РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Средец , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
Секретар:Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20202170200144 по описа за 2020 година
При секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян
нахд 144/2020г., по описа на Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. А. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.Бл,
ж.к.***“, бл.№ *, ет.*, ап.*, чрез адв.Я. П., против Наказателно постановление № 20-0269-
000247 от 03.08.2020г., издадено от административнонаказващия орган М. З. Ч., на
длъжност началник група към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 е наложена глоба в размер на 200 лева, за
това, че като водач не избира скорост на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други условия, за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, ПТП, с което виновно
е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излага, че оспорваното наказателно постановление е издадено в
нарушение на материалния закон, като при реализиране на административно –
наказателната отговорност били допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в несъответствие в дадената правна квалификация на нарушението, водещи
до накърняване правото на защита. Излага се подробни съображения, че при процесния
инцидент е участвало и друго МПС, което било навлязло в насрещното платно и за да
избегне челен удар, жалбоподателят завил рязко на дясно, наляво и пак надясно, при което
пропаднал в пътната канавка, където колата се завъртяла на 180 градуса. Сочи се, че било
налице смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в наказателното постановление.
Счита, че липсвали доказателства и твърдения за несъобразена скорост на движение, с оглед
на което нямало основание да му се налага санкцията по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, която
правна норма съответствала на правната квалификация на нарушението по чл.20, ал.1 от
1
ЗДвП, за което следвало да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност.
Релевира доводи и че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като констатираното
нарушение представлявало маловажен случай. Отправя искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендира сторените в производството разноски.
При проведените открити съдебни заседания в настоящото производство
жалбоподателят се явява лично, както и с адв.Я. П. Жалбата се поддържа, като се отправя
искане за отмяна на процесното наказателно постановление.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.
Релевира становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за нейното отхвърляне.
Прави възражение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно
фактическата и правна сложност на делото счита, че следва да бъде определено в
минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят актосъставителят мл.автоконтрольор И. П. И. на 20.07.2020г. около 17.20
часа бил на работа съвместно с колегата му А. Н. Техният ОДЧ в РУ Средец ги изпратил по
сигнал за възникнало ПТП някъде на път II-79 в посока гр.Средец – гр.Елхово. Колегата им
свидетелят Т. Р. Д. , който бил и старши по КАТ, изразил желание да дойде на място, като
същият се бил качил при тях в служебния автомобил преди това, тъй като ходили в село
Дебелт за връчване на наказателни постановления. При пристигане на място свидетелите
установили водача, който им заявил, че управлявал автомобила в посока гр.Средец към
гр.Елхово и на ляв завой, с надлъжен наклон, твърдял, че управлявайки автомобила,
насреща изскочило друго МПС и частично навлязло в неговата лента. Това накарало водача
да направи поредица от маневри, да се завърти около оста си, вследствие на маневрата,
която искал да избегне и навлязъл, пропаднал в отводнителната канавка. Освен него на
място бил и още един човек, техен колега от гр.Средец, работещ в Гранична полиция, който
бил спрял непосредствено до него с автомобила си и отишъл при полицаите. Той и водачът
твърдели, че имало такъв автомобил, който бил навлязъл в насрещното платно и поради
това Т. се намерил в канавката, избягвайки евентуален удар. Свидетелите И. и Д.по следите
на пътя преценили, че не било участвало друго МПС, а водачът в един момент изгубил
контрол над автомобила и пропаднал в канавката, като следите от неговите гуми били
частично върху другата половина от пътя, т.е. имало следи от неговите гуми
в насрещното платно, следи от спирачен път и тези от неговите гуми сочели как се е бил
въртял около оста си и пропаднал в отводнителната канавка.
Като свидетел в хода на производството е разпитан А. Ж. Ж. – автомобилен инженер
изпитател, вещо лице по автотехнически експертизи. Твърди, че е направил представената
по делото експертиза, като бил посетил мястото на инцидента и направил снимки. Твърди,
че на местопроизшествието имало следи от два различни автомобила. Сочи, че технически
било невъзможно спирачният път да е от автомобила „Рено Меган“, защото той бил
оборудван със система Ай Би Ес, а по твърдения на шофьора, той описвал автомобил
„Фолксваген Голф 3“, а серийно тези автомобили се произвеждали без Ай Би Ес, което
съвпадало със следите от пътя, показани от шофьора, като следите на местопроизшествието
категорично били от два автомобила.
2
От свидетелските показания на свидетеля Г. Ж. А. става ясно, че ПТП-то се било
случило на 20.07.2020г., докато пътувал по пътя Средец – Елхово с автомобила си
„Фолксваген Голф 4“, бял, рег.№ А6060МС. Преди местността „Божура“ пред него се
движел автомобил на около сто метра – „Рено Меган“, сив. На един от завоите, които били
по – остри, в платното на лекия автомобил „Рено Меган“, навлязъл друг автомобил –
„Фолксваген голф четворка“, черен на цвят, със затъмнени стъкла, който започнал да се
движи срещу него. Твърди, че лекият автомобил „Рено Меган“ се е опитал да избегне удара
с автомобила „Фолксваген“ и завил надясно, след което се превъртял и навлязъл в
канавката. Другият автомобил и той също избегнал удара и започнал да се движи в двете
платна странично, даже започнал да кара срещу автомобила на свидетеля А. Автомобилът
„Фолксваген“ изобщо не спрял и директно си заминал. При идването на полицаите,
свидетелят А. се опитал да им обясни, че това не било самостоятелно ПТП, но те не
пожелали да го изслушат. Полицаите твърдели, че на пътната настилка имало само следи от
лекия автомобил „Рено“. Свидетелят обаче заявява, че на пътното платно имало и други
следи, като те били от автомобила, който бил заминал – личали си тези следи, те били от
неговия спирачен път, от усукването, което се получило от самия автомобил. Следите от
„Фолсвагена“ и на „Реното“ в едно положение се пресичали в платното на „Реното“, там
където избегнали удара, а вече след като овладял автомобила „Фолксваген“ имало следи и в
дясното платно на въпросния автомобил.
В процесния АУАН е констатирано, че на 20.07.2020г. в Община Средец, път II – 79,
км 62, посока на движение от гр.Средец към гр.Елхово на ляв завой, И. А. Т. , управлявайки
собствения си лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.№ А0189КХ, при суха асфалтова
настилка, леко хоризонтален наклон па пътя, допуска самостоятелно ПТП като губи контрол
над автомобила, завърта се около оста си и пропада в отводнителна канавка, с което
виновно нарушил нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 265/20.07.2020г., свидетелските показания на
актосъставителя И. П. И. – мл.инспектор при РУ Средец, Т. Р. Д. , А. Ж. Ж. и Г. Ж. А. ,
Протокол за ПТП № 1335916/20.07.2020г. и другите приобщени към доказателствата
писмени материали.
Представеното заключение на Авто – техническата експертиза не се цени от съда, тъй
като не е изготвено по допусната в настоящото производство съдебна експертиза.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на
препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана
страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална
компетентност на административно наказващия орган следва от така представената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са и давностните
срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН.
Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
3
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Именно скоростта трябва да бъде съобразена с конкретната ситуация на
пътното платно, така че при необходимост, реакцията на водача да предотврати
евентуалното настъпване на пътнотранспортно произшествие. В разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП изрично са изброени тези елементи на пътната обстановка. Несъобразяването дори
и само с един от тях, е достатъчно основание да се приеме, че от обективна страна са налице
белезите на това нарушение.
В настоящото административнонаказателно производство е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление. Това произтича от
обстоятелството, че актът за нарушение има функция да повдигне обвинение и да очертае от
обективна и субективна страна предметът на доказване. В тази връзка от съществено
значение с оглед реализиране правото на защита на жалбоподателя е яснота и точно
описание на нарушението и съответстваща пълна правна квалификация. При нарушение на
чл.57, т.5 и т.6 от ЗАНН е налице противоречие между описаното деяние в
обстоятелствената част на наказателното постановление и посоченото нарушение, за което а
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача Т.. В оспорвания акт се
сочи, че жалбоподателят при суха асфалтова настилка, лек хоризонтален наклон на пътя,
допуска самостоятелно ПТП, като губи контрол над автомобила, завърта се около оста си и
пропада в отводнителната канавка. От друга страна така изложеното не съответства на
повдигнатото обвинение, а именно, че водач не избира скорост на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и
други условия, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението, ПТП. Липсва и конкретно посочване какви точно обстоятелства са настъпили,
за да се приеме, че е осъществено ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Въпросната
норма дава легална дефиниция на пътнотранспортно произшествие като събитие,
възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Тези фактически обстоятелства, касаещи нараняване на
хора, материални щети, в какво се изразяват, за кого са настъпили, липсват, поради което е
невъзможно както да се приеме, че е настъпило ПТП, което е елемент от обективната страна
на нарушението. При непълна фактическа обстановка се препятства възможността деянието
да бъде правилно квалифицирано. Отделно от това в настоящото производство се събраха
доказателства от очевидец на инцидента, който заявява, че в процесния инцидент е участвал
и друг автомобил, който е причинил ПТП-то. Още повече, че от свидетелските показания
както на А., така и на А. Ж. Ж., става ясно, че на пътното платно е имало следи от два леки
автомобила, както тези на управлявания от Т., така и след от спирачен път на автомобила
„Фолксваген Голф“ с черен цвят. Предвид така изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено при непълна фактическа
обстановка, която освен това не съответства на събраните по делото доказателства.
В този смисъл нормата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото
на защита на привлеченото към административно – наказателна отговорност лице, в чието
съдържание се включва правото му да разбере конкретното нарушение, което се твърди, че е
извършено и адекватно да организира защитата си. Така допуснатото административно
нарушение не би могло да бъде коригирано, тъй като не е от категорията на тези, които
могат да бъдат преодолени по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН именно поради обстоятелството,
че е довело до ограничаване правото на жалбоподателя в административнонаказателното
производство.
Предвид изложеното, съдът счита, че неоснователно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
4
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на спора и своевременното направено искане за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя, такива му се дължат в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат заплатени от Административно
наказващия орган. Така определеното възнаграждение е в минималния размер, посочен в
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, с оглед на което не подлежи на намаляване, предвид релевираното
възражение в този смисъл от страна на административнонаказващия орган.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0269-000247 от 03.08.2020г., издадено
от административнонаказващия орган М. З. Ч., на длъжност началник група към ОД МВР
Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя И. А. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.Б.,
ж.к.“***“, бл.№ *, ет.*, ап.*, представляван от адв.Я. П., на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл.179, ал.2, пр.1 е наложена глоба в размер на 200 лева, за това, че като водач не избира
скорост на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост,
интензивността на движение и други условия, за да спре пред придвидимо препятствие или
създадена опасност за движението, ПТП, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ Средец към ОД МВР Бургас, с адрес: гр.Средец, област Бургас,
ул.“Лиляна Димитрова“, № 1, да заплати на И. А. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.Б.,
ж.к.“***“, бл.№ *, ет.*, ап.*, сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща сторените пред
районния съд разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя и административно наказващия
орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5