Определение по дело №61/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

прие следното:

С решение № 2/25.02.2015 г., постановено по гражданско дело № 3402/2014 г. на ВКС, III г. о., е отменено решението от 21.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 752/2013 г. на Окръжен съд Благоевград, в частта, с която е потвърдено решение от 23.05.2013 г. по гр.д.№ 182/2012 г. на Районен съд Разлог в частта за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 8000 лв., заедно със законната лихва от 25.05.2011 г. и за разноските, осъден е К. П. К., действащ като ЕТ П-1-К. К., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Б. А. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ.Р., на основание чл.200, ал.1 КТ, сумата 8000 лв. /осем хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване "синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на медианните нерви", заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.05.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 677 лв. - разноски по делото по компенсация, оставено е в сила решението в останалата част по иска за обезщетение за неимуществени вреди и делото е върнато за разглеждане на обратния иск от друг състав на Окръжен съд Благоевград.

В изпълнение на указанията на ВКС, по делото се проведе ново открито заседание от новия въззивен състав на Окръжен съд Благоевград по разглеждане на обратния иск, предявен от ЕТ П-1-К. К., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], физическо лице-търговец К. П. К., срещу ЕТ С.-73-Г. Б., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], физическо лице-търговец Г. В. Б., за присъждане на сумата от 12000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща дължимо от ЕТ П-1-К. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца Б. А. Л., заедно със законната лихва, считано от 25.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

Нови доказателства не се събраха.

Адвокатът на ЕТ П.-1-К. К. пледира за уважаване на обратния иск, а този на ЕТ С.-73-Г. Б. - за отхвърлянето му.

Всички доказателства по казуса са били анализирани от състава на ВКС, III г. о., в рамките на неговото гражданско дело № 3402/2014 г. Настоящата инстанция не събра нови такива. Ето защо тя счита за уместно да се опре на мотивите, изложени от ВКС в решение № 2/25.02.2015 г.

Както е известно от правната теория /"Защитимо ли е правото на работника или служителя на обезщетение за вредите от трудова злополука и професионална болест без предварителното признаване по административен ред на злополуката за трудова и болестта за професионална", списание "Адвокатски преглед", бр.1/2014 г., от съдия В. П./, целта на обективната /безвиновна/ отговорност по чл.200 от КТ е да гарантира правото на труд, създавайки условия за здравословни и безопасни условия на труд. Отговорността има както закрилна за работника функция, така и превантивна и стимулираща създаването на здравословни и безопасни условия на труд функция. Съдържанието й се състои в правото на работника и в кореспондиращото му задължение у работодателя да даде обезвреда за настъпилите от трудовата злополука или професионалната болест имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл, субективното право по чл.200 от КТ има колкото правно, толкова и социално предназначение.

От протокол № ПБ-01/10.02.2011 г., съставен от Р. Б., се установява, че Б. А. Л. е работил по трудово правоотношение на длъжност "кутерист" при работодателя ЕТ С.-73-Г. Б. в периодите 01.05.1995 г. - 28.12.1997 г., 01.08.1999 г. - 28.09.2002 г., 23.09.2003 г. - 01.03.2005 г. и 10.04.2006 г. - 06.04.2007 г., от които реално - 7 години и 5 месеца, като за около 2 месеца е бил в отпуск по болест. При следващия работодател - ЕТ П.-1-К. К., лицето е работило от 01.08.2008 г. до 22.11.2011 г. като транжор, от които реално - около 2 години и 6 месеца, а около 8 месеца е ползвало отпуск по болест. В същия протокол на Р. Б. е отразено, че основен рисков фактор при полагането на труд от Л. в предприятието на ЕТ С.-73-Г. Б. е бил преохлаждащият микроклимат. За изпълняващите длъжността "кутерист" са идентифицирани и две други опасности - опасност от повишено динамично и статично натоварване при извършване на работните операции и опасност от механични травми и наранявания по време на работа, като оценката на риска е за такъв от II-ра степен. Този протокол после е застанал в основата на решенията на ТЕЛК и НЕЛК.

