Р Е Ш
Е Н И Е
№.............,
град Шумен, 06.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на десети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска адм. д. № 360 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по депозирана
жалба от Н.Т.Н., ЕГН **********, депозирана чрез адв. С. от ШАК срещу Решение
№2153-27-63/16.09.2021г. на директора на ТП на НОИ-Шумен, с което на основание
чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата му с вх.№1012-27-84/17.08.2021г. срещу
Разпореждане №3/прот. №01292 от 03.08.2021г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ гр.Шумен, с
което на основание чл.68, ал.3 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се
изразява несъгласие с така постановеното решение, като оспорващият счита на
първо място, че административният орган не се е произнесъл по направено искане,
позовавайки се на разпоредбата на чл.34, ал.1 от АПК, с което е поискано
допълване на решението. Това искане е било отхвърлено неправомерно. Оспорващият счита, че с тези действия е
налице превратно упражняване на власт от страна на компетентния орган. Счита,
че издаденото разпореждане, което е оставено в сила с разпореждането на
директора на ТП на НОИ гр.Шумен страда от порок липса на мотиви. Според
оспорващият не са обсъдени и ценени в съвкупност събраните по делото
доказателства. В частност сочи, че за периодите от 14.11.1975г. до 01.11.1976г.
стажът на оспорващият е 11 месеца
и 18 дни. В периода на работата му в ОСН - Шумен
от 08.11.1976г. до 04.09.1978
стажът е 1 година, 9 месеца и 27
дни, така сумирани двата стажа оспорващият счита, че са с продължителност 2
години, 9 месеца и 14 дни, като административният орган е признал по-кратък срок
от 2 години, 5 месеца и 1 ден, като
счита че по този начин при липса на доказателства следва да се признае пълния
стаж, а именно 2 години, 9 месеца и 15 дни. На следващо място се сочи, че
положеният стаж от 29.01.1979г. до 18.01.1988г. във „Всестранни услуги“ на
длъжност „гипсаджия“ и от 20.01.1988г.
до 14.06.1988г. в СП „КООП услуги“ като „строителен бояджия“ е следвало
пенсионният орган да зачете разпоредбата на т.67 от Правилника за
категоризацията на труда (отм.), като счита, че
трудът по раздел I и II от Правилника се признава за съответната
категория, независимо от отрасъла на производство, щом работата е свързана със
същата вредност и тежест на труда. В този смисъл сочи и съдебна практика.
Твърди, че по отношение на стажа като едноличен търговец директорът на НОИ не е взел предвид изцяло ревизионен
акт и най-вече обхвата на същия, а именно от 01.06.1989г. до 01.12.1996г., като
счита, че ревизионният акт съдържа данни за начет единствено за периода месец януари
до месец ноември 1996г., а в останалата част липсват данни за начет, поради
което и времето следва да се зачете за
осигурителен стаж. Счита, че отказът за заверка на осигурителната му книжка на
която административният орган се позовава е обстоятелство, неотносимо към
правото на пенсия на доверителя. Отправено е искане за отмяна процесното
решение, като преписката бъде върната на административния орган със
задължителни указания в насока за признаване на осигурителния стаж в оспорената
част. Претендират се и сторените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
адвокат С. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и ангажира
доказателства.
Ответникът - директорът
на ТП на НОИ - Шумен чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.заема
становище, за неоснователност на жалбата.
Съдът след като прецени съдържащите
се в административна преписка, изпратена с Писмо рег. № ДА-01-2623/05.10.2021
г. писмени доказателства приема за установено следното:
На
06.07.2020 г. оспорващият подал заявление
с вх. № Ц2113-27-476 в
ТП на НОИ – Шумен, към което представил документи за осигурителен стаж и доход:
ВОК №028041; трудова книжка №2125/29.03.2007 г.; трудова книжка №14/03.11.2009
г.; трудова книжка № 7, издадена на 18.11.1975 г.; трудова книжка от 26.10.2004 г.; ОК-2 бр.; УП-2
№БЧР-03-014/10.06.2020 г.; писмо №Ц 4004-27-59-1/02.07.2020 г.; УП-3
№2/03.01.2012 г.; трудов договор №295/26.10.2004 г.
С
Разпореждане №3
/ прот. № N01292 от 03.08.2021 г.,
на осн. чл.68 ал.3 във вр. с & 22ц ал.1 от ПЗР на КСО е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст – навършена възраст 66 г. и 6
м. и осигурителен стаж от втора категория 2 г. 05 м. и 01 ден, от трета
категория 21 г. 09 м. и 24 дни, на осн. чл.104 от КСО превърнат към трета
категория труд 24 г. 10 м. и 03 дни.
Разпореждането било съобщено на оспорващия на 17.08.2021
г., който недоволен депозирал жалба вх. № 1012-27-84/17.08.2021 г., с която е изразено
несъгласие с постановеното разпореждане и определения размер на зачетения
осигурителен стаж от втора категория труд, положен в СУКМО - Велико Търново за
периода 14.11.1975
г. - 01.11.1976 г. и в ОСП - Шумен за периода 08.11.1976 г. - 04.09.1978 г.
Счита, че за тези два периода следва да се зачете осигурителен стаж с обща
продължителност 02
г. 09 м. 15 дни.
На следващо място, оспорва, че осигурителния стаж за
периода 29.01.1979
г. -18.01.1988 г., положен в СД ”МП и БУ”,
при ОНС-Шумен, клон ’’Всестранни услуги” гр. Шумен на длъжност „гипсаджия“ и
осигурителния стаж за периода 20.01.1988 г.
- 14.06.1988 г„ положен в СП „КООП услуги“ на длъжност „строителен
бояджия“ е зачетен в трета категория труд. На трето място счита, че следва да
бъде признат осигурителен стаж за периода 01.01.1990 г. до 01.01.1996 г. Сочи,
че не му е зачетен осигурителен стаж за периода от 16.07.1989 г. до 01.01.2001 г.
и от 15.07.2005
г. до 04.04.2007 г., в качеството му на самоосигуряващо се лице в ЕТ „Н.Н.“.
Позовава се на Ревизионен акт № 1 от 20.12.1996 г.
Н. сочи, че категорията труд следва да се определи
съгласно т. 66и и т. 66г. от отм. ПКТП. Заявява, че не са обсъдени всички
доказателства, а именно РА № 1/20.12.1996 г.
и квитанция към приходен касов ордер № 1018/20.12.1996 г., удостоверяваща плащането на осигурителните вноски,
които прилага към жалбата.
По възраженията в жалбата
била извършена проверка, в хода на която пенсионните органи съобразили представената
от Н. трудова книжка, с отразяване, че
за времето от 14.11.1975 г. до 01.11.1976 г. същият е работил на
длъжност „каменомонтажник“ и за периода на трудовото правоотношение има трудов
стаж в СУКМО - Велико Търново 00 г. 10 м. и 20 дни. Направено е и вписване на зачетения
трудов стаж цифром и словом, както и запис, че данните са взети от ведомостите
за заплати. Приключването е подпечатано и подписано по надлежния ред и е
зачетено от административният орган в размера посочен от осигурителя, а именно 00 г. 10 м. и 20 дни от втора категория труд. Следващ запис в
трудовата книжка е направен от ОСП - гр. Шумен, където Н. е работил през
периода 08.11.1976 г. - 04.09.1978 г., на длъжност „каменоделец“.
Осигурителният стаж е вписан по надлежния ред и редовно оформен от осигурителя,
който при прекратяване на трудовото правоотношение определя 01 г. 06 м. и 11 дни, зачетени от административния орган във
втора категория труд.
Сумирани двата стажа
определят осигурителен стаж с обща продължителност 02 г. 05 м. 01 ден, които са зачетени
точно в размера определен от осигурителите.
По второто възражение в
жалбата, отнасящо се до неправилно зачетен осигурителен стаж от трета категория
труд осигурителен стаж за периода 29.01.1979 г.
- 18.01.1988 г., положен в СД ”МП и БУ”
при ОНС-Шумен клон ’’Всестранни услуги” гр. Шумен на длъжност „гипсаджия“ и
осигурителния стаж за периода 20.01.1988 г. –
14.06.1988 г., положен в СП „КООП услуги“ на длъжност „строителен бояджия“,
пенсионните органи съобразили разпоредбата на т. 66 „и“ от отм. Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране (ПКТП), съгласно
която от втора категория е трудът на работници в специализираните строително- монтажни фирми и организации: дърводелец по ремонт и
поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работник по подови
настилки и покрития, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия, както и т. 26 от отм. ПКТП
„Строително-монтажни работници (без
дърводелец по ремонт и поддържане,
стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия
и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната
дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт),
във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство,
монтаж на машини и електро- технологични съоръжения и оборудване, строителство
и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и
съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и
организации...“
С оглед нормативната рамка и
събраните доказателства е прието, че строително-монтажни работници в обособени
групи (звена), в предприятия и организации извън отрасъл „Строителство“, могат
да ползват правата по т. 26 и
66“и“ от отм. ПКТП, при условие, че са звена обособени на самостоятелна
стопанска сметка, заплащана им се по разценките на строителството, дейността им
се отчита в отрасъл „Строителство“ и извършват целогодишно строително-монтажна
дейност на обекти с проектно-сметна документация.
Стопанска дирекция „Местна
промишленост и битови услуги“ е създадена с ПМС от 03.07.1970 г. и прекратява дейността си с Г1МС от 03.06.1988 г. Създадена е да
контролира и ръководи дейността на промишлено-производствените и
трудовопроизводителните кооперации в Шуменски окръг. Понастоящем разплащателните
ведомости на предприятието се съхраняват в архива на Община Шумен.
С писмо № 2390/12.04.2021 г. от контролен орган ТП на НОИ гр. Шумен е поискана проверка,
която да установи, дали положеният от Н. труд отговаря на цитираните по-горе
законови разпоредби на отм. ПКТП и следва ли да се категоризира във втора
категория труд.
Резултатите от проверката
са обективизирани в констативен протокол № КП-5-27- 00962862/15.07.2021 г., с който е установено,
че Н.Н. е работил в СД „МП и БУ” при ОНС-Шумен, клон ’’Всестранни услуги” гр.
Шумен на длъжност „гипсаджия“, без да е посочено обособено звено, обект или
обособена група или категория труд.
При преглед на ведомостите
за заплати се установява, че в СД „МП и БУ” гр. Шумен, са работили служители в
следните отдели: „отдел Управление”; „отдел Техническа работилница”,
„Бръснарски фризьори”, „Селски отдел”, „отдел Бани”, отдел „Всестранни услуги
или Комплекси услуги”.
Отдел „Всестранни услуги”,
към който работи г-н Н., включва следните разделения: Началник отдел; Цехов
персонал; Оказионен магазин; Афиширане; Каналопочистване; Куриерско бюро;
Машинопис; Перфорация; Бюро за услуги; Даване под наем; Погребални услуги;
Художествено ателие; Работилници паметници; Шлайф и гравюра; Стъклопоставяне,
Стъклопочистване, Дърворязане, Паркетопоставяне, Бояджии; Гипсаджии; Домашно
почистване; Ситопечат и Точилар.
С оглед липсата на други
първични документи, освен месечните разплащателни ведомости и заповеди за
назначаване, преназначаване и освобождаване на служители, предимно ръководни
кадри в СД „МП и БУ” Шумен” е прието, че трудът положен от г-н Н. не може да се
категоризира във втора категория труд.
Клон "Всестранни
услуги” гр. Шумен, а и стопанската дирекция като цяло не е строително
предприятие по смисъла на т. 26 и
т. 66“и“ от отм. ПКТП, и второ като организация извън отрасъл „Строителство“,
няма данни и доказателства, че дейността е отчитана в отрасъл „Строителство“ и
е извършвана целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с
проектно-сметна документация.
