Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10.01.2022г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, първи граждански състав на шестнадесети ноември
две хиляди двадесет и първа година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 52
по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.266
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че между са съществували търговски отношения, възникнали от
договори от 20,03,2015г., 20,05,2015г., с които ответното дружество му е
възложило извършване на СМР на обект
„Аквапарк“, кв. Горни Воден, гр. Асеновград. Освен това то е възлагало и
допълнителни такива с оглед изменението на проекта на строящия се обект. В него
е уговорена цената за изпълнението им, както и че заплащането се извършва на
база на протокол образец 19 и фактура, издадена от възложителя. Уговорено било
да се заплати аванс от 35000 лева. Ищецът изпълнил възложената му работа в
периода от месец май 2015г. до месец декември 2015г., за което били съставени
констативни протоколи №1/2015г., 2 от 13,07,2015г. и 3/2015г. Въз основа на тях
изпълнителят издал фактура №**********/29,12,2015г. на стойност 43864,80 лева
без ДДС. Тъй като част от тази сума от 35000 лева била заплатена авансово
съгласно уговорката между страните, то дължимия остатък бил в размер на 8864,80
лева без ДДС или 10637,76 лева с ДДС. Веднага след издаване на фактурата, тя е
получена от ответното дружество, но същото не е изпълнило задължението си да
заплати уговореното възнаграждение и с това е изпаднал в забава, считано от
датата на издаването й. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да
бъде осъдено да му заплати сумата от 10637,76 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на 3241,82 лева за периода от 29,12,2017г. до 29,12,2020г. и в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като
твърди, че приложените към исковата молба три констативни акта не са подписани
от негов представител, поради което оспорва посочените в тях количества и
единични цени. Твърди, че не е запознат със съдържанието им. В договорите,
сключени между страните са посочени цените на отделните видове СМР, а
стойността на действително извършените такива се установява със замервания на
място и двустранно подписани протоколи обр. 19, въз основа на които се извършва
заплащането. От приложените към исковата молба протоколи не става ясно, дали се
отнасят до някой от договорите, сключени
между страните, и до кой, или касаят допълнително възложени СМР. Посочената в
исковата молба фактура е анулирана от издателя й с протокол №13/5/8/2016г. Или
ищецът не е изпълнил по вид, количество и качество посочените в трите
констативни протокола строителни работи, а посочените в тях единични цени не са
уговорени между страните. Авансът, заплатен от ответното дружество в размер на
35000 лева без ДДС е за друг вид работа – по договор от 20,05,2015г. с предмет
„Аквапарк Площадково отводняване“, в който не се включват СМР, описани в трите
протокола, посочените в тях материали и труд не са вложени и изпълнени, цените
не са уговорени, а работата – не е приета. Евентуално прави възражение за
погасяване на задълженията по давност, тъй като срокът за плащане се определя
не от датата, на която е издадена фактурата, а от датата, на която е следвало
да бъде издадена, а той е пет дни от възникване на данъчно събитие, а това е
датата на извършване на услугата – в случай края на месец август. Дори да се
приеме, че падежът е настъпил на 29,12,2015г., то съгласно сключените договори
плащането следва да се извърши в десетдневен срок от съставяне на протокол
обр.19 и фактура за извършените на обекта СМР. В този случай падежът на
задължението е 08,01,2016г., а искът е предявен след изтичането му. Ето защо
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
На 20.03.2015г. между страните е сключен договор за извършване на СМР на
обект „Аквапарк Водоснабдяване и канализация“, а на 20.05.2015г. – още два
договора – за изпълнение на СМР на обект „Аквапарк Площадково отводняване“ и за
изпълнение на СМР на обект „Аквапарк Площадково ел. захранване ГРТ и табла“.
Във всеки един от тях е предвидено, че времетраенето на възложените работи се
определя на: всяка отделна строително монтажна работа се договаря преди да
започнало самото изпълнение, като за краен срок на извършване на възложените
строително-монтажни работи се счита датата на подписване на приемо-предавателен
протокол /акт обр.19/. Стойността на обекта възлиза на: отделните СМР се калкулират
по представените единични цени, неразделна част от договора, и при посочени в него показатели. Във всеки
от тях се съдържа и клауза, по силата на която възложителят се задължава да заплати
аванс в размер на съответно 65 000 лева, 35 000 лева и 25 000
лева.
На 29.12.2015г. ищцовото дружество е издало фактура №********** на стойност
10637,76 лева, в която като наименование на стоката и услугата са посочени три
акта обр.19 - №1, №2 и №3. При сравнение на единичните стойности, посочени за
тях, се налага извод, че това са приложените към исковата молба констативни
протоколи №1 от 2015г., №2 от 13.07.2015г. и №3 от 2015г. Те, както и самата
фактура, са подписани само от законният представител на изпълнителя. Въпреки
това от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
фактурата е осчетоводена от двете дружества, а ответникът е ползвал данъчен
кредит по нея и я е включил в регистър дневник за покупките през данъчен период
месец декември 2015г.
На 05.08.2016г. е съставен протокол за анулиране на така издадената
фактура, но при изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че
той не е осчетоводен в нито едно от дружествата. Ето защо и въпреки, че от
заключението по съдебно-графологичната експертиза се установи, че този документ
е подписан от Б.Р., а от това по съдебно-техническата експертиза, че той е
изпратен на ответното дружество по електронен път като прикачен файл, то същият
не е породил правни последици. Още повече, че този протокол не съдържа
необходимите реквизити, тъй като в него не е посочено основанието за анулиране.
Поради това и същият не би могъл да се разглежда като извънсъдебно признание на
неизгодни за издателя му факти, а именно, че не се дължи плащане по издадената
фактура. Точно обратният извод се налага от осчетоводяване на фактурата и
включването й в дневника за покупки на ответника. Тези действия съставляват
признание, че работата, описана в съставените протоколи образец 19 е приета.
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа. Алинея 2
от същия текст предвижда, че при приемането той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят
е знаел недостатъците. В
настоящия случай не се твърди, съответно не са посочени доказателства, че
ответникът е направил някакви възражения. От показанията на свидетеля Тимен
Гунгалов се установява, че при извършване на измерванията на изпълнените СМР,
които са послужили за съставяне на протоколите, винаги е присъствал
представител на възложителя. Те не се опровергават от показанията на
свидетелката Стоилка Костадинова, работеща като счетоводител на ответника. От
тях се установява, че възложената работа не е била изцяло изпълнена, като се е
наложило да бъдат извършени корекции на направените СМР. Липсват конкретни
факти кога и как е констатирано това и за какво точно се отнася, съответно дали
има връзка с дейностите, за извършване на които се претендира възнаграждение.
Останалата част от показанията й са ирелевантни за спора, тъй като биха имали
значение в случай, че ответникът твърди, че е заплатил процесната сума. Между
страните обаче, не се спори, че това не е направено. Ето защо е логично фактура
от 29.12.2015г. да не е представена пред „Обединена българска банка“ АД, което
се установява от изпратената преписка по договорите за кредит, сключен между
нея и „Д.К.“ ООД. За пълнота следва да се отбележи, че в нея не се намират
сключените между страните договори, чието съществуване не се оспорва. Тоест от
липсата на документи, представени пред банката, не може да се направи
релевантен за спора извод.
Или в разглежданата хипотеза приемане на изработеното е извършено чрез конклудентни
действия. Това се допуска не само от трайно
установената
съдебна практика, но и в редица решения, постановени по реда
на чл.290 и сл. ГПК. Израз на същата е решение
№ 231 от 13.07.2011 год., по т.д.№ 1056/2009 год. на II т.о., според което
релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия резултат,
че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение. В случая, макар и да липсва акт образец
19, подписн от възложителя, то същият е включил в счетоводните си записвания
издадената фактура, която препраща към тези актове. Не е направил възражения
относно качеството или количеството изпълнени работи нито към този момент, нито
по-късно, поради което така описаната работа следва да се счита приета. Нещо
повече, от обясненията на законния представител на ответника, дадени по реда на
чл. 176 от ГПК, се установява, че възникналият между страните спор касае начина
на формиране на цените, а не извършената работа. По тази причина в негова
тежест е да докаже, че действително посочените в акт обр.19 цени се различават
от договорените. Такива възражения не са направени в отговора, съответно такива
доказателства не са събрани.
Ето защо за него е възникнало задължение да заплати
уговореното възнаграждение за възложената работа. Неговият размер не е
определен в договора, а е определяем съгласно посочени в него параметри.
Съгласно чл. 6 от договора стойността на СМР се установява със замерване на
извършените работи на място и двустранно подписан протокол обр.19. По
изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че тази стойност е
посочена в приетите по делото актове обр.19 или това е сумата от 8864,80 лева
без ДДС. Действително и от договорите, сключени между страните, и от
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че приспаднатият аванс от 35000 лева, е заплатен на друго основание
– за различни по вид строително-монтажни работи. Той обаче не е предмет на
претенцията, поради което обсъждане на това възражение е безпредметно, още
повече, че така създаденото положение благоприятства ответника, доколкото в
противен случай същият би дължал 35 000 лева повече. Или общо дължимата
сума на ищеца е 10637,76 лева.
Съгласно чл. 9 от договора плащането на дължимите суми се
извършва в 10 дневен срок от представяне на протокол обр. 19 и фактура за
извършените на обекта СМР. Поради това е неоснователно възражението, че
моментът за плащане е този, в който е възникнало задължението за съставяне на
фактурата. В случая не са представени доказателства кога и как тази фактура е
представена на ответника. Дори да се приеме, че това е станало на датата на издаването
й – 29.12.2015г. то предвидения в договора 10-дневен срок за плащане изтича на
08.01.2016г., а искът се счита предявен на 29.12.2020г. – датата на пощенското
клеймо на плика, с който е изпратена исковата молба или преди изтичане на
петгодишния давностен срок. Ето защо възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
На основание
чл. 86 от ЗЗД се дължи и
обезщетение за забава. Неговият размер за периода, за който се претендира – от
29.12.2017г. до 29.12.2020г. е 3241,82 лева, видно от заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза. След тази дата се дължи такова в
размер на законната лихва.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 555,18 лева държавна такса, 550 лева възнаграждение за вещо лице, 1500 лева
адвокатско възнаграждение.
Поради мотивите,
изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Асеновград, кв. Горни воден, ул.“Македония“ №9, от К.Х.М.,
да заплати на „Р.и К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Лъки, ул.“Възраждане“ №26, ап.8, представлявано от Б.Е.Р., сумата от 10637,76
лева (десет хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни
работи на обект „Аквапарк“, кв. Горни воден, гр. Асеновград, посочени в акт
обр.19 №1/2015г., №2/13.07.2015г. и №3/2015г., за което е съставена фактура
№**********/29.12.2015г., ведно с
обезщетение за забава в размер на 3241,82 лева (три хиляди двеста четиридесет и
един лева и осемдесет и две стотинки) за периода от 29.12.2017г. до 29.12,2020г.
и в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба 29.12.2020г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 2605,18 лева (две хиляди шестстотин и
пет лева и осемнадесет стотинки), направени по производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: