Определение по дело №11/2017 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №158

19.01.2017 г., гр. Пловдив

 

            ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в закрито заседание на деветнадесети  януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

          ЧЛЕНОВЕ: Надежда Махмудиева

       Николай Голчев

 

като разгледа докладваното от съдия Махмудиева гр.д.№11/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Постъпила е жалба вх.№74/03.01.2017 г. от регистратурата на ПОС /вх.№1744/17.10.2016 г. от регистратурата на ДСИ – Пловдив/, подадена от Е.Д.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си мл.адв. Н.П., в качеството на длъжник по изпълнително дело №20165330402122 на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив, против действията на ДСИ  по същото изпълнително дело, изразяващи се в начислените задължения в тежест на длъжника за такси и разноски по изпълнителното дело в размер на 350 лв. допълнителни разноски на взискателя, 42 лв. разноски по изп.д., и 42 лв. – Такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК, и налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, с оглед на обстоятелството, че към момента на образуване на изпълнителното дело /04.07.2016 г./ за събиране на текуща издръжка на непълнолетното дете Т.И.К., с ЕГН **********, дължима за периода от 01.07.2016 г. занапред, длъжника по делото е заплатил всички дължими до тази дата задължения за издръжка, и не е имал нито едно просрочено задължение /тъй като съгласно изпълнителният титул падежът на задължението за текуща издръжка е определен на 20-то число на месеца, за който се отнася издръжкта/, с което не е дал повод на взискателя за образуване на изпълнителното дело. Въпреки това, взискателят е депозирал изпълнителният лист и е образувал изпълнителното производство за събиране на текущата издръжка, като разходите за това са вменени в задължение на длъжника, неоснователно е наложен запор върху трудовото му възнаграждение за събиране единствено на така неправилно начислените разноски за принудително изпълнение, каквото не се налага предвид осъщественото вече доброволно изпълнение на падежиралите месечни задължения за издръжка. Формулирани са искания за спиране на изпълнителното производство срещу длъжника, и присъждане на разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство, в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

            Тъй като не са ясно формулирани от жалбоподателя конкретните действия на съдебния изпълнител, които се обжалват, съдът следва да прецени допустимостта на жалбата с оглед естеството на оплакванията и исканията към съда.

            На първо място жалбоподателят е навел оплакване срещу начислените в негова тежест такси и разноски за принудителното изпълнение, като искането към съда е: „Да освободите Е.Д.К. от задължението за такси и разноски по ИД, представляващи 350 лв. допълнителни разноски, 42 лв. разноски по ИД и 42 лв. – такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК”, което искане, с оглед изложените фактически основания в обстоятелствената част на жалбата съдът приема, че е с характер на жалба срещу действията на ДСИ по начисляването на тези разноски. Това действие на съдебния изпълнител е извършено с изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение изх.№20730/09.07.2016 г., връчена на длъжника чрез неговия работодател на 15.08.2016 г. В същата ПДИ съдебният изпълнител е уведомил длъжника за наложения му запор върху трудовото му възнаграждение. На 23.08.2016 г. длъжникът е подал молба чрез процесуалният си представител адв. Н.П., с която е възразил срещу вменените в негово задължение такси и разноски по изпълнението, като на осн. чл.78, ал.2 от ГПК е поискал да бъде освободен от тях от съдебния изпълнител, както и е поискал да бъде вдигнат наложеният му запор върху трудовото му възнаграждение, както и „да бъдат отстранени всички други предприети мерки за принудително изпълнение, за които длъжника не е още уведомен”. Със същата молба е поискал съдебният изпълнител да присъди на длъжника направените от него разноски за един адвокат.

            С Разпореждане от 25.08.2016 г. Държавният съдебен изпълнител се е произнесъл по така подадената от длъжника молба от 23.08.2016 г., като на осн. чл.79, ал.1 от ГПК е оставил без уважение искането за освобождаване от ДТ и разноски по изпълнението. Оставил е  без уважение и искането за събиране на направените разноски от длъжника по изпълнителното производство, поради липса на правно основание за принудително събиране на тези разноски. Молбата за вдигане на наложения запор е била изпратена за становище до взискателя, като съдебният изпълнител е постановил, че ще се произнесе по нея след изтичане на даденият на взискателя срок за представяне на становище по нея. Това разпореждане е било връчено на длъжника на 19.09.2016 г., на адреса, посочен в изпълнителния лист, чрез Д. В. Д. – посочен в съобщението като „баща” на адресата.

            Във връзка с така полученото от длъжния съобщение, на 27.09.2016 г. длъжникът чрез адв. Н.П. е подал молба по изпълнителното дело, с която е поискал от ДСИ да му бъде предявено Постановление за разноски, дължими по ИД до момента, представил е доказателства за извършено от него на 15.09.2016 г. извънсъдебно плащане на задължението за издръжка за месец септември, 2016 г. Със същата молба длъжникът е поискал съдебният изпълнител да не предприема последващи принудителни действия за принудително събиране на разноските по изпълнението.

            На тази молба съдебният изпълнител е отговорил с разпореждане от 28.09.2016 г., с което е оставил без уважение искането за изготвяне на Постановление за разноски на осн. чл.81 от ГПК – тъй като изпълнителното производство е все още висящо, а начислените държавни такси и разноски са вписани в ПДИ до длъжника, която е редовно връчена. Това разпореждане е било връчено на длъжника на 19.10.2016 г. чрез неговия баща Д. В. Д.

            При така констатираната фактическа обстановка, настоящият съд намира подадената жалба против действията на ДСИ за недопустима, поради следните съображения:

            Съгласно изричната разпоредба на 435, ал.2 от ГПК, както и съгласно установената съдебна практика, постановлението за определяне на разноски по изпълнителното производство е акт, подлежащ на обжалване от длъжника по изпълнението. Като актове от такова естество са определени сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение /така в Решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр. д. № 5473 / 2014 г. на ВКС – ІV г.о./. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност. Постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда – определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/2008 г. на ВКС V г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК. В настоящият случай ДСИ се е произнесъл с акт относно разноските, приети за събиране по процесното изпълнително дело – изплатено адвокатско възнаграждение и авансови такси в общ размер на 434 лв., като са посочени отделните суми и основанията на които се дължат. Този акт е инкорпориран в изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение, редовно връчена на 15.08.2016 г., като срокът за обжалване на това действие на съдебният изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 от ГПК, е изтекъл на 22.08.2016 г., като в този срок длъжникът не е подал жалба до окръжния съд. Подадената до настоящият съд жалба от 17.10.2016 г. е подадена след изтичането на срока за обжалване на това действие на ДСИ, поради което, като просрочена, същата се явява недопустима, и не следва да бъде разглеждана по същество.

            На 23.08.2016 г. длъжникът е подал молба до ДСИ, с която е поискал да бъде освободен от начислените такси и разноски по изпълнението, като е претендирал правно основание за това по аналогия на чл.78, ал.2 от ГПК. По това искане ДСИ се е произнесъл с Разпореждането от 25.08.2016 г., като го е оставил без уважение. Несъмнено общите правила на ГПК са приложими към всички предвидени в кодекса производства, при отчитане на спецификата на всяко от тях, а когато особеностите на производството налагат отклонение от общия режим, това изрично е уредено. Такъв е случаят с разноските по изпълнителното производство, които изрично са уредени в разпоредбата на чл.79 от ГПК /в т.см. Определение № 618 от 03.11.2009 г. по ч.гр.д. № 411/ 2009 г. на ВКС, Определение № 792 от 30.12.2009 г. по ч.т.д. № 527/ 2009 г. на ВКС, ТК/.  Настоящият състав на съда намира, че този акт на ДСИ също подлежи на обжалване, доколкото с него също ДСИ се произнася по начисляването на разноски по принудителното изпълнение. Това разпореждане на ДСИ е било редовно съобщено на длъжника на 19.09.2016 г., като едноседмичният срок за обжалване на това действие на съдебния изпълнител е изтекъл на 26.09.2016 г. Подадената жалба до настоящият съд е постъпила в деловодството на ДСИ на 17.10.2016 г. – т.е след изтичане на срока за обжалване на това действие, поради което в частта й относно отказът на ДСИ да освободи длъжника от внасянето на ДТ и разноски по изпълнението, също се явява недопустима, и не следва да се разглежда по същество.

            Недопустима, се явява и жалбата в частта й против налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като с него е предприето  принудително събиране на недължими според длъжника държавни такси и разноски по изпълнението, както и принудително събиране на периодично задължение за издръжка, за което няма нито една падежирала и неизпълнена вноски към момента на образуване на изпълнителното производство. Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху негово имущество, само по съображения за несеквестируемост, каквото основание в жалбата не се сочи. Посочените в жалбата основания не са сред допустимите основания, на които длъжникът може да обжалва това изпълнително действие на съдебния изпълнител. Като недопустима в тази част, жалбата срещу това действие на ДСИ не следва да бъде разглеждана по същество.

            Недопустима се явява жалбата в частта й, в която се иска от съда „да бъдат отстранени всички други предприети мерки за принудително изпълнение, за които длъжника не е още уведомен”. Съгласно възприетият принцип в ГПК за ограничаване на съдебния контрол на действията на съдебните изпълнители, длъжникът е активно легитимиран да обжалва точно определени действия на съдебния изпълнител, като при това са ограничени и основанията, на които може да направи това. Като не са конкретно посочени действията на съдебния изпълнител, върху които жалбоподателят желае да бъде осъществен съдебен контрол, не е възможно да бъде преценена допустимостта на жалбата, досежно предвидените в ГПК процесуални предпоставки за това.

            Недопустима се явява жалбата в частта й против отказа на ДСИ да издаде Постановление за разноски до момента. Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът е активно легитимиран да обжалва точно определени действия на съдебния изпълнител, като отказът на съдебния изпълнител да се произнесе с изрично постановление по който и да е въпрос по изпълнителното производство не е сред тях. Отказите на съдебният изпълнител подлежат на обжалване единствено от взискателя, и то когато му се отказва извършването на изпълнително действие, какъвто характер няма актът за определяне на разноските по изпълнението.

            Жалбата е недопустима в частта й, в която се иска от настоящият съд да присъди на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатска защита по изпълнителното дело, в размер на 400 лв. Настоящото производство е контролно-отменително, а не въззивно исково производство, поради което настоящата инстанция няма правомощия да се произнася за дължимите на длъжника разноски в изпълнителното производство. По въпросите относно разноските в изпълнителното производство компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител. Такова произнасяне по молба на длъжника със същото съдържание, е осъществено от съдебният изпълнител с разпореждането от 25.08.2016 г., което е било връчено на длъжника на 19.09.2016 г. Доколкото това произнасяне представлява акт за определяне на разноски в изпълнителното производство, същия подлежи на обжалване в едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, в който не е постъпила жалба до длъжника. Настоящата жалба, доколкото би могла да се възприеме като жалба относно това разпореждане на ДСИ, също се явява просрочена, и на това основание – недопустима.

            Предвид недопустимостта на подадената жалба вх.№74/03.01.2017 г. на ПОС /вх.№1744/17.10.2016 г. по описа на ДСИ – Пловдив/ досежно всички наведени в нея оплаквания, не следва да се разглежда и искането за спиране на изпълнителното производство. Тази възможност на съда е предвидена в разпоредбата на чл.438 от ГПК, и е с обезпечителен характер – да обезпечи интересите на жалбоподателя по времето на допустимо производство по обжалване действията на съдебния изпълнител, каквото в настоящият случай не е налице.

            Водим от горното, настоящият състав на съда

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№74/03.01.2017 г. от регистратурата на ПОС /вх.№1744/17.10.2016 г. от регистратурата на ДСИ – Пловдив/, подадена от Е.Д.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си мл.адв. Н.П., в качеството на длъжник по изпълнително дело №20165330402122 на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Пловдив.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба, на основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването, пред Апелативен съд – Пловдив.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                       

 

 

         2.