Решение по дело №1473/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 934
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330101473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е №934/19.12.2019г.

                                                               19.12.2019 година                                    град Ямбол

 

                                               В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 Ямболският районен съд,                                                          16-ти граждански състав

На двадесет и осми ноември                                        две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                      Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Н.Х.

като разгледа докладваното от съдията Георгиев

гражданско дело № 1473 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, предявена от А.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат Б.Ч.-ЯАК, против «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Обходен път изток»  № 90, представлявано от Д. Д. Д. -***, с която се иска постановяване на решение, с което на основание чл.344,ал.1,т.4 КТ да бъде извършена  поправка на основанието ца прекратяване на трудовия договор от чл.325,ал.1,т.1 КТ на чл.328,ал.1,т.2 КТ и което основание да бъде отразено в трудовата книжка на ищцата,на основание чл.222,ал.1 КТ ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа за срок от 1 месец,в размер на брутното трудово възнаграждение на работника,поради закриване на част от предприятието,на основание чл.220,ал.1 КТ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неспазване срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор,в размер на брутното трудово възнаграждение на работника,на основание чл.242,вр.чл.128,т.2 КТ ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 1053,00 лв.,представляваща .сумата от 965,50 лв. неизплатено трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовия договор за месец декември 2018 г.,м.януари 2019 г. в периода 1-14 ян,ари и за м.март 2019 г. за периода 14-21 март,ведна със законната лихва ,считано от датата на предявяване на исковата молба и сумата от 87,50 лв.-пътни разноски за целия м.декември 2018 г.,за м.януари 2019 г. в периода 1-14 януари и за м.март 2019 г. впериода 14-21 март,на основание чл.224,ал.1 КТ ответника дабъде осъден да заплати на ищеца сумата от 147,00 лв. обезщетение за неползван годишен отпуск за 2018 и 2019 г.   

Ищецът твърди, че с трудов договор № *** г. постъпила на работа при ответното дружество,на длъжност „***“,който  бил прекратен със заповед № *** г. на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ,по взаимно съгласие на страните. Твърди се,че ответника използвал неосведомеността на ищцата,като я заблудил относно последиците от подписването на споразумението,като твърдял,че не било необходимо,за да бъде издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,като не и обяснил последиците от него. Така издадената заповед№ *** г. на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ не отговаряла на действителните факти и обстоятелства при които се прекратявали създадените трудови правоотношения между страните в процеса. Предлагайки да подпише споразумението от *** г. за прекратяване на трудов договор № *** г.,всъщност работодателя заобикалял закона и не издавал заповед,която да бъде съобразена с факта,че работодателя освобождава ищцата,като закривал част от дейността си,което било съвсем различно  правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Твърди се,че трудовото правоотношение следвало да бъде прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ, поради закриване на част от предприятието на ответника,т.е.ищцата да бъде съкратена на база такава заповед и да има възможност да ползва обезщетение за прекратяване на трудовия договор и безработица към Бюрото по труда и НОИ-Ямбол,както и обезщетение за неспазване срока за предизвестието.

С оглед на това се твърди да е незаконосъобразна и необоснована,несъответстваща на фактическата обстановка,при която се прекратява трудовото правоотношение между страните и следвало да се извърши поправка на правното основание за прекратяване на трудовите правоотношения,което на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ да бъде вписано в трудовата книжка на ищцата. Също така се твърди,че към датата на прекратявания на трудовия договор,работодателя не бил изпълнил изцяло основното си задължение по вече прекратения трудов договор,като не бил изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищцата,допълнително плащаните пътни разходи,както и неползван от нея платен годишен отпуск в посочените периоди в исковата молба.Твърди се,че при напускането на ищцата и било казано,че има да получава 1200,00 лв.,но нямало да й бъдат давани,защото работодателя бил на загуба от този магазин,която загуба следвало да се покрие с нейното възнаграждение. След тази дата ищцата няколко пъти разговаряла с представляващия ответното дружество,като казала на последната,че не била съгласна с такива „удръжки“,че си търси дължимите възнаграждения и обезщетения,но и било отказано да й бъдат изплатени,напротив тя трябвало да дава пари на ответното дружество,като започвала да ги търси в противен случай щели да си търсят правата по съдебен ред.

Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез пълномощник адвокат К. от ЯАК.Счита се,че предявените искове по чл.344,ал.1,т.4 КТ да бъде извършена поправка в трудовата книжка на ищцата относно основанието за прекратяването на трудовия договор от чл.325,ал.1,т.1 КТ на чл.328,ал.1,т.2 КТ за неоснователен. Посочва се,че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ по взаимно съгласие на страните,изразено писмено. По делото било представено споразумение за прекратяване на трудов договор № *** г. с дата 21.03.2019 г.,по силата на което двете страни по договора са изразили писменото си съгласие за неговото прекратяване по взаимно съгласие. Споразумението било подписано и от двете страни,като под работник стоял подписа на ищцата,като същото било написано на разбираем български език и било посочено,че настоящото споразумение се сключва за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,като било цитирано и правното му основание затова,по чл.325,ал.1,т.1 КТ. Ищцата се запознала със съдържанието му,като получила екземпляр от него. За да бъде признато за незаконно едно уволнение по чл.325,ал.1,т.1 КТ било необходимо да се установи,че не било взаимно съгласие за прекратяване на трудово правоотношение между страните. Твърди се,че в споразумение от 21.03.2019 г. страните са постигнали съгласие за прекратяване на трудовия договор,което изразили писмено,съгласно изискването на закона по чл.325,ал.1,т.1 КТ.Двете насрещни изявления-предложението и приемането,били изразени в писмена форма,която била условие за действителност. Взаимното съгласие се считало за постигнато,когато категорично съвпаднели двете писмени изявления за прекратяване на трудовия договор.Неоснователни били твърденията на ищцата,че същата била заблудена да подпише това споразумение,защото в него изрично било посочено,че прекратяването на трудовия договор става по взаимно съгласие на страните,като този термин бил посочен както с правното основание чл.325,ал.1,т.1 КТ,така и с фактическото такова-прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Не отговаряло на истината твърдението,че страните били коментирали прекратяване на трудовия договор поради закриване на част от предприятието по чл.328,ал.1,т.2,пр.1 КТ. С оглед на изложеното се счита,че правилно работодателя прекратил трудовото правоотношение с ищцата по чл.325,ал.1,т.1 КТ,по взаимно съгласие на страните,изразено писмено. Твърди се,че съгласно константната практика на ВКС по отношение на един и същи работник,можели да съществуват едновременно няколко основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В този случай право на работодателя било да прецени на кое от посочените основания да прекрати трудовото правоотношение и тази негова преценка не подлежала на съдебен контрол.  В исковата молба ищцата не твърдяла,че преди прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,да е настъпил някакъв друг факт който да предхожда уволнението по взаимно съгласие и в резултат на това да го прави „нищожно“,като не сочила,че преди прекратяването на трудовото правоотношение,същото е било прекратено на друго основание. Право било на работодателя да прецени на какво основание да прекрати трудовия договор. След като ищцата не излагала твърдения,че преди 21.03.2019 г. ,като трудовото правоотношение вече е било прекратено на друго основание,като и не доказвала това основание,като иска по чл.344,ал.1,т.4 КТ за поправка на основанието на уволнението в трудовата книжка бил неоснователен.Предявения иск по чл.222,ал.1 КТ също бил неоснователен. Прекратяването на трудовото правоотношение било по чл.325,ал.1,т.1 КТ,по взаимно съгласие на страните,изразено писмено,като не предвиждало заплащането на обезщетение. Също така предявения иск по чл.220,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за неспазения срок на предизвестието,също бил неоснователен,като при основанието на което е прекратен трудовия договор,нито една от страните не дължала предизвестие.

Твърди се,че предявените искове по чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м.декември 2018 г.,м.януари 2019 г. и м.март 2019 г. в общ размер на 965,50 лв. били частично основателни,до размера на сумата от 746,00 лв. Посочва се,че исковата претенция за заплащане на сумата на 87,50 лв. пътни разходи била неоснователна,като липсвало основание за подобна претенция. Иска по чл.224,ал.1 КТ бил основателен в посочения размер от 147,00 лв.

С оглед изложеното се иска отхвърляне на исковете по чл.344,ал.1,т.4 КТ,чл.222,ал.1 КТ и чл.220,ал.1 КТ ,като неоснователни и недоказани. Исковете по чл.128,ал.2 КТ бил частично основателен,като иска по чл.224,ал.1 КТ бил изцяло основателен. Претенцията за заплащане на пътни разноски в размер на 87,50 лв. била неоснователна и следвало да се отхвърли.

С оглед на това следвало да бъдат редуцирани и направените разноски съгласно изискването на чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК.

На основание чл.211 ГПК,вр.чл.207,ал.1,т.2 КТ срещу А.С.С. са предявени насрещни искове от „Тунджа Кооп“ АД,с който се претендира осъждане на същата да им заплати сумата от 2626,96 лв.,представляващи обезщетение за липси на стоково материални ценности № *** г. ,ведно със законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.

По насрещния иск се твърди,че ответницата работила в смесен магазин в с.В.,като ***. В това й качество и било възложено като трудово задължение да събира,съхранява,разходва и отчита парични и материални ценности. На 16.01.2019 г. на ответницата била извършена инвентаризация,при която били констатирани липси в размер на 2626,96 лв. Със заповед № *** г. на основание чл.22 от Закона за счетоводството било разпоредено да бъде извършена инвентаризация на посочения смесен магазин в с.В. с МОЛ А.С.С.. Назначена била комисия в състав М. Д. и Г. Д.,която да извърши инвентаризацията и да състави инвентаризационните описи. Ответницата била уведомена и същата присъствала. На 15.01.2019 г. същата попълнила собственоръчно въпросен лист,в който декларирала,че не е вземала пари от касата,че в касата на магазина няма чужди пари,както и че всички материални ценности  са проверени в нейно присъствие чрез изтегляне,преброяване,измерване,намират се налице и същата няма претенции към инвентаризационната комисия.Съгласно акт № *** г. за резултат от проверката на стоково материалните ценности,инвентаризационната комисия констатирала липси в размер на 2626,96 лв. Твърди се,че по време на инвентаризацията и при предишни проверки,проверяващите констатирали,че ответницата не поставя етикети с цената на всички стоки. С оглед на това същата нарушавала чл.15 от ЗЗП и неведнъж била предупреждавана в тази насока и създава предпоставки за ангажиране на ищцовото дружество за административно-наказателна отговорност,като по този начин се създавали и предпоставки за объркване. Не можела да знае каква е цената на стоката,след като не поставяла етикет на същата,като това било една от предпоставките за констатираните липси. Ответницата А.С. била уведомена за резултатите от инвентаризацията,като отказала да подпише протокола и оспорвала същите. Поради тази причина протокола от инвентаризацията бил връчен при условията на отказ. Ответницата бил в болнични и отпуск до 20.03.2019 г.,като на 21.03.2019 г. се явила в офиса на ищцовото дружество в гр.Я. Там била уведомена от изпълнителния директор на дружеството,че с оглед допуснатите нарушения и констатираните липси срещу нея ще започне дисциплинарно производство и ще бъде уволнена дисциплинарно. Във връзка с това ответницата направила предложение,което било прието от работодателя трудовото й правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие,като било подписано споразумение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Съгласно чл.207,ал.1,т.2 КТ работникът,на когото било възложено като трудово задължение да събира,съхранява,разходва или отчита парични или материални ценности,отговарял спрямо работодателя за липси в пълен размер,в едно със законните лихви от деня на причиняване на щетата,респективно от деня на откриване на нарушението. С оглед на това ответницата им дължала сумата от 2626,96 лв.,представляваща обезщетение за липси на стоково-материални ценности,ведно със законната лихва,считано от 16.01.2019 г.  

Претендира се уважаване на насрещния иск и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск,чрез пълномощник адвокат. Счита се,че предявения иск с правно основание чл.207,ал.1,т.2 КТ за недопустим,а в условията на евентуалност за напълно неоснователен. Представените доказателства,не доказвали по безспорен начин,че действително имало липси на стоково-материални ценности,в какво точно се изразявали същите,още повече,че в обстоятелствената част се твърдяло,че същите се дължали на констатации по време на инвентаризация и на предишни проверки. От представения акт за резултата от проверка на стоково-материални ценности № *** г.  не ставало ясно какви са липсите,за каква стока или материална ценност ставало дума и самия акт за резултата от проверката не отговарял на изискванията по счетоводството и ДОПК и не можел да послужи,като основание за ангажиране на материална отговорност на ищцата.Предявения насрещен иск се оспорва и по размер,като не било посочено какво липсва,колко броя,на каква стойност,как бил изчислен посоченият размер,липсвало опис на стоките и по отделно за всяка от тях стойност,липсвал протокол за извършена инвентаризация от посочените в заповедта лица,нямало данни присъствала ли е ответницата по времето на инвентаризацията,което било задължително. В самата Заповед не бил посочен периода на проверката,като липсвало данни кога била извършена последната инвентаризация и какъв е резултата от същата. От представените доказателства било видно,че по никакъв начин не била спазена процедурата за провеждане на инвентаризация в търговския обект и за установяване на липси. Самата процедура по провеждане на инвентаризацията и издадените в тази връзка документи от работодателя били незаконосъобразни и изцяло в нарушение на материалния и процесуалния закон,като се развиват подробни съображения в тази насока. Твърди се,че в случая нямало никакви надлежно оформени документи,които да удостоверявали наличието на липси в процесния магазин за посочения от ищеца период,като се иска отхвърляне на предявения насрещен иск,като неоснователен и недоказан.        

         В съдебно заседание ищецът по първоначалните искове и ответник по насрещните искове се явява лично и  се представлява от пълномощник адвокат,чрез който поддържа исковата молба и отговора на насрещната искова молба, сочи доказателства,като претендира уважаване на първоначалните искове и отхвърляне на насрещните такива и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

 В съдебно заседание ответното дружество  се представлява от пълномощник адвокат,чрез който поддържа отговора на първоначалната искова молба и предявения насрещен иск,сочи доказателства,като претендира отхвърляне на първоначалните искове и уважаване на насрещните искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

           Ямболският районен съд, като взе предвид предявените искове и насрещни такива , събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

         От приложените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били в ТПО, прекратено със заповед № *** г. на осн.чл.325, ал.1, т.1   КТ /по взаимно съгласие на страните,изразено писмено/. Видно от заповедта, на работника не е разпоредено плащането на обезщетения.

            На е спорно между страните,че ищцата по първоначалния иск и ответник по насрещните искове е била назначена в „Тунджа Кооп“ АД да изпълнява длъжността „***“ в смесен магазин с.В.,при условията на осемчасов работен ден,с основно месечно възнаграждение в размер на 510,00 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж,като има право на 20 дни платен годишен отпуск съгласно чл.155 КТ,видно от трудов договор № *** г.

            По делото е представено споразумение за прекратяване на трудов договор № *** г. от 21.03.2019 г. с което страните се споразумели и изразили съгласието си посочения трудов договор да бъде прекратен ,считано от 21.03.2019 г.,на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ,като самото споразумение,не е оспорено от страните в частта му относно положените подписи под него за работодател и работник,като в тази насока не е оспорена и самата Заповед № *** г. в тази и част. Видно от представената от А.С.С. заверено копие за вярно с оригинала от трудовата й книжка,се установява,че в същата е вписано дата на прекратяване на трудовия й договор на 21.03.2019 г. на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ,като и е оформен и трудовия стаж.

            От представените от ищеца по първоначалните искове медицински документи се установява,че А.С.С. е била в болнични за периода от 04.01.2019 г. до 15.03.2019 г.

            По делото от „Тунджа Кооп“ АД се представени разчетно-платежни ведомости от които е видно,че за месец декември 2018 г. на А.С.С. и е изплатена сумата от 423,87 лв. в брой;за месец януари 2019 год. са и изплатени сумата от 201,63 лв. в брой;за месец февруари 2019 г. не са и изплатени суми;за месец март 2019 г. и е изплатена сумата от 337,95 лв. в брой.

Също така е представена от работодателя заповед от 14.03.2019 г. от която е видно,че А.С.С. е ползвала платен отпуск в размер на 5 дни за 2019 г.,считано от 14.03.2019 г.  

Със Заповед № *** г. на основание чл.22 Закона за счетоводството и счетоводната политика на предприятието управителя на „Тунджа Кооп“ АД гр.Ямбол е наредил да се извърши инвентаризация на смесен магазин с.В.,с МОЛ А.С. от комисия в състав М.Д. -председател и Г. Д.-член,като на инвентаризация подлежели всички СМЦ и към същата да се пристъпи незабавно на 15.01.2019 г. и приключи на 16.01.2019 г. Причина за инвентаризацията била редовна,като инвентаризационните описи следвало да се предадат на счетоводството най-късно на 17.01.2019 г.

            Представен е акт за резултат от проверката на стоково-материалните ценности № *** г. с МОЛ А.С.С. и след като било извършено сравнение на остатъците по счетоводните записвания към 16.01.2019 г. с фактически наличности на стоково-материални ценности по инвентаризационните описи към същата дата,при което се оказали липси в размер на 2626,96 лв. за времето от 10.09.2018 г. до 15.01.2019 г.,при стокооборот на сума 39512,83 лв.

            МОЛ А.С. отказала да подпише акта за резултата от извършената инвентаризация,като свидетели на отказа за връчване били  М. Д. и Д. Я. които положили подписите си под отказа.

            Също така от работодателя е представен въпросен лист за извършената проверка на стоково-материални ценности,намиращи се в с.В. клон 150,с МОЛ А.С. ***,която се извършвала съгласно заповед № *** г.,като същата е подписана от председателя на комисията,член на комисията и МОЛ. Съгласно декларация към същата А.С. декларирала,че всички материални ценности са проверени в нейно присъствие чрез изтегляне,преброяване,измерване,намират се на лице,поради което няма претенции към инвентаризационната комисия,като лично подставила подписа си за МОЛ.

            По делото са приети като писмени доказателства *** листа,опис за извършената ревизия представени от пълномощника на ищцата по първоначалния иск.   

            По делото е приета и приложена окомплектована преписка по издаването на акт за резултатите от проверката на стоково-материалните ценности № *** г. в оригинал.

            По искане на страните са събрани гласни доказателства,чрез разпит на допуснатите свидетели.

            От показанията на свидетеля Н.А.Т. се установява,че живее на семейни начала с А.С.С.,като последната работила в магазина в с.В. от 20.06.2018 г. до 13.01.2019 г.,когато спряла да работи поради заболяване.Трудовия й договор бил прекратен поради това,че било й отказано да си приема лекарствата в продължение на една седмица и след това да работи,като й казали,че магазина се затваря. По време на работа същата имала ключ от магазина и знаела паролата за охранителната система на СОТ.За магазина имало още два ключа,като единият бил в бившата й колежка,а другия при работодателя. Когато й прекратявали трудовия договор същия бил с нея,но не го допуснали да присъства,като в стаята били само двете-тя и работодателката й. Не знаел в момента дали магазина в с.В. работи,като знаел докато работила А. за извършвани кражби от магазина от клиенти. Това го знаел от А.,като също му казвала,че имало бракувана и много стока,която не знаела какво да я прави и стояла в хладилниците. Клиентите имали достъп до стоките в магазина,като А. получавала допълнително по 50 лв. пътни разходи,защото не живеела в с.В.Не знаел А. да била уведомена за извършената ревизия,преходната и тази последната.

            На въпрос на пълномощника на работодателя свидетеля отговори,че тя му казвала,но стоял по осем часа в магазина,стоял 1-2 часа и си тръгвал.От предната й колежка ключа за магазина не бил върнат,като го знаел от А.,както и от нея знаел за бракуваните и изчезнали стоки. Не бил присъствал  на подписването на споразумението  за прекратяването на трудовия договор,като го изгонили,а той искал да присъства.Заявява,че познава подписа на А.,като от съда му беше предявено споразумение за прекратяване на трудов договор № *** г.,като свидетеля твърди,че подписа на работник /служител/ бил малко по различен от този на А.

            Свидетелката М.Х.Д. заяви,че работи в „Тунджа Кооп“ АД като *** и познава А. като колежка и била *** в смесен магазин в с.В. Участвала в инвентаризацията,като ревизията се правила със заповед от работодателя,като преди това се попълвал въпросен лист. А. подписала въпросния лист преди да започне  ревизията. На същата била тя,още една колежка и А.. Когато завършила ревизията винаги питала МОЛ дали било съгласно с броенето. А. сложила катинар,тя сложила нейния катинар и на другия ден продължили. На края на ревизията заедно с нея,тя изчислявала описите,като същите се изчислявали и от МОЛ,като сравнявали и бил попълнен ревизионния акт. А. била уведомена за резултатите от проверката,като се връчвали от собственика на фирмата,като в същност А. не подписала ревизионния акт. Казала,че няма да подпише,но не обяснила защо.Само А. работила в този магазин,като никой друг нямал ключ от него. Не знаели паролите на СОТ,като не била уведомена да имало кражби в магазина,нито в тази връзка да са сигнализирани органите на полицията и прокуратурата.

            На въпроси на пълномощника на А.С.С. свидетелката отговори,че описите се изготвяли в два екземпляра,като на единият пишела тя,а на другия МОЛ.Ту пишела под индиго,като А. пишела в един екземпляр и после сравнявали.Всеки изчислявал отделно и след това пак сравнявали.А. я уведомила,че има неточности и след това пак сравнявали и проверили бройката по цена.Имало разлики,но после пак ги сверили,като можело да се сгреши при умножение.Този ревизионен опис който бил приложен по делото бил нейния,като поправките и зачеркванията били от там,че колежката й била объркала едно кафе от кафе-машината,което не трябвало да се записва. Ако имало кражби в магазина се уведомявали собствениците.Бракувана била стока в магазина в с.В.,като даже тя лично си я изхвърлила по време на работа.Това било от месец септември,когато останала сама и били отразени в стоково-количествения отчет,отразени били в тази сметка. Когато си тръгнала другата ***,мисли,че катинара бил сменен след нея,като били сменени и цифрите от паролата на СОТ. Катинара по принцип имал три ключа и всичките били в А.Не била присъствала на ревизията когато Д. си тръгнала. Клиентите имали достъп до стоките в магазина,като винаги търговската част била рискова. Отчели брака при извършването на ревизията,но търговския риск не били.Бракът бил приспаднат от наличната стока в магазина и от сумата ,която трябвало да бъде търсена от А.. Не била присъствала ,когато била връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор на А..

            Свидетелката М.Т.Д. заявява,че е съдружник в „Тунджа Кооп“ АД и познава А.,като техен служител. Същата работила като *** в с.В. Процедурата била след назначаването на служител в който и да е ***, само той или *** притежавали 3 бр.ключове от катинара и достъп до СОТ. При констатирано нарушение служителите на СОТ ги уведомявали. Те нямали достъп до ***,като освен А. никой друг не бил имал ключ,като работила сама. Ако някой влезел в *** служители на СОТ винаги уведомявали *** които имали достъп. Един съботен ден направила проверка в ***,без А. да разбере,защото чоплела слънчоглед пред него и установила,че на повечето стоки липсвали етикети,като й направила забележка, че на всеки клиент трябва да издава касова бележка и на всеки артикул трябвало да има етикет за продажната цена.

            На въпрос на пълномощника на А.С.С. свидетелката отговори,че в момента магазина не работил,понеже бил продаден.След А. в него не бил работил друг служител,като нямала информация от същия да са извършвани кражби.Тя знаела много добре,че при констатирано нарушение,винаги се уведомявало,като тя не била уведомявана. Като собственици не знаела да е била уведомявана полиция. За бракуваните стоки заявява,че ако в някой от магазините започва да изтича срока на годност,задължение било на магазинера да ги уведоми,като нямало бракувани такива. Нормално било за един собственик който имал четири магазина,да уведоми служителите и стоката да бъде преместена. Нямали такова уведомление,че имало престояла стока,която трябвало да се бракува,тя си ги знаела при самата ревизия,този протокол се виждал.           

            Също така е представена от работодателя заповед от *** г. от която е видно,че А.С.С. е ползвала платен отпуск в размер на 5 дни за 2019 г.,считано от 14.03.2019 г.  

         От назначената по делото СИЕ става ясно, че общия размер на неизплатеното на А.С.С. трудово възнаграждение било в размер на 946,06 лв. –бруто и нето в размер на 733,95 лв.,от които за м.декември 2018 г. в размер на 548,96 лв. бруто,съответно 423,87 лв. нето,за месец януари 2019 г. в размер на 257,10 лв. бруто и съответно 201,63 лв.нето,за месец март 2019 г. в размер на 140,00 лв. бруто,съответно 108,45 лв. нето.

Обезщетение за неизползван ПГО по чл.224 КТ за 10 дни в размер на бруто 255,00 лв. и съответно в нето в размер на 450,67 лв.

Обезщетение по чл.222,ал.1 КТ за срок от 1 месец в размер на бруто 560,00 лв. и нето в размер на 450,67 лв.

Обезщетение по чл.220,ал.1 КТ било бруто в размер на 560,00 лв.,съответно нето в размер на 504,00 лв.

Пътни разходи за претендирания с исковата молба период в размер на общо 52,00 лв.

За периода от 22.06.2018 г. до 20.03.2019 г.  в смесен магазин с.В. с МОЛ-А.С.С. ,били извършени две инвентаризации :

-на 08.09.2018 г. на основание Заповед № *** г. –МОЛ А.С. и Д. М.с резултат –излишък в размер на 435,16 лв.

-на 15.01.2019 г. ,на основание Заповед № *** г.-МОЛ А.С.,с резултат-липса в размер на 2626,96 лв.

Инвентаризацията на 15.01.2019 г. била извършена в присъствието на МОЛ-А.С.,въпреки,че била в болнични,за което била подписана Декларация,бил подписан и Въпросен лист.

Към 15.01.2019 г. търсената наличност в смесен магазин с.В. била 14 181,73 лв.

За констатираните наличности бил съставен Инвентаризационен опис за 11 554,77 лв.

Съставена била сравнителна ведомост/Акт № *** г./,чрез коята се формирала липса в размер на 2 626,96 лв.

От назначената по делото допълнителна ССЕ,става ясно,че в резултат на извършения сравнителен анализ,изготвен на база двата инвентаризационни описа-оригинал и копие на МОЛ,като било включено и независимото изчисление на експертизата,действителния размер на установените липси от извършената на 15.01.2019 г. инвентаризация,била в размерна 2 600,30 лв.,формирана като размила между стойността на търсените СМЦ и стойността на намерените наличности-по продажни цени с ДДС. По счетоводни данни се търсили сумата от 14 181,73 лв.,като били намерени съгласно изчисленията на експертизата 11 564,08 лв.,като на стр.19,ред 31 били намерени к-т парфюм на стойност 17,35 лв.,като липсата била в размер на 2600,30 лв.

Също така бил представен протокол за брак от 16.11.2018 г. на обща стойност 107,90 лв.,който не бил осчетоводен в счетоводството на „Тунджа Кооп“ АД.Вещото лице изчислило,че ако бъдат приспаднати бракуваните стоки на обща стойност 107,90 лв.,то търсената на 15.01.2019 г. наличност щяла да бъде в размер на 14 073,83 лв. и размера на липсата щял да бъде в размер на 2492,40 лв. Търсило се по счетоводни данни сумата от 14 181,73 лв.,по протокол за брак от 16.11.2018 г. сумата от 107,90 лв.,търси се сумата от 14 073,83 лв.,намерени съгласно изчисленията на експертизата 11 564,08 лв.,намерени на стр.19,ред 31 –к-т парфюм на стойност 17,35 лв.,липса в размер на 2 492,40 лв.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори,че страните са били в ТПО, прекратено със заповед № *** г. на осн.чл.325, ал.1, т.1   КТ /по взаимно съгласие на страните,изразено писмено/. Видно от заповедта, на работника не е разпоредено плащането на обезщетения.

            На е спорно между страните,че ищцата по първоначалния иск и ответник по насрещните искове е била назначена в „Тунджа Кооп“ АД да изпълнява длъжността „***“ в *** с.В. ,при условията на осемчасов работен ден,с основно месечно възнаграждение в размер на 510,00 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж,като има право на 20 дни платен годишен отпуск съгласно чл.155 КТ,видно от трудов договор № *** г.

 Първия спорен момент между страните е основанието за прекратяване на трудовия договор.Основанието по чл.325,ал.1,т.1 КТ е взаимно съгласие на страните.Взаимното съгласие означава,че и двете страни желаят сключения между тях трудов договор да престане да съществува.Взаимното съгласие се отнася и до датата,от която трудовия договор се прекратява.Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване на трудовия договор прави прекратяването на трудовия договор незаконно.Волята на всяка една от страните не може да бъде поставяна под условие.Предложението за постигане на взаимно съгласие може да бъде направено от всяка една от страните по трудовия договор,като не е необходимо неговото мотивиране. Според практиката на ВКС,ако бъдат изложени някакви мотиви,то те са без правна стойност. Волеизявлението на страните трябва да бъде в писмена форма, която е форма за действителност. Не може да има устно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. След като вече веднъж е направено волеизявлението за прекратяване, то не може едностранно да се оттегля. Това може да стане, само ако оттеглянето се извърши преди или едновременно с получаването му от адресата. А след този момент -само със съгласието на другата страна. Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор. Ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и по-късно. Тя има само констативен характер.В настоящия случай безспорно се установява,че на 21.03.2019 г. страните са постигнали споразумение за прекратяване на трудовия договор № *** г. по взаимно съгласие. Самото споразумение е в писмена форма,като съдържа волеизявление и на двете страни за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,подписано е от всяка една от тях,като е спазена формата му за действителност. За да се постигне „взаимно съгласие“ обаче е необходимо пълно съвпадение на насрещните волеизявления съобразно общите правила на гражданското право. Това съвпадение трябва да е налице не само по отношение на намерението да се прекрати трудово-правната връзка,но и спрямо всички други елементи,които са съставна част от предложението-най често датата на прекратяване. В посоченото споразумение страните са посочили изразяване на съгласие си трудовия договор № *** г. да бъде прекратен,считано от 21.03.2019 г. Също така е необходимо,работодателя да уведоми ищцата по първоначалните искове в законоустановения седмодневен срок за становището си по предложение за прекратяване на трудовото правоотношение,по взаимно съгласие,като становището работодателя също е изразил в посоченото споразумение. Няма законови пречки това уведомяване  на страната да стане и с връчването на самата заповед за прекратяване на правоотношението,като това е станало със Заповед № *** г. за прекратяване на трудов договор № *** г.,както екземпляр от посочената заповед е връчена на 21.03.2019 г.  на работника А.С.С.,което обстоятелство не беше оспорено. С оглед на това настоящия съдебен състав приема,че заповедта за прекратяване на трудовия договор е законосъобразна, същата не е оспорена от страните и съдът не е сезиран с иск за нейната отмяна.

По иска по чл.344,ал.1,т.4 КТ.

Трайна е съдебната практика /така решение № *** год. по гр. дело № *** год. на ВКС/, че с този иск се оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в трудовата книжка. На практика искът по чл.344 ал.1 т.4 КТ се предявява ако работодателят допусне грешка в заповедта за уволнение /която впоследствие отказва да поправи/ или ако двете страни /правят опити/ да прекратят трудовото правоотношение, но спорят кое  основание за прекратяването е действително настъпилото.

 С такъв иск разполага работникът, когато не оспорва прекратяването на трудовия договор, а само вписаното в трудовата книжка основание за прекратяването му. В процесния случай няма твърдение за неточно отразяване на основанието за прекратяване на трудовия договор,като в трудовата книжка на ищцата е вписано точното основание за прекратяването му, по взаимно съгласие на страните съгласно разпоредбата на чл.325,ал.1,т.1 КТ.Тази последица се следва по право и работодателя е длъжен да впише в трудовата книжка основанието на прекратяване на трудовия договор.

Съдът не възприема доводите на пълномощника на ищцата по първоначалния иск,че прекратяването на трудовия договор,следва да е по чл. чл.328,ал.1,т.2 КТ.В тази връзка и посочената разпоредба визира,че работодателя може да прекрати трудовия договор,като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326,ал.2 КТ,като в настоящия случай се визира т.2 на ал.1 на чл.328 КТ-при закриване на част от предприятието.В тази връзка по отношение на работника/служителя А.С.С. дори да са съществували двете основания за прекратяване на трудовия договор-по взаимно съгласие или закриване на част от предприятието,в случая право на работодателя е да прецени на кое от посочените основания да прекрати трудовото правоотношение и тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Независимо дали е съществувало и другото основание за прекратяване на трудовия договор,съдът следва да се произнесе в рамките на използваното от работодателя основание и да провери неговата законосъобразност. Съдът не може да излиза извън очертанията на основанието на прекратяване на трудовия договор и да преценя наличието или липсата на фактически състав на друго,непосочено от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор.

Предвид всичко изложено до тук,предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска по чл.222,ал.1 КТ.

Правото на иск по чл.222,ал.1 КТ разполага работника/служителя когато трудовия договор е прекратен при една от хипотезите по чл.328 КТ. В настоящия случай както бе отбелязано по горе трудовото правоотношение между страните е прекратено по чл.325,ал.1,т.1 КТ по взаимно съгласие на страните,като предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска по чл.220,ал.1 КТ.

Когато трудовия договор е прекратен по взаимно съгласие по чл.325,ал.1,т.1 КТ,какъвто е настоящия случай,няма законово изискване за предизвестие и срок за такова-„без която и да е от страните да дължи предизвестие“,съответно в такъв случай претендирането на обезщетение за неизпълнено задължение за предизвестие или неспазено предизвестие съгласно чл.220,ал.1 и ал.2 КТ е незаконосъобразно. Само за пълнота следва да се отбележи,че хипотезата на чл.220 КТ визира два варианта за уреждане на прекратяването : отправяне на предизвестие и продължаване на трудовото правоотношение /полагане на труд/ до изтичането му или предизвестие и прекратяване веднага-преди да изтече неговия срок-и съответно тогава се дължи обезщетение на другата страна в размера на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестие.

Предвид всичко изложено до тук, предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 По иска  с правно основание чл.128,т.2 КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя, като чл.245 КТ гарантира изплащането му.  Ищецът по делото твърди отрицателен факт – че не е получил трудовото си възнаграждение за посочения в исковата молба период, поради което съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на работодателя тежи задължението да докаже, че претендираното трудово възнаграждение е изплатено и не се дължи.  В случая са налице признание на ответното дружество,че посочените в исковата молба месеци трудовото възнаграждение на ищцата по първоначалните искове,не са платени,но признанието е направено до размера на 733,95 лв.,като до разликата на предявения иск за сумата от  965,50 лв.,иска се оспорва като неоснователен. Вещото лице в тази част е изготвило експертизата в два варианта бруто в размер на 946,06  лв. за посочения период и нето в размер на 733,95 лв.,в същност сума за която е признанието на иска.Настоящият състав,счита,че сумите за неплатено трудово възнаграждение,следва да бъде изплатено в брутен размер,като споделя съображенията изложени в решение 166/25.02.2010г. по гр.д.№ 220/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, че вземането възниква за брутния размер на възнаграждението, съответно при липсата на доказателства работодателят да е направил реално плащания на удръжките към бюджета за дължим данък върху доходите и осигурителни вноски, то следва да се присъди брутното възнаграждение, като работникът си остава задължен за данъци и припадащата му се част от осигуровките, която следва сам да внесе или да се съберат при принудителното изпълнение.

С оглед на гореизложеното иска е основателен и доказан до размера на сумата 946,06 лв. брутно трудово възнаграждение за м.12.2018 г. в размер на 548,96 лв.,за м.1.2019 г. в размер на 256,10 лв. и за м.3.2019 г. в размер на 140,00 лв.,като за разликата от 946,06 лв. до пълния предявен размер от 965,50 лв. иска следва да се отхвърли,като неоснователен.

По иска с правно основание чл.224,ал.1 КТ.

Иска по чл.224,ал.1 КТ  следва да се уважи изцяло, тъй като работодателят не установи по делото факта на заплащане на дължимите на ищеца обезщетения за неизползван платен годишен отпуск. Само за пълнота следва да се отбележи,че според заключението на вещото лице обезщетението по чл.224,ал.1 КТ, дължимата сума от работодателя е в размер на 255,00 лв.-бруто и  в размер на 229,50 лв.-нето,но иска е предявен за сумата от 147,00 лв. и за тази сума следва да се уважи изцяло.

По иска с правно основание чл.294,т.3 КТ.

Ищцата твърди, че ответникът следвало да й заплаща пътни разноски за м.12.2018 г.,м.януари 2019 г. и м.март 2019 г.,като ответника не заплатил такива разноски в размер на общо сумата от 87,50 лв.

По повод тези плащания от страна на ищеца и ответника не бяха представени никакви доказателства,нито за дължимост нито за недължимост.

При изложените данни по делото, съдът намира предявените обективно съединен иск по чл.294,т.3 КТ,за неоснователен и недоказан.  Нормата по посочения член от КТ е диспозитивна. В този смисъл понастоящем законодателят предвижда единствено възможност, но не и задължение, за работодателя - да осигурява на работниците и служителите транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно. Ето защо, липсва законово или друго задължение за ответника да изплаща на ищцата транспортни разходи през претендирания период, тъй като изплащането на такива е обвързано единствено и само с финансовата възможност на самия работодател. Негова е преценката дали такава възможност има или не. Предвид изложеното, иска като недоказан и неоснователен следва да се отхвърли.

По насрещния иск с правно основание чл.207,ал.1,т.2 КТ.

В настоящия случай страните не спорят,че ответника по насрещния иск А.С.С. е ***. От заеманата от нея длъжност- „***“ с място на работа –*** в с.В.,общ.Т. обл.Я. безспорно се установява,че трудовата функция за посочената длъжност се изразява в отчетническа дейност,пряко свързана с движение,разходване и отчитане на материални ценности.

В конкретния случай по делото е представен трудов договор,сключен с ищеца по насрещния иск за посочената длъжност и при липса на длъжностна характеристика може да се приеме,че в кръга на трудовите функции на ответника,основното й задължение било да отговаря за наличността на магазина,със задължение да получава количеството стока и отчитане на продаваните количества от нея,чрез издаване от нея отчетни документи. В този смисъл са и показанията на свидетелката М.Х.Д. ,*** на дружеството,като преди започване на инвентаризацията ответника по насрещния иск попълнила въпросен лист.

В тази връзка не е налице и нарушение на чл.22 Закона за счетоводството за провеждане на инвентаризация на активите и пасивите през всеки отчетен период,като от  ССЕ се установява,че за периода 22.06.2018 г. до 20.03.2019 г. в смесения магазин с.В. са извършени две инвентаризации. На 08.09.2018 г. на основание заповед № *** г. с МОЛ А.С. и Д.М. и на 15.01.2019 г. на основание заповед № *** г. с МОЛ-А.С.

От заключението на допълнителната ССЕ  се установява,че липсата е в размер на 2492,40 лв.,след приспадане на сумата от 107,90 лв. по протокол за брак и сумата от 17,35 лв. намерен к-т парфюм.

В тази връзка,следва да се отбележи,че на ответника по насрещния иск било възложено от работодателя като  трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности отговаря за липса, когато е получил такива, но не е представил документи за изразходването им. По този иск в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя, а последният - разходването им по предназначение. В този смисъл са решение № 690 от 03.01.2011 г.  по гр.дело № 681/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 317 от 15.11.2011 г. по гр. дело № 1803/2010 г. на ВКС, III г.о.

В тази връзка настоящия съдебен състав приема,че ответницата по насрещния иск е изпълнявал отчетническа дейност при ищеца.  От приетите и неоспорени ССЕ и допълнителна такава,по безспорен начин е доказано заприходяването на процесните материални ценности на ответника по насрещните искове. Последната собственоръчно е попълнила въпросния лист преди извършване на ревизията, в който е отбелязала, че не е вземала пари от касата,че няма чужди пари в касата,че няма стоки и амбалаж извън обекта,че няма да получава стока и амбалаж,с която е задължена,няма чужда стока или амбалаж на съхранение при нея,че всички липси в отчета били записани и няма други особени случаи. Липсите на процесните материални ценности се установяват и от приетите по делото експертизи. Не е установено и твърдението на ответника, че липсите са в резултат от форсмажорни обстоятелства,извършвани кражби,като в тази насока не бяха представени никакви доказателства. Също така не се установиха и твърденията,че ключове от катинара на посочения смесен магазин са имали и други лица,напротив същите бяха опровергани от разпитаните на страната на ищеца по насрещния иск свидетели.

С оглед на това настоящия съдебен състав счита,че иска е основателен и доказан до сумата в размер на 2492,40 лв.,като за разликата над тази сума до пълния предявен размер за сумата от 2626,96 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

Върху сумата следва да се присъди и законна лихва от дена на причиняване на щетата,съгласно разпоредбата на чл.207,ал.1,т.2 КТ.

По разноските :

    С оглед изхода на делото и претенцията на двете страни за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1 ответникът по първоначалните искове «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК *** следва да бъде осъден да заплати на ищеца по първоначалните искове А.С.С. с ЕГН **********  сумата от 142,87 лв. съдебно-деловодни разноски,съразмерно на уважената част от исковете.

На основание чл.78,ал.3 ГПК ищеца по първоначалните искове А.С.С. с ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати на ответника по първоначалните искове сумата от  234,49 лв. съдебно-деловодни разноски,съразмерно на отхвърлената част от исковете.

На основание чл.78,ал.1 ГПК ответника по първоначалните искове А.С.С. с ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по насрещните искове «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК *** сумата от  621,53 лв. съдебно-деловодни разноски,съразмерно на уважената част от иска.

На ответника по насрещните искове не следва да му бъдат присъждани разноски,съразмерно на отхвърлената част от исковете и на основание чл.78,ал.3 ГПК,с оглед на това,че липсват доказателства за направени такива.

 На осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът по първоначалните искове «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***  следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС сумата от 100,00 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по  уважените искове която се определя в размер на 4% върху цената, но не по-малко от 50 лв.,както и сумата от 21,67 лв. за възнаграждение на вещо лице.

         Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

                                                                   Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ предявения от  А.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат Б.Ч. -ЯАК, против «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Обходен път изток»  № 90, представлявано от Д. Д. Д. -изп.Директор, иск с правно  основание чл.344,ал.1,т.4 КТ да бъде извършена  поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор от чл.325,ал.1,т.1 КТ на чл.328,ал.1,т.2 КТ и което основание да бъде отразено в трудовата книжка на ищцата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  А.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат Б.Ч. -ЯАК, против «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Обходен път изток»  № 90, представлявано от Д.Д. Д. -изп.Директор, иск с правно основание чл.222,ал.1 КТ,за осъждане на ответникът да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа за срок от 1 месец,в размер на 560,00 лв. брутното трудово възнаграждение на работника,поради закриване на част от предприятието, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  А.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат Б.Ч. -ЯАК, против «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Обходен път изток»  № 90, представлявано от Д. Д. Д. -изп.Директор,иск с правно основание чл.220,ал.1 КТ, за осъждане на ответникът да  да заплати на ищеца обезщетение за неспазване срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор,в размер на 560,00 лв.,представляващо брутното трудово възнаграждение на работника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  А.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат Б.Ч. -ЯАК, против «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Обходен път изток»  № 90, представлявано от Д.Д. Д. -изп.Директор,иск с правно основание чл.294,т.3 КТ,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 87,50 лв.,представляваща пътни разноски за м.12.2018 г.,м.януари 2019 г. и м.март 2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 ОСЪЖДА «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Обходен път изток»  № 90, представлявано от Д. Д. Д. -изп.Директор, да заплати на А.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат Б.Ч. -ЯАК, сумата от 946, 06 лв. - брутно трудово възнаграждение за м.12.2018 г. в размер на 548,96 лв.,за м.1.2019 г. в размер на 256,10 лв. и за м.3.2019 г. в размер на 140,00 лв., ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на исковата молба – 19.04.2019 г., до окончателното изплащане,като за разликата от 946,06 лв. до пълния предявен размер за сумата от 965,50 лв.,отхвърля иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 ОСЪЖДА «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Обходен път изток»  № 90, представлявано от Д. Д. Д. -изп.Директор, да заплати на А.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат Б.Ч. -ЯАК, сумата  от 147,00 лв. - обезщетение по чл. 224, ал.1, от КТ за неползван платен годишен отпуск, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на исковата молба – 19.04.2019 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 207, ал.1,т.2 КТ А.С.С. с ЕГН ********** ***,чрез пълномощник адвокат Б.Ч. -ЯАК, да заплати на «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол,ул.»Обходен път изток»  № 90, представлявано от Д. Д. Д. -изп.Директор,сумата от 2492,40 лв.- обезщетение за имуществени вреди от липси, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата от 2492,40 лв. до пълния предявен размер за сумата от 2626,96 лв.,отхвърля иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, да заплати на А.С.С. с ЕГН **********  сумата от 142,87 лв.  лв. съдебно-деловодни разноски.

            ОСЪЖДА А.С.С. с ЕГН ********** да заплати на«Тунджа Кооп»  АД с ЕИК *** сумата от 856,02 лв. съдебно-деловодни разноски.

            ОСЪЖДА «Тунджа Кооп»  АД с ЕИК ***, да заплати по сметка на ЯРС държавна такса в размер на 100,00 лв., дължима по уважените искове и сумата от 21,67  лв. – заплатено възнаграждение на вещото лице,или общо сумата от 121,67 лв.

На основание чл.127,ал.4 ГПК, указва на ответника по насрещните искове А.С.С. с ЕГН **********   ,че следва да заплати сумите по осъдителния иск за парично вземане по банкова сметка : *** : ***, BIC ***=

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: