Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 5788/ 4.10.2018г. гр.Варна 04.10.2018 г.
Ивелина
Христова-Желева- съдия-докладчик по НЧХД № 3590 по описа на Варненски районен съд за 2018 година, ХХVІІ
състав, след като се запознах с материалите по делото, констатирах следното:
Настоящото производство е
образувано на 08.08.2018г., по подадена на 08.08.2018г. частна тъжба вх.№52972/2018г.
на К.Г.К. срещу Ж.И.Ж..
С частната тъжба се
претендират извършването на престъпления от частен характер по чл.170, ал.1 от НК, чл.130, ал.1 от НК, чл.144, ал.1 от НК и престъпление чл.216, ал.1 от НК,
последното от общ характер.
На 08.08.2018г. по делото е
бил определен за съдия –докладчик- съдия от ВРС. На 19.09.2018г., докладчикът по делото се е
отвел от неговото разглеждане на основание чл.31, ал.1 вр. 29, ал.2 от НПК,
посочвайки за основание на отвода познанство със страна по делото.
На 20.09.2018г. с протокол за
преразпределение на съдия-докладчик, по делото е определен нов докладчик.
Междувременно на
12.09.2018г. по делото от страна на ВРП са постъпили материалите по
неприключило ДП №1382/2017г. по описа на Второ РУ-Варна /един том съдържащ 89
листа/, като в придружителното писмо наблюдаващият прокурор е посочил, че
изпраща материалите за приобщаване към образуваното НЧХД.
След запознаване с
депозираната частна тъжба и приложените към нея доказателства, е преценено, че не са налице
предпоставките за разглеждане на делото в съдебно заседание, тъй като
частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК- не са ангажирани
доказателства за спазването на срока визиран в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК. Поради което на частния тъжител е предоставена възможност в 7–дневен срок
да представи по делото доказателства, че към датата на депозиране на тъжбата в
РС-Варна -08.08.2018г. е спазен
едномесечния срок за депозиране на тъжба пред съда, от деня, в който е
получил съобщение от прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство,
на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Едновременно с това от ВРП е изискана информация за съдбата на ДП, като изрично
е поискано да се посочи прекратено ли е досъдебното производство.
На 01.10.2018г. по делото е
постъпила молба от частния тъжител, към която е приложено копие на уведомление по чл.50 изх.№ 12628/22.06.2018г.
на ВРП. Тъжителят пояснява, че не е получавал постановление за прекратяване на
ДП, а единствено уведомление, приложено към молбата, както и , че поради
обстоятелството, че не знае дали е издаден акт на прокуратурата по цитираното
ДП, е решил да спази указания му срок от прокуратурата.
На 03.10.2018г. от страна на ВРП е
постъпило писмо, с което наблюдаващия ДП №1382/2017г. по описа на Второ РУ-Варна
прокурор уведомява съда, че съгласно разпоредбата на чл.50 от НПК ДП не било
прекратено. Към писмото прилага уведомление по чл.50 от НПК от и обратна
разписка с дата на връчване на тъжителя- 13.07.2018г.
Съда като съобрази всички
гореизложени обстоятелства, намира, че към настоящия момент не са налице
законовите основания, визирани в чл.81 от НПК за разглеждане на делото в
съдебно заседание, поради следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НПК/ в редакцията към момента на подаване на тъжбата- изменена с
ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./, тъжбата трябва да бъде подадена в
шестмесечен срок от деня, когато пострадалия е узнал за извършване на
престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил
съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че
престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В разглеждания случай, тъй
като за описаните в тъжбата деяния е водено нарочно ДП под горния номер е
приложимо второто предложение на цитираната по-горе разпоредба. От друга
страна, видно от съдържанието на тъжбата, за тъжителят е изтекъл 6 месечния
срок от деня, когато пострадалия е узнал за извършване на престъплението.
Следователно за допустимост на съдебното производство, в конкретния случай, е
необходимо частната тъжба да е подадена в едномесечен срок от деня, в който
пострадалият е получил съобщение за
прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението
се преследва по тъжба на пострадалия т.е. необходимо е да са налични
доказателства, че ДП е прекратено. Към настоящия момент, видно от представените
от тъжителя и ВРП доказателства, ДП не е било прекратено, което е видно и от
самото изпратено от прокуратурата /без да е било изискано/ неприключило ДП
№1382/2017г. по описа на Второ РУ-Варна.
С приетите и влезли в сила
изменения в НПК/ ЗИДНПК - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5 ноември 2017 г./
законодателят редактира основни текстове от процесуалния закон – чл. 50 от НПК
и чл. 81, ал.3 от НПК, които ясно регламентират какви са правомощията на
прокурора когато установи, че престъплението, за което е било образувано и
съответно провеждано досъдебно производство, се преследва по тъжба на
пострадалия. Съгласно чл. 50 от НПК, в тези случаи, какъвто е и разглежданият, прокурорът не прекратява наказателното
производство, като същият е натоварен със задължението да уведоми
пострадалия за правото му в едномесечен срок да подаде тъжба по реда на чл. 81
от НПК. Това свое право пострадалият, видно от нормата на чл. 81, ал.3 от НПК,
може да упражни в едномесечен срок от
деня, в който е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство,
на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Няма спор
при така разписаните законови правила, които следва да бъдат тълкувани във
взаимната им връзка, че преди да пристъпи към надлежно уведомяване на
пострадалия за правото му да инициира производство пред съда по реда на
частното обвинение, прокурорът следва да
ангажира позицията си по въпроса за висящото на етапа досъдебно производство.
Решението си по въпроса за съдбата на досъдебното производство, по аргумент от
чл. 199 от НПК, прокурорът следва да обективира в нарочно постановление, а именно постановление за прекратяване на
досъдебното производство. Именно това постановление по силата на чл. 81,
ал.3 от НПК прокурорът следва да съобщи на пострадалия, от получаването на
което започва да тече едномесечния преклузивен срок за подаване на тъжба. Като
акт, с който не се слага край на наказателното производство, а само на
досъдебното такова, цитираното постановление на прокурора, с което се
прекратява досъдебното производство подлежи на проверка по реда на инстанционния
контрол.
В разглеждания случай прокурорът
е пропуснал да се произнесе с акт по чл. 199, ал.1 от НПК, съдържащ фактически
и правни съображения относно взетото решение да се постави край на досъдебното
производство, като вместо това само е уведомил пострадалия, че престъплението,
за което е водено досъдебното производство се преследва по тъжба на
пострадалия. Необходимо е да се посочи във връзка с горните констатации, че
уведомителното писмо, което прокурорът е изготвил и изпратил на пострадалия,
наименовано "Уведомление по чл. 50 от НПК" от гледна точка на форма и
съдържание, изискуеми съгласно чл. 199, ал.2 от НПК, не може да замести, нито
да бъде приравнено на акт по чл. 199, ал.1 от НПК, който би могъл да бъде
атакуван пред по-горния прокурор по реда на чл. 200 от НПК. На практика
пострадалият е бил лишен от възможността да сезира по-горната прокуратура
поради отсъствие на акт на прокурора, с който се слага край на досъдебното
производство. По този начин разбира се са били погазени правата на пострадалото
лице/конституирано в това качество в хода на ДП/, като прокурорът е „блокирал“
възможността му да поиска ревизия и произнасяне по законосъобразността на
прокурорския акт, касателно преценката на прокурора, че в хода на ДП не са били
събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер. Това е така,
тъй като прокурорски акт, подлежащ на контрол, в разрез със
закона, просто не е бил издаден. В този
смисъл прокурорът следва да обективира взетото си решение в нарочно
постановление за прекратяване на досъдебното производство, което по реда на чл.
81, ал. 3 от НПК следва да съобщи на пострадалия, като го уведоми, че от този
момент започва да тече едномесечния преклузивен срок за подаване на тъжба.
Обсъжданият процесуален ред за
развитие на досъдебното производство в случаите, когато се установи, че
престъплението е от частен характер, е продиктуван от принципа ne bis in idem,
съобразно чието действие за пострадалия би било невъзможно да предяви тъжба за
ангажиране на отговорността на дееца, ако се постанови прекратяване на цялото наказателното
производство или пък при висящност на досъдебно производство за същите факти
между същите страни. Ето защо в разглежданата хипотеза законодателят е
предвидил прекратяване единствено на образуваното досъдебно производство.
Полученото по делото писмо от
страна на ВРП, визира неразбиране на закона, тъй като в него наблюдаващият
прокурор е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.50 от НПК досъдебното
производство не е било прекратено. Прокурорът явно не прави разграничение между
наказателно производство и досъдебно такова. Принципно всяко досъдебно
производство е наказателно, но не всяко наказателно производство е досъдебно,
тъй като последното се образува и води само за престъпления от общ характер. Както
бе споменато по горе, в чл.50 е посочено, че прокурорът не следва да прекратява
наказателното производство, защото няма такова правомощие, а не , че не следва
да прекратява ДП, което е негово правомощие по закон при наличие разбира се на
предпоставките за това. Посочената позиция на ВРП е в пълно противоречие дори
със Становището на Главния прокурор на Р България депозирано по к.д. № 12/17 г. на Конституционния съд и
публикувано на сайта на КС на РБ, което би следвало да бъде известно и на
прокурорите от ВРП. Съгласно цитираното становище: „ При хипотезата на чл.
50 НПК прокурорът следва да се произнесе с постановление за прекратяване на
досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба
на пострадалия, с което да уведоми пострадалия, че може да подаде тъжба в
едномесечен срок пред съответния компетентен съд. По този начин прокуратурата
заявява, че не е компетентна да продължи разследването и предоставя възможност
на пострадалия да прецени дали да упражни правото си да сезира съда с тъжба, отговаряща
и на останалите изисквания за съдържанието й по чл. 81, ал. 1 и ал. 2 или не.
Прокурорът не е компетентен да прекрати наказателнсто производство, което се
преследва по тъжба на пострадалия“.
Важно е да се посочи, че нормата
на чл. 50 от НПК обвързва прокурора единствено с произнасяне по въпроса за
характера на разследваното престъпление и реда, по който следва да продължи
производството, като преценката относно изтичането на срока по чл. 81, ал.3 от НПК следва да бъде извършена от органа, компетентен да разгледа и се произнесе
по подадената от пострадалия тъжба, а именно съдът.
Към настоящия момент, обаче,
предвид неизпълнението на законовите задължения от страна на ВРП е налице едно
висящо досъдебно производство с предмет на разследване същата фактическа обстановка, описана от
тъжителя за същите деяния претендирани
от него. При така констатираното съдът не може в противоречие на закона да
разглежда друго паралелно наказателно производство за едно и също нещо / между
същите страни и при същите факти/ при наличие на образувано вече такова и
неприключило по съответния ред досъдебно производство, тъй като би се нарушил
принципът ne bis in idem.
Упражнявайки правомощията си по
чл. 250-252 вр. чл. 247а ал.2, т.2 от НПК, съдът извършва проверка дали тъжбата
отговаря на условията по чл. 81 от НПК, сред които се включва и срокът по ал.3
на чл. 81 от НПК. От всичко гореизложено е видно, че тъжбата не отговаря на
изискванията визирани в чл.81, ал.3 от НПК и то не по вина или бездействие на частния тъжител, а поради отказ на
прокуратурата да упражни правомощията си визирани в закона. Прокурорът, след
като е преценил, че разследваните деяния предмет на ДП №1382/2017г. по описа на
Второ РУ-Варна са такива от частноправен характер, е бил длъжен да изрази
позицията си като състави нарочен акт за прекратяване на ДП, който да връчи на
пострадалия и да му даде възможност да прецени дали да го оспори, като обжалва
преценката на прокурора по съответния ред или да сезира съда с частна
тъжба, в едномесечен срок от получаването на съобщението, че ДП е прекратено.
Разбира се тъжителят, при отказ на прокурора да се произнесе с нарочен акт, би
могъл да защити правата си като поиска ускоряване на наказателното производство,
за да стимулира прокуратурата да изпълни задълженията си. Едва след получаване
на прокурорския акт и при съгласие с неговите фактически и правни констатации
касателно съдбата на ДП /в частност при съгласие със становището на ВРП, че
престъпленията, за които е провеждано разследване са от частноправен характер/
, тъжителят може да сезира съда с частно обвинение в срока по чл.81, ал.3 от НПК. Едва тогава би могло да се развие законосъобразно наказателно производство
за престъпление/я от частен характер, без да бъде нарушен принципът ne bis in
idem визиран в разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК .
Всичко гореизложено налага прекратяване на
производството по настоящото НЧХД.
Поради това и на основание чл.
250, ал.1, т.1 пр.2 от НПК
Р А
З П О
Р Е Д
И Х :
ПРЕКРАТЯВАМ производство по НЧХД № 3590/2018 г. по описа на ВРС - ХХVІІ
състав.
Препис
от настоящото разпореждане да се връчи на частния тъжител чрез повереника
му, както и на Ж.И.Ж..
Разпореждането подлежи на обжалване пред
ВОС в 15- дневен срок от получаване на съобщението.
ПРЕПИС от разпореждането, след
влизането му в сила, ведно с материалите по неприключило ДП №1382/2017г. по
описа на Второ РУ-Варна /един том съдържащ 89 листа/ да се изпратят на ВРП по компетентност.
СЪДИЯ при ВРС: