Решение по адм. дело №192/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. ”д” от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на инж. К. А. Ц. от [населено място] против Решение № 9001-16-45/2 от 18.06.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-16-01911172 от 15.05.2025г на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 14.10.2024г. до 20.10.2024г. в размер на 414.05 лева и дължима лихва в размер на 29.98 лева, считано от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на Разпореждането. В жалбата и по същество се поддържат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като се твърди, че в нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, не били установени факти, релевиращи наличието на недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, не било установено дали действително е упражнявал трудова дейност по втория трудов договор през периода на временната неработоспособност по основното трудово правоотношение, като не бил съобразен и характерът на втория договор за полагане на грижи при предоставяне на социална услуга „Личен асистент“. От съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърденото с него Разпореждане.

Ответната страна – Ръководител на ТП на НОИ – [населено място], чрез процесуалния си представител – упълномощен юрисконсулт С. В., ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

През м. октомври 2024г. жалбоподателят К. А. Ц. е осъществявал трудова дейност при двама работодатели/осигурители, съответно по основен договор с Районен съд – Разград, [ЕИК], на пълно работно време и по Трудов договор № 01031 от 29.08.2024г., сключен на основание чл. 111 от КТ с Община – Разград – за извършване на определена работа, с продължителност на работното време – 74 часа месечно, разпределени по график, на длъжност „личен асистент“.

За периода от 14.10.2024 г. до 20.10.2024 г. на жалбоподателя бил издаден болничен лист № Е20242767990 за временна неработоспособност поради общо заболяване. Същият бил представен на Работодателя/осигурител Районен съд – Разград, който от своя страна подал до Ръководителя на ТП на НОИ – гр. Разград Удостоверение (Приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) относно правото за изплащане на парично обезщетение по болничния лист на К. Ц.. Респ., на последния било изплатено следващото му се парично обезщетение от 414.05 лева за периода на ползвания при този Работодател отпуск поради временната неработоспособност.

Същевременно, за същия период жалбоподателят представил на 31.10.2024г. пред втория си работодател Община – Разград отчети по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ (л. 40 – 41 от делото), в качеството си на личен асистент, с което удостоверявал изпълнение на трудовата си дейност - общо отработени за м. октомври 2024г. 74 часа, от които 18 часа през периода от 14.10.2024 г. до 20.10.2024 г. За същия месец, по Фиш за заплата (л. 36 от делото) му е изплатено за отработените 23 работни дни брутно трудово възнаграждение от 577.94 лева и е осигурен по ДОО, вкл. за осигурителен риск общо заболяване.

На 08.05.2025г. при осигурителя Община – Разград била извършена проверка по разходите на ДОО, възложена по реда на чл. 107 от КСО със Заповед № 3Р-5-16-01882094 от 04.04.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. При тази проверка били установени описаните по-горе обстоятелства, свързани с трудовата дейност на жалбоподателя, като констатациите са отразени в Констативен протокол № КП-5-16-01906901 от 08.05.2025г. (л. 14 от делото), вкл. и фактът на начисленото и изплатено в полза на жалбоподателя от Община – Разград трудово възнаграждение за пълния работен м. октомври 2024г., включително и за периода, за който има представени документи за изчисляване и изплащане на парично обезщетение от ДОО от осигурителя Районен съд – Разград за дните, през които е бил при този работодател в отпуск поради временна неработоспособност. Констатирано е, че в регистъра на представените документи при осигурителя Община – Разград за изчисляване и изплащане на ПО от ДОО няма заведен болничен лист за К. А. Ц..

Въз основа на горните констатации, с Разпореждане № РВ-3-16-01911172 от 15.05.2025г на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е разпоредено, на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, на К. А. Ц. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 14.10.2024г. до 20.10.2024г. в размер на 414.05 лева и дължима лихва в размер на 29.98 лева, считано от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на Разпореждането. Направен е извод, че на основание чл. 46, ал. 3 от КСО паричното обезщетение, изплатено от ДОО за периода, през който К. А. Ц. е упражнявал трудова дейност в Община – Разград е получено неправомерно и подлежи на възстановяване ведно с лихва, начислена по реда на чл. 113 от КСО.

Разпореждането е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 9001-16-45/2 от 18.06.2025г. Прието е от контролния орган, че за процесния период от 14.10.2024г. до 20.10.2024г. К. А. Ц. е упражнявал трудова дейност при осигурителя Община - Разград, доколкото не е представил доказателства, опровергаващи този факт и която дейност е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, като му е начислено и изплатено трудово възнаграждение за същия период. Оспорващият не е представил екземпляр от болничния лист за този период пред втория работодател. Не е направил постъпки да възстанови по надлежния ред полученото за периода трудово възнаграждение и съответно не са извършени в Община – Разград счетоводни корекции за отстраняване на несъответствия. Същият Работодател с подписването на Констативния протокол от извършената му проверка се е съгласил с констатациите и приложените към него документи, като същите се явяват доказателство в сезирания спор.

В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят твърди, че обективно за периода по болничния лист не е полагал грижи като личен асистент и е допуснал грешка като е попълнил самоотчет – грешно попълнен документ, според който е работил през същите дни.

Представя Служебна бележка изх.№ 415 от 29.09.2025г., издадена от Специализираната хирургична болница за активно лечение и МЦ „Проф. .“ ООД – гр. Варна, удостоверяваща, че К. А. Ц. е преминал стационарно лечение, като е пролежал в лечебното заведение три дни, считано от 12.10.2024г. до 14.10.2024 г., вкл. и му е издаден процесният Болничен лист № Е20242767990 за 7 дена, три от които стационарни и 4 за домашен възстановителен режим.

Съдът констатира, че периодът на болничния лист от 14.10.2024г. до 20.10.2024г. включва общо пет работни дни, съответно 14.10 – 18.10.2024г., от които според обсъжданата Служебна бележка само 14.10.2024г. е бил стационарен престой за жалбоподателя, а останалите дни - за домашен възстановителен режим.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е неоснователна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Правилно е приложен и материалния закон при съблюдаване на неговата цел.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение (респ. доход) по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения. Тази забрана е регламентирана в чл. 46, ал. 3 от КСО, която отрича правото на парично обезщетение за временна неработоспособност на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

Настъпването на осигурения социален риск общо заболяване е правопораждащият юридически факт на обезщетението по чл. 40, ал. 1 от КСО, който може да бъде удостоверен единствен чрез представяне на болничен лист (арг. от чл. 6, ал. 2 от НМЕ и чл. 3, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване).

По делото няма спор относно релевантните факти, че К. А. Ц. попада в кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица по две осигурителни правоотношения и е ползвал отпуск за временна неработоспособност, разрешен с болничен лист, издаден от органите за медицинска експертиза на работоспособността за периода 14.10.2024г. до 20.10.2024г. При възникналата временна нетрудоспособност в обсъждания период, същият не е представил пред втория си осигурител Община – Разград екземпляр от издадения болничен лист в срока по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), нито го е уведомил за издаването на такъв болничен лист.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от същата НМЕ, на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях. В графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден.

Като страна по две самостоятелни осигурителни правоотношения жалбоподателят К. А. Ц. е бил длъжен да поиска издаването на болнични листи и за двамата си работодатели. Самото задължение за издаване на болничния лист е на органа на медицинската експертиза, но това може да стане само по искане на осигуреното лице, което да заяви, че полага труд при повече от един работодател. Респ., задължение на осигуреното лице е да представи този болничен лист или да уведоми работодателя си за съответните обстоятелства и то е обвързано с конкретен срок - до два работни дни от издаването, съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕ. В процесния случай е безспорно доказано, че по едното осигурително правоотношение жалбоподателят е подал информация за болничния лист, по което е изплатено обезщетение поради общо заболяване, а от другия осигурител са подадени данни за пълен работен м. октомври 2024г., тъй като пред него не е бил представен болничния лист. По този начин, като не е изпълнил императивно вмененото му задължение и е получил едновременно парично обезщетение и трудово възнаграждение за един и същи период, жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 46, ал. 3 от КСО и това се дължи единствено и само на неговото поведение.

Административният орган не оспорва фактическото здравословно състояние на жалбоподателя, удостоверено с болнични лист и което предполага, че не му е позволявало полагането като личен асистент на дължимите постоянни и непрекъснати грижи за ползващото личната помощ лице. Но при наличието на издаден болничен лист за временна нетрудоспособност и изходящ от жалбоподателя отчет за извършена трудова дейност в периода на временна неработоспособност, е налице поведение, което е несъвместимо с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО. За да се гарантира правилното разходване на средствата по ДОО по повод на действителното заболяване на жалбоподателя е било нужно същият своевременно да направи съответни постъпки и вместо да декларира основание за получаване на трудово възнаграждение от втория работодател, да се снабди с втори екземпляр от болничния си лист и да го представи и пред този работодател. Следва да се отбележи в тази връзка, че задължението на Работодателя да представи пред НОИ съответното Удостоверение - Приложение № 9 с данните от болничния лист, също е обвързано със съответни срокове (арг. чл. 12, т. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване) - до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението на осигурителя. При наличие на безспорни писмени доказателства, представляващи изходящи от страната отчети за извършена трудова дейност в периода на временната неработоспособност, не може да бъде кредитирано твърдението за липса на упражнявана трудова дейност при втория работодател в процесния период. Декларираните в писмения документ факти не са опровергани, нито в хода на административното производство, нито в хода на настоящото съдебно производство.

Целта на изплащаните от ДОО обезщетения е да заместят липсващия осигурителен доход поради неупражняване на трудова дейност. Имат компенсаторен характер. Съгласно чл. 31, ал. 4 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по повече от едно правоотношение/основание за осигуряване, се изплащат поотделно по всяко от правоотношенията или за всяко от основанията. Следователно, нетрудоспособният не може да получава едновременно за едни и същи работни дни трудово възнаграждение при един работодател или осигурител и парично обезщетение за временна неработоспособност по друг договор или на друго основание.

Предвид горното и с оглед на установените факти и обстоятелства се налага извода за недобросъвестно поведение на жалбоподателя при получаването на обезщетението за временна неработоспособност. Извършените от него действия са в пряко нарушение на закона, като чрез поведението си е въвел в заблуждение административния орган досежно правото му за получаване на осигурителното плащане. Обстоятелството, че К. А. Ц., упражнявайки трудова дейност при втория си работодател и получавайки трудово възнаграждение при него, по време на ползването на отпуск за временна неработоспособност при основния си работодател, и липсата на надлежно и своевременно уведомяване за настъпилия правопроменящ юридически факт (временната неработоспособност), сами по себе си водят до съществено и негативно засягане на установения правен ред по вина на жалбоподателя, което и води до извода за недобросъвестно поведение от негова страна при получаване на осигурителното плащане.

По изложените съображения оспорваното Решение № 9001-16-45/2 от 18.06.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-16-01911172 от 15.05.2025г на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, се явява законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Доказана е недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, която обуславя и правомощието на органа по чл. 114, ал. 3 от КСО да изиска от лицето, получило осигурителното плащане, възстановяването му, ведно с лихвата по чл. 113 от КСО.

В същия смисъл е формираната практика на ВАС (Решение № 1591 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7976/2023 г., VI о., Решение № 6819 от 22.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11747/2022 г., VI о., Решение № 9794 от 29.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4820/2021 г., VI о., Решение № 7832 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4821/2021 г., VI о.).

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Разград,

ОТХВЪРЛЯ оспорването на инж. К. А. Ц. от [населено място] против Решение № 9001-16-45/2 от 18.06.2025г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Разград, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-16-01911172 от 15.05.2025г на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.