№ 871
гр. Сливен, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230102499 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба на Т. И. Т. и Р. Й. Т. от .......................... против
сина им И. Т. И. от гр. София, с която се иска издаване на заповед за защита
от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на
09.06.2023 г. в дома на молителите в ............................ от ответника спрямо
молителите, изразил се в упражняване на емоционално и психическо насилие
чрез заплахи, че ако до 14.06.2023 г. не му дадат сумата от 5000 лв. щял да
обърне другия край, нямало да има милост този път, нямало да ги убие лесно,
за да се мъчат по-дълго време.
Молителите твърдят, че от години са жертви на домашно насилие,
упражнявано от сина им И. Т. И.. След изтърпяване на ефективна присъда,
ответникът бил освободен и посещавал дома им, за да иска пари. Молителите
му предоставяли различни суми, но с оглед поведението на ответника, имало
две преходни съдебни производства по ЗЗДН с издадени заповеди за защита.
Молителите излагат, че на 09.06.2023 г., около 14:00 часа, ответникът
изненадващо посетил дома им и започнал да разтоварва в двора им чували с
пластмасови бутилки. Ответникът попитал молителя Т. за получената сума от
продажба на земеделски имот и му заявил, че молителят му дължи сумата от
1
5000 лв. Заявил на молителя, че до 14.06.2023 г. трябва да му предадат сумата
от 5000 лв., в противен случай ответникът ги заплашил, че щял да обърне
другия край, нямало да има милост този път, нямало да ги убие лесно, за да се
мъчат по-дълго време.
След инцидента молителите се обадили на дъщеря си З.Т.К. и й
обяснили случилото се. Непосредствено след това дъщеря им, заедно със
съпруга си ги посетили и заварили молителите в състояние на силен стрес и
уплаха, вследствие на осъществените спрямо тях вербални действия от страна
на ответника. На изложените основания молят да бъде постановено съдебно
решение и издадена заповед за защита, с която да се задължи ответникът да
се въздържа от домашно насилие и да му бъде забранено да доближава
молителите на разстояние по-малко от 100 метра, както и жилището им в
............................, местата за социални контакти и отдих и местата, където
молителите пазаруват в с. Гавраилово за срок от 18 месеца.
Ответникът оспорва изцяло описаните в молбата за защита
обстоятелства. Описва, че действително на 09.06.2023 г. е посетил дома на
родителите си, но поводът е бил единствено да ги види и да занесе на своята
майка празни буркани и пластмасови бутилки от минерална вода за разсад.
Заявява, че не е имало никакви искания на посочената в молбата сума и не е
отправял закани към родителите си. Ответникът излага, че когато влязъл в
двора на жилището на родителите си в с. Гавраилово, първоначално провел
кратък разговор с майка си. След това баща му дошъл и започнал да го
обвинява, че преди две години ответникът направил опит да го отрови с
някакво суши и поради тази причина той няма право да му влиза в жилището.
Ответникът изтъква, че според него молбата за защита произлиза от сестра му
З. която внушава на родителите си, че ответникът не трябва да бъде допускан
до жилището, тъй като е опасен. Сестра му обсебила техните родители и
считала, че тя единствено следва да се грижи за тях, за да получава имотни
подаръци, като именно такъв имот й бил дарен от молителите.
На 22.06.2023 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита, с която е
задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителите и е забранил на ответника да приближава молителите,
жилището им в с. Гавраилово и местата им за социални контакти и отдих на
разстояние по - малко от 100 метра.
2
В откритото съдебно заседание, молителите не се явяват лично.
Представляват се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържат
депозираната молба за защита и молят да бъде уважена.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който оспорва молбата и моли да бъде
отхвърлена. Представя и подробна писмена защита по делото.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на
събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен едномесечен срок, от легитимирани лица,
визирани в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадали от домашно насилие лица,
извършено от низходящ (син) - чл. 3, т. 5 ЗЗДН. Към молбата е приложена и
декларация от молителите по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът намира молбата и за основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответникът и молителите.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е не да се изследва поведението на
ответника общо и абстрактно, а конкретният твърдян акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма.
Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на
доказателствата и адекватната мярка за защита.
Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
че молителите са майка и баща на ответника.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се
установява, че на 09.06.2023 г., в дома на молителите в ............................,
ответникът извършил спрямо молителите, акт на домашно насилие, изразил
се в упражняване на емоционално и психическо насилие чрез заплахи, че ако
3
до 14.06.2023 г. не му дадат сумата от 5000 лв. щял да обърне другия край,
нямало да има милост този път, нямало да ги убие лесно, за да се мъчат по-
дълго време.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителите е доказан посредством подадената от тях декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН.
Ответникът е оспорил авторството на подписа на молителката Р. Т. в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Видно от заключението на допуснатата
съдебно-графическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно изготвено, макар и оспорено от ответника, се
установява, че молителката е изпълнила подписа си в декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че майка
му не знае какво пише в молбата за защита, тъй като делото срещу него е
заведено по инициатива на сестра му. Видно от приложеното по делото и
неоспорено от ответника адвокатско пълномощно, молителката лично е
упълномощила адвокат за изготвяне на молба по ЗЗДН и представителство по
нея, поради което волята й да потърси защита по съдебен ред, съдът намира
за безспорно установена.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника е да проведе
успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията
твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника, напротив, ангажираните от ответника доказателства
по делото потвърждават наличието на възникнал между страните инцидент
4
на 09.06.2023 г., както и твърдяната от молителите причина за посещението
им от ответника в този ден.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.Й., доведен от
ответника, не се установяват обстоятелства, разколебаващи извода на съда за
осъществено от ответника домашно насилие по времето и начина, описан в
молбата. Установи се, че на процесната дата - 09.06.2023 г. ответникът го е
посетил в с. Гавраилово да търси череши и му се е оплакал, че баща му го е
изгонил от дома им. Свидетелят излага, че отношенията между молителите и
ответника са обтегнати, без да знае точната причина, като не е виждал
ответникът в с. Гавраилово от около 4 - 5 години.
Наред с това, от приетата по делото справка от Агенция по
вписванията се установява, че действително през 2003 г. родителите са
дарили на дъщеря си - свид. З.К. имот, а на 07.04.2021 г. молителите са
продали свои поземлени имоти в землището на с. Гавраилово. Ето защо
нелогично звучат обясненията на ответника, че на 09.06.2023 г. е решил
просто да види родителите си и да им занесе празни буркани и пластмасови
бутилки, след като не ги е виждал от години, съответно намира
доказателствена опора твърдението на молителите, че ответникът е поискал
родителите му да му дадат пари, получени от продажбата на имотите.
На следващо място, в процесния случай, освен декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване
на заповед за защита, твърденията на молителите за осъществения акт на
домашно насилие от ответника спрямо тях на 09.06.2023 г. се подкрепят в
пълна степен и от показанията на разпитаните свидетели З.К. - дъщеря на
молителите и Ж.К. - неин съпруг, които съдът кредитира изцяло като логични
и последователни, описващи състоянието на молителите непосредствено след
инцидента.
От показанията на свидетелите се установява, че на процесната дата
молителката се обадила на дъщеря си и й споделила, че ответникът е бил у
тях. Свид. К. описва, че като отишла при родителите си, възприела, че и
двамата са уплашени, въпреки че баща й се стараел да не го показва. Баща й
разказал, че ответникът им е искал пари, искал някакви ниви, търсел им пет
хиляди лева и заявил, че повече нямало да има милост към тях, нямало да ги
убие, но бавно ще ги мъчи, за да ги убие бавно по негов си начин. Свид. К.
5
също излага, че когато са отишли да видят какво се случва с родителите на
съпругата му, молителите били много разтревожени, изплашени и
разстроени, защото ответникът ги е заплашвал, че ще ги убие бавно, че ще
обърне другата страна, другата страница и ги изнудвал за пари. Свидетелят
описва, че това не се случва за първи път, а отношенията между страните са
влошени от години.
Съдът не споделя възражението на ответника, че свид. К. е
заинтересована от изхода от спора, поради получени от родителите си
имотни облаги, чието запазване се цели чрез отдалечаване на ответника от
молителите и техния дом. Установи се, че действително молителите са
извършили дарение на имот в полза на свид. К. още през 2003 г., но в случай,
че ответникът е имал претенции към дарения имот, същият е можел да
защити правата си по съдебен ред, за което не е необходимо същият да има
физически достъп нито до дарения имот, нито до дома на родителите си и
самите тях.
Склонността на ответника към осъществяване на актове на домашно
насилие спрямо родителите си се установява и от приетите като писмени
доказателства по делото съдебни решения от 2012 г. и от 2015 г., с които
последователно ответникът е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителите и му е забранено да ги доближава,
както и жилището им, за срок от 18 месеца.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителите, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи,
за да гарантира тяхната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителите.
Подходящи са и исканите от молителите мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от
закона, а именно да бъде наложена забрана на ответника да доближава
молителите на разстояние по-голямо от 100 м., както и жилището им,
централната част на с. Гавраилово и трите магазина в селото, като мерките
следва да бъдат наложени за максималния срок от осемнадесет месеца.
Обстоятелствата по делото сочат, че агресията на ответника към
молителите, макар и рядко проявявана, е трайна и продължава във времето,
6
въпреки налаганите на ответника мерки по ЗЗДН, поради което ефективната
защита на пострадалите лица изисква трайното отделяне на ответника от
близки контакти с молителите.
Този срок съдът намира за необходим за постигане целта на закона, а
именно както молителите да възстановят емоционалната си стабилност, така
и ответникът да преосмисли поведението си спрямо своите родители.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, във все още действащата редакция преди
изменението с ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., в сила от 01.01.2024 г., на
извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер от 200,00 до 1000,00
лева. Съдът намира обаче, че макар и отмяната на разпоредбата да не е влязла
в сила, с оглед мотивите за извършването й, в случая не следва да налага
глоба на извършителя. В Мотивите на ЗИД на ЗЗДН е изложено, че предвид
формулираната цел на закона и характера на мерките, предвидени в чл. 5, ал.
1 ЗЗДН, които са насочени към преустановяване или предотвратяване на
домашното насилие, а не към санкциониране на извършителя, се налага
отпадането на глобата на извършителя на насилието, която има
административно-наказателен характер, тъй като това би препятствало
наказването на извършителя на насилие, ако деянието му съставлява
престъпление.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителя да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен и 08 РУ -СДВР.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 25,00 лева в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на
молителите направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600,00 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Т. И. ЕГН: ********** от
г................... е осъществил на 09.06.2023 г. в дома на родителите си в
............................ акт на домашно насилие спрямо Т. И. Т., ЕГН: ********** и
Р. Й. Т., ЕГН: **********, изразил се в упражняване на емоционално и
психическо насилие върху тях чрез заплахи, че ако до 14.06.2023 г. не му
дадат сумата от 5000 лв. щял да обърне другия край, нямало да има милост
този път, нямало да ги убие лесно, за да се мъчат по-дълго време.
НАЛАГА на И. Т. И. ЕГН: ********** от г................... следните
мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА И. Т. И. ЕГН: ********** от г................... ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Т. И. Т. , ЕГН:
********** и Р. Й. Т., ЕГН: **********, двамата с адрес .............................
ЗАБРАНЯВА на И. Т. И. ЕГН: ********** от г................... ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по - малко от 100 /сто/ метра Т. И. Т. , ЕГН:
********** и Р. Й. Т., ЕГН: **********, както и жилището им на адрес
............................, централната част на .......................... и трите магазина в
.......................... ЗА СРОК ОТ 18 /ОСЕМНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Т. И. Т. , ЕГН: ********** и Р.
Й. Т., ЕГН: ********** с цитираните по-горе мерки, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН извършителя И.
Т. И. ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН И. Т. И. ЕГН: **********
от г................... ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на Районен съд - Сливен сумата от 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ -
държавна такса за производството по делото, както и държавна такса от 5,00
лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Т. И. ЕГН: ********** от
г................... ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Т. , ЕГН: ********** и Р. Й. Т., ЕГН:
8
**********, двамата с адрес ............................, сумата от 600,00 лв.
/шестстотин лева/, представляваща направени от молителите разноски за
адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните, и на РУ МВР - Сливен и 08 РУ - СДВР за сведение. При
необходимост връчването на заповедта на причинителя на домашното
насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9