№ 558
гр. Видин, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М. Г. ЛУКАНОВА
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело №
20241320101674 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от К. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. ****** против С. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
******, обл. ******, ул. ******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 535 и сл. от ТЗ.
Твърди се от ищеца, че по силата на запис на заповед от 24.01.2024 г. ответникът С.
Ф. Т. се е задължил да заплати на ищеца К. Р. М. безусловно и неотменно сумата от 4010.00
лева без разноски и без протест на падеж 31.01.2024 г.
Сочи се, че записът на заповед е предявен на издателя – длъжник на падежната дата
но издължаване на сумата по записа на заповед не е настъпило до датата на подаване на
исковата молба.
Излага се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 430/2024 г. по описа на Районен съд -
Видин, и по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от
длъжника.
Поддържа се, че е образувано изпълнително дело № 480/2024 г. по описа на ЧСИ С.
Н. с район на действие ВОС.
Твърди се от ищеца, че по силата на индивидуален трудов договор № 203/05.08.2023
г. ответникът С. Ф. Т. е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона“ в „Магдак 1“ ЕООД, на което ищецът е едноличен собственик на капитала и
управител. Посочва се, че по заявка на клиент на дружеството — Унтерер лоистикс -
1
Германия, С. Т. извършвал международен превоз на товари /хранителни стоки/ от товарен
адрес в ****** до разтоварен адрес във ****** в периода 19.01.2024 г. - 24.01.2024 г. с
товарна композиция от камион peг. № СВ****ТР и ремарке peг. № СВ****ЕВ в режим на
съвместно извършване на превоза с К. И. К. - работник в „Магдак 1“ ЕООД на същата
длъжност.
Сочи се, че на 24.01.2024 г. товарната композиция била спряна за проверка от
административни служитЕ. в ******. Установено било, че шофьорите превозват, в
нарушение на английския закон, цигари, марка „Дънхил“. За нарушението била наложена
глоба в размер 3480.48 паунда, която била заплатена с карта Виза, собственост на
дружеството „Магдак 1“ ЕООД, тъй като английските власти отказвали освобождаване на
товарната композиция до заплащане на глобата, а работниците не разполагали с толкова
собствени финансови средства. За да бъде изчистен въпросът счетоводно, ищецът сочи, че
направил плащане в същия размер в лева към дружеството от личните си финансови
средства.
Излага се, че ответникът С. Т. изразил категорично съгласие и желание да възстанови
на ищеца половината от наложената му и заплатена от „Магдак 1“ ЕООД глоба — 4010.00
лева, която ищецът твърди, че лично е внесъл по сметка на дружеството. Посочва, че
ответникът собственоръчно издал процесния запис на заповед.
Твърди, че процедурата по издаване и предявяване на записа на заповед е изрядно
изпълнена, съобразно изискванията на ТЗ.
Поддържа, че след предявяване на записа на заповед, ответникът С. Т. не изпълнил
задължението си да заплати на ищеца дължимата от него сума, също така спрял да се явява
на работа без основателна причина, поради което бил дисциплинарно уволнен и трудовото
му правоотношение било прекратено със заповед № 200/03.04.2024 г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 4010.00 лв. представляваща
главница по запис на заповед, издаден на 24.01.2024 г., с падеж 31.01.2024 г.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
исковата претенция е оспорена като недопустима, поради липа на правен интерес за ищеца
от установителен иск, предявен в лично качество и неоснователна и недоказана по следните
съображения:
Твърди се, че ответникът С. Т. заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил 12 и повече тона” в „Макдак 1” ЕООД, ЕИК ********* по силата на трудов
договор № 203/05.08.2023 г. Сочи се, че ищецът К. Р. М. е едноличен собственик на капитала
и управител на „Магдак 1 ” ЕООД.
Посочва се, че дружеството „Магдак 1“ ЕООД командировало ответника С. Т. за
извършване на международен превоз на товари до ******, ******, ******, ******, ******,
2
****** и обратно, с тръгване 17.01.2024 г., приключен на 07.02.2024 г., с товарна композиция
от камион peг. № СВ ****ТР и ремарке peг. № СВ**** ЕН в режим на съвместно извършване
на превоза с К. И. К., видно от Пътен лист серия К № 08067 и Заповед за командироване №
3099/17.01.2024 г. издадена от „Магдак 1” ЕООД.
Излага се, че на 24.01.2024 г., при изпълнение на превоза, товарната композиция е
спряна за проверка в ******. При проверката било установено, че са превозвани цигари,
като на ответника и другия водач била наложена глоба от английските власти в размер на
3 480.48 паунда. Товарната композиция била задържана от английските власти, които
отказват да я освободят докато глобата не бъде платена.
Поддържа се, че другият водач К. К. се свързал с Д. К. - служител във фирма „Магдак
1” ЕООД, с който водачите на композицията обикновено поддържали връзка при
осъществяване на превозите, като му обяснил ситуацията, както и това, че двамата водачи не
разполагат със средства за заплащане на глобата. След разговор постигнали уговорка
глобата да бъде заплатена от работодателя „Магдак 1” ЕООД за двамата водачи, а всеки един
от водачите да погаси на дружеството половината от сумата, в размер на 4010.00 лева чрез
прихващане на дължимите от „Магдак 1” ЕООД към всеки един от двамата суми за трудови
възнаграждения, обезщетение при командировка за предходни командировки и настоящата
командировка, или други суми, дължими по трудовия договор, след приключване на курса.
Твърди се, че работодателят „Магдак 1” ЕООД заплатил глобата от 3 480.48 паунда.
Посочва се, че това обстоятелство се признава и от ищеца в исковата молба, в която е
заявено твърдение, че: „за нарушението е наложена глоба в размер на 3 480,48 паунда, която
е заплатена с карта Виза, собственост на дружеството, тъй като английските власти отказват
освобождаването на товарната композиция до заплащането на глобата.” На стр. 2, абзац 6
ищеца признава, че глобата е заплатена от „Магдак 1” ЕООД. Плащането се доказва и от
приложено извлечение за транзакция от сметка на дружеството „Магдак 1” ЕООД в размер
на 3 480.48 паунда от 24.01.2024 г.
Сочи се, че на 25.01.2024 г. ответникът, заедно с другия водач се срещнали с двама
свои колеги на границата в ******, като единият от колегите им казал, че Д. К. се е свързал с
него и му е казал да се срещне с ответника и другия водач, които пред него да подпишат
запис на заповед за обезпечаване задължението на двамата водачи към „Магдак 1” ЕООД.
Излага се, че другия водач К. К. се свързал с Д. К., като го запитал защо се налага да
подписват запис на заповед, като вече са се разбрали, че платената от „Магдак 1” ЕООД
глоба ще бъде прихваната със сумите, които двамата водачи имат да получават от
работодателя си. Д. К. ги убеждавал, че промяна няма, това е една формалност и уговорката
остава. Ответникът и другия водач оформили запис на заповед, под диктовката на колегата
им относно съдържанието, като смятали, че издаденият запис на заповед обезпечава
задължението им към „Магдак 1” ЕООД.
Поддържа се, че наложената на ответника глоба била заплатена от работодателя
„Магдак 1” ЕООД, който е имал интерес да стори това, за да бъде освободена композицията,
3
поради което работодателят встъпил в правата на кредитора и можел да претендира
платената сума от ответника, а в случай, че бъде прието, че глобата е платена със заемни
средства от работодателя по силата на договор за заем, тогава сумата се дължи на
предоставилия заем, в случая работодателя.
Твърди се, че с исковата молба ищецът въвежда твърдения за наличието на каузално
правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед.
Сочи се, че записът на заповед с издател ответника за сумата от 4 010.00 лева е
издаден за обезпечаване изпълнението на задължението на С. Т. към „Магдак 1” ЕООД,
възникнало от заплащане на глобата, при условията на евентуалност от предоставянето на
заем на ответника за заплащане на глобата.
Излага се, че основание на поетото задължение е платения дълг (глоба) на ответника
от „Макдак 1” ЕООД. Твърди се, че страни в материално правното правоотношение са
ответника и „Магдак 1” ЕООД, поради което и ищецът няма правен интерес от предявяване
на настоящия иск в лично качество и няма активна процесуална лигитимация в настоящото
производство.
Поддържа се, че между ищеца и ответника не съществува вземане. Твърди се, че
ищецът не е предоставял заем на ответника - няма предаване на заемна сума (договора за
заем е реален) или плащал негово задължение.
Оспорва се твърдението на ищеца, че е направил плащане в същия размер в лева към
дружеството от личните си финансови средства, както и че лично е внесъл глобата по сметка
на дружеството.
Освен това се твърди, че задължението на ответника към „Макдак 1” ЕООД е
погасено чрез прихващане, извършено между ответника и „Магдак 1” ЕООД след
приключване на превоза, с дължими от работодателя към служителя трудови
възнаграждения, обезщетения за командировка и други суми, дължими по трудовия договор.
Прихващането е извършено със знанието и съгласие на ищеца, като едноличен собственик и
управител на дружеството, като приетото прихващане означава съгласие за погасяване на
задължението и изключва съществуването на задължение на ответника към ищеца.
Към настоящият момент ответникът твърди, че не дължи суми на „Магдак 1” ЕООД,
поради извършеното прихващане.
За пълнота се посочва, че работникът не е уволнен дисциплинарно, така както се
твърди в исковата молба, видно от основанието, посочено в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Освен това, ответникът счита за недобросъвестно упражняване на права,
използването на издадения запис на заповед за получаване на сума, която вече е погасена.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира
за установено следното:
4
Между ответника С. Ф. Т. и „Магдак 1“ ЕООД, на което дружество ищецът К. М. е
управител и едноличен собственик на капитала е бил сключен Трудов договор №
203/05.08.2023 г. по силата на който ответникът е бил назначен съгл. т. 2 на длъжност
„шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.
На 17.01.2024 г. е издадена от управителя на „Магдак 1“ ЕООД Заповед № 3099 за
командировка в чужбина на С. Ф. Т. със задача: международен превоз на товари – за периода
от 20 дни, считано от 18.01.2024 г.
На 24.01.2024 г. товарната композиция е спряна за проверка от административни
служитЕ. в ******. Установено е, че шофьорите превозват в нарушение на английския закон
цигари Дънхил. За нарушението е наложена глоба в размер на 3480.48 паунда.
На 26.01.2024 г. чрез ПОС – операция с карта е платена сумата от 4072.68 евро,
равностойност 3480.48 паунда от „Магдак 1“ ЕООД.
На 24.01.2024 г. в гр. ******, ****** е издаден Записа на заповед, с място на издаване
гр. ******, ******, дата на издаване 24.01.2024 г., с който ответникът К. И. К. се е задължил
безусловно и неотменяемо, да заплати в полза на ищеца К. Р. М., без разноски и без протест,
с падеж - 31.01.2024 г., място на плащане – гр. ******, ******, сумата в размер на 4010.00
лева.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 430/2024 г. по описа на РС - Видин, в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата в размер на 4010.00 лева.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В срока по чл. 415, ал. 4 от
ГПК е подадена настоящата искова молба.
За установяване на твърденията в исковата молба, ищецът ангажира и гласни
доказателства – свидетелят Д. Д. К..
От показанията на свидетеля Д. К. се установява, че същият работи в „Магдак 1“
ЕООД от повече от 3 години на длъжност спедитор на товарно – разтоварна дейност.
Познава ответника С. Т., посочва, че работел във фирмата. Излага, че миналата година около
23, 24, 25 януари ответникът извършвал курсове от ****** до ******. Стоката била плодове
киви с определена годност. Свидетелят твърди, че ответникът С. и другият шофьор К. имали
определени инструкции по отношение на времето и мястото на разтоварване. Твърди, че към
фирмата била подадена информация, че ако не си спазят доставката купувачът ще откаже
стоката. Стойността на стоката била около 60 хиляди евро. Посочва, че С. и К. били екип.
Когато влизали в ****** камионът бил отбит за проверка. Сочи, че проверката отнема около
2 часа, ако всичко е наред. В техния случай проверката се забавила 4 – 5 часа. През това
време свидетелят твърди, че не получил информация за причината за забавянето. Няколко
пъти ги питал дали в товарната композиция има нещо различно от това, което са натоварили
първоначално. Английските власти намерили около 30 стека цигари и наложили глоба около
3400.00 паунда. Свидетелят твърди, че клиентът – собственикът на стоката искал да разбере
какво се случва. Когато получили информация, че са намерени цигари, английските власти
казали, че задържат камиона докато глобата не бъде платена. Двамата водачи казали, че
5
нямат възможност да платят глобата. По отношение на цигарите казали, че са били за техен
приятел. След като собственикът на фирмата разбрал за задържането на тежкотоварния
автомобил им дал пари назаем, като платил глобата с фирмена карта. Водачите нямали
достатъчно средства по картите, за да платят такава голяма глоба. Свидетелят излага, че те
собственоръчно издали записи на заповеди, с които се задължили да върнат сумите в
указания срок. Посочва, че ищецът К. М. внесъл в касата на дружеството размера на
наложената глоба. Водачите С. Т. и К. К. се задължили на К. М.. След това шофьорите
тръгнали към друга дестинация, имало проблем с друг адрес и в крайна сметка оставили
камионите във ****** и си изключили телефоните. Свидетелят посочва, че се опитали да се
свържат с тях и по телефона и по вайбър, но без резултат. Твърди, че не е правено
прихващане на задължението. Излага, че била направена проверка от Инспекция по труда,
но доколкото знае не са установени нарушения на трудовото законодателство. Посочва, че
получили информация от фирма, с която зареждали гориво, че водачите са заредили с чужда
карта гориво в туби, като работодателят е запознат с това. Излага, че към момента на
задържането на композицията в ****** курсът закъснявал. Водачите се свързали с него, той
уведомил собственика. Казали му, че нямат средства да заплатят глобата. Разговаряли с
ищеца К. М.. Свидетелят твърди, че присъствал на разговора им. Сочи, че ищецът К. М.
наредил сумата по сметка на дружеството, тъй като водачите нямали лимит да заплатят
глобата. Твърди, че водачите издали собственоръчно записите на заповед докато били в
******. Цялата документация била оформена от юристите на фирмата. Посочва, че няма
спомен да е имало уговорка сумите да им бъдат удържани от трудовите възнаграждения.
Твърди, че на 25.01.2024 г. други колеги, които минали от там им дали указания относно
попълването на записите на заповед, тъй като постоянно правЕ. грешки в имената или
единните си граждански номера. Имали уговорка К. М. да си вземе парите обратно.
Посочва, че трудовите възнаграждения на ответника и на другия шофьор са изплатени
доколкото е уговорено. Посочва, че не знае колко се изплаща на водачите на изминат
километър, тъй като това е от компетентността на счетоводството.
За установяване на твърденията в отговора на исковата молба, ответникът ангажира и
гласни доказателства – свидетелят К. И. К..
От показанията на свидетеля К. К. се установява, че същият е работил в „Магдак 1“
ЕООД с ответника на прави курсове до ****** и ******. Посочва, че превозвали портокали.
СпрЕ. ги на границата в ****** и при проверката намерили в кабината тридесет и няколко
стека цигари за лична употреба. Английските власти спрЕ. композицията, направили
щателна проверка, след което им била наложена глоба в размер на три хиляди паунда.
Твърди, че се обадили на свидетеля Д. К.. Посочва, че проверката не нарушила графика на
курса и същият ден успЕ. да направят доставката. След заплащане на глобата камионът бил
освободен. Посочва, че фирмата платила глобата. Твърди, че при разговор със свидетеля Д.
К. разбрали, че изминатите от тях километри покриват глобата. Свидетелят твърди, че
разбрал, че последния и предпоследния курс покриват разходите по глобата. Посочва, че
свидетелят Д. К. им се обадил след като разтоварили портокалите и им наредил да изчакат
6
двама колеги, които ще дойдат. Твърди, че той ги накарал собственоръчно да съставят записи
на заповеди и да ги предадат на колегите. Посочва, че те като служитЕ. ги написали, сумата
била около 4000.00 лева на човек. Твърди, че ищецът К. М. не е разговарял с тях лично, нито
при подписване на записите на заповед, нито при налагане на глобата. Твърди също, че не
им били платени нито трудовите възнаграждения по последния, нито по предпоследния
курс. Като се прибрали ги потърсили, но посочва, че от фирмата ги уволнили. Твърди, че не
е говорил никога с ищеца Криситян М., посочва, че е имал телефонни контакти единствено
със свидетеля Д. К.. Твърди, че не са ги търсили от фирмата с цел изясняване на трудовите
отношения. Посочва, че това станало след като се прибрали от ****** - 2024 г., през 2025 г.
той също търсил свидетеля Д. К.. Твърди, че не са им предлагали от фирма „Магдак 1“
ЕООД начини за прихващане на парите. Посочва, че от фирмата им плащали по 46 ст. на
изминат километър, освен командировъчни.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза е посочило, че
„Магдак 1“ ЕООД е платило на 26.01.2024 г. чрез ПОС – операция с карта сумата от 4072.68
евро, равностойност от 3480.48 паунда. Посочило е, че непреведения остатък по дължими
суми на ответника от дружеството „Магдак 1“ ЕООД към 08.02.2024 г. е в размер на 1394.44
лева - дължими за работни заплати и командировки 18287.44 лева – преведени по сметка
16893.00 лева. Вещото лице е посочило, че няма направени прихващания между ответника и
„Магдак 1“ ЕООД. От заключението на вещото лице се установява, че с ПКО №
24/24.01.2024 г. е внесена сумата от 4010.00 лева с вносител К. Р. М. и основание: заплащане
на глоба в ****** на работника С. Ф. Т..
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено. Същото кореспондира на останалите събрани по делото доказателства.
При горната фактическа обстановка от правна страна съдът приема за установено
следното:
Установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство,
имащо за предмет същите вземания.
Съгласно т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при
предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуването на вземане, основано на записа на
заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение. В тази хипотеза всяка от страните следва
да докаже фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респективно несъществуването на вземане по записа на заповед.
Ответникът в производство по иск за установяване съществуване на вземането по
запис на заповед може да прави два вида възражения: абсолютни – срещу формата и
7
съдържанието на ценната книга и/или основани на пороци на волята при издаването на
записа на заповед, и относителни – произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка
с което е издаден записът на заповед. Въведеното в процеса относително възражение от
длъжника може да се свежда до твърдение, че записът на заповед е издаден за обезпечаване
на изпълнението на поето от него задължение по каузално правоотношение. В този случай
длъжникът следва да установи съществуването на твърдяното каузалното правоотношение,
както и връзката му с ценната книга – че посоченото каузално правоотношение е причина за
издаването на записа на заповед. Длъжникът може да въведе и правоизключващи или
правопогасяващи възражения относно вземането по каузалната сделка, които имат за
последица недължимост на вземането и по записа на заповед. (в този смисъл Решение
№143/01.02.2013г. по т.д.№870/2011г., ВКС, І т.о.).
В конкретния случай ответникът – длъжник по процесния запис на заповед, не
оспорва издаването на ценната книга, не прави и възражения, свързани с нейната
действителност. Следва да се отбележи, че приетият по делото запис на заповед, от който
ищецът извлича вземането си, отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и
е валиден. Съгласно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа: наименованието
„запис на заповед“ в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена сума
пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се плати; дата и място
на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност, записът на заповед е
едностранно волеизявление, облечено в законоустановена писмена форма, с посочено в чл.
535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ, документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4.
Процесният документ е наименован „запис на заповед“ и съдържа това словосъчетание в
текста си, ответникът С. Ф. Т. е поел безусловно задължение да плати сумата 4010.00 лева на
посоченото в документа лице, а именно ищеца К. Р. М., посочени са дата и място на
издаване, както и място на плащане. Падежът на задължението е указан 31.01.2024 г. По
несъмнен начин са индивидуализирани издателят и поемателят по ценната книга.
Ето защо, съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 535 ТЗ, както и задължителните
указания на ТР № 1 от 28.12.2005г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004г., ОСТК, констатира, че
приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания за
действителност. От същия се установява, че между страните е възникнало валидно
менителнично правоотношение, с което ответникът се е задължил безусловно да плати на
ищеца на посочения в записа падеж, който е настъпил преди подаване на заявлението по чл.
417 ГПК, сумата 4010.00 лева.
Според задължителните указания в т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът – кредитор,
който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед доказва
вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът длъжник се защитава
срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения
8
срещу съществуването му, ищецът кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със
записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално
правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на
заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за
обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което
длъжникът черпи релативни възражения относими към погасяването на вземането по записа
на заповед. В този случай тежестта на доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията
и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК менителнично вземане.
С исковата молба ищецът е въвел твърдения за наличието на каузално
правоотношение, по повод на което е издаден записа на заповед, а именно същият твърди,
че дружеството на което е едноличен собственик „Магдак 1“ ЕООД е заплатило глобата на
ответника в размер на 4010.00 лева, която сума ищецът възстановил на дружеството и за
обезпечаването, на която сума бил издаден записа на заповед.
Ответникът твърди, че задължението му към „Магдак 1“ ЕООД в размер на 4100.00
лева, за което бил издаден процесния запис на заповед е погасено чрез прихващане,
извършено между ответника и „Магдак 1“ ЕООД след приключване на превоза, с дължими
от работодателя към служителя трудови възнаграждения, обезщетения за командировка и
други суми, дължими по трудовия договор, като прихващането било извършено със
знанието и съгласието на ищеца, като едноличен собственик и управител на дружеството,
като приетото прихващане означава съгласие за погасяване на задължението и изключва
съществуването на задължение на ответника към ищеца.
В този случай тежестта на доказване на каузалното правоотношение и на
обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава
твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или
несъществуването на установяваното в производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК
менителнично вземане.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение, ищецът следва да докаже, че „Макдак 1“ ЕООД е
заплатило наложената на ответника С. Ф. Т. глоба от английските власти и че ищецът в
качеството на физическо лице е направил плащане към „Макдак 1“ ЕООД от личните си
финансови средства в същия размер.
В тежест на ответника е да докаже плащане на дължимата сума или с оглед на
направеното оспорване в отговора на исковата молба следва да докаже твърдяното
погасяване на сумата чрез прихващане, извършено между него и дружеството „Магдак 1“
9
ЕООД, на което ищецът е едноличен собственик.
Съобразявайки събраните доказателства, съдът приема, че ценната книга на заповед -
предмет на делото, е изготвена за обезпечаване изпълнение на задължение на ответника С.
Т. по неформален договор за заем с ищеца К. Р. М..
Установи се по делото от разпита и на двамата свидетЕ., че ответникът С. Ф. Т. е
работел в „Магдак 1“ ЕООД, на което дружество ищецът К. М. е управител и едноличен
собственик на капитала, на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона“ към датата на изготвяне на записа на заповед.
Установи се, че ответникът С. Т. заедно със свидетеля К. К. извършвали курсове от
****** до ******. Не се оспорва, че на 24.01.2024 г. товарната композиция била спряна за
проверка от административни служитЕ. в ******. Не се оспорва, че било установено, че
шофьорите превозват в нарушение на английския закон цигари Дънхил и че за нарушението
им била наложена глоба в размер на 3480.48 паунда. Не е спорно между страните, а и от
заключението на вещото лице се установява, че „Магдак 1“ ЕООД е платило на 26.01.2024 г.
чрез ПОС – операция с карта сумата от 4072.68 евро, равностойност от 3480.48 паунда. От
заключението на вещото лице се установява, че няма направени прихващания между
ответника и „Магдак 1“ ЕООД. Установи се по делото също, че с ПКО № 23/24.01.2024 г.
ищецът К. Р. М. е внесъл сумата от 4010.00 лева по сметка на „Макдак 1“ ЕООД за
заплащане на глоба в ****** на работника С. Ф. Т..
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, доказал е, че „Макдак
1“ ЕООД е заплатило наложената на ответника С. Ф. Т. глоба от английските власти и че
ищецът в качеството на физическо лице е направил плащане към „Макдак 1“ ЕООД от
личните си финансови средства в същия размер.
По делото не са налице доказателства за заплащане на дължимата сума по записа на
заповед от ответника. Ответникът не успя да докаже и твърдяното погасяване на сумата чрез
прихващане, извършено между него и дружеството „Магдак 1“ ЕООД, на което ищецът е
едноличен собственик.
Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва да
бъде уважена изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата в размер от 4010.00 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 186/16.02.2024 г. по
ч.гр.д. № 380/2024 г.
По разноските
С оглед изхода на делото ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски
в настоящето производство, а именно: 82.40 лева - платена държавна такса, 100.00 лева –
разноски за вещо лице и 500.00 лв. адвокатски хонорар. Поисканите разноски в размер на
234.70 лева – пътни разноски за транспорт за открито съдебно заседание с разпит на
свидетел при условията на довеждане не следва да се присъждат, тъй като по делото
10
липсват доказателства за тези разноски.
Претендираните от ищеца разноски в заповедното производство не са поискани в
заявлението по чл. 417 от ГПК, поради което и не са присъдени в издадената заповед за
изпълнение. В тази връзка, съдът намира, че не следва да се присъждат на ищеца разноски в
заповедното производство.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Ф. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, обл. ******, ул. ******, че дължи на К. Р. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, ул. ****** сумата в размер от 4010.00 лева, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
215/23.02.2024 г. по ч.гр.д. № 430/2024 г.
ОСЪЖДА С. Ф. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, обл. ******, ул. ****** да
заплати на К. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** сумата в общ размер от
682.40 лева /82.40 лева - платена държавна такса, 100.00 лева – разноски за вещо лице и
500.00 лв. адвокатски хонорар/, направени разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.
№ 430/2024 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
11