С решението на НЕЛК /№ 658/07.10.2011 г./ се потвърждава това на ТЕЛК /№ 841/25.05.2011 г./ по отношение на професионалния характер на заболяването на Л. "синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на медианните нерви". И в двете експертни решения изрично е отразено, че и при двамата работодатели Л. системно е работил с пренапрежение на горните крайници от статично и динамично физическо натоварване, вдигане и пренасяне на тежести, повтаряеми работни движения, като е имало и комбиниране на факторите на работния процес със синергичното въздействие на неблагоприятните компоненти на микроклимата, със системно преохлаждане при директния контакт със суровини и продукти със субнормални температури и повишена влажност, обуславящо повишен риск за заболяване на горните крайници.

Както е посочено във въпросното решение № 2/25.02.2015 г. и в цитираните в него други актове на ВКС, постановени по реда на , признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно е от изключителната компетентност на органите на експертизата по работоспособността, поради което и не следва да се възприемат заключения на съдебно-медицински експертизи по делата относно причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд. Наблегнато е, че актът на ТЕЛК/НЕЛК има двойствен характер - от една страна, той представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и нейния процент, а от друга - официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност - за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на субективното право на обезщетение на работника.

В случая и двете експертни решения са влезли в сила, поради което следва да се приеме за доказана причинната връзка между увреждането, получено от Б. А. Л., и условията на труд и при двамата търговци - ЕТ Пулче-1-К. К. и ЕТ С.-73-Г. Б. - а не само при първия от тях. Видът на изпълняваната работа - боравене със замразено месо, динамиката на работните движения - вдигане и пренасяне на замразено месо, и работният микроклимат - субнормални температури и повишена влажност, са били приблизително еднакви, или поне близки/сходни/подобни, и на двете места. Ето защо следва да се приеме, че ЕТ С.-73-Г. Б. също е допринесъл за появата на професионалното заболяване на Л., поради което трябва да бъде ангажирана и неговата имуществена отговорност спрямо ЕТ П.-1-К. К., като възстанови на същия половината от сумата, присъдена от ВКС на работника, а именно - 4000 лв., на основание чл.53 от ЗЗДог /ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно/ и чл.127, ал.1 и 2 от ЗЗДог /доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях поравно; всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата/. За тази именно сума, заедно със законната лихва върху нея, считано от 25.05.2011 г. до окончателното изплащане, следва да се уважи приетият за съвместно разглеждане с първоначалната претенция обратен иск на ответника по първоначалния иск срещу подпомагащата го страна, предявен по реда на , с който отчасти е реализирана процесуалната възможност в същото производство да се разреши и въпросът за отговорността на привлеченото трето лице от съответната страна към нея в случай на неблагоприятен за същата страна изход на делото. За разликата между въпросните 4000 лв. и претендираните 12000 лв., обратният иск подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора по обратната претенция и частичното й уважаване, респективно - частичното й отхвърляне, разноски на двамата търговци настоящият съд няма да присъжда.

Така мотивиран, Окръжен съд Благоевград, ГО, IV въззивен състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЕТ С.-73-Г. Б., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], физическо лице-търговец Г. В. Б., да заплати на ЕТ П.-1-К. К., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], физическо лице-търговец К. П. К., сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща половината от сумата, която ЕТ П.-1-К. К., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], физическо лице-търговец К. П. К., е осъден с решение № 2/25.02.2015 г., постановено по гражданско дело № 3402/2014 г. на ВКС, III г. о., да заплати на Б. А. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ.Р., обл.Б., на основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда, като обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване "синдром на карпалния канал двустранно с невропатия на медианните нерви", заедно със законната лихва върху тези 4000 лв., считано от 25.05.2011 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ обратния иск, предявен от ЕТ П.-1-К. К., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], физическо лице-търговец К. П. К., срещу ЕТ С.-73-Г. Б., ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], физическо лице-търговец Г. В. Б., за разликата между присъдените 4000 лв. /четири хиляди лева/ и претендираните 12000 лв. /дванадесет хиляди лева/, като неоснователен.

На ЕТ П.-1-К. К. и ЕТ С.-73-Г. Б. да се връчат копия от настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград в едномесечен срок от връчването, ако са налице предпоставките по чл.280, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: