П Р О Т О К О Л
Година 2021 Град Варна
Варненският
районен съд Двадесет и
седми състав
На шести април Година две хиляди двадесет и първа
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Б.
Т.А.
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Прокурор: СТАМЕН
СТАМАТОВ
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 222/2021г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 09:05
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. А.Т.А. – явява се лично и с адв.
А.Д., редовно упълномощен в хода на ДП и приет от съда от преди.
ПОДС. Й.К.И. – редовно призован по телефон, не се
явява. За него се явява адв. М.В., назначена за
служебен защитник в хода на ДП.
ПОДС. Ш.К.А. – явява се лично и с адв.
В.Ш., назначен за служебен защитник в хода на ДП.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД /Б.
ЕАД/ ЧРЕЗ НЕЙНИЯ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ А.И.Д. – редовно призован, не изпраща
представител.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ВОЕННОМОРСКИ СИЛИ-ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 26800-ВАРНА ЧРЕЗ ПРЕДСТАВЛЯВАЩИЯ КОМАНДИР-КОНТРААДМИРАЛ К.Й.М. – редовно призован, не изпраща представител.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че ход на разпоредителното заседание не следва да се дава предвид неявяването на подс. И., който е редовно уведомен по телефон, но не сочи уважителни причини за неявяването си, поради което моля МНО да бъде изменена в „Задържане под стража“ и да бъде обявен на ОДИ.
АДВ. Д.: Считам, че ход на разпоредителното заседание не следва да се дава предвид неявяването на подс. И.. Моля, мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-тежка.
АДВ. В.: Считам, , че ход на разпоредителното заседание не следва да се дава.
АДВ. Ш.: Считам, че ход на разпоредителното заседание не следва да се дава предвид неявяването на подс. И.. Моля, мярката му за неотклонение да бъде изменена в по-тежка.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в съдебната зала, с изключение на подс. Й.И., който е редовно призован по телефон, тъй като не е намерен на известните за съда адреси т.е. променил е своето местоживеене без да уведоми съответните органи, а именно органите на съдебната власт.
Предвид горното съдът намира, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК по отношение на подс. Й.К.И. в негово отсъствие и доколкото в съдебната зала се явява адв. М.В. назначена за служебен защитник на подс. И. в хода на ДП прецени, че следва да назначи същата за служебен защитник и в настоящото производство, поради което и на осн.чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. Й.К.И. адв. М.В.В., определена от Председателя
на ВАК.
ПОДС. А.: Желая и в настоящото производство да
ме представлява адв. Ш..
СЪДЪТ,
като взе предвид изявлението на подс. А., намира че
на последния следва да бъде назначен служебен защитник, поради което и на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП и чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. Ш.К.А. адв. В.Ж.Ш., определен от Председателя на ВАК.
Отделно от горното съдът намира, че неявяването в днешното съдебно заседание на представители на ощетените ЮЛ, които са редовно призовани и не са посочили уважителни причини за неявяването си също не е пречка за даване ход на разпоредителното заседание предвид изричната норма на чл.247в, ал.2 и ал.3 от НПК.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 269, АЛ. 3, Т. 1 ОТ НПК
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОДС. Й.К.И.
ПОДС. А.Т.А. – роден на ***г***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН **********.
ПОДС. Й.К.И. – роден на ***г***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
Самоличността на
подс. И. бе снета от данните по ДП.
ПОДС. Ш.К.А. – роден на ***г***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени
ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са
връчени на подс. А. на 04.02.2021г., подс. И. е уведомен по телефон на 26.03.2021г., на подс. А. на 04.02.2021г., на представител на ощетеното ЮЛ
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /Б. ЕАД/ на 10.02.2021г. и на
представител на ощетеното ЮЛ Военноморски сили-военно формирование 26800-Варна
на 02.02.2021г.
СЪДЪТ разясни на страните правото им на отвод
и процесуалните им права по НПК, както и последствията от влязло в сила
определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отводи.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. А.: Нямам искания за отводи.
АДВ. В.: Нямам искания за отводи.
АДВ. Ш.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. А.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ докладва постъпила по делото молба от Командира на Военноморските сили Контраадмирал К.М., с която на осн.чл. 84 от НПК предявява гр. иск за нанесени имуществени вреди в размер на 1447.18 лева срещу подсъдимите А.Т.А., Й.К.И. и Ш.К.А., ведно със законната лихва от датата на увреждането до датата на изплащане, както и направените по делото разноски.
На осн.чл. 248, ал.2 от НПК съдът разяснява на страните, че ще
изслуша становищата им по така направеното искане и ще се произнесе по същото
след изслушване на становищата на страните по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на
прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на
т. 4 сме постигнали съгласие за сключване на споразумение с подсъдимите А. и А.,
и техните защитници.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мерките
за неотклонение на явилите се подсъдими, а по отношение на подс.
И., който не се явява, моля мярката за неотклонение да бъде изменена в
„Задържане под стража“.
Нямам искания по
доказателствата.
Относно гр. иск считам, че същия е своевременно предявен, а относно допустимостта ще взема становище на по-късен етап.
АДВ. Д.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Считам, че са
налице основанията за разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мерките
за неотклонение на явилите се подсъдими, а по отношение на подс.
И., моля мярката за неотклонение да бъде изменена в по-тежка.
Нямам искания по
доказателствата.
Относно гр. иск
считам, че същия е своевременно предявен, но не считам, че е допустим.
ПОДС. А.: Придържам се към казаното от моят
защитник. Желая делото да приключи със споразумение.
АДВ. В.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По отношение на
т. 4 дали са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, аз нямам връзка с моя подзащитен, но
предполагам, че ако се яви би искал да сключи споразумение и затова считам, че
са налице основания за разглеждане по реда на Глава 29 от НПК.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мерките
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
АДВ. Ш.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Налице са
основания за разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мерките
за неотклонение на явилите се подсъдими.
Нямам искания по
доказателствата.
ПОДС. А.: Придържам се към казаното от моят
защитник.
Желая делото да
приключи със споразумение.
СЪДЪТ, след тайно съвещание и като взе
предвид становището на страните, и материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 197, т. 3 вр.чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 вр.чл. 194, ал. 1 от НК срещу подс. А., по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр.чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 вр.чл. 194, ал. 1 от НК, по чл. 345, ал. 2 от НК и по чл. 345, ал. 1 от НК срещу подс. И. и по чл. 197, т. 3 вр.чл. 195, ал. 1, т. 2, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 вр.чл. 194, ал. 1 от НК срещу подс. А., и е родово и местно подсъдно на ВРС, като първа инстанция.
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
С оглед на
което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
Делото е
родово и местно подсъдно на Районен съд Варна като първа инстанция;
Няма основание за прекратяване
или спиране на наказателното производство.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалите съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите Ш. А., Й.И. и А.А. да научат за какво престъпление са привлечени в това качество.
Съображенията на съда са следните: В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемите, като в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – “времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своето значение и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
В обстоятелствената част на акта задължително следва да са отразени всички онези факти и обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна престъплението и неговия автор.
Съобразно посоченото по-горе ТР№ 2/2002 год. в обстоятелствената част на ОА прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в осъществяването му.
С настоящия ОА
подсъдимите Ш. А., А.А.
и Й.И. са предадена на съд за престъпление по чл.197, т.3, вр. чл. 195,
ал.1, т.2, т.4, пр.1 и пр.2 и т.5, вр. чл.194, ал.1
от НК за първите двама, а за подс.И. - по чл. 196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.2, т.4, пр.1 и пр.2,
т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, по чл.345 ал.2 и чл. 345 ал.1 от НК т.е.
предадени са на съд за извършване на кражба на чужди движими вещи след
предварителен сговор.
Видно от съдържанието на ОА, на първо място никъде в ОА не е посочено, че вещите – три парчета кабел-11.70м. кабел тип „МККБ" , 36 м. кабел тип „МКСБ" и 6.30 м. кабел тип „ТПП" са чужди такива. В обстоятелствената част на ОА липсват факти за собствеността на процесните вещи , както и за упражняваното върху тях владение /като съставомерни признаци на престъплението кражба/. Липсват и факти, че вещите имат стойност. Такива факти се навеждат за пръв път в диспозитива на ОА. В обстоятелствената част на ОА не е посочено нито чия собственост са, нито в чие владение са били те, за да се приеме, че е налице описание на съставовомерния признак—чужди движими вещи- елемент от състава на престъплението кражба. Посочено е единствено, че тримата обв. копали на някакво място в кв.Аспарухово, където намерили кабели.
На следващо място обвинението е повдигнато спрямо тримата обвиняеми, за това че след предварителен сговор, в немаловажен случай, чрез използване на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Митсубиши". модел „Лансър" с рама № JMBSNCK1ATU023394 и с peг. номер В 1974 СТ и чрез използване на технически средства- кирка и лопата, отнели чужди движими вещи, които не били под постоянен надзор и били върнати. В обстоятелствената част на ОА обаче не се излагат никакви факти, за използвани от обвиняемите технически средства – кирка и лопата. Сочи се единствено ползването на прожектор и лебедка. Следва да се посочи, че заключителната част на ОА- диспозитива се изготвя единствено и само въз основа на описаните в обстоятелствената част факти. Диспозитивът на акта представлява юридическата формулировка на обвинението и напълно следва да произтича от описателната част на обвинителния акт, както и да следва нейните рамки.
В обстоятелствената част на ОА отсъстват и факти за квалифициращия признак – по т.2 на чл.195 от НК . Никъде в ОА не е посочено дали вещите предмет на кражбата са били оставени на обществено довери- без постоянен надзор. Във фактическото обвинение отсъстват и факти, защо прокурорът приема, че случаят е немаловажен, доколкото липсва изобщо посочване на някаква стойност на вещите. Отсъстват и факти, че процесните вещи са върнати-посочено е единствено, че тримата обвиняеми изоставили автомобила с „крадените вещи“ и избягали в гората. За прецизност следва да се посочи и че отсъстват факти по отношение на квалифициращия признак „опасен рецидив“ относно предявеното обвинение спрямо подс.И.. Т.е. в ОА – в т.н. фактическо обвинение не са описани сътавомерните факти, подлежащи на доказване в процеса.
Спрямо подс.И. е повдигнато обвинение и за престъпления по чл.345, ал.1 и чл.345, ал.2 от НК. По отношение на тези две престъпления фактическото обвинение съдържа следните три реда, съставляващи едно изречение : „Колата била дерегистрирана и без регистрационни номера, като за да може да управлява автомобила обв.И., който знае това, взел регистрационните табели от едно момче с прякор „Зайчо", от с.Господиново“. Липсват съставомерни факти относно тези две престъпления. Липсва посочване, че лекият автомобил не е регистриран по съответния /надлежния ред на територията на РБългария. Липсва и посочване, че при управление на процесното МПС обв.И. си е служил с контролни знаци, издадени за друго МПС. Във фактическото обвинение е посочено единствено, че табелите били взети от момче с прякор „Зайчо“, но дали същите са издадени за друго МПС или пък са например неистински, може само да се гадае и предполага. Обвинението, в това число и фактическото такова следва да бъде ясно и конкретно формулирано, като следва да са описани ясни и недвусмислени факти, а не същите да се извличат чрез догатки и предположения от съдържанието на ОА, още по-малко от материалите по делото.
Именно срещу конкретните факти градят защитата си обвиняемите, и именно тези факти определят рамките на обвинението, съответно предметът на доказване по делото. Непосочването на тези конкретни факти представлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на процесуалните права на обвиняемите.
Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия /те „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС /. В случая, липсата на факти за съставомерни признаци на деянието, допуснатото противоречие и неяснота относно начинът на извършване на деянията съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита т.к води до невъзможност обвиняемите да разберат в какво точно са обвинени. Ето защо съдът приема, че посочените по-горе пороци на прокурорския акт обосновават нарушение на правата на обвиняемите и в частност на правото им да научат в какво са обвинени, респективно „да научат за какво престъпление са привлечени в това качество“. Този порок няма как да бъде преодолян от съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза.Като в този смисъл е без значение редът, по който ще протече впоследствие делото в съдебната фаза.
Горното налага прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
С оглед становището на съда, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, както и по отношение на предявените искове, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
Предвид гореизложеното и на
основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл.
249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 222 по описа на ВРС за 2021 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемите, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:42 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: