Решение по дело №60/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 27.07.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                 АЙГЮЛ ШЕФКИ

при  секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Василева от ОП- Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд № 60  по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е касационна жалба от „ЕФЕС- АК” ЕООД, гр.Кърджали, ЕИК ***, чрез пълномощник, против Решение №70/21.02.2020 г., постановено  по анд №1223/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали. Касаторът намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че не е осъществил състава на нарушението по чл.63, ал.2 КТ, тъй като към момента на проверката, лицето С. Х. било извън строителната площадка и не извършвало трудова дейност. Последното било установено от показанията на свидетелите С. Х., О. Р. и Е. И. Счита, че в случая е налице и съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото му на защита, поради липса на пълно описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно постановление. 

Ответникът – Директор на Дирекция “ИТ”, гр. Кърджали, в писмено становище от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства се установявало наличието на констатираното нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила решението на РС – Кърджали. Счита, че нарушението е доказано, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. 

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №1223/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, приема за установено следното:

С оспореното решение, РС - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 09- 002276 от 08.11.2019 г., издадено от директора на Д“ИТ” - Кърджали, с което на дружеството-касатор, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на  1 500 лв., за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като осъдил „ЕФЕС- АК” ЕООД, да заплати на ИА “Главна инспекция по труда“- София, деловодни разноски в размер на 100 лв. За да постанови решението си, районният съд е приел горното нарушение за доказано, тъй като на 02.10.2019 г., работодателят е допуснал до работа лицето С. Х., преди да му връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Намерил за установено по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е заверено от ТД на НАП на 02.10.2019г. в 10.57 ч., а това следвало часа на проверката по работни места, при която лицето вече е било установено да работи. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно била ангажирана административно наказателната отговорност на „ЕФЕС- АК” ЕООД ***, на основание чл.414 ал.3 от КТ, за нарушението по чл.63, ал.2 КТ, като му била наложена санкция в минимален размер. Съдът не кредитирал показанията на свидетелите С. Х., Е. И. и О. Р., като изолирани и  опровергаващи се от другите писмени и гласни доказателства, както и поради заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, с оглед съществуващото трудово правоотношение с жалбоподателя. Посочено е също, че показанията на св. С. Х. противоречат и на данните от декларацията, попълнената от него в деня на проверката. При извършената служебна проверка, районният съд не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Прието е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци,  с посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които било извършено, доказателствата, които го подкрепят, като бил индивидуализиран и нарушителят. От изложените в АУАН и в наказателното постановление факти, било ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация. В тази връзка, районният съд приел, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.

Решението на районния съд е правилно. Настоящият състав споделя извода на съда за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, както и за липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

С разпоредбата на чл. 63, ал.1 от КТ, за работодателя е предвидено задължение да предостави на работника или служителя при постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Преди предоставяне на посочените документи работникът или служителят не се допуска до работното му място /чл.63, ал. 2 КТ/.

Според декларираното от завареното в проверявания обект лице – С. Х., същото работи там от 02.10.2019 г., като ***, с работно време от 8:00 ч. до 17:00 часа. Обстоятелството, че на 02.10.2019 г. в 10:00 часа, лицето полага труд в проверявания обект, като премества кофражни платна, се потвърждава и от показанията на актосъставителя С. и свидетеля К. В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора, че  лицето С. Х. било извън строителната площадка и не извършвало трудова дейност, като настоящата инстанция споделя в цялост съображенията на районния съд, относно показанията на свидетелите С. Х., Е. И. и О. Р.

Според доказателствата по делото, трудов договор с работника е бил сключен на 02.10.2019 г., а уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, макар и подадено на 01.10.2019 г., е било заверено от ТД на НАП на 02.10.2019г., в 10.57 ч.  При тези обстоятелства, съдът намира за безспорно установено по делото, че на 02.10.2019 г. в 10:00 часа, работодателят е допуснал до работа лицето Х., преди да му връчи копие от уведомление по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяната му. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради което, въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №70/21.02.2020 г., постановено  по анд №1223/2019 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

                    Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                     

2.