По отношение на
осигурителния стаж за периода 20.01.1988 г.
– 16.06.1988 г., положен в СП „КООП услуги“ на длъжност „строителен бояджия“ е
извършена проверка, резултатите от която са обективизирани в констативен
протокол №КП-5-27- 00939398/18.06.2021
г.,
с който е установено, че в Стопанско предприятие „Коопуслуги” са работили
служители в следните разделения: „Администрация”, „Общи работници”, „Цех
търговско обзавеждане”, „Железарски цех”, „Бояджии”, „Монтажници”,
„Мозайкаджии”, „Надомници”
Видно от писмо с вх. № 1029-27-2254 от 15.06.2021 г., предприятието се е занимавало с услуги,
както следва: железарски, дърводелски, хидроизолации, бояджийски, надомно
производство и др. В писмо вх. № 1029-27-2255 от 17.06.2021 г. осигурителят уточнил, че
предприятието не е специализирано в отрасъл строителството. Включително не са
изплащани добавки за вредни условия на труд и няма документи удостоверяващи
втора категория труд.
Видно от приложена трудова
книжка, за процесния период е посочено, че лицето е работило като „Строителен
бояджия” и като основна дейност на стопанското предприятие е вписана
„Търговска“.
Като организация извън
отрасъл „Строителство“, не са установени звена обособени на самостоятелна
стопанска сметка, чиято дейност да се отчита в отрасъл „Строителство“ и да
извършвани целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проектно-сметна
документация.
Видно от изготвения опис на
осигурителен стаж за Н.Н. за периода от 16.07.1989 г. до 01.01.2001 г. и от 15.07.2005 г. до 04.04.2007 г„ административният орган
е зачел осигурителен стаж, както следва: от 13.07.1989 г. до 01.01.1990 г.; от 01.01.1996 г. до 01.01.2001г.; от 15.07.2005 г. до 04.04.2007 г.
Във връзка с изложеното
като незачетен осигурителен стаж от страна на административният орган остава
периода от 01.01.1990 г. до 01.01.1996 г.
В преписката е приложен
Отказ за заверка на осигурителна книжка № Ц4004-27-59#1 от 02.07.2020 г. на Н.Т.Н. за периода от 01.06.1989 г. до 31.12.1995 г., в качеството му на ЕТ „Н.Н.“.
Г-н Н. е получил лично Отказа за заверка на осигурителна книжка на 03.07.2020 г. Отказа не е обжалван и е
влязъл в законна сила на 18.07.2020 г.,
видно от издадено удостоверение изх. № 1050-27-35/13.09.2021 г.
Обсъдено е и възражението
досежно Ревизионен акт за начет № 1/20.12.1996 г.
и квитанция към приходен касов ордер № 1018/20.12.1996 г., удостоверяваща плащането на
осигурителните вноски. Видно от справка № 1 към РА, заплатената сума от 15069,60 лв., представлява сума за
осигурителни вноски за периода от 01.01.1996 до 11.1996 г. Като за 1996 г. към преписката е
приложена заверена осигурителна книжка.
С оглед гореизложеното, директора на ТП на НОИ-Шумен достигнал до извод за неоснователност на
жалбата, поради което постановил Решение
№2153-27-63/16.09.2021г., с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлил
жалбат с вх.№1012-27-84/17.08.2021г. срещу Разпореждане №3/прот. №01292 от
03.08.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ гр.Шумен.
Решението било съобщено по
електронен път, видно от отпечатана справка на л.103 от делото. Недоволен Н.Н.
подал жалба до Административен съд-Шумен, съдържаща искане за отмяна на
постановеното разпореждане и потвърдителното решение като незаконосъобразни.
Шуменският административен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Нормата на чл. 118, ал. 1, изречение първо от КСО регламентира, че Решението на ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд.
Решението е връчено на оспорващия на 17.09.2021 г., а жалбата е подадена чрез
адм. Орган на 01.10.2021 г., т. е. в регламентирания 14-дневен срок за
обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси
са накърнени, е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение е постановено от компетентен административен
орган по чл. 117 ал.3 КСО, в законоустановения едномесечен срок, в изискуемата
се форма и при спазване на процесуалните правила. Във връзка с правилното
приложение на материалноправните разпоредби настоящият съдебен състав намира
следното:
В съдебното производство, както и в предхождащото го
административно производство са релевирани три основни възражения, които
очертават и спорният предмет по делото. На първо място, оспорващият сочи, че за
периодите от 14.11.1975г. до
01.11.1976г. стажът му следва да
се зачете 11 месеца и 18 дни, а в периода на работата му в ОСН -
Шумен от 08.11.1976г. до 04.09.1978
стажът е 1 година, 9 месеца и 27
дни, така сумирани двата стажа оспорващият счита, че са с продължителност 2
години, 9 месеца и 14 дни, поради което намира извода на административния орган
за зачетен по-кратък срок от 2 години, 5
месеца и 1 ден за незаконосъобразен. Видно от приложена трудова книжка №7 /л.19
и сл./ издадена на 18.11.1975 г. от СУКМО гр. Велико Търново.
Съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ, е официален удостоверителен документ за вписаните
в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.
Редът и начинът за
заверяване продължителността на трудовия стаж в трудовата книжка за периода на
трудовото правоотношение е регламентиран в Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за
трудов стаж, в сила от 29.12.1967 г.
На основание
т. 6, ал. 2, буква „в“ от Инструкцията,
в книжката се вписва и продължителността на придобития от работника и служителя
трудов стаж. Тя се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане на
работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на учреждението,
предприятието или организацията по такъв начин, че да засегне двете страници.
Съгласно т. 8 трудовите книжки се
подписват от ръководителя и отговорния счетоводител и се подпечатват с печата
на учреждението, предприятието или организацията.
В представената от
оспорващия трудова книжка е отразено, че за времето от 14.11.1975 г. до 01.11.1976 г. същият е работил на длъжност
„каменомонтажник“ и за периода на трудовото правоотношение има трудов стаж в СУКМО - Велико Търново 00 г. 10 м. и 20 дни. Направено е и вписване на зачетения
трудов стаж цифром и словом, както и запис, че данните са взети от ведомостите
за заплати. Приключването е подпечатано и подписано по надлежния ред и е
зачетено от административният орган в размера посочен от осигурителя, а именно 00 г. 10 м. и 20 дни от втора категория труд.
Следващият запис в
трудовата книжка е направен от ОСП - гр. Шумен, където г-н Н. е работил през
периода 08.11.1976 г. - 04.09.1978 г., на длъжност „каменоделец“.
Осигурителният стаж е вписан по надлежния ред и редовно оформен от осигурителя,
който при прекратяване на трудовото правоотношение определя 01 г. 06 м. и 11 дни, зачетени от административния орган във
втора категория труд.
Сумирани двата стажа
определят осигурителен стаж с обща продължителност 02 г. 05 м. 01 ден, които са зачетени
точно в размера определен от осигурителите.
Настоящият съдебен състав
приема, че административният орган правилно се е позовал на отразеният трудов
стаж за двата периода, доколкото не е налице разминаване между посочените
периоди цифром и словом, не са налице поправки или зачерквания, както и не са ангажирани
доказателства, които да сочат на различни от отразените в трудовата книжка
записи досежно положеният от оспорващия трудов стаж. Както беше посочено
по-горе, трудовата книжка е официален удостоверителен документ и обективираните
в нея обстоятелства се ползват с материална доказателствена сила, която би
могла да се преодолее в съдебната фаза единствено в производство по оспорване
по реда на чл.193 от ГПК, при успешно оборване на отразените в нея
обстоятелства. Независимо, че с нарочно определение, постановено в открито
съдебно заседание по делото, проведено на девети декември 2021 г., съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на
оспорващия за кои факти следва да сочи доказателста, по делото не е направено
искане за откриване на производство по оспорване на обективирания трудов стаж от
14.11.1975 г. до 01.11.1976 г. същият е работил на
длъжност „каменомонтажник“ и за периода на трудовото правоотношение има трудов
стаж в СУКМО - Велико
Търново 00 г. 10 м. и 20 дни и записът от от ОСП - гр. Шумен, за
периода от 08.11.1976 г. - 04.09.1978 г., на длъжност „каменоделец“
- 01 г. 06 м. и 11 дни, зачетени от административния орган във
втора категория труд, сумирани двата стажа определят осигурителен стаж с обща
продължителност 02 г. 05 м. 01 ден,
които са зачетени точно в размера определен от осигурителите.
На второ
място се сочи, че положеният стаж от 29.01.1979г. до 18.01.1988г. във
„Всестранни услуги“ на длъжност „гипсаджия“
и от 20.01.1988г. до 14.06.1988г. в СП „КООП услуги“ като „строителен
бояджия“ е следвало пенсионният орган да зачете разпоредбата на т.67 от
Правилника за категоризацията на труда (отм.), като счита, че трудът по раздел I и II от Правилника се
признава за съответната категория, независимо от отрасъла на производство, щом
работата е свързана със същата вредност и тежест на труда.
Съгласно чл. 40 ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с
трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец,
издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5 ал. 4 КСО. Съгласно ал. 2 на
същия текст документът по ал. 1 се издава въз основа на изплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
В хода на административното
производство с писмо № 2390/12.04.2021 г.
от контролен орган ТП на НОИ гр.
Шумен е поискана проверка, която да установи, дали положеният от Н. следва да
се категоризира във втора категория труд.
Резултатите от проверката
са обективизирани в констативен протокол № КП-5-27- 00962862/15.07.2021 г., с който е установено,
че Н.Н. е работил в СД „МП и БУ” при ОНС-Шумен, клон ’’Всестранни услуги” гр.
Шумен на длъжност „гипсаджия“, без да е посочено обособено звено, обект или
обособена група или категория труд.
При преглед на ведомостите
за заплати се установява, че в СД „МП и БУ” гр. Шумен, са работили служители в
следните отдели: „отдел Управление”; „отдел Техническа работилница”,
„Бръснарски фризьори”, „Селски отдел”, „отдел Бани”, отдел „Всестранни услуги
или Комплекси услуги”.
Отдел „Всестранни услуги”,
към който работи г-н Н., включва следните разделения: Началник отдел; Цехов
персонал; Оказионен магазин; Афиширане; Каналопочистване; Куриерско бюро;
Машинопис; Перфорация; Бюро за услуги; Даване под наем; Погребални услуги;
Художествено ателие; Работилници паметници; Шлайф и гравюра; Стъклопоставяне,
Стъклопочистване, Дърворязане, Паркетопоставяне, Бояджии; Гипсаджии; Домашно
почистване; Ситопечат и Точилар.
С оглед събраните
доказателства, доколкото административният орган е приел, че трудът положен
от Н. не може да се категоризира във
втора категория труд.
От изложените факти и
обстоятелства се налага извода, че правилно административният орган е зачел
този труд в трета категория. Първият аргумент е, че клон "Всестранни
услуги” гр. Шумен, а и стопанската дирекция като цяло не е строително
предприятие по смисъла на т. 26 и
т. 66“и“ от отм. ПКТП, и второ като организация извън отрасъл „Строителство“,
няма данни и доказателства, че дейността е отчитана в отрасъл „Строителство“ и
е извършвана целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с
проектно-сметна документация.
Относно осигурителния стаж за периода 20.01.1988 г. – 16.06.1988 г., положен
в СП „КООП услуги“ на длъжност „строителен бояджия“ е извършена проверка, резултатите
от която са обективирани в констативен протокол №КП-5-27- 00939398/18.06.2021 г., с който е установено,
че в Стопанско предприятие „Коопуслуги” са работили служители в следните
разделения: „Администрация”, „Общи работници”, „Цех търговско обзавеждане”,
„Железарски цех”, „Бояджии”, „Монтажници”, „Мозайкаджии”, „Надомници”.
Видно от писмо с вх. № 1029-27-2254 от 15.06.2021 г. осигурителят удостоверява, че
предприятието се е занимавало с услуги, както следва: железарски, дърводелски,
хидроизолации, бояджийски, надомно производство и др. В писмо вх. № 1029-27-2255 от 17.06.2021 г. осигурителят уточнява, че предприятието не
е специализирано в отрасъл строителството. Включително не са изплащани добавки
за вредни условия на труд и няма документи удостоверяващи втора категория труд.
С оглед гореизложеното,
правилен се явява извода на административния орган, че положеният стаж следва
да се зачете от трета категория. В подкрепа на този извод е и отразяването в
трудовата книжка на лицето, където е посочено, че основната дейност на СП
„Коопуслуги” е „Търговска“, а не „Строителна“ - каквато е необходимо да е, за
да се категоризира този труд по смисъла на т. 26 и т. 66“и“ от отм. ПКТП. Освен това, като
организация извън отрасъл „Строителство“, не са установени звена обособени на
самостоятелна стопанска сметка, чиято дейност да се отчита в отрасъл
„Строителство“ и да извършвани целогодишно строително-монтажна дейност на
обекти с проектно-сметна документация.
По делото по искане на
оспорващия беше допуснат разпит на свидетел – А.С., която заяви, че от 1982 г.
до 1988 г. е работила в предприятие „Всестранни услуги“, през който период
оспорващият полагал труд като „гипсаджия“.
Съгласно разпоредбата на
чл.104 ал.10 от КСО, категорията труд,
както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се
доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на
заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са
представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането
му.
С оглед
гореизложеното, доколкото не са представени писмени доказателства, сочещи
полагане на труд при вредности, които го определят като такъв от втора
категория, съдът приема, че само свидетелски показания в тази насока,
неподкрепени от писмени доказателства са недостатъчни за формирането на
категоричен извод за категорията на положеният труд от оспорващия.
Стажът на Н.Н.
през спорните периоди на длъжности "строителен бояджия" и „гипсаджия“
е положен при трета категория труд и не може да бъде причислен към втора
категория по т. 66и от ПКТП (отм.). Този
труд не е положен в предприятие и организация от отрасъл
"Строителство" (по смисъла на отменения Правилник за капитално
строителство),
не е правен отделен баланс на дейността (т. е. не е водена собствена стопанска
сметка за строителството) и тя не е отчитана в отрасъл
"Строителство", а основната дейност на предприятията не е
строителна-монтажна. За да се ползват от правата по цитираната точка,
строителните бояджии и гипсаджии трябва да са работили в специализирана
строително-монтажна фирма и/или организация. В случая липсват задължително
изискуеми компоненти, за да се признае положения от Н. труд на посочените
длъжности през спорния период за такъв от втора категория. Установените факти
относно предприятията, в които е положен този труд през периода, видът на
строителството, отчитането му и счетоводната му обособеност, го определят като
трета категория труд. Спорният труд не попада в уредените хипотези от т. 66и от ПКТП (отм.) и не
може да бъде зачетен от втора категория. Нормата не само изчерпателно изброява
длъжностите, но и мястото на полагане на труда. В случая не намира приложение и
правилото на т. 67, ал. 1 от
ПКТП
(отм.), дори да се приеме, че извършваната от Н. работа е била със същата
вредност и тежест като тази по т. 66и от
цитирания правилник,
защото нормата на т. 67, ал. 1 се прилага само
по отношение на дейности, визирани в раздел I и II на правилника, а трудът,
полаган на длъжност "строителен бояджия" и „гипсаджия“, не е обхванат
от раздел I и II на ПКТП (отм.)./
Решение № 9964 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2455/2012 г./
Последното
възражение в жалбата се свежда до стажа, придобит като едноличен търговец,
който директорът на НОИ не е взел предвид изцяло.
Оспорващият
се позовава на издаден ревизионен акт, в чийто обхват попадат периодите от
01.06.1989г. до 01.12.1996г., като счита, че ревизионният акт съдържа данни за
начет единствено за периода месец януари до месец ноември 1996г., а в
останалата част липсват данни за начет, поради което и времето следва да се зачете за осигурителен
стаж.
Видно от изготвения опис на
осигурителен стаж за Н.Н. за периода от 16.07.1989 г. до 01.01.2001 г. и от 15.07.2005 г. до 04.04.2007 г„ административният орган
е зачел осигурителен стаж, както следва: от 13.07.1989 г. до 01.01.1990 г.; от 01.01.1996 г. до 01.01.2001г.; от 15.07.2005 г. до 04.04.2007 г.
Във връзка с изложеното
като незачетен осигурителен стаж от страна на административният орган остава
периода от 01.01.1990 г. до 01.01.1996 г.
Административният орган е
съобразил приложен към преписката Отказ за заверка на осигурителна книжка №
Ц4004-27-59#1 от 02.07.2020
г.
на Н.Т.Н. за периода от 01.06.1989 г.
до 31.12.1995 г., в качеството му на ЕТ „Н.Н.“.
Оспорващият е получил лично Отказа за
заверка на осигурителна книжка на 03.07.2020 г.,
не го е обжалвал и акта е влязъл в законна сила на 18.07.2020 г.
Доколкото по спора е налице
предходно произнасяне с влязъл в законна сила административен акт, то
последният се ползва със стабилитет, който е задължителен за настоящата съдебна
инстанция. След като компетентният орган не е зачел стажа на оспорващия като
едноличен търговец за времето от 01.06.1989 г. до 31.12.1995 г. и във връзка с
това е отказал да извърши заверка на осигурителната книжка, която представлява
официален удостоверителен документ, правилно административният орган не е зачел
този период, позовавайки се на влезлият в законна сила отказ. Вън от горното, в
хода на съдебното производство беше предоставена възможност за ангажиране на
доказателства в тази насока, но такива, които да удостоверят внасяни
осигурителни вноски през процесния преиод не бяха представени.
Вярно е, че по преписката е
приложен Ревизионен акт за начет № 1/20.12.1996 г.
и квитанция към приходен касов ордер № 1018/20.12.1996 г., удостоверяваща плащането на
осигурителните вноски, но които оспорващият се позовава. Видно от справка № 1 към РА, заплатената сума от
15069,60 лв., представлява сума за
осигурителни вноски за периода от 01.01.1996 до 11.1996 г.,като за 1996 г. към преписката е
приложена заверена осигурителна книжка. Съдът не споделя твърденията на
оспорващия по метода на изключването, че след като нямало констатации в
цитирания ревизионен акт за невнесени осигурителни вноски, за процесният период
следва да се зачете осигурителен стаж на оспорващия. Изводът следва да почива
на база всички относими доказателства, като в тази връзка освен съдържанието на
ревизионният акт следва да се отчете и влезлият в сила отказ за заверка на
осигурителния стаж през процесния период.
Гореизложеното мотивира
съда да приеме, че правилно не е зачетен осигурителният стаж на оспорващия като
ЕТ за времето от 01.06.1989 г. до 31.12.1995 г.
По изложените съображения, обжалваното решение
на директора на ТП на НОИ-Шумен, с което е оставено в сила Разпореждане №3/прот. №01292 от 03.08.2021г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ гр.Шумен, не противоречи на материалноправни разпоредби и целта на закона. Жалбата срещу последното е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1
и ал. 2 предл. последно от АПК, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Н., ЕГН **********, депозирана чрез адв. С. от ШАК,
срещу Решение №2153-27-63/16.09.2021г. на директора на ТП на НОИ-Шумен, с което
на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата му с
вх.№1012-27-84/17.08.2021г. срещу Разпореждане №3/прот. №01292 от 03.08.2021г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ гр.Шумен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: