валял е дъжд/ и с превишена скорост от 56 км/ч ,
която е значително над критичната за завоя при конкретните атмосферни условия.
Посочените обстоятелства са довели до загуба на напречна устойчивост на автомобила с
навлизане в лентата за насрещно движение, като по този начин водачът е поставил себе си и
водачът на насрещно движещия се л.а.„Шкода Фабия“ в невъзможност да предотвратят
процесното ПТП.
Вещото лице е заключило, че в случай на управление с максимално разрешената на
местопроизшествието скорост от 40 км/час, водачът на л.а „Ауди А4“ е могъл да
предотврати произшествието.
Експертизата е докладвала, че л.а. „Шкода Фабия“ е снабден с обезопасителни колани
на всички места. Последните обаче са изключително полезни при произшествия, настъпили
при скорости до 60 км/ч. когато вътрешната част на купето на автомобила не се деформира.
При по високи скорости той добива свойството на твърдо тяло и може да причини
допълнителни увреждания във вид на гръдни травми. При завъртане на автомобила, колана
няма възпиращо действие, тъй като върху тялото действа центробежна сила и кориолисово
ускорение и главата и тялото се удря във вътрешните части на купето.
В конкретния случай л.а. „Шкода Фабия“ е претърпял кос, насрещен, а не централен,
ексцентричен удар в предната си дясна част, което е довело до рязко забавяне на скоростта
му и до ротация (завъртане) по посока, обратна на часовниковата стрелка на около 80
градуса.
Поради това и в случай, че са били с правилно поставени предпазни колани, седящият
на задната седалки пътник би ударил главата си в задната лява врата на автомобила, а този
на задната дясна седалка би получил подобен удар, но в седящата до нея на задната лява
седалка пътничка. В случай, че са били без поставени предпазни колани, освен цитираните
по-горе, двете пътнички биха получили и челен удар в облегалките на предните седалки.
При гореизложеното се налага, че единствено поведението на водача на л.а. „Ауди 4“ е
станало причина за настъпването на процесното пътно произшествие, както и за
причиняване на телесните увреждания на въззивниците физически лица.
При съобразяване на този извод по релевантния въпрос за дължимия размер на
обезщетение за причинените на последните неимуществени вреди, въззивната инстанция
4

взе предвид и следното:
Правилен, като основан на възприетия от съдебната практика критерий за
приложението на принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в
резултат на пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу
застрахователя, е изводът на първоинстанционния съд, че понятието "справедливост",
употребено в посочената правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при
определяне на конкретния размер на обезщетението.
Въззивната инстанция счита, че в конкретния казус, т.к. се претендира обезщетение за
причинени телесни увреждания на въззивниците физически лица, за такива обстоятелства
следва да се съобразят: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните
повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в
болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще
нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване, усложнения
вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни
негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от
спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към
момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия
да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото
лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на
пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната
практика при подобни случаи.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата
конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото
в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно
определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
За установяване на горните релевантни обстоятелства пред първоинстанционния съд
са събрани писмени и гласни доказателства и е допусната и изслушана неоспорена от
страните съдебно медицинска експертиза, изготвена на база наличната по делото
медицинска документация, представена от ищците-въззивници.
Последната е докладвала, че в следствие на инцидента въззивницата Й. В. е получила
следните телесни увреждания: 1/ Мозъчно сътресение; 2/ Посткомоционен синдром; 3/
Множество хематоми от мекотъканни травми в областта на левия горен крайник, лява
тазобедрена става и двете глезенни стави.
Непоследствено след инцидента на 30.08.2023 г. същата е била прегледана в Спешното
отделение при МБАЛ“Св.Петка“ гр.Видин с оплаквания от загуба на съзнание, повръщане,
световъртеж, болки в гърдите и в ляво бедро. Приета е за лечение в отделението по
Хирургия към болницата, където са й направени клинични и образни изследвания,
назначено й било медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието й. На 01.09.2023
г. Й. В. е била изписана от медицинското заведение с окончателна диагноза: Мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма, като са й били дадени препоръки за ХДР. По
повод на персистиращи оплаквания от главоболие, световъртеж и болки в областта на лява
тазобедрена става и двете глезенни стави една седмица по-късно - на 07.09.2023 г. същата
посетила специалист-хирург, който при прегледа й установил, че продължава да има
световъртеж и главоболие, множество хематоми от мекотъканни травми в областта на левия
горен крайник, лява тазобедрена става и двете глезенни стави, както и ограничени болезнени
движения в областта на лява раменна става и лява тазобедрена става.
Назначено е медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието й.
Вещото лице докладва в писменото заключение и допълнителните пояснения в о.с.з. от
5

24.06.2024 г., че получената травма в областта на главата със сътресение на мозъка -
Мозъчно сътресение /лекостепенна промяна на съзнанието/, е причинила на Й. В. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Допълнително представените документи след
болничното лечение сочели, че е налице и посттравматичен церебрастелен синдром, лесна
умора, главоболие, гадене, промяна в концентрацията, нарушение в съня.
Възстановителният период за конкретната травма продължава за период от 20-25 дни, като
освен медикаментозната терапия се изисква и спазване на съответен щадящ режим -
постелен, без употреба на стимулиращи храни като кафе, шоколад, избягване на четене,
гледане на телевизия, работа с компютър, без физическо и психическо напрежение.
Другите получени травми - контузия на ляв горен крайник с отоци и кръвонасядания и
контузия на ляв долен крайник в областта на лява тазобедрена става и глезенните стави
двустранно, са причинила на същата болки и страдание. Т.к. последните са без травматични
увреждания на изследваните кости, възстановителния период относно тези травми е около
30-40 дни.
По отношение въззивницата Г. К. експертизата сочи, че е получила следните телесни
увреждания: 1/ Мозъчно сътресение; 2/ Посткомоционен синдром; 3/Множество
насинявания и натъртвания по тялото.
Тя също е била прегледана в Спешното отделение при МБАЛ“Св.Петка“ гр.Видин
непосредствено след процесното ПТП, с оплаквания от загуба на съзнание, повръщане,
световъртеж, главоболие, болки в гърдите и гръден кош. Приета е за лечение в отделението
по Хирургия към болницата, където са й направени клинични и образни изследвания и е
назначено медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието. Изписана е на
01.09.2023 г. с окончателна диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма,
препоръки за ХДР. Продължаващите оплаквания от главоболие, световъртеж, нарушено
равновесие и паметови смущения сочели на церебрастенен посттравматичен синдром. По
отношение на същата от медицинската документация се установява, че преди инцидента
същата е боледувала и от мозъчен инфаркт, за който липсва медицинска документация
/амбулаторен лист от 03.06.2024 г. /л.106 от първоинстанционното дело/
Според експертизата мозъчното сътресение е най-леката степен на черепно-мозъчната
травма, при която не се установяват структурни промени в мозъчния паренхим. В случая не
са налице данни за изпадане на пострадалите в пълно безсъзнание /комоционна кома/ и
следователно не е било налице състояние, създаващо опасност за живота им.
Вещото лице е отбелязало в експертизата, че към датата на произшествието Й. В. е
била с прекъснати здравноосигурителни права, поради което и е заплатила сумата от 664,66
лв. за лечение по КП № 208.
Пред първоинстанционния съд е изслушана неоспорена съдебно психологична
експертиза, според заключението на която претърпяното ПТ Псе е отразило психически и
емоционално на въззивниците физически лица, като при Г., която не осъзнава ясно какво се е
случило, се наблюдава повече притеснение за състоянието на Й.. При Й. В. се отчитат
последиците от стресовото събитие, наблюдава се нарушение в когнитивните функции,
която е възможна последица както от физически проблем, така и от емоционално
напрежение. И при двете са отчетени симптоми на посттравматичен стрес, по-засилени при
Й. и страх от пътуване в автомобил.
Вещото лице сочи, че при стресово събитие, застрашаващо живота, е нормално да се
наблюдават последици за психиката, особено когато то не може да се рационализира и
остават неясни спомени.
Необходимо е да се акцентира, че в посочените данни от изследването, извършено от
вещото лице е отразено, че при осъществения преглед и беседа с двете въззиваеми те са
посочили, че нямат спомен да са посещавали психолог, нито да са приемали медикаменти за
психическото си здраве.
Последното е в противоречие с установеното от приобщените писмени доказателства
факти - два броя психологически статус с изх.№№ 183 и 184/27.09.2023 г. на клиничен
психолог Н. и два броя касови бележки за заплащането им /л.18 - л.29 и л.32 от
първоинстанционното дело/, както и с амбулаторен лист и два броя рецепти /л.106 - л.108 от
6

първоинстанционното дело/.
Пред първоинстанционния съд са били събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на свидетеля А. В., който съжителства на съпружески начала с Й. В. и в едно
домакинство с майка й Г..
Същият е бил водач на л.а.“Шкода“ по време на инцидента, в който са пътували и
двете въззивници физически лица. Заявил е, че следствие на процесното ПТП и двете
получили комоцио и се наложило да ги наплиска с вода, за да се осъзнаят, понеже били
неадекватни и говорели несвързано, стенели от болки. Й. се оплаквала от болки в гърдите и
врата, а Г. - от болки в главата, врата и гърдите. След катастрофата и двете жени били
откарани с линейка в болницата във Видин, където били настанени за лечение в отделението
по Хирургия и им било проведено медикаментозно лечение. След изписването продължили
лечението в домашни условия. Твърди състоянието и на двете да не било добро - не можели
да се обслужват в ежедневието и се наложило тяхна близка да им помага с готвене, чистене.
Имали оплаквания от главозамайване, Г. имала проблеми с паметта, не помнела разни неща,
кое къде се намира. Наложило се да потърсят допълнителна лекарска помощ и да проведат
допълнително лечение, отначало пиели лекарства и за сън, и за болки, защото не можели да
спят нормално нощно време. Твърди първоначално Й. да сънувала кошмари, свързани с
катастрофата, а впоследствие изпитвала страх да се вози в автомобил - като се возела като
пътник при разминаване с голям камион си затваря очите. Сочи, че и двете се
възстановявали за около месец, като предпочитали да бъдат на тишина, на тъмно, не искали
шум.
Твърди и при двете да е налице огромна разлика от преди и след катастрофата, най-
вече в поведението, разсъдъка, особено при Г.. Преди инцидента тя ходела за билки и гъби в
гората а сега без вода не излизала никъде, не се чувствала добре, не помнела и постоянно
забравяла. Според свидетеля двете жени са напълно различни след инцидента, не са жените,
които познавал от преди, много уплашени и стресирани са. Свидетелят каза също, че
инцидента се отразил на ежедневието и работата им, преди ходили в Англия да работят, но
от една година не смеели да напускат страната, защото ходели по прегледи и Д.и.
Решаващият състав преценява показанията на свидетеля В. в светлината на чл.172
ГПК, поради особените му отношения с въззивниците физически лица и приема, че
последните предполагат кредитирането им единствено в частта, в която се подкрепят и от
останалите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа стана се налага, че от процесното ПТП и на
двете въззивници е причинена най-леката форма на мозъчно сътресение без открита
черепно-мозъчна травма, с лекостепенна промяна на съзнанието, без контузно огнище в
мозъка, както и охлузни травми и натъртвания по тялото и крайниците - т.е. телесни
увреждания, неопасни за живота. За лечението им са престояли в болнично заведение само
за ден, а последващото им възстановяване е продължило в домашни условия.
Въпреки поддържаното във въззивната им жалба възстановителния период да
продължава и към момента, анализът на доказателствата по делото установи Й. и Г. В. да са
се възстановили от посочените увреждания в рамките на месец след транспортното
произшествие /така неоспорената медицинска експертиза и показанията на свидетеля В./.
Вкл. при съобразяване на наличието и на посттравматичен церебрастелен синдром
вследствие на лекото мозъчно сътресение и при двете въззивници, както сочи вещото лице
по медицинската експертиза, възстановителният период е продължил не повече от 20 - 25
дни.
Въззивната инстанция счита установените от психическата експертиза последици за
психиката на Й. и Г. В. от процесното произшествие за нормални последици от преживяно
стресово събитие, в каквато насока е и заключението на самата експертиза.
При отчитане на горните факти въззивната инстанция намира справедливо
определеното като заместващо обезщетение от първоинстанционния съд в размер на по
8 000 лв. за всяка една от тях.
Същото държи сметка както за броя, вида и характера на телесните увреждания на
пострадалите, получени от процесното ПТП, болките и страданията, които са изпитвали
7

непосредствено след получаването им и по време на лечебния период, продължителността
на последния /в рамките на обичайните срокове при подобни по вид и тежест травми/,
обстоятелството, че за сравнително кратък период са били зависими и то не в пълен обем от
чужда помощ за изпълнение на домакинските си задължения.
Държи сметка и за благоприятната прогноза за здравословното и психично състояние
на двете пострадали, вкл. и липсата на безспорни доказателства за загуба на
работоспособност , която да доведе и до невъзможност да си осигурява средства за
съществуването им, респ. - поставянето им във финансова зависимост от техните близките.
Така определеният размер на обезщетение е съобразен и с разрешението на аналогични
случаи, дадено от съдебната практика /Решение № 49 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. №
370/2024 г., I т. о., ТК, Определение № 1222/10.05.2024 г. по т.д. № 1848/2023 г., ВКС, I т.о.,
Определение № 4084/14.12.2023 г. по гр.д. № 2014/23 г., ВКС, III г.о., Определение №
818/13.03.2025 г. по к.т.д. № 2019/2024 г. на ВКС, II т.о, Определение № 1377/28.05.2024 г. по
к.т.д. № 2001/2023 г., I т.о./ . Според установеното виждане в практиката на съдилищата
еднаквото третиране на сходните случаи при претендирани обезщетения за неимуществени
вреди от непозволено увреждане изцяло съответства на изискването по чл. 52 ЗЗД
присъденото обезщетение да е справедливо /Решение № 214 от 08.01.2019 г. по гр. д. №
3921/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. т. д. №
2019/2024 г. и др./. Затова и справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, което налага съобразяването на
съдебната практика по сходни казуси.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба на Г. и Й. В. следва да се акцентира,
че решаващият състав съобразява практиката на касационната инстанция, от една страна, а
от друга - счита че определеният от него размер е съответен на всички изложени условия,
включени в понятието за справедливост, вкл. и на обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - м.08.2023 г., както и
инфлационните процеси до настоящия момент.
Съдът взе предвид и липсата на данни за необходимост от ново лечение на
настъпилите увреждания или наличието на обоснован риск от влошаване на състоянието на
въззивниците физически лица, възстановената им мобилност, както и продължаващи
сериозни психически нарушения.
За такава необходимост не свидетелства и приобщеният пред настоящата инстанция
амбулаторен лист и образно изследване към него.
Затова и основателни се явяват оплакванията във въззивната жалба на въззивника
застраховател за неадекватност на присъденото обезщетение за понесените от всяка една от
въззивниците ищци неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП, което налага и
частичната му отмяна над сумата от 8 000 лв. за всяка една от тях до присъдената такава с
първоинстанционното решение 15 000 лв. В останалата му отхвърлителна част обжалваното
решение се явява правилно и следва да се потвърди.
Въззивната инстанция не намира основания за присъждане на по-високо обезщетение в
полза на въззивницата Г. В., доколкото не се установява от данните по делото нейното
обективно състояние да се дължи единствено и само на процесното произшествие - при нея
са налице данни и за прекарани предходни заболявания /мозъчен инфаркт/, за други
съпътстващи заболявания – застойна сърдечна дейност и ендемичан гуша, свързана с йоден
недоимът /приобщеният амбулаторен лист пред настоящата инстанция и писмените
доказателства пред първоинстанционния съд/, а нарушението в конгнитивните й функции,
според психологическата експертиза е възможна последица както от физически проблем,
така и от емоционално напрежение.
Предвид на изложеното определеното общо обезщетение като репарация за
причинените на всяка една от въззивниците В. неимуществени вреди се явява справедливо.
По отношение претендираните имуществени вреди.
Решаващият състав счита състоятелни оплакванията на въззивника застраховател за
неправилност на обжалваното решение в частта му, с която са присъдени обезщетения за
8

причинени имуществени вреди на пострадалите за заплащане на разходи за посещение при
психолог и изготвяне на психологически статус. По делото не се установи това посещение
да е свързано с конкретна причина, извън изготвянето на психологичен статус на
пострадалите по тяхно желание. Последното е ирелевантно за предмета на производството,
доколкото фактите и обстоятелствата по делото се установяват единствено въз основа на
допуснати и изслушани от съда експертизи, от една страна. От друга - от приложените
документи - психологичен статус от 27.09.2023 г. - два броя, не се установи в резултат на
извършените консултации на въззивниците физически лица да е предписано конкретно
лечение, което да подобри констатираното психологическо състояние и/или чрез него да е
указана психотерапевтична помощ.
Предвид изложеното се налага извършените разходи за изготвянето на тези
психологически статуси да не са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент
и нямат характера на настъпили имуществени вреди за въззивниците-ищци от него.
По отношение присъденото обезщетение в размер на 2 870 лв., представляващо
стойността на притежавания от Г. В. л.а.м.“Шкода Фабия“, представляващо пазарната
стойност на автомобила.
Неоспорената автотехническа експертиза е установила, че стойността на запазените
части от лекия автомобил след настъпването на процесното ПТП по експертна оценка
възлиза на 720 лв. Следователно и посочената стойност следва да бъде приспадната от
определената пазарна цена от експертизата, защото запазените части остават в собственост
на собственика на увредения автомобил /въззивницата Г. В./. В противен случай същият би
се обогатил неоснователно за сметка на застрахователя - обстоятелство, което не е било
съобразено от първоинстанционния съд, независимо от своевременно въведеното
възражение в тази насока от застрахователя в отговора му по исковата молба.
Така според въззивната инстанция дължимото се обезщетение за стойността на
увредения от процесното ПТП л.а. възлиза на разликата между определената пазарна
стойност от 2 870 лв. и стойността на запазените части от 720 лв., или в размер на 2 150 лв.,
до който размер предявеният иск за имуществени вреди се явява основателен. В останалата
му част, като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на
съдопроизводствените правила първоинстанционното решение следва да се отмени, а
предявеният иск - да се отхвърли, като неоснователен.
Решаващият състав счита за състоятелно и възражението на въззивника застраховател
за неправилност на първоинстанционното решение и в частта му, касаеща присъждането в
полза на въззивника Й. В. на обезщетение за имуществени вреди в размер на 664,66 лв.,
представляващи стойността на платено болнично лечение по пътека КП № 208 за престоя й
в МБАЛ“Св.Петка“АД след процесното ПТП.
Неоспорената медицинска експертиза е установила, че посочената сума е била
платена от Й. В. в резултат на това, че същата не е плащала здравните си осигуровки преди
процесният инцидент и е била с прекъснати здравноосигурителни права. В случай на
изпълнение на това задължение от нейна страна е нямало необходимост от извършването на
този разход.
При така установеното се налага противоправното поведение /в нарушение на чл.40,
ал.5 ЗЗО/ на пострадалата Й. В. да е единствената причина, наложила извършването на
посочения извънреден медицински разход, който не би бил необходим в случай, че тя е
изпълнила задълженията си, вменени й от ЗЗО. Ето защо и същият разход следва да остане в
нейна тежест, т.к. е в пряка причинно-следствена връзка със собственото й противоправно
поведение, а не с това на деликвента /престоят в болничното заведение по причина на
инцидента се заплаща от НЗОК при изпълнение на задължението на здравноосигуреното
лица да заплати своевременно вноските си към касата/.
Предвид изложеното като неправилно - постановено в нарушение на материалния
закон, обжалваното решение следва да се отмени и в посочената му част, като се постанови
отхвърляне на предявения иск от Й. В. за заплащане на имуществени вреди в посочения
размер от 664,66 лв.
По отношение оплакването за неправилност на първоинстанционното решение в
9

частта му относно лихвата за забава върху присъдените главници.
Според актуалните норми на КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която
отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или 2) на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна - чл.429, ал.3 от КЗ.
Няма спор, че според нормата на чл.84, ал.3 ЗЗД при уважаване на иск за обезщетение
за вреди от деликт законната лихва върху главницата се дължи без да има отправена покана
от датата на деликта, ако е поискана от ищеца.
Трайната съдебна практика по приложението на чл.432, ал.1 КЗ се е обединила в
разбирането, че в хипотезата на пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезщетение за вредите,
причинени от застрахования деликвент, в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от увреждането.
Приема се, че разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото
лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл.86, вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и от
застрахователя по застрахователния договор следва както от разпоредбите на чл.429, ал.1-
ал.3 КЗ, така и от въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите съгласно чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 КЗ отправянето на
писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ. След
предявяване на тази претенция за застрахователя тече нормативно установеният срок за
произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неплащането на застрахователно
обезщетение в срока е свързано, от една страна, с изпадане на самия застраховател в забава,
за която дължи лихва, а от друга страна, с възможността увреденото лице да предяви иск на
основание чл.432, ал.1 КЗ.
С оглед на тези разяснения на основание чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят покрива
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава за
плащане на обезщетение за вреди от датата на предявяване на претенцията от увреденото
лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне или плащане
на обезщетение дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава.
Ето защо и като е дал разрешение, идентично с изложеното, първоинстанционният съд
е постановил решението в съответствие с приложимия материален закон и постановената
практика по приложението му и оплакванията в обратната насока са несъстоятелни.
Не е спорно между страните /така изрично становището на застрахователя/, макар да
липсват преки доказателства в тази насока /молбата на л.34-л.35 от първоинстанционното
дело няма вх.№ и не е приложена товарителница или друг документ, удостоверяващ
получаването при застрахователя/, че в случая представената застрахователна претенция по
смисъла на чл.106, ал.1 във вр. чл.380 от КЗ, адресирана от пълномощника на ищците-
въззивници до ответника застраховател, който обезпечава деликтната отговорност на водача
на МПС, причинил процесното застрахователно събитие, да е от дата 18.10.2023 г.
Следователно от този момент ответното дружество отговаря за причинените на
пострадалия имуществени вреди, поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования - делинквент за заплащане заместващо
обезщетение за причинените на пострадалите лица неимуществени вреди.
Ето защо и искането за заплащане на законна лихва върху дължимите от ответното
застрахователно дружество главни парични вземания следва да се присъди от посочената
дата - 18.10.2023 г. /а не от датата на увреждането 30.08.2023 г./ до окончателното им
заплащане така, както правилно е постановил и първоинстанционния съд.
При този изход от спора пред настоящата инстанция решаващият състав приема, че в
тежест на въззивниците-ищци следва да се поставят разноските на въззивника застраховател,
съобразно уважената част от жалбата му….
По частната жалба срещу Определението под № 448/24.09.2024 г. по реда на чл.248,
10

ал.1 ГПК.
Въззивната инстанция в решаващият състав споделя доводите на частния
жалбоподател, основани на мотивите на решението по дело C‑438/22 на СЕС с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд
по дело, вкл. тълкуването на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС
направено с него и изцяло го споделя.
Споделя и виждането, че липсва основание, преследващо лигитимна цел, с нормата на
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г., както в настоящата, така и в предходно действащата й
редакция, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
съдействие да се определя единствено и само от минималните размери, определени в
коментираната наредба, основани единствено на защитимия материален интерес.
По изложените съображения решаващият състав приема, че съобразяването на размера
дължимото се за предоставена правна помощ възнаграждение на страните с нормата на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. - т.е. единствено с материалния интерес на спора,
представлява ограничение на конкуренцията и не е присъщо на преследването на легитимни
цели, поради което същата е несъвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС и в случая не следва я прилага безкритично.
Намира също, че размерът на дължимото се адвокатско възнаграждение в случаи като
процесния, когато се претендира по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв следва да се определи с оглед
фактическата и правна сложност на спора и обема от извършени процесуални действия от
процесуалния представител.
В този смисъл и правилно първоинстанционният съд е преценил фактическата и правна
сложност на спора и е съобразил обстоятелството, че в хода на производството пред него са
проведени две о.с.з., проведено е съдебно дирене чрез събирането на писмени и гласни
доказателства и изслушването на три самостоятелни съдебни експертизи. Освен това адв. М.
е изготвил и исковата молба, вкл. е представял допълнителни становища по спора.
При съобразяване на последното се налага определените му от първоинстанционния съд
възнаграждения за осъщественото от него процесуално представителство в полза на ищците
пред първоинстанционния съд е адекватно на предоставената защита и е справедливо и
доводите в обратната насока - несъстоятелни. В случая посочените от Наредба № 1/2001 г.
минимални възнаграждения са ползвани от първоинстанционния съд като ориентир относно
остойностяване положения труд от пълномощника на ищците.
За прецизност следва да се посочи, че според списъкът за разноски по чл.80 ГПК /л.102
от първоинстанционнотодело/ процесуалният представител на частният жалбоподател е
претендирал като разноски по дело за платено адвокатско възнаграждение в негова полза в
по-висок размер от присъдения на процесуалния представител на ищците. Следователно и
преценен на тази плоскост /оценяване адвокатския труд по делото при свободно договаряне
на страните по договора за процесуална защита и съдействие/ определения от съда в полза
на последния не е прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Ето защо като неоснователна, жалбата му срещу постановеното определение по чл.248,
ал.1 ГПК следва да се остави без уважение, като неоснователна.
При този изход от спора пред настоящата инстанция решаващият състав приема, че по
правилото на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК в тежест на въззивниците-ищци следва да се поставят
разноските на въззивника застраховател, съобразно уважената част от жалбата му, а от които
307,70 лв. за платена ДТ по въззивното производство и 850 лв. по исковете на Й. В. и 950 лв.
по исковете на Г. К..
Първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и в частта му, с
която въззивникът ответник е осъден да плати по сметка на ОС Видин дължимата се ДТ,
съобразно уважения размер от предявените искове до сумите от ..
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
11

ОТМЕНЯ Решение № 111/08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 34/2024 г. по описа
на ОС Видин в частта му, с която AXERIA IARD SA LYON - застраховател в Република
Румъния, чрез „Марине Интернешънъл” ЕООД, със седалище и адрес: гр. Варна, ул. ”Граф
Игнатиев” № 40 е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД
и на основание чл. 429, ал.3 КЗ на Й. Г. В. ЕГН: ********** с адрес: с.***, ***., съдебен
адрес: гр.***, жк.“***“ *, ет.*, ап.*, сумата над 8 000 лв. до присъдения размер 15 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания, настъпили
при процесното ПТП на 30.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до
окончателното издължаване и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от Й. Г. В. ЕГН: ********** с
адрес: с.***, ***., съдебен адрес: гр.***, жк.“***“ *, ет.*, ап.* против AXERIA IARD SA
LYON - застраховател в Република Румъния, чрез „Марине Интернешънъл” ЕООД, със
седалище и адрес: гр. Варна, ул. ”Граф Игнатиев” № 40 за заплащане на сумата над 8 000
/осем хиляди/ лв. до сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
причинени телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП на 30.08.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното издължаване.
ОТМЕНЯ Решение № 111/08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 34/2024 г. по описа на
ОС Видин в частта му, с която AXERIA IARD SA LYON - застраховател в Република
Румъния, чрез „Марине Интернешънъл” ЕООД, със седалище и адрес: гр. Варна, ул. ”Граф
Игнатиев” № 40 е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД
и на основание чл. 429, ал.3 КЗ на Й. Г. В. ЕГН: ********** с адрес: с.***, ***., съдебен
адрес: гр.***, жк.“***“ *, ет.*, ап.*, сумата над 130 лв. до сумата от 794.66 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, свързани с лечението й от
ПТП на 30.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното
издължаване и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ,
във връзка с чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 429, ал.3 КЗ от Й. Г. В. ЕГН: ********** с адрес:
с.***, ***., съдебен адрес: гр.***, жк.“***“ *, ет.*, ап.* против AXERIA IARD SA LYON -
застраховател в Република Румъния, чрез „Марине Интернешънъл” ЕООД, със седалище и
адрес: гр. Варна, ул. ”Граф Игнатиев” № 40 за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди, свързани с лечението й от ПТП на 30.08.2023 г. над сумата от 130 /сто и
тридесет/ до присъдената сума от 794,66 лв.
ОТМЕНЯ Решение № 111/08.07.2024 г., постановено по гр.д. № 34/2024 г. по описа на
ОС Видин в частта му, с която AXERIA IARD SA LYON - застраховател в Република
Румъния, чрез „Марине Интернешънъл” ЕООД, със седалище и адрес: гр. Варна, ул. ”Граф
Игнатиев” № 40 е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД
и на основание чл. 429, ал.3 КЗ на Г. В. К., ЕГН: **********, с адрес: с.***, ***, съдебен
адрес: гр.***, жк.“***“ *, ет.*, ап.* сумата над 8 000 лв. до присъдената сума от 15 000 лв.,
като обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие на причинените й телесни увреждания, настъпили при
процесното ПТП на 30.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до
окончателното издължаване и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 429, ал.3 КЗ от Г. В. К., ЕГН:
**********, с адрес: с.***, ул.“***“ № **, съдебен адрес: гр.***, жк.“***“ *, ет.*, ап.*
против AXERIA IARD SA LYON - застраховател в Република Румъния, чрез „Марине
Интернешънъл” ЕООД, със седалище и адрес: гр. Варна, ул. ”Граф Игнатиев” № 40 за
заплащане на сумата над 8 000 лв. до присъдената сума от 15 000 лв., като обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие на причинените й телесни увреждания, настъпили при процесното ПТП на
30.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното
издължаване.
12

Номер на акта:	400
Дата:	3 април 2025 г.
Съдия:	Величка Борилова

Дело:	20251000500146
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	21 януари 2025 г.

Решение по дело №146/2025 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта