РЕШЕНИЕ
№ 842
гр. Варна, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Х.а
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100501097 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 17138/24.02.2025г. по
регистратурата на ВРС, подадена от С. С. Д., чрез процесуалния си
представител срещу Решение № 66/07.01.2025г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение № 625/24.02.2025г. и двете постановени по гр.д.
№ 12125/2022г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът
на жалбоподателя за осъждане на ответника „Дием - Транс“ ЕООД, ЕИК
********* да му заплати обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди – болки и страдания, вследствие на политравматични увреждания:
счупване 1/3 проксимално на десния хумерус; отворено счупване тип III 43 B
G-A дясна подбедрица; счупване на повече от три места /коминутивно/ на
двете кости на лява подбедрица; напречно счупване на апофизата на L 4 и L 5,
множество ребрени счупвания; счупвания, обхващащи няколко области на
двата долни крайника и засегнат нерв на дясна ръка, вследствие на
претърпяна трудова злополука на 06.10.2020г. на пътя към КПП Гюргево,
Румъния при условията на чл. 201, ал.2, т.1 КТ, за разликата над присъдената
сума от 22335,19 лева до 104335,19 лева, ведно със законната лихва считано от
датата на увреждането – 06.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателя за
осъждане на ответника „Дием - Транс“ ЕООД, ЕИК ********* да му заплати
1
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие на
претърпяна при условията на чл.201, ал.2, т.1 КТ трудова злополука на
06.10.2020г. на пътя към КПП - Гюргево, Румъния за разликата над
присъдената сума от 1320 лева до 4620,35 лева, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 06.10.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, както И В ЧАСТТА, с която жалбоподателят Е ОСЪДЕН
да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 10754,86
лева.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на
ответника –„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********.
Въззивникът С. Д., чрез процесуалния си представител заявява
становище за неправилност, необоснованост и постановяване на обжалваното
решение в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че
правилно първоинстанционният съд е установил, че ищецът е пострадал от
трудова злополука, докато е изпълнявал задълженията си към работодателя
„Дием-Транс“ ЕООД, както и множеството последвали от нея телесни
увреждания съпроводени с операции, сериозни болки и тежки психични
последици за душевното му здраве. Не оспорва и приетият от съда за
справедлив размер на обезщетението от 150 000 лева за всички претърпени от
ищеца неимуществени вреди, но оспорва като прекомерно завишен процентът
на приетото съпричиняване от негова страна – 80%. Счита, че пряката връзка
на извършителството и настъпилият краен резултат обуславя принос на
главния причинител над 50%. Позовава се на това, че ПТП настъпва на прав
участък, при много добра видимост, в светлата част на денонощието – условия
благоприятстващи възможността на водача да види пешеходеца ищец много
преди точката на удара и да намали скоростта своевременно, а не да спира
аварийно. Счита, че изводът за процентът на съпричиняването е неправилен и
необоснован предвид липсата на доказателства за механизма на ПТП, както и
скоростта, с която се е движил автомобилът, който е блъснал ищеца. Възразява
се и срещу изводите на първоинстанционния съд обосновани със събрани по
друго дело в друга държава доказателства. Отделно от това се възразява срещу
липсата на изследване на поведението на работодателя преди ПТП – не е
установено доколко и как е провеждан инструктаж на служителите за работа
извън границите на страната с цел превенция на катастрофи, което е довело до
постановяване на несправедлив съдебен акт. Възразява и срещу липсата на
проведен цялостен анализ на събраните по делото доказателства при
постановяване на обжалваното решение, което е довело до неправилно
приложение на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД при обезщетяване
на настъпилите вреди. Счита, че присъденият размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 22335,19 лева не кореспондира на действително
претърпените от ищеца морални вреди, което се приравнява на практическа
липса на обезщетение. Посочва, че дори да се приеме, че ищецът е
демонстрирал поведение на „груба небрежност“ по време на настъпване на
ПТП, което може да се възприеме като съпричиняване на вредата, то същото
2
следва да се оцени като 30% съпричиняване и следователно след приспадане
на получените обезщетения от общественото осигуряване както и по
застраховката „Трудова злополука“, да бъде определено за получаване от
ищеца на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 104335,19 лева, до
който размер се обжалва отхвърлянето на предявения иск. Аналогично и
касателно иска за имуществени вреди, при намаляване на претендирания
размер на обезщетението от 6600,50 лева с 30% съпричиняване се получава
обезщетение от 4620,35 лева, до който се обжалва отхвърлянето на иска. Моли
обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части и исковете да
бъдат уважени до посочените размери от 104335,19 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и за 4620,35 лева – обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите
считано от датата на увреждането – 06.10.2020г. до окончателното изплащане.
Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба oт въззиваемата страна – „Дием-Транс“ ЕООД, чрез процесуалния му
представител. Счита решението в обжалваните му части за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Оспорва изложените във
въззивната жалба твърдения, че ПТП е настъпило в светлата част на деня,
предвид доказания по делото момент на произшествието – 06.10.2020г. в 19:50
часа, което се излага от ищеца в исковата молба, не е спорно между страните и
се установява от представения видеозапис. Оспорва и възраженията на
въззивника за липса на указания към него от съда за необходимостта от
изследване на механизма на ПТП като посочва, че такива са включени в
доклада по делото. Счита, че съдът на база събраните доказателства правилно
е установил поведението на водача на автомобила, с който е причинено ПТП и
обосновано от тях е приел, че ищецът е допринесъл за настъпването му с 80%,
за сметка на допринасянето от другият участник – 20%. Посочва, че приетият
от съда процент на съпричиняване е правилен и обоснован от доказателствата
по делото. Отделно от това възраженията срещу поведението на водача на
автомобила причинил ПТП, а именно, че той е виновен за ПТП се навеждат за
първи път с въззивната жалба и не са били въведени като допустим предмет
на първоинстанционното производство. Изразява становище за
неоснователност на твърденията на въззивника, че съдът е следвало да
назначи служебно САвТЕ, която да изследва механизма на ПТП предвид
състезателния характер на производството и указаната на ищеца
доказателствена тежест за установяване на този факт. Излага, че във
въззивната жалба въззивникът въвежда противоречие в твърденията си за
справедливият размер на обезщетението, като признава, че определеният от
съда такъв от 150 000 лева е законосъобразен, след което претендира за
преизчисляване на съпричиняването при база на обезщетението за
неимуществени вреди от 160 000 лева. Посочва, че с въззивната жалба,
претендирайки за правилен 30% размер на съпричиняването, признава че е
3
допуснал „груба небрежност“, т.е, че с поведението си е допринесъл за
процесния инцидент. Въззиваемата страна посочва, че в първоинстанционното
производство е поддържал, че степента на съпричиняване на вредата от ищеца
е 95%, но приема определеният от съда размер от 80%. Счита, че поведението
на ищеца изразяващо се в претендиране на увеличен размер на присъденото
му с обжалваното решение обезщетение граничи с недобросъвестност и
преследва користна цел, незачитайки оказваната от работодателя помощ и
съдействие. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение в обжалваните му части да бъде потвърдено.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
Подадена е и ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх.№ 37774/28.04.2025г.
по регистратурата на ВРС - от С. С. Д. срещу Определение №
4453/02.04.2025г. постановено по гр.д.№ 12125/2022г. по описа на ВРС, по
реда на чл.248 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение молба на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото съдебно решение в
частта за разноските, чрез присъждане на дължимо адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38 от
ЗАдв. в размер на 2322 лева вместо присъдените 1585,12 лева, както и за
присъждане на намален размер на съдебно-деловодните разноски в полза на
ответника от 10754,86 лева на 5205 лева съобразно отхвърлената част на
исковете.
В частната жалба се поддържат изложените и в молбата по чл.248 от
ГПК аргументи за неправилно определяне на следващите се на страните
разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковете.
Моли за отмяна на обжалваното определение и за присъждане на посочените в
молбата по чл.248 от ГПК размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната въззивна
жалба от „Дием-Транс“ ЕООД. Заявеното становище е за неоснователността й
обосновано с твърдения, че присъденото на процесуалния представител на
ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а съответства на
фактическата и правна сложност на спора, продължителността на делото и на
многобройните извършени процесуални действия по него. Моли обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Третото лице помагач на ответника –„Дженерали застраховане“ АД не е
изразило становище по депозираната въззивна и въззивна частна жалби на С.
Д..
В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и
въззиваемата страна, чрез процесуалните си представители поддържат
заявените становища и претендират за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски. Третото лице-помагач – не изпраща
представител. Процесуалният представител на въззивника претендира за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. и прави
4
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въпроси съобрази следното:
Производството ВРС е образувано по предявени от С. С. Д. срещу
„Дием - Транс“ ЕООД, ЕИК ********* обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 160000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие
на трудова злополука настъпила на 06.10.2020г. на КПП Гюргево, в резултат
на която е получена политравма в следствие на счупване 1/3 проксимално на
десния хумерус; отворено счупване тип III B G-A дясна подбедрица; счупване
на повече от три места /коминутивно/ на двете кости на лява подбедрица;
напречно счупване на апофизата на L4 и L5, множество ребрени счупвания и
засегнат нерв на дясна ръка, който не позволява да си служи с нея, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането - 06.10.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6 848,59 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в следствие на трудовата
злополука имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – сторени
разходи за транспорт до болнични заведения, заплащане на болничен престой
и такси за медицински манипулации, суми за закупуване на лекарства и наем
на специално легло, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането - 06.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът С. Д. твърди, че е бил е трудово
правоотношение с ответника „Дием - Транс“ ЕООД считано от 16.09.2019г.,
при когото е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил
12+тона“. Излага, че на 06.10.2020г. се е движил по маршрут от Румъния към
България, когато на ГКПП Гюргево е попаднал на дълга колона от чакащи
автомобили. Около 19:50 часа слязъл от камиона, за да провери какво
причинява забавянето, когато бил блъснат от преминаващ в близост до
камиона му автомобил. Злополуката настъпила в тъмната част от
денонощието, но в осветен участък около 20-30 секунди след излизането му от
камиона. Излага, че към момента на удара се е намирал в лявата пътна лента
по посока на движението. В следствие на удара изпаднал в безсъзнание и
получил множество травматични увреждания. Първоначално бил откаран в
болница в Гюргево, а на следващия ден - в болница за спешни случаи в
гр.Букурещ и настанен за лечение в отделение по ортопедия и травматология.
Поставената му диагноза била политравматични увреждания: счупване 1/3
проксимално на десния хумерус; отворено счупване тип III 43 B G-A дясна
подбедрица; счупване на повече от три места /коминутивно/ на двете кости на
лява подбедрица; напречно счупване на апофизата на L 4 и L 5, множество
ребрени счупвания; счупвания, обхващащи няколко области на двата долни
5
крайника и засегнат нерв на дясна ръка. След изписването от болницата в
гр.Букурещ бил приведен за последващо лечение във ВМА-Варна, в клиника
по „Ортопедия и травматология“, където били извършени оперативни
процедури с голям обем и сложност в областта на раменния пояс и горния
крайник. Бил изписан от болницата на 19.10.2022г. и приет отново за
провеждане на оперативна интервенция по отстраняване на метала от дясната
раменна кост на 25.02.2022г. На 28.04.2022г. в УМБАЛ „Света Марина“,
гр.Варна е извършена оперативна процедура по отстраняване на
имплантирани уреди от тибия и фибула на долен крайник. На 30.05.2022г.
левият крайник на ищеца се чупи за втори път, във връзка с което е извършена
нова оперативна интервенция в болничното заведение. Твърди, че
настъпилата злополука е призната за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО
с разпореждане № Ц5104-03-197/16.12.2020г. на ТП на НОИ-Варна. В резултат
на множеството счупвания и травми с експертно решение № 4221/03.11.2021г.
на ищецът е призната 94% трайно намалена работоспособност с чужда помощ.
Ищецът излага, че в резултат на получените множество увреждания, в периода
от 07.10.2020г. до 28.04.2022г. е претърпял болки и страдания от фиксиращото
устройство, поставено в левия долен крайник, налагащи пълно обездвижване
и престой по гръб върху легло, без възможност за никакви движения на
тялото. Пръстите на дясната му ръка са напълно обездвижени, без възможност
да си служи с тях - да се храни, пише, облича и съблича. Твърди, че и към
настоящия момент, състоянието му не позволява да се обслужва сам, а
придвижването му е силно ограничено, при това с използването на помощни
средства – патерици и то само в дома си. При осъществяване на елементарни
ежедневни дейности се налага да бъде подпомаган от съпругата си. Излага, че
се чувства безпомощен, което провокира психическо страдание и мисли за
смъртта, като единствен възможен изход, социална изолация от
невъзможността за самостоятелно придвижване и промяна в поведението,
изразяваща се в избухливост и напрегнатост. Твърди, че становището на
лекарите е, че се изключва възможността за пълно възстановяване.
Освен търпяните неимуществени вреди посочва, че е направил
множество разходи за закупуването на медикаменти и консумативи, за
заплащане на транспортни услуги, потребителски такси и други, както следва:
1. Муконазал плюс спрей 10 мл. - 8,95 лева, платени на 03.07.2021г.; 2.
Милурит табл. 100 мг. - 3,56 лева платени на 03.07.2021г.; 3. Нивалин табл. 10
мг. - 26,97 лева платени на 03.07.2021г. ; 4. Седатон капс. - 6,60 лева платени
на 03.07.2021г.; 5. Спринцовки 5 мл. - 0,36 лева платени на 24.05.2021г.; 6.
Компрес стерилен 20 бр. - 19,60 лева платени на 24.05.2021г.; 7. Нивалин табл.
10 мг., 2бр. - 53,94 лева платени на 24.05.2021г.; 8. Нивалин табл. 10 мг. 2 бр. -
53,94 лева платени на 10.06.2021г.; 9. Милурит табл. 100 мг. - 3,56 лева
платени на 10.06.2021г.; 10. Допелхерц за коса и нокти - 10,07 лева платени на
10.08.2021г.; 11. Компрес нестерилен марлен - 5,60 лева платени на
10.08.2021г.; 12. Нивалин табл. 10 мг. 3бр. - 80,91 лева платени на
10.08.2021г.; 13. Уримил форте капс. - 12,63 лева платени на 10.08.2021г.; 14.
6
Вазонит табл 600 мг. - 6,22 лева платени на 10.08.2021г. ;15. Милурит табл.
100 мг. 3бр. - 10,68 лева платени на 10.08.2021г.; 16. Клиндамицин-МИП табл.
600 мг. - 13,37 лева платени на 25.07.2021г.; 17. Компрес стерилен 5 бр. - 4,90
лева платени на 21.07.2021г.; 18. Браунол 2000 сол. 100 мл. 2 бр. - 9,10 лева
платени на 21.07.2021г.; 19. Вазонит табл. 600 мг. - 6,22 лева платени на
21.07.2021г.; 20. Паратрамол табл 37.5 мг/325 мг - 8,75 лева платени на
21.07.2021г.; 21. Муконазал плюс спрей 10 мл. - 8,95 лева платени на
21.07.2021г.; 22. Милурит табл. 100 мг. - 3,56 лева платени на 21.07.2021г. 23.
Милурит табл. 100 мг. - 3,56 лева платени на 12.05.2021г.; 24. Паратрамол табл
37.5 мг/325 мг 2 бр. - 17,50 лева платени на 12.05.2021г.; 25. Спринцовки 10
мл. - 0,16 лева платени на 07.07.2021г.; 26. Аналгин табл. 500 мг. - 1,93 лева
платени на 07.07.2021г.; 27. Паракофдал табл. - 4,06 лева платени на
07.07.2021г.; 28. Нивалин табл. 10 мг. 3 броя - 80,91 лева платени на
07.07.2021г.; 29. Тиогама табл. 600 мг - 17,88 лева платени на 07.07.2021г.; 30.
Уримил форте капс. - 25,00 лева платени на 07.07.2021г.; 31. Вазонит табл. 600
мг - 6,22 лева платени на 07.07.2021г.; 32. Браунол 2000 сол. 100 мл - 4,55 лева
платени на 07.07.2021г.; 33. Компрес стерилен 5бр. - 4,90 лева платени на
07.07.2021г.; 34. Спринцовки 5 мл. 2бр. - 0,24 лева платени на 27.08.2021г.; 35.
Ойлесен капс. Витамин Д - 10,30 лева платени на 27.08.2021г.; 36. Калций
табл. 600 мг. - 8,78 лева платени на 27.08.2021г.; 37. Уримил форте капс. -
25,26 лева платени на 27.08.2021г.; 38. Симпатил капс. - 6,80 лева платени на
27.08.2021г.; 39. Тиогамма 600 мг. орал табл. - 17,88 лева платени на
09.09.2021г.; 40. Нивалин табл. 10 мг.- 26,97 лева платени на 15.09.2021г.; 41.
Милурит табл. 100 мг.- 3,56 лева платени на 15.09.2021г.; 42. Парацетамол
табл. 500 мг.- 1,66 лева платени на 24.09.2021г.; 43. Нивалин табл 10 мг.- 26,97
лева платени на 24.09.2021г.; 44. Вазонит табл. 600 мг. 2бр. - 12,94 лева
платени на 07.03.2021г.; 45. Компрес стерилен 15бр. - 14,70 лева платени на
07.03.2021г.; 46. Нивалин табл. 10 мг. 3бр. - 80,91 лева платени на
07.03.2021г.; 47. Милгама табл. 100 мг. 2 бр. - 19,52 лева платени на
07.03.2021г.; 48. Тебокан табл. 80 мг.- 42,00 лева платени на 07.03.2021г.; 49.
Парацетамол табл. 500 мг.- 1,66 лева платени на 07.03.2021г.; 50. Паратрамол
табл 37.5 мг/325 мг. 3 бр. платени на 8,76 лева 07.03.2021г.; 51. Прегабин капс.
75 мг.- 15,62 лева платени на 07.03.2021г.; 52.Клиндамицин-МИП табл. 600
мг.- 13,37 лева платени на 08.03.2021г.; 53. Компрес стерилен 20 бр. - 19,60
лева платени на 25.03.2021г.; 54. Милгама табл. 100 мг. 2 бр. - 39,04 лева
платени на 25.03.2021г.; 55. Дорета табл 37.5 мг/325 мг. - 2,96 лева платени на
25.03.2021г.; 56. Омепразид капс. 20 мг.- 5,24 лева платени на 31.03.2021г.; 57.
Муконазал плюс спрей 10 мл. - 8,95 лева платени на 31.03.2021г.; 58. Аспирин
- 8,35 лева платени на 31.03.2021г.; 59. Компрес стерилен 20 бр. - 19,60 лева
платени на 31.03.2021г.; 60. Прегабин капс. 75 мг. - 15,62 лева платени на
31.03.2021г.; 61. Паратрамол табл 37.5 мг/325 мг. 3 бр. - 8,75 лева платени на
31.03.2021г.; 62. Паратрамол табл 37.5 мг/325 мг. 2бр. - 5,84 лева платени на
15.03.2021г.; 63. Компрес стерилен 20 бр. -19,60 лева платени на 15.03.2021г.;
64. Спринцовки 5 мл. 5бр. - 0,60 лева платени на 15.03.2021г.; 65. Цитровит
7
витамин С табл. 100 мг. - 2,39 лева платени на 07.04.2021г.; 66. Кислородна
вода 3% 1 л. - 3,98 лева платени на 07.04.2021г.; 67. Лактофлор био плюс капс.
- 19,80 лева платени на 07.04.2021г.; 68. Нивалин табл. 10 мг. - 26,97 лева
платени на 07.04.2021г.; 69. Милгама табл. 100 мг. - 19,52 лева платени на
07.04.2021г.; 70. Омепразид капс. 20 мг. - 4,37 лева платени на 07.04.2021г.; 71.
Спринцовки 5 мл. 4бр.- 0,48 лева платени на 17.04.2021г.; 72. Омепразид капс.
20 мг. 2бр. - 8,74 лева платени на 17.04.2021г.; 73. Компрес стерилен 20 бр. -
19,60 лева платени на 17.04.2021г.; 74. Милгама табл. 100 мг.- 19,52 лева
платени на 17.04.2021г.; 75. Нивалин табл. 10 мг. 2 бр. - 26,97 лева платени на
17.04.2021г.; 76. Паратрамол табл 37.5 мг/325 мг. 2 бр. - 17,50 лева платени на
17.04.2021г.; 77. Муконазал плюс спрей 10 мл. - 8,95 лева платени на
30.04.2021г.; 78. Компрес стерилен 19 бр. - 18,62 лева платени на 30.04.2021г.;
79. Клиндамицин-АБР капс. 600 мг. -11,62 лева платени на 30.04.2021г.; 80.
Компрес стерилен 20 бр. - 19,60 лева платени на 10.05.2021г.; 81. Аналгин амп.
50% 2 мл. /кутия/ - 8,25 лева платени на 10.05.2021г.; 82. Нивалин табл. 10 мг.
- 26,97 лева платени на 10.05.2021г.; 83. Оспамокс табл. 1000 мг. - 5,90 лева
платени на 10.05.2021г.; 84. Нивалин табл. 10 мг. - 26,97 лева платени на
18.02.2021г.; 85. Бинт марлен 10 бр. - 9,60 лева платени на 15.02.2021г.; 86.
Компрес стерилен 10 бр. - 14,30 лева платени на 15.02.2021г.; 87. Компрес
стерилен 20 бр. - 19,60 лева платени на 15.02.2021г.; 88. Вазонит табл. 600 мг. -
6,22 лева платени на 15.02.2021г.; 89. Апарат за кръвно SENDO - 79,98 лева
платени на 15.02.2021г.; 90. Паратрамол табл. 37,5мг./325 мг. 2бр. - 5,84 лева
платени на 01.03.2021г.; 91. Супер калций на прах - 142,80 лева платени на
05.01.2021г.; 92. Тиогамма 600 мг. орал табл. - 14,58 лева платени на
29.01.2021г.; 93. Милгама табл. 100 мг. 2бр. - 19,52 лева платени на
29.01.2021г.; 94. Агапурин SR табл. 400 мг.- 2,54 лева платени на 29.01.2021г.;
95. Муконазал плюс спрей 10 мл. 2бр.- 17,90 лева платени на 29.01.2021г.; 96.
Прегабин капс. 75 мг. - 15,62 лева платени на 29.01.2021г.; 97. Бинт марлен 13
бр. - 12,74 лева платени на 31.01.2021г.; 98. Компрес стерилен 15 бр. - 14,70
лева платени на 31.01.2021г.; 99. Паратрамол табл. 37,5мг./325 мг. 3 бр. - 20,92
лева платени на 31.01.2021г.; 100. Лактофлор био плюс капс. - 14,66 лева
платени на 27.01.2021г.; 101. Нивалин табл. 10 мг. - 26,97 лева платени на
24.01.2021г.; 102. Вазонит табл. 600 мг. - 6,22 лева платени на 05.02.2021г.;
103. Тиогама табл. 600 мг. - 14,58 лева платени на 05.02.2021г.; 104. Нивалин
табл. 10 мг. - 26,97 лева платени на 05.02.2021г.; 105. Милгама табл. 100 мг./
4бр. - 39,04 лева платени на 05.02.2021г.; 106. Прегабин капс. 75 мг. - 15,62
лева платени на 05.02.2021г.; 107. Паратрамол табл. 37,5мг./325 мг. 3 бр. - 8,75
лева платени на 05.02.2021г.; 108. Муконазал плюс спрей 10 мл.- 8,95 лева
платени на 27.02.2021г.; 109. Браунол 2000 1000 мл. - 14,90 лева платени на
27.02.2021г.; 110. Спринцовки 5 мл. 5 бр. - 0,60 лева платени на 25.02.2021г.;
111. Санпласт цитофикс - 3,13 лева платени на 25.02.2021г.; 112. Бинт марлен
10 бр. - 9,60 лева платени на 25.02.2021г.; 113. Джеймисън витамин Д 3 400 IU
табл. - 10,15 лева платени на 25.02.2021г.; 114. Вазонит табл. 600 мг. - 6,22
лева платени на 25.02.2021г.; 115. Нивалин табл. 10 мг. - 26,97 лева платени на
8
25.02.2021г.; 116. Паратрамол табл. 37,5мг./325 мг. - 9,07 лева платени на
18.10.2020г.; 117. Прегабин капс. 75 мг. - 15,47 лева платени на 18.10.2020г.;
118. Симфония Ройтери табл. за дъвчене - 8,50 лева платени на 18.10.2020г.;
119. Ксарелто филм табл. 10 мг. - 41,82 лева платени на 18.10.2020г.; 120.
Ципробай филм табл. 250 мг. - 14,02 лева - платени на 18.10.2020г.; 121.
Компреси марлени - 6,90 лева платени на 20.10.2020г.; 122. Но-шпа табл.40 мг.
- 4,91 лева платени на 20.10.2020г.; 123. Санпласт цитофикс - 6,34 лева
платени на 20.10.2020г.; 124. Памук медицински Котон Лайн 70 гр. - 1,06 лева
платени на 20.10.2020г.; 125. Бусколизин филм табл 10 мг. - 3,73 лева платени
на 20.10.2020г.;126. Риванол сол. 0,1% 100 мл. - 1,48 лева платени на
20.10.2020г.; 127. Кислородна вода сол. 3% 100 мл. - 1,01 лева платени на
20.10.2020г.; 128. Олинт спрей 0,1% 10 мл/ - 6,92 лева платени на 24.10.2020г.;
129. Бинт марлен - 4,38 лева платени на 24.10.2020г.; 130. Санпласт класик -
2,46 лева платени на 24.10.2020г.; 131. Отривин ментол спрей 0,1% 10 мл. -
9,18 лева платени на 24.10.2020г.; 132. Магнезиево олио 200 мл. - 8,57 лева
платени на 24.10.2020г.; 133. Компрес стерилен 2бр. - 2,02 лева платени на
24.10.2020г.; 134. Идеос табл. - 10,96 лева платени на 24.10.2020г.; 135.
Дексофен сашета 25 мг. 10 бр. - 8,85 лева платени на 24.10.2020г.; 136.
Спринцовки 2 мл. 2 бр. - 0,20 лева платени на 16.01.2021г.; 137. Игли 0,7 /22G
черни/ 2бр. - 0,10 лева платени на 16.01.2021г.; 138. Дексофен сашета 25 мг
18бр. - 16,06 лева платени на 16.01.2021г.; 139. Ретаболил амп. 50 мг/1мл 2бр.
- 22,80 лева платени на 16.01.2021г.; 140. Муконазал плюс спрей 10 мл. 2бр. -
18,60 лева платени на 21.11.2020г.; 141. Фламексин сашета 20 мг. - 8,81 лева
платени на 21.11.2020г.; 142. Ацефеин табл - 3,68 лева платени на 21.11.2020г.;
143. Прегаблин Сандоз капс 75 мг. - 13,54 лева платени на 21.11.2020г.; 144.
Мипрофен филм табл. 100 мг. - 6,79 лева платени на 21.11.2020г.; 145. Нео
ангин табл. - 8,07 лева платени на 21.11.2020г.; 146. Аналгин амп. 500 мг. 50бр.
- 41,50 лева платени на 21.11.2020г.; 147. Муконазал плюс спрей 10 мл. 2бр. -
17,90 лева платени на 11.12.2020г.; 148. Бинт марлен 5бр. - 1,00 лев платен на
11.12.2020г.; 149. Алайв мултивитамини - мъже - 24,70 лева платени на
18.12.2020г.; 150. Лактофлор продиет - 19,40 лева платени на 18.12.2020г.; 151.
Уримил форте капс. 2бр. - 50,76 лева платени на 18.12.2020г.; 152. Спринцовки
2 мл 2бр. - 0,20 лева платени на 15.01.2021г.; 153. Дипрофос амп. 7 мг/мл 2бр.
- 14,78 лева платени на 15.01.2021г.; 154. Игли 0,6 /23G сини/ 2бр. - 0,10 лева
платени на 15.01.2021г.; 155. Уримил форте капс. - 25,38 лева платени на
03.12.2020г.; 156. Мипрофен филм табл. 100 мг. 2бр. - 11,46 лева платени на
07.12.2020г.; 157. Агива антибакт.кърпи - 20,60 лева платени на 11.01.2021г.;
158. Сандоз калций табл.еферв.500мг. - 8,83 лева платени на 11.01.2021г.; 159.
Бинт марлен 10 бр. - 9,60 лева платени на 11.01.2021г.; 160. Компрес стерилен
14 бр. - 13,72 лева платени на 11.01.2021г.; 161. Компрес нестерилен марлен -
5,60 лева платени на 11.01.2021г.; 162. Муконазал плюс спрей 10 мл. 3бр. -
26,85 лева платени на 11.01.2021г.; 163. Етодин форт табл.400мг. - 8,72 лева
платени на 13.01.2021г.; 164. Нивалин табл. 10 мг. 2бр. - 53,94 лева платени на
30.12.2020г.; 165. Прегабин капс. 75 мг. - 15,62 лева платени на 30.12.2020г.;
9
166. Невритоген табл. 2бр. - 39,68 лева платени на 30.12.2020г.; 167. Милгама
табл. 100 мг. 2бр. - 39,04 лева платени на 30.12.2020г.; 168. Агапурин SR табл.
400 мг. - 9,52 лева платени на 30.12.2020г.; 169. Тиогама табл. 600 мг. - 14,58
лева платени на 30.12.2020г.; 170. Етодин форт табл.400мг. 2бр. - 17,44 лева
платени на 30.12.2020г.; 171. Игли 2бр. - 0,20 лева платени на 16.11.2020г.;
172. Седатон капс. - 6,93 лева платени на 16.11.2020г.; 173. Спринцовки 2 мл
5бр. - 0,50 лева платени на 16.11.2020г.; 174. Уримил форте капс. - 25,38 лева
платени на 16.11.2020г.; 175. Флостерон ампули 2бр. - 10,36 лева платени на
16.11.2020г.; 176. Милгама Н капс. - 37,06 лева платени на 28.11.2020г.; 177.
Паратрамол табл. 37,5мг./325 мг. - 9,07 лева платени на 28.11.2020г.; 178.
Прегабин капс. 75 мг. - 15,47 лева платени на 28.11.2020г.; 179. Вазонит табл.
600 мг - 9,57 лева платени на 28.11.2020г.; 180. Тиогама табл. 600 мг - 15,41
лева платени на 28.11.2020г.; 181. Диклофенак дуо капс.75мг. - 10,42 лева
платени на 28.11.2020г.; 182. Нивалин табл.5мг 2бр. - 79,14 лева платени на
28.11.2020г.; 183. Спирт етилов 70% 100 мл. - 1,00 лев платен на 15.04.2022г.;
184. Ацефеин табл. - 3,80 лева платени на 15.04.2022г.; 185. Игли 0,4 (27G
сиви) 13 бр. - 0,65 лева платени на 15.04.2022г.; 186. Спринцовки 2 мл. 13бр. -
1,30 лева платени на 15.04.2022г.; 187. Нивалин ампули 10 мг. 13 бр. - 40,25
лева платени на 15.04.2022г.; 188. Нивалин ампули 10 мг. 2 опак. - 61,92 лева
платени на 22.04.2022г.; 189. Спринцовки 2 мл. 20бр. - 2,00 лева платени на
22.04.2022г.; 190. Игли 0,4 (27G сиви) 20 бр. - 1,00 лев платен на 22.04.2022г.;
191. Игли 0,4 (27G сиви) 20 бр. - 1,00 лев платен на 02.05.2022г.; 192.
Спринцовки 2 мл. 20бр. - 2,00 лева платени на 02.05.2022г.; 193. Нивалин
ампули 10 мг. 2 опак. - 61,92 лева платени на 02.05.2022г.; 194. Спринцовки 2
мл. 20бр. - 2,00 лева платени на 13.05.2022г.; 195. Игли 0,4 (27G сиви) 20 бр. -
1,00 лев платен на 13.05.2022г.; 196. Нивалин ампули 10 мг. 2бр. - 61,92 лева
платени на 13.05.2022г.; 197. Игли 0,4 (27G сиви) 10 бр. - 0,50 лева платени на
20.05.2022г.; 198. Спринцовки 2 мл. 10бр. - 1,00 лев платен на 20.05.2022г.;
199. Ацефеин табл. - 4,20 лева платени на 20.05.2022г.; 200. Нивалин ампули
10 мг. 16бр. - 49,54 лева платени на 20.05.2022г.; 201. Паратрамол табл.
37,5мг./325 мг. 10бр. - 30,20 лева платени на 05.11.2020г.; 202. Компреси
марлени стерилни 6 бр. - 3,84 лева платени на 05.11.2020г.; 203. Дексофен
сашета 25 мг 1/2 опак. - 8,85 лева платени на 05.11.2020г.; 204. Аналгин
ампули 500мг. 20бр. - 16,60 лева платени на 05.11.2020г.; 205. Кислородна вода
сол. 3% 100 мл. - 4,83 лева платени на 05.11.2020г.; 206. Компреси марлени
стерилни 5бр. - 5,05 лева платени на 27.10.2020г.; 207. Дексофен сашета 25 мг.
1/2 опак. - 8,85 лева платени на 27.10.2020г.; 208. Аналгин ампули 500мг. 2бр.
- 1,66 лева платени на 27.10.2020г.; 209. Хексалгин сол. 500 мг. 2бр. - 15,20
лева платени на 27.10.2020г.; 210. Цитровит витамин Ц табл.100мг. - 2,35 лева
платени на 31.10.2020г.; 211. Ангал ментол таблетки за смучене - 8,94 лева
платени на 31.10.2020г.; 212. Седатон капс. - 6,60 лева платени на 31.10.2020г.;
213. Уримил форте капс. - 24,17 лева платени на 31.10.2020г.; 214. Аналгин
ампули 500мг. 4бр. - 3,32 лева платени на 31.10.2020г. ; 215. Ангал ментол
таблетки за смучене - 9,10 лева платени на 10.11.2020г.; 216. Витамин Д 3 -
10
10,50 лева платени на 10.11.2020г.; 217. Дексофен сашета 25 мг. 2 опак. - 36,00
лева платени на 10.11.2020г.; 218. Муконазал плюс спрей 10 мл. 2бр. - 17,90
лева платени на 10.11.2020г.; 219. Алгозон табл.500 мг. 2бр. - 2,96 лева
платени на 28.12.2020г.; 220. Муконазал плюс спрей 10 мл. 2бр. - 14,90 лева
платени на 28.12.2020г.; 221. Сандоз калций табл.еферв.500мг. - 8,83 лева
платени на 27.12.2020г.; 222. Спринцовки 5 мл. 5бр. - 0,60 лева платени на
27.12.2020г.; 223. Бинт марлен 10бр. - 9,80 лева платени на 27.12.2020г.; 224.
Компреси марлени стерилни 15бр. - 14,70 лева платени на 27.12.2020г.; 225.
Оксикорт спрей 32,25 гр. - 9,72 лева платени на 13.06.2022г.; 226. Етодин форт
табл.400мг - 8,72 лева платени на 13.06.2022г.; 227. Нивалин табл. 10 мг. 2
опак. - 61,92 лева платени на 18.06.2022г.; 228. Игли 0,4 (27G сиви) 20бр. -
1,00 лев платен на 18.06.2022г.; 229. Спринцовки 2 мл. 20бр. - 2,00 лева
платени на 18.06.2022г.; 230. Наем на механично болнично легло с 2 секции -
100,00 лева платени на 20.10.2020г.; 231. Двулицев матрак за болнично легло -
110,00 лева платени на 20.10.2020г.; 232. Наем на механично болнично легло с
2 секции - 100,00 лева платени на 21.11.2020г.; 233. Наем на механично
болнично легло с 2 секции - 278,00 лева платени на 21.12.2020г.; 234.
Извършен МДД - 25,00 лева платени на 23.06.2021г.; 235. Транспорт с
линейка - 60,00 лева платени на 27.10.2020г.; 236. Транспорт с линейка - 80,00
лева платени на 22.01.2021г.; 237. Транспорт с линейка - 80,00 лева платени на
30.11.2020г.; 238. Транспорт с линейка - 80,00 лева платени на 15.01.2021г.;
239. Превод и легализация на документи - 160,00 лева платени на 17.11.2020г.;
240. Копирни услуги - 20,10 лева платени на 25.01.2021г.; 241. Пирон за тибия
- 1836,00 лева платени на 01.06.2022г.; 242. Фиксатор за горен крайник - 21,67
лева платени на 18.10.2020г.; 243. Уринатор - 5,00 лева платени на
18.10.2020г.; 244. Подлога - 7,50 лева платени на 18.10.2020г.; 245.
Потребителска такса - 40,60 лева платени на 19.10.2020г.; 246. Копие от диск -
5,00 лева платени на 15.10.2020г.; 247. Копие от диск - 5,00 лева платени на
19.10.2020г.; 248. Рентгенография - 33,00 лева платени на 06.03.2021г.; 249.
Електромиография - 40,00 лева платени на 15.04.2021г.; 250. Ортотрипсия -
198,00 лева платени на 22.01.2021г. Претендира за тяхното обезщетяване чрез
заплащане на сумата от 6806,87 лева съгласно уточняващата молба от
10.10.2022г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Дием-Транс" ЕООД, чрез процесуалния си представител. Заявеното
становище е за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва се иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като се
твърди, че цената за транспорта с линейка на ищеца от болницата в
гр.Букурещ до гр.Варна в размер на 980 лева е заплатена от работодателя, за
което е издадена фактура № 356/14.10.2020г. Излага се, че във връзка с
лечението на ищеца е заплатена и сумата от 1380 лева за остеосинтезни
средства, както и сумата от 143 лева за превод на медицинските документи
издадени в болницата в гр.Букурещ, който са представени в болницата в
гр.Варна. Оспорват се като сторен разход за лечение на ищеца и някой от
11
посочените закупени медикаменти като например спрей за нос „Муконазал“,
който е за лечение на хрема, а също и някой от заплатените копирни услуги.
Оспорват се и твърденията, че повторното счупване на долния крайник на
ищеца, настъпило на 30.05.2022г., е резултат от получените при злополуката
увреждания, като се излага, че е настъпило в резултат от битов инцидент по
време на тържество по повод рожден ден на приятел на ищеца. Излага, че
противно на твърденията му ищецът е в състояние да излиза от дома си, макар
и с помощни средства, разхожда се в квартала, в който живее, разговаря със
съседи и познати, което счита, че следва да се възприеме като подобряване на
физическото и емоционалното му състояние след инцидента. Оспорва се по
същество и размера на претендираните обезщетения като крайно завишени
предвид приноса, който ищецът има за настъпване на вредите с оглед
допуснатата от него груба небрежност довела до трудовата злополука
изразяваща се в неспазване на императивните правила действащи на
територията на Румъния, относими към пешеходците, аналогични или сходни
с разпоредбите на чл.107, ал.1 ЗДвП и тези по чл.108, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Твърди
се, че след напускане на кабината на товарния автомобил ищецът е предприел
движение по платното за движение, а не по тротоар или банкет, в лявата лента
за движение на силно натоварен международен път, при това в посоката на
движение на МПС, което му е попречило да възприеме насрещно движещите
се автомобили и да съобрази поведението си с тях. С релевираното
възражение за съпричиняване на вредата се претендира, че ищецът е
допринесъл за настъпване на уврежданията на 90%. В подкрепа на изложеното
посочва, че разследването на ПТП в Р.Румъния, е установило, че виновен за
инцидента, е ищецът, поради което водачът на МПС, не е наказан. Ответникът
посочва също, че в качеството си на работодател ответникът е сключил с
„Дженерали застраховане“ АД договор за групова застраховка "Трудова
злополука", обективиран в застрахователна полица № 0111190187003112, в
срока на действие на която, е настъпила трудовата злополука. По тази
застраховка ищецът С. Д. е застраховано лице, а застрахователната сума е в
размер на 47040 лева. Твърди, че ищецът е получил плащане по посочената
застраховка, с която сума следва да бъде намалено евентуално дължимото
обезщетение от работодателя по трудовата злополука. Моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в условията на
евентуалност да бъде присъден размер на обезщетението отчитащ доказаното
съпричиняване на вредата от ищеца.
Третото лице-помагач на страната на ответника „Дженерали
застраховане“ АД е депозирало становище, в което заявява, че пред него е
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка
със застрахователна полица № 0111190187003112/12.11.2019г., образувана е
преписка № *********/28.01.2021г. и на С. С. Д. е изплатена сума в размер на
560 лева за реализиран риск временна неработоспособност. Прави възражение
за прихващане на претендираните от ищеца суми с осъществените разходи от
работодателя, както и с изплатените от НОИ и от застрахователя парични
12
обезщетения. По същество излага становище за неоснователност на
предявения иск, поради проявена от страна на ответника груба небрежност
довела до настъпване на трудовата злополука.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по
делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че към датата на настъпилия инцидент –
06.10.2020г. ищецът С. С. Д. е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество „Дием - Транс“ ЕООД по силата на трудов договор №
40/16.09.2019г. за длъжността шофьор тежкотоварен автомобил 12 + тона, с
месторабота: мобилна група.
На 12.10.2020г. с вх.№ Ц5101-013-162, работодателят „Дием - Транс“
ЕООД е декларирал настъпилата на 06.10.2020г. в 19:50 часа, на пътя за
Гюргево, Румъния трудова злополука с пострадал С. С. Д., който е бил блъснат
от лек автомобил докато е чакал на опашка от камиони за преминаване на
българо-румънската граница при гр.Гюргево. Декларирани са настъпили
увреждания - счупени крайници, ключица, прешлени и множества охлузвания
С Разпореждане № Ц 5104-03-197 от 16.12.20202г. от ТП на НОИ –
Варна, на основание чл.60, ал.1 от КСО, декларираната злополука вх. №
Ц5104-03-163 от 12.10.2020г. от осигурителя „Дием - Транс“ ЕООД, станала
със С. С. Д. на 06.10.2020г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от
КСО. Посочено е, че злополуката е станала в работно време при изпълнение
на трудови задължения. Пострадалият е управлявал товарен автомобил,
собственост на осигурителя и е превозвал товар от Румъния към България,
спрял е на опашка от други товарни автомобили, чакащи за преминаване на
границата, излязъл е от кабината на камиона, за да попита, как се движи
колоната, при което е блъснат от преминаващ в близост до камиона
автомобил. Вследствие на злополуката С. Д. е получил политравматични
увреждания, описани в медицинската документация.
Видно от представената епикриза от болница за спешни случаи
„Багдасар-Арсени“ от 12.10.2020г. С. Д. е бил приет по спешност на
07.10.2020г. и е изписан на 12.10.2020г. с диагноза: политравма в следствие на
ПТП, счупване на 1/3 проксимално на десния хумерус; отворено счупване тип
ІІІ В G-A дясна подбедрица; счупване на повече от 3 места /коминутивно/ на
двете кости на лява подбедрица; напречно счупване на апофизата на L4 L5,
множество счупвания ребрени. В болничното заведение са извършени
оперативни и хирургични интервенции както следва: на 07.10.2020г. -
дебридиране на тъкани и фиксиране с външен фиксатор на лява тибия; на
09.10.2020 хирургична намеса – затворена редукция вътрешна фиксация с
платка и винтове на лява тибия. На 11.09.2020г. е взето решение за вътрешно-
болничен трансфер във ВМА Варна на 12.10.2022г. По време на болничния
престой са провеждани множество изследвания на пациента като е назначено
и проведено медикаментозно лечение.
13
Представена е епикриза от Клиника „Ортопедия и травматология“ към
ВМА Варна, на С. Д. приет за лечение на 12.10.2020г. и изписан на
19.10.2020г. Отбелязано е извършването на оперативни процедури в областта
на раменния пояс и горния крайник във връзка с поставената диагноза –
счупване на раменната кост /хумерус/ в дясно. Отбелязани са и
допълнителните придружаващи заболявания, а именно счупване на тялото
/диафиза/ на тибия в ляво и в дясно, счупване на гръден прешлен – C 7; Th2,
TH3, Th4, Th5; счупване на ребро – 1, 2 ,3 , 4, 7, 8 в дясно и 1,2,8 в ляво, а
също и травма на брахиалния прексус в дясно. Отбелязана е проведената
оперативна интервенция на лява подбедрица с външен фиксатор, както и
поставяне на гипсов крачол на десен крак. Обозначена е проведената
медикаментозна терапия по време на болничния престой.
Представена е епикриза от Клиника „Ортопедия и травматология“ към
ВМА Варна, на С. Д. приет за лечение на 25.02.2022г., изписан на 28.02.2022г.
с диагноза: „счупване на горния край на раменна кост, вдясно. Отбелязано е
извършването на оперативна интервенция по ексцизия на локални ставни
лезии – раменна става, вдясно проведена под обща анестезия, както и
отстраняване на метала.
Представена е епикриза издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД –
Варна, Клиника по ортопедия и травматология, видно от която С. Д. е бил
приет на 28.04.2022г. и изписан на 01.05.2022г. във връзка с провеждане на
оперативна интервенция по отстраняване от костта на имплантирани уреди от
тибия и фибула на лявата подбедрица.
Видно от епикриза издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна,
Клиника по ортопедия и травматология, С. Д. е бил приет на 30.05.2022г. и
изписан на 06.06.2022г. При снетата анамнеза е установено, че пациентът е
бил опериран по повод фрактура на лява подбедрица преди 1 година с
поставен външен фиксатор. Преди 30 дни е премахната външната фиксация, а
в деня на болничния прием е травмирал лява подбедрица водещо до
невъзможна походка. Извършено е открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фабула, под спинална анестезия.
По делото са представени болнични листи издадени от МБАЛ-Варна
към ВМА-София, удостоверяващи определен на ищеца С. Д. болничен и
домашно-амбулаторен режим на лечение в периода от 12.10.2020г. до
16.02.2021г. /Болничен лист Е 20201864996 от 22.10.2020г.; Болничен от Е
20202158419 от 19.11.2020г.; Болничен № Е 20202356569 от 22.12.2020г. и
Болничен лист № Е 20203165905 от 19.01.2021г., Болничен лист № Е
20210206765/16.02.2021г.; Болничен лист № Е 20210420386/18.03.2021г.;
Болничен лист № Е 20211409971/08.06.2021г.; Болничен лист № Е
20211406204/01.07.2021г.;
С експертно решение № 4221 от 149 от 03.11.2021г. на ТЕЛК комисия
при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна на ищеца е призната 94%
неработоспособност с чужда помощ за срок от 1 година. С експертно решение
14
№ 92390 от 239/14.12.2022г. на ТЕЛК комисия при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД
– Варна ищецът е преосвидетелстван със същия процент нетрудоспособност
за срок от 1 година.
По делото са представени от ищеца доказателства /л.34-117/
удостоверяващи закупуване на лекарства, медицински консумативи и разходи
във връзка с провежданото лечение както и суми платени за превод на
документи от румънски език и разходи за транспорт, които са подробно
описани в обжалваното съдебно решение.
По делото са представени фактура № 356/14.10.2020г. издадена от
„Медикс-нели“ ЕООД на „Дием - Транс“ ЕООД за сумата от 980 лева –
„транспорт с линейна и медицински екип по направление Варна-Румъния-
Варна“; фактура № **********/20.10.2020г. издадена от „Фармаактив“ ЕООД
на „Дием - Транс“ ЕООД за сумата от 1380 лева с посочено основание
„комплект остеосинтезни средства“, както и фактура № 736/14.10.2020г.
издадена от „Профи Транс 2“ ООД издадена на „Дием - Транс“ ЕООД за
сумата от 143 лева с посочено основание „превод от румънски език“.
Видно от представената Застрахователна полица № 011190187003112, на
12.11.2019г. е сключен договор за групова застраховка със страни:
застраховател - „Дженерали застраховане“ АД, застраховащ - „Дием - Транс“
ЕООД и застраховани 12 лица по списъчен състав, сред които под № 9 е
посочен ищецът С. С. Д.. На 15.01.2021г. ищецът е сезирал застрахователя с
искане за плащане по застрахователната полица. С ликвидационни актове №
1010250/31.08.2021г. и № 981409/10.02.2021г. е разпоредено извършването на
плащане на сумата от 403,20 лева и на сумата от 156,80 лева в полза на
пострадалия С. Д., като сумите са преведени съответно с платежно нареждане
от 01.09.2021г. и от 15.02.2021г.
Видно от служебно изготвената от първоинстанционния съд справка за
получените от ищеца обезщетения за временна неработоспособност /л.773/, за
периода от 06.01.2020-06.01.2025г. С. Д. е получил такива в размер на общо
7104,81 лева.
В хода на първоинстанционното производство чрез съдебна поръчка е
събрана информация за приложимото румънско законодателство, актуално
към 06.10.2020г., в областта на задълженията на пешеходците. В отговор на
запитването с изх. №465866/E-DA/07.04.2023г., Министерство на вътрешните
работи, Главна дирекция „Правни въпроси“ са посочили, че регламентацията
на движението по пътищата, касаеща поведението на пешеходците се съдържа
в Правителствен указ № 195/2002г. относно движението по пътищата от
обществената пътна мрежа, преиздаден, който е в сила към датата на
инцидента /06.10.2020г./ и в Правилника за прилагане на указа. Съдържанието
на чуждото /румънското/ законодателство в областта на движението на
пешеходци по пътищата е възпроизведено дословно от първоинстанционния
съд в обжалваното решение, поради което настоящия съдебен състав
препраща в тази част към него, на основание чл.272 от ГПК.
15
Като доказателства по делото и по реда на Регламент /ЕС/ 2020/1783 на
Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020г. относно сътрудничество
между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателствени
материали и писмени доказателства са приети писмени доказателства –
материали по дело № 3473/2020г. на Окръжния инспекторат към полицията в
Гюргево, образувано по жалба на ищеца във връзка с претърпения от него
пътен инцидент на 06.10.2000г., както и материали по досъдебно производство
№ 436640/07.10.2020г. В съставения на 06.10.2020г. в 22:00 часа протокол за
оглед на местопроизшествие № 436640/06.10.2020г. е посочено, че пътният
инцидент е станал на улица/път бул. „Букурещ“, където движението се
осъществява двупосочно, настилката на пътното платно е асфалтова, има
ширина 9,7 м. На мястото на настъпване на пътнотранспортното
произшествие е налична и в добро качество нанесена надлъжна маркировка
разделяща посоките на движение. В произшествието са участвали лек
автомобил марка „Волво“, с регистрационен номер GR-01- VDR, зелен на
цвят, идентификационен номер YVIVS78824F027017, собственост на Р.К.,
управлявано от Мариан Кирица /син на собственика/ с годишен технически
преглед валиден до дата 31.10.2020г. с констатирани щети: предна решетка,
огънат капак двигател, счупено предно стъкло, вдлъбнат таван, изместено
дясно странично огледало. В показанията си водачът посочва, че е управлявал
автомобила си с включени фарове във втора лента, от посока село Ремуш, а в
дясната му страна е имало образувана колона от автомобили, чакаща за
митница Гюргево. В последния момент водачът видял пред себе си на пътното
платно човек, нямал време да натисне спирачките и не успял да избегне удара
на човека с предницата на автомобила си. След пристигането на полицейските
служители разбрал, че блъснатият човек е български гражданин, шофьор на
един от спрелите в колоната камиони. Той не носел светлоотразително
облекло и бил облечен в черно. Водачът бил тестван за алкохол с дрегер, като
пробата била отрицателна. След извършени замервания е установено, че
лекият автомобил „Волво" с регистрационен номер GR-01-VDR, е бил
разположен върху втората лента за движение в посока Ремуш - Гюргево,
обърнат с предницата си към гр. Гюргево, предното ляво и задното ляво
колело се намирали върху непрекъсната осева линия. Камионът с марка
„Волво“ и с регистрационен номер В 4656 КН се е намирал в колоната
отдясно на измереното разстояние от 17,9 метра. На местопроизшествието
върху пътното платно е заварено тялото на пострадалия с открити фрактури на
двата долни крайника. Взети са мерки за транспортиране на пострадалия до
болницата. На местопроизшествието са установени и маркирани следи от
спирачен път, плъзгане, търкаляне, парчета стъкло, парчета пластмаса и петна
от кръв. На мястото на произшествието са установени камери за
видеонаблюдение. Изображенията, заснети от тях са снети на оптичен
носител, който е запечатан. Приложена е схема на местопроизшествието и
положението на автомобилите. Приложени са резултати от дрегер тест за
алкохол на водача на лек автомобил марка „Волво“ и ищеца, от които се
16
установява, че съдържанието на алкохол в издишания въздух е 0,00 мг.
По делото е приложен компактдиск съдържащ 15 броя видеофайлове
отразяващи записи от пътна камера разположена в обект - бензиностанция
срещу местопроизшествието. На файл 13 /ch1520201006192323/ с
продължителност от 37:25 минути се виждат събитията преди и след
инцидента. Видно е, че управляваният от ищеца камион пристига около
19:27ч. и се паркира в образувана в дясната лента на пътното платно колона от
камиони. Видимостта е намалена, тъй като започва тъмната част на
денонощието. През цялото време в лявата пътна лента се движат автомобили.
В 19:28:28 часа, шофьорът слиза от камиона пушейки цигара. Прави няколко
крачки напред, след което в 19:28:36 часа тръгва на обратно срещу посоката на
движението. В 19:28:39 часа прави 5 крачки към лявата пътна лента посока
към осевата линия разделяща пътното платно от срещуположно движещите се
МПС. Там стои и гледа неподвижно напред /около 10 секунди/ към събралата
се колона от автомобили. В 19:28:49 часа ищецът се обръща назад с лице към
идващ срещу него автомобил, който в 19:28:50 часа го блъска. От удара тялото
на ищеца изхвърча напред като пада по средата на спрелия преди него товарен
автомобил. Шофьорът на лекия автомобил веднага слиза от колата, проверява
пострадалия, изважда телефона си и провежда разговор. В 19:32 часа на
местопроизшествието пристига полицейска кола, а в 19:34:40 часа - линейка.
Парамедиците изваждат носилка, оказват първа помощ на ищеца, качват го в
линейката и в 19:40:36 часа потеглят.
От заключението на проведената по делото Съдебно-медицинска
експертиза изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице Р. М.
се установява, че в следствие на ПТП ищецът е получил множество
травматични увреждания, всички заедно и поотделно определящи трайно
затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни; както следва: 1/
Счупване на 7 шиен прешлен и 2, 3, 5 гръдни прешлени; 2/ Счупване на 1 и 2
ребра в дясно и 3 и 4 в ляво; 3/ Счупване на дясна раменна кост –
многофрагментно; 4/ Счупване, сегментно на дясна подбедрица; 5/ Счупване,
многофрагментно, открито на лява подбедрица, а също и 6/ Контузия на
десностранния шийно-брахиален плексус причинила пареза на десния улнарен
нерв и нарушила хватателната функция на дясната ръка и 7/ Циркулярна рана
в долна трета на лява подбедрица комуникираща със счупените кости. Вещото
лице посочва, че и след последната операция лечението на ищеца все още не е
завършено, като се очаква срастване на фрактурата на лявата голямопищялна
кост, а що се отнася до уврежданията причинени от парезата на улнарния
нерв, те ще останат завинаги. Посочено е, че констатираното изкривяване на
дясната раменна кост може да се коригира с нова операция. По отношение на
второто счупване на лявата подбедрица през м.06.2022г. е дадено заключение,
че най-вероятната причина е, че към момента на премахване на външните
фиксатори на крака, поставени във връзка с предходното счупване, костта не е
била срастнала добре /“лъжлива става“/, което е причинило падането на ищеца
и новото счупване. При прегледа на място е констатирано, че походката на
17
ищеца е с малки крачки с поклащане в страни и с невъзможност за пълно
клякане. По предното лице на дясна раменна област се вижда оперативен
белег с дължина около 15 см и ширина 1,5-2 см с розово-морав цвят. Областта
е деформирана от изкривяване на раменната кост в горна трета от около 40
градуса. Ограничено странично отвеждане в раменната става от 90 градуса
при норма 180 градуса. Намалена е чувствителността по страничната
повърхност на дясна предмишница и на четвърти и пети пръст на дясна ръка.
Невъзможен върхов и юмручен захват с дясната ръка. Хипотрофия на късите
мускули на дясната ръка, предмишница и мишница. Оперативен белег в горна
трета на десен подколенник по страничната му повърхност с надлъжен ход и
дължина около 13 см и друг такъв по предното му лице в средно-долна трета
около 10 см. Констатирано е ограничение на движенията в глезенната става и
движенията в колянната става в пълен обем.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите П. Б. И., Х.Л.Х., Д.Й.С., Р. Д. К. и А.С. А..
От показанията на св.И. се установява, че живее на семейни начала с
ищеца, който след инцидента в Румъния бил само с една здрава лява ръка.
Имал шевове на главата, дясната му ръка, левия и десния крак били счупени,
на левия крак имало външен фиксатор със стърчащи железа, с които бил
година и половина. На десния крак също имало желязна платка, тъй като
счупванията били на няколко места. Нервът на дясната ръка бил премазан,
поради което не си служел с нея и нямал захват, а единствените движения
били леко в рамото и лакътя. Подобрение не настъпило въпреки провеждано
лечение. Непосредствено след инцидента ищецът бил изцяло зависим от
грижите на свидетелката - бил на легло и не можел да се обслужва
самостоятелно почти година. Заради дългото обездвижване мускулите му
атрофирали, което изисквало ежедневни посещения при рехабилитатор, за да
се изправи на крака. Първоначално ходел само с проходилка. Било му много
трудно, тъй като не можел да запази равновесие. Отначало ставал по един път
на ден, постепенно по два и по три пъти. Около 30 дни след като лекарите
махнали фиксатора от крака свидетелката и ищеца решили да излязат от дома,
с помощта на техни приятели. Отишли на гости и в опит да прекрачи едно
стъпало кракът на С. отново се счупил на същото място. Инцидентът станал
не поради неправилно стъпване, а заради ниското ниво на калций, както им
обяснили лекарите. От януари 2023г. ищецът вече бил стабилен, нямал нужда
от помощни средства и можел сам да излезе от дома и да се поразходи. От
прибирането си вкъщи до момента ищецът минал през много тежки периоди
на депресия, като неведнъж говорил и за самоубийство. Зле му се отразила
липсата на социални контакти. Колегите му звъняли 1-2 пъти и
преустановили, но събрали пари за възстановяването му, които и предали.
Имали изключително много безсънни нощи, пред очите на малката им
дъщеря, поради което в момента се налагало да ходи на психолог.
Свидетелката посочва, че е разговаряла с работодателя на ищеца само два
пъти по телефона по повод на инцидента. Той платил транспорта на С. от
18
Румъния до България с линейка, както и металните елементи, които трябвало
да бъдат сложени в ръката му.
Свидетелят Х. посочва, че след като бил изписан от болницата в
България ищецът, заради тежкия инцидент не можел сам да се обслужва и
придвижва. Имал счупени два крака и ръка, главата била ожулена, нищо не
можел да прави, освен да лежи. Това продължило повече от десет месеца.
През това време съпругата му се грижела за него. Все още не можел да си
служи с дясната ръка. Когато месец май миналата година си счупил отново
левия крак, били на рожден ден на техен познат. С. психически се чувствал
много зле, особено в началото. Имал мисли за самоубийство. В момента все
още бил неработоспособен, седял си в къщи. Опитвал сам да слиза по
стълбите с патериците.
В показанията си свидетелката Д.С. посочва, че работи като
счетоводител в ответното дружество „Дием-Транс“ ЕООД. Управителят й
казал за инцидента със С. на следващия ден, а той лично отишъл на място в
Румъния, направил контакт с лекарите в Букурещ, осигурил преводач и
транспорт за преместването на С. за лечение в България. Фирмата платила
линейката и втората му операция. Посочва, че е носила на ищеца няколко пъти
пари в плик, събрани от колегите във фирмата. Имало и една сума платена по
банкова сметка на ищеца от управителя. Разбрала, че С. повторно си счупил
крака, когато станал да си тръгва от тържество, на което били поканени, което
наложило нова операция. Контактувала е многократно с ищеца, след като
имал подобрения, виждала го е като слиза с някаква количка пред блока. След
инцидента при ръкуване не можел да стиска.
Свидетелят Р. К. посочва, че работи в ответното дружество като
ръководител транспорт и знае за инцидента със С. в Румъния, при който бил
блъснат от кола. При пристигане на мястото на инцидента узнал, че С. е бил на
пътното платно – пушел или разговарял с някой колега шофьор. След
първоначалното лечение в Румъния бил докаран в България с линейна платена
от фирмата. За Коледа, колеги събрали пари и ги предали на семейството му.
Свидетелят А. посочва, че работи за ответното дружество, познава
ищеца от пет-шест месеца, тъй като са съседи в кв.М.. Случвало се по 3-4 пъти
седмично да се засичат пред магазинче в квартала, където се черпели с бира.
С. първо се движел с количка, а по-късно и с патерици. Напоследък прибирал
количката в колата и се качвал нагоре пеша.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният
въз основа на нея петитум обуславя извод за предявени от ищеца С. С. Д.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от
КТ за осъждане на ответника - „Дием - Транс“ ЕООД, в качеството му на
работодател, да заплати на ищеца обезщетение в размер на 160 000 лева за
неимуществени вреди, претърпени като последица от трудова злополука
19
настъпила на 06.10.2020г., както и обезщетение в размер на 6806,87 лева за
имуществени вреди под формата на претърпяна загуба представляваща
равностойност на сторени разходи за лечение, медикаменти, транспорт и
преводи на документи от румънски език, също последица от настъпилата
трудова злополука, ведно със законната лихва върху двете суми считано от
датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Основателното им провеждане е предпоставено от наличието на
валидно трудово правоотношение между пострадалото лице и ответника към
момента на увреждането, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за
ищеца, които се намират в причинно-следствена връзка със злополуката.
Посочените елементи от фактическия състав на предявените искове за
обезвреда са установени по делото. Няма спор, че към 06.10.2020г. С. Д. е
полагал труд при ответното дружество по силата на сключен трудов договор
от 16.09.2019г. като шофьор тежкотоварен автомобил „12 + тона“. Не е налице
спор и относно характера на злополуката, като последният се установява
безспорно и от влязлото в сила Разпореждане № Ц 5104-03-197 от
16.12.20202г. от ТП на НОИ – Варна по чл.60, ал.1 от КСО. Разпореждането на
органа, издадено на посоченото правно основание представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от
друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност за наличието на такава като елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя, от който зависи и
материалноправната легитимация на ищеца. Влезлият в сила административен
акт обвързва страните по правоотношението относно характера на
злополуката и нейното квалифициране като трудова, поради което той не
подлежи на самостоятелно установяване от гражданския съд. При
установяване на характера на последната като трудова, по силата на чл. 200,
ал. 1 от КТ работодателят отговаря имуществено за всички вреди причинени
от нея, които са довели до временна неработоспособност, инвалидност или
смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за
настъпването им. В този смисъл отговорността на работодателя има обективен
и безвиновен характер. Работодателят носи имуществена отговорност, както
за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от трудовата злополука.
Съгласно правната теория и трайно установената съдебна практика,
трудова злополука са внезапно възникналите травматичните увреждания,
станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, тоест
такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на
пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на
трудоспособност, или неговата смърт.
Предмет на настоящия въззивен контрол е справедливият размер на
подлежащото на присъждане обезщетение на ищеца във връзка с въведеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца.
20
Разпоредбата на чл.212 от КТ във вр. чл.51 от ЗЗД намира приложение
при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които
следва да бъдат определяни съобразно критерия за справедливост,
регламентиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Посоченият принцип изисква
обезщетяване на вредите на увреденото лице в най-пълна степен, като съдът е
необходимо да отчете действителния размер на претърпените от ищеца
физически болки и страдания, както и психическия стрес и дискомфорт
съпътстващ възстановителния период, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възрастта на увредения, евентуалното негативно отражение върху
физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на
пострадалия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната
и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания,
настъпили в резултат от трудовата злополука.
Формираните от първоинстанционния съд мотиви, обосновани от
съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства – писмени, гласни
и експертно заключение, са обусловили извод, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие
на настъпилата на 06.10.2020г. трудова злополука е 150 000 лева. Отчетени са
както броя и вида на настъпилите травматични увреждания на ищеца,
причинили висок интензитет на страданията, необходимостта от провеждане
на четири оперативни интервенции, както и неколкократни престои в
болнични заведения в България и Румъния, продължилият повече от 3 години
възстановителен период, обстоятелствата, че някой от уврежданията, като
например засегнатата хващателна функция на дясната ръка в следствие на
пареза на десния улнарен нерв, ограничения обем на движения на колянната и
глезенната стави, променената походка остават практически нелечими, а
други, като например коригиране на изкривената раменна кост, предполагат
нови последващи оперативни интервенции. Съобразено е и тежкото психично
разстройство, през което е преминал ищеца в следствие на настъпилата
дълготрайна социална изолация, липсата на възможност за полагане на труд,
силните болки, пълна зависимост от помощта на друго лице във връзка с
придвижване и извършване на основни дейности – хранене, обличане, тоалет
и др., които са рефлектирали и в пораждането на суицидни мисли. Посоченият
размер на обезщетението от 150 000 лева не е оспорен от въззивника,
напротив във въззивната жалба същият е определен като правилен,
справедлив и който в пълна степен би компенсирал действително причинените
болки и страдания от ищеца, поради което като такъв се възприема и от
настоящата съдебна инстанция.
По отношение на иска за имуществени вреди, с обжалваното решение е
прието, че справедливото обезщетяване на действително сторените от ищеца
разходи за лечение, медикаменти, транспорт и др. е 6600,50 лева. И този общ
21
размер не се оспорва от въззивника и се приема за правилно определен,
поради което настоящия съдебен състав не формира самостоятелни мотиви
досежно него.
Основното оспорване, по което въззивната инстанция дължи
произнасяне е въпросът за обема на съпричинените от ищеца вреди, т.е
доколкото с поведението си ищецът е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука и на всички доказано обусловени от нея физически и
психически увреждания, респективно парични разходи, които са в пряка
причинно-следствена връзка със злополуката.
Видно от предмета и съдържанието на въззивната жалба, въззивникът С.
Д. е преодолял поддържаното в хода на първоинстанционното производство
общо оспорване на твърденията на ответника за съпричиняване на вредата
признавайки, че е допуснал груба небрежност, но оспорвайки приетият от
съда процент на съпричиняването – 80%.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, в това число решение
№ 62/24.02.2015г. по гр.д.№ 2798/2014г., съпричиняване при трудова
злополука има винаги, когато работникът извършва работа без необходимото
старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата
за безопасност. Приема се, че не всяко съпричиняване е основание за
намаляване на дължимото от работодателя обезщетение, тъй като съгласно
чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали само,
когато пострадалият е допринесъл за грубата небрежност като е проявил
липса и на елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основни
правила за безопасност – такива, които би положил и най-небрежния при
същите обстоятелства. Приема се също, че груба небрежност е налице и
когато пострадалият е съзнавал и е могъл да предвиди неблагоприятните
последици, които могат да настъпят, но се е надявал да не се случат или да ги
предотврати.
В случая от събраните по делото доказателства и най-вече от приетия
видеозапис от охранителна камера на станалия инцидент в гр.Гюргево,
Румъния на 06.10.2020г. се установява точния механизъм на настъпилата
трудова злополука и участието на ищеца в нея. В деня на инцидента, в тъмната
част на денонощието, около 19:30 часа /при настъпващ залез около 18:40 часа
по данни от интернет/, С. Д. паркира управлявания от него тежкотоварен
камион зад формирала се колона от камиони в граничната зона на гр.Гюргево,
в дясната лента на пътното платно, на оживен междуселищен пограничен път
с постоянно движение на МПС, с по две платна във всяка посока на движение,
излиза от камиона, придвижвайки се навътре в лявата /бързата лента/ в посока
към непрекъсната надлъжната осева линия и остава неподвижен, обърнат с
гръб по посока на движението, в продължение на почти 10 секунди до
момента, в който бива блъснат от преминаващ автомобил.
Към датата на настъпване на ПТП, ищецът е имал професионално битие
като водач на тежкотоварно МПС, което предполага същият да е запознат и да
22
се съобразява с правилата за движение както на водачи, така и на пешеходци,
поради което всяко нарушение на същите, с което се създава предпоставка за
настъпване на вреда, следва да се приеме за съпричиняване от негова страна.
В случая увреждането е следствие на незаконосъобразното поведение на
ищеца в качеството на пешеходец, доколкото инцидентът настъпва след като
той е слязъл от паркирания камион и е навлязъл на пътното платно, по което
се осъществява движение на МПС. Инцидентът е настъпил на територията на
гр.Гюргево, поради което приложимо е действащото румънско
законодателство. Запознаването с приложимите норми показва, че ищецът е
допуснал нарушение на общото правило на чл.35, ал.1 от Правителствен указ
№ 195/2002г. относно движението по пътищата от обществената пътна мрежа,
съгласно което участниците в движението трябва да имат такова поведение,
което да не пречи на потока и безопасността на движението, да не
застрашават живота или телесната цялост на лицата и да не причиняват щети
на обществената или частна собственост. Нарушена е нормата и на чл.72, ал.1
от указа, съгласно която пешеходците са длъжни да се движат само по
тротоара, а при липса на такъв, по банкета от лявата страна на пътя в посоката
им на движение. Когато липсва и банкет, пешеходците са длъжни да се
движат, колкото е възможно по-близо до страничната част от лявата страна на
пътното платно, в посоката си на движение. Не е спазено и правилото на
чл.166 от Правилник за прилагане на Правителствен указ № 195/2002г., според
което през нощта, пешеходецът или лицето, което се приема за такъв, който се
движи по пътното платно, което няма тротоар или банкети, трябва да има
допълнителни светлоотразителни елементи по облеклото или да носи
източник на светлина, която да се вижда и в двете посоки на движение, както
и нормата на чл. чл.167, ал.1, б. „в“, „г“ и „д“ от цитирания правилник, според
която се забранява на пешеходците и на лицата приемани като такива да
протакат времето за пресичане на обществения път, да се спират или да се
връщат по пешеходните пътеки, които са предвидени със светофари; да
пресича пътя от обществената пътна мрежа на други места, освен тези, които
са разрешени, както и да застават на пътното платно с цел да се пречи на
движението по него.
Налице е нарушение от страна на ищеца на всички посочени норми от
румънското законодателство, които междупрочем имат законов аналог и в
българското законодателство /чл.101 от ЗДвП, според който ако спряното
пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът,
когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със
светлоотразителна жилетка; чл.108 от ЗДвП, според който пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно; чл.113 от
ЗДвП предвиждащ, че при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните
правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя
и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
23
движение, а също и чл.114 от ЗДвП уреждащ забрана за пешеходците да
навлизат внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за
движение при ограничена видимост/.
Излизайки на пътното платно, предназначено за движение само на МПС,
ищецът е създал пречка за потока и безопасността на движението, създавайки
предпоставка за настъпване на ПТП. Не само е навлязъл на пътното платно в
единствената свободна за движение на МПС лява лента, използвана
интензивно и постоянно от автомобили, но е останал там, в близост до осевата
линия, без наличие на основателна причина, в продължение на почти 10
секунди, обърнат с гръб към посоката на движение. Същият, видно от
видеозаписа на инцидента е без светлоотразителна жилетка, която е била
задължителна за безопасността му предвид намалената видимост към момента
на настъпване на ПТП /след залеза на слънцето/. Поведението на ищеца в
момента предхождащ настъпването на ПТП е дотолкова несъответно на
уредените с нормативни актове правила касаещи движението по пътищата,
така и на житейската и професионална опитност и инстинкти за безопасност,
които един 41 годишен мъж и професионален шофьор би следвало да
притежава, че налага извод за допусната от него груба небрежност явяваща се
по същество съпричиняване на настъпилата вреда.
Изцяло неоснователни са възраженията на въззивника във въззивната му
жалба за липса на проведен от работодателя предварителен инструктаж за
работа на служителите извън границата на България. Освен, че са въведени за
първи път с въззиваната жалба и на това основание твърденията се явяват
преклудирани, същите са несъстоятелни. Както бе посочено по-горе
нарушенията са допуснати от ищеца в качеството му на пешеходец, а
провеждането на инструктажи за безопасното придвижване на служителите
като пешеходци – в страната или в чужбина не са правнорегламентирано
задължение за работодателя. Аналогично, преклудирани, поради незаявяване в
хода на първоинстанционното производство, се явяват възраженията на
въззивника с жалбата му за виновно поведение на водачът на лекия
автомобил, който причинява инцидента.
Настоящият съдебен състав намира, че определеният от
първоинстанционния съд процент съпричиняване – 80% е съответен на
проявената от страната груба небрежност и отразява приоритетното тежкото
нарушение на правилата за движение по пътищата, които е допуснал и
извършил ищеца. Същите са съществени и в цялост обуславят по-голямата
тежест на вредоносното му поведение. Ако ищецът не бе предприел излизане
на пътното платно на мястото, на което трафикът на МПС е засилен,
респективно забранен за пешеходци, предвид липсата на пешеходна пътека;
ако не бе стоял в активната лента за движение на МПС в продължение на 10
секунди, обърнат с гръб към идващите зад него автомобили или ако поне беше
поставил светлоотразителна жилетка предвид намалената видимост, вероятно
би могъл да избегне злополуката изцяло, или поне да минимизира
увреждането възприемайки идващия зад него автомобил, както и той него и
24
предприемайки действия по своевременно освобождаване на пътното платно.
Именно неспазването от ищеца на основни правила на безопасност, които
всеки човек, дори непрофесионалист, би следвало да знае и прилага, е
основната причина за настъпилите за него доказано тежки травматични
увреждания. Съобразно неоспорените от жалбоподателя размери на
дължимите обезщетения – 6600,50 лева – обезщетение за имуществени вреди
и 150 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
приетият размер съпричиняване от ищеца – 80%, както и намаленото
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ
със сумите на изплатените на ищеца обезщетения от общественото
осигуряване /7104,81 лева/ и от застрахователя по сключения договор
застраховка „Трудова злополука“ /560 лева/, дължимите на ищеца суми за
обезвреда са съответно в размер на 1320 лева за претърпените имуществени
вреди и 22335,19 лева – за неимуществени вреди. Съобразно направеното
искане, същите са дължими ведно със законната лихва считано от датата на
трудовата злополука – 06.10.2020г. до окончателното изплащане.
Предвид съвпадането на крайните изводи на настоящия съдебен състав с
тези формирани от първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По частната жалба срещу Определение № 4453/02.04.2025г.
постановено по гр.д.№ 12125/2022г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от
ГПК
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение молба на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото
съдебно решение чрез присъждане на дължимо адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38 от ЗАдв. в размер на
2322 лева вместо присъдените 1585,12 лева, както и за присъждане на намален
размер на съдебно-деловодните разноски в полза на ответника от 10754,86
лева на 5205 лева съобразно отхвърлената част на исковете.
В частната жалба се поддържат изложените и в молбата по чл.248 от
ГПК аргументи за неправилно определяне на следващите се на страните
разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковете.
По същество, съдебният състав намира следното:
На пълномощника на ищеца се следва адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗАдв, предвид договореното с упълномощителя безплатно
процесуално представителство по делото. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение в
приложимата редакция към датата на приключване на устните състезания в
първа инстанция, дължимото възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гражданско дело се определя съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един поотделно. В случая ищецът е предявил
искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 160 000 лева и за имуществени вреди в размер на 6806,87 лева. По
25
първия иск, минималният размер на възнаграждението определено съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 е в размер на 11050 лева, а по втория – в размер
на 980,69 лева или общо 12030,69 лева. Съобразно уважената част от исковете
/22335,19 лева и 1320 лева/ на процесуалния представител на ищеца се следва
съответен размер на адвокатско възнаграждение от 1706,09 лева. На това
основание обжалваното определение в частта, с която е отказано изменение на
постановеното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв. А. М. в размера над 1585,12 лева до дължимия такъв
от 1706,09 лева следва да бъде отменено и в тази част молбата по чл.248 от
ГПК да бъде уважена.
По отношение размера на договореното адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ответника в размер на 10800 лева настоящият
съдебен състав намира направеното от ищеца възражение за прекомерност за
неоснователно. Съобразно изложените по-горе мотиви, при заявения
материален интерес по всеки от предявените искове, минималният размер на
адвокатското възнаграждение определен по реда на чл.7, ал.2 от Наредба
1/2004г. е общо 12030,69 лева, което означава, че договореният такъв от 10800
лева с вкл. ДДС е под минимума и не подлежи на намаляване. Същият е
съответен на фактическата и правна сложност на спора, на продължителността
на първоинстанционното производство и броя проведени съдебни заседания,
както и на многобройните извършвани процесуални действия по обезпечаване
на приложимото право и ангажиране на доказателства. Съобразно
отхвърлената част от исковете, на ответника се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 9268,43 лева, както и съответна част от другите
сторени съдебно-деловодни разноски, всички в определения от
първоинстанционния съд общ размер от 10754,86 лева. При това положение
жалбата в частта досежно присъдените в полза на ответника съдебно-
деловодни разноски се явява неоснователна.
По разноските:
Въззивникът С. Д. е претендирал за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. за въззивната инстанция, но с оглед
изхода на спора такова не се следва на пълномощника му.
Въззиваемата страна „Дием - Транс“ ЕООД е направила искане за
присъждане на разноски в размер на 8400 лева с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, срещу което насрещната страна е
направила възражение за прекомерност. Настоящата съдебна инстанция
намира, че същото е основателно, отчитайки невисоката фактическа и правна
сложност на спора конкретно във въззивната инстанция, фактът, че е
проведено само едно съдебно заседание, в което не са извършвани
процесуални действия по събиране на доказателства, както и обстоятелството,
че защитата е осъществявана само срещу част от първоначално заявеното
материално право /за разликата над присъдената сума от 22335,19 лева до
104335,19 лева по иска за неимуществени вреди, както и за разликата над
26
присъдената сума от 1320 лева до 4620 лева по иска за имуществени вреди, а в
останалите части първоинстанционното решение е влязло в законна сила/. При
това положение в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, което съответства на
фактическата и правна сложност на спора в настоящата инстанция и
справедливо възнаграждава положения от процесуалния представител труд
/изготвен писмен отговор на въззивна жалба и на частна жалба и явяване в
едно съдебно заседание, в което не са събирани доказателства/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/07.01.2025г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение № 625/24.02.2025г. и двете постановени по гр.д. №
12125/2022г. по описа на ВРС, в обжалваните части, както следва: В
ЧАСТТА, с които е ОТХВЪРЛЕН искът на С. С. Д., ЕГН ********** за
осъждане на ответника „Дием - Транс“ ЕООД, ЕИК ********* да му заплати
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие на политравматични увреждания: счупване 1/3
проксимално на десния хумерус; отворено счупване тип III 43 B G-A дясна
подбедрица; счупване на повече от три места /коминутивно/ на двете кости на
лява подбедрица; напречно счупване на апофизата на L 4 и L 5, множество
ребрени счупвания; счупвания, обхващащи няколко области на двата долни
крайника и засегнат нерв на дясна ръка, вследствие на претърпяна трудова
злополука на 06.10.2020г. на пътя към КПП Гюргево, Румъния при условията
на чл. 201, ал.2, т.1 КТ, за разликата над присъдената сума от 22335,19
/двадесет и две хиляди триста тридесет и пет и 0,19/ лева до 104335,19 /сто и
четири хиляди триста тридесет и пет и 0,19/ лева, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 06.10.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска на С. С. Д., ЕГН
********** за осъждане на ответника „Дием - Транс“ ЕООД, ЕИК *********
да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди
вследствие на претърпяна при условията на чл.201, ал.2, т.1 КТ трудова
злополука на 06.10.2020г. на пътя към КПП - Гюргево, Румъния за разликата
над присъдената сума от 1320 /хиляда триста и двадесет/ лева до 4620,35
/четири хиляди шестстотин и двадесет и 0,35/ лева, ведно със законната лихва
считано от датата на увреждането – 06.10.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, както И В ЧАСТТА, с която С. С. Д., ЕГН ********** е
осъден да заплати на ответника „Дием - Транс“ ЕООД, ЕИК ********* сумата
от 10754,86 /десет хиляди седемстотин петдесет и четири и 0,86/ лева
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОТМЕНЯ Определение № 4453/02.04.2025г. постановено по гр.д.№
27
12125/2022г. по описа на ВРС постановено по реда на чл.248 от ГПК в частта,
с която е оставена без уважение молба вх.№ 17144/24.02.2025г. на С. С. Д.,
ЕГН ********** за изменение на Решение № 66/07.01.2025г.
постановено по гр.д.№ 12125/2024г. по описа на ВРС чрез присъждане по реда
на чл.38 от ЗАдв. в полза на адв.А. В. М. на – САК, личен № *** на адвокатско
възнаграждение представляващо разлика над присъденото такова в размер на
1585,12 лева до дължимия такъв от 1706,09 лева И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 66/07.01.2025г. постановено по гр.д.№
12125/2024г. по описа на ВРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Дием -
Транс“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв.А. В. М. – САК, личен
№ *** сумата от още 120,97 /сто и двадесет и 0,97/ лева, над присъдената с
решение № 66/07.01.2025г. сума от 1585,12 лева – адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗАдв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4453/02.04.2025г. постановено по
гр.д.№ 12125/2022г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК в останалата му
част.
ОСЪЖДА С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к.М., *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Дием - Транс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Аксаково, ул.“Странджа“ № 4 сумата от 3000 /три хиляди/
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице-помагач на
страната на ответника –„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28