№ 1195
гр. Варна, 16.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900148 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба подадена от “Кредит Комерс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Райко Даскалов“ №1, ет.2,
представлявано от Пламен Евгениев Бонев, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Парижка
комуна“ №2, чрез адв.Б. Б., против Р. С. П., с ЕГН **********, с адресна регистрация в с.С.,
общ.А, обл.В., действаща чрез особен представител-адв.Х. Б. Б., със съдебен адрес: гр.Варна,
ул.“Иван Драсов“ №2, ет.1, оф.2, с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД и чл.280 и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 135039.35лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от търговско дружество имуществени вреди,
формирано от сбора на претърпени загуби в размер на 104892.07лв. и пропуснати ползи в
размер на 30147.28лв., които са настъпили в следствие на виновно поведение на
ответницата, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й да уведомява възложителя за
изпълнение на поръчката и за даване на сметка, а именно невключване в месечните справки,
които ответницата е била задължена да изпраща до Съвета по управление на риска, съгласно
Правилата за действия при просрочени кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ в ищцовото
дружество, на всички дължими и незаплатени суми по кредитните експозиции, ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски. Сочи се
банкова сметка за плащане на претендираната сума, а именно сметка с IBAN:
**************
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК особеният представител на ответницата е депозирал
писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
1
оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК от името на ответницата е депозиралан допълнителен
отговор, с който оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства, се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
По изложените съображения, следва да се допусне исканата от ищецът съдебно-
счетоводна експертиза с посочената в ДИМ задача, която се допълни и с въпросите
формулирани от ответната страна с отговора на ДИМ. Също така следва да се задължи
ищеца на основание чл.190 от ГПК да представи по делото препис от подадените финансови
отчети в БНБ за периода 2014г.-2016г. включително.
С оглед факта, че представените от ищеца документи, които са оспорени от
ответницата при условията на чл.181 и чл.193 от ГПК, не съдържат дата и автор, то въпреки
изявлението на ищецът, че ще се ползва от документите, не може да бъде открито
производство по установяване на автентичността /неавтентичността/ им, а установяването
на достоверна дата е въпрос на доказателствена стойност на документа, а не на неговата
истинност.
Предвид оспорването на ответницата, произнасянето по искането на ищецът за
ангажиране на гласни доказателства, следва да се отложи за о.с.з. с оглед нуждата от
установяване на относимостта им за спора.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Кредит Комерс“ АД, с ЕИК *********, против Р. С. П.,
с ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
2
основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД и чл.280 и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца сумата от 135039.35лв., представляващи обезщетение за
претърпени от търговско дружество имуществени вреди, формирано от сбора на претърпени
загуби в размер на 104892.07лв. и пропуснати ползи в размер на 30147.28лв., които са
настъпили в следствие от виновно поведение на ответницата, изразяващо се в неизпълнение
на задълженията й да уведомява възложителя-ищец за изпълнение на поръчката и за даване
на сметка, а именно невключване в месечните справки, които ответницата е била задължена
да изпраща до Съвета по управление на риска, съгласно Правилата за действия при
просрочени кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ в ищцовото дружество, на всички дължими и
незаплатени суми по кредитните експозиции, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претендираната сума с IBAN:
**************
В исковата молба и уточняващите я такива, ищецът излага, че в периода 2013г.-2019г.
ответницата е ръководила представителството на дружеството в гр.Варна, като считано от
14.02.2014г., същата е действала по силата на сключен Договор за управление и издадено
пълномощно, а от 01.07.2016г. е назначена на работа по трудов договор на длъжност
“служител финансова институция“. Сочи се, че обичайната дейност на дружеството е
свързана с отпускането на кредити на физически и юридически лица, със средства, които не
са набрани, чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди
се, че в изпълнение на предоставения мандат, в качеството й на търговски пълномощник и
при спазване на установените в дружеството процедури, ответницата е следвало да сключва
договори за кредит, да следи за изпълнението, респективно неизпълнението им и да отчита
резултатите от сключените договори. Сочи се, че във връзка с прекратяването по взаимно
съгласие на страните, на трудовия договор на ответницата, на 18.03.2019г. офисът на
дружеството в гр.Варна е посетен от служители на ищцовото дружество, с цел документално
предаване от служителката на оригинални документи-кредитни досиета, договори,
пълномощни, печат на дружеството, компютър и друго оборудване, което е било
съхранявано и ползвано от нея. Твърди се, че на посочената дата, както и на по-късен етап,
въпреки направените опити за връзка с нея, ответницата не се е явила. Твърди се още, че
поради отсъствието на ответницата документите били описани в присъствието на свидетел,
като били открити 28 кредитни досиета, за които служителката не е подавала информация
към ръководителите си. Сочи се, че извършена нарочна проверка установила, че ответницата
не е изпълнявала вменените й договорни задължения, в резултат от което дружеството е
претърпяло имуществени вреди в размер на 135039.35лв., формирани от сбора на всички
дължими и незаплатени суми по кредитните експозиции /в това число главница и лихви/,
които не са били включвани в месечните справки, които служителката е била задължена да
изпраща до Съвета по управление на риска, съгласно Правилата за действия при просрочени
кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ в “Кредит Комерс“. Поддържа се, че неотчитането на
3
сключените от ответницата договори за потребителски кредит, е довело до това, че не са
предприети каквито и да действия за защита правата и интересите на ищцовото дружество,
чрез събиране на вземанията, поради настъпване на условия за тяхната съдебна изискуемост,
с което служителката виновно е причинила вреда на дружеството. По конкретно се сочи, че
в резултат от укоримото бездействие на ответницата, за ищеца са произтекли вреди от
неизпълнението по правоотношения на търговско дружество с трети за спора лица, както
следва:
1. Договор за кредит №******, сключен с В. В. Б. за сумата от 2000лв., с краен срок
за издължаване-21.03.2015г., просрочен с 1856 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 3246.73лв., включващи претърпяна загуба в размер на
2000лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 1246.73лв.-дължима
възнаградителна лихва;
2. Договор за кредит №****** сключен с И. П. И. за сумата от 1400лв., с краен срок
за издължаване-25.05.2015г. просрочен с 1821 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 2538.10лв., включващи претърпяна загуба в размер на
1400лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 1138.10лв.-дължима
възнаградителна лихва;
3. Договор за кредит №****** сключен Й. Й. Т. за сумата от 800лв., с краен срок за
издължаване-30.05.2015г., просрочен с 1816 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 1444.24лв., включващи претърпяна загуба в размер на 800лв.-
дължима главница и пропуснатата полза в размер на 644.24лв.-дължима възнаградителна
лихва;
4. Договор за кредит №******, сключен с А. Х. С. за сумата от 2000лв., с краен срок
за издължаване-18.07.2015г., просрочен с 1814 дни и погасен по давност, от който договор са
претърпени вреди в размер на 4255.35лв., включващи претърпяна загуба в размер на
2000лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 2255.35лв.-дължима
възнаградителна лихва;
5. Договор за кредит №*********., сключен с А. И. А. за сумата от 1300лв., с краен
срок за издължаване-15.09.2015г., просрочен с 1801 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 2564.15лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 1300лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 1264.15лв.-дължима
възнаградителна лихва;
6. Договор за кредит №********* сключен с Й. К. В. за сумата от 1000лв., с краен
срок за издължаване-25.06.2015г., просрочен с 1791 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 962.45лв., съставляващи претърпяна загуба от
неиздължена главница;
7. Договор за кредит №***** сключен с П. М. П. за сумата от 1300лв., с краен срок за
издължаване-10.09.2015г., просрочен с 1775 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 1677.88лв., включващи претърпяна загуба в размер на
4
1300лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 377.88лв.-дължима
възнаградителна лихва;
8. Договор за кредит №******* сключен със С. Я. Д., за сумата от 600лв., с краен
срок за издължаване-15.10.2015г., просрочен с 1770 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 1175.77лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 600лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 575.77лв.-дължима
възнаградителна лихва;
9. Договор за кредит №********* сключен с Т.а Б.а Ж. за сумата от 1300лв., с краен
срок за издължаване-20.08.2015г., просрочен с 1765 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 1366.43лв., включващи претърпяна загуба в размер
на 1300лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 66.43лв.-дължима
възнаградителна лихва;
10. Договор за кредит №***** сключен с Л. Б. М. за сумата от 1600лв., с краен срок за
издължаване-02.09.2015г., просрочен с 1747 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 2594.16лв., включващи претърпяна загуба в размер на
1600лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 994.16лв.-дължима
възнаградителна лихва;
11. Договор за кредит №********* сключен с Г. А. за сумата от 1300лв., с краен срок
за издължаване-14.08.2015г., просрочен с 1741 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 1609.84лв., включващи претърпяна загуба в размер на
1300лв.-дължима главница и пропуснатата полза в размер на 309.84лв.-дължима
възнаградителна лихва;
12. Договор за кредит №******* сключен с Д. Й. С. за сумата от 360лв., с краен срок
за издължаване-10.07.2016г., просрочен с 1471 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 547.10лв., включващи претърпяна загуба в размер на 360лв.-
дължима главница и пропуснатата полза в размер на 187.10лв.-дължима възнаградителна
лихва;
13. Договор за кредит №******** сключен със С. Х.а С. за сумата от 600лв., с краен
срок за издължаване- 10.11.2015г., просрочен с 1441 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 286.91лв., съставляващи претърпяна загуба от
неиздължена главница;
14. Договор за кредит №********** сключен с П. Б. Г. за сумата от 1250лв., с краен
срок за издължаване-10.03.2016г. просрочен с 1380 дни и погасен по давност, по който
договор са претърпени вреди в размер на 1225.67лв., съставляващи претърпяна загуба от
неиздължена главница;
15. Договор за кредит №*******, сключен с “Рома мениджънт“ ЕООД за сумата от
39558.29лв., представляващи левовата равностойност на 20225.83 евро, с краен срок за
издължаване-11.01.2020г., просрочен с 1257 дни, след което дружеството е обявено в
ликвидация, а задължението погасено по давност, по който договор са претърпени вреди в
5
размер на 55140.99лв., представляващи левовата равностойност на 28193.14 евро и
включващи претърпяна загуба в размер на 39558.29лв.-дължима главница и пропуснатата
полза в размер на 16582.70лв.-дължима възнаградителна лихва;
16. Договор за кредит №************., сключен с “Анимарк 2015“ ЕООД за сумата
от 48895.75лв., представляващи левовата равностойност на 25000 евро, с краен срок за
издължаване-11.01.2021г., просрочен с 1166 дни и погасен по давност, по който договор са
претърпени вреди в размер на 54403.58лв., представляващи левовата равностойност на
27816.11 евро и включващи претърпяна загуба в размер на 48895.75лв.-дължима главница и
пропуснатата полза в размер на 5507.83лв.-дължима възнаградителна лихва.
С постъпилият в срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорват твърденията на
ищеца, че той се е намирал във валидни облигационни отношения с посочените от него
физически лица и търговски дружества по силата на процесните договори за потребителски
кредит. Твърди се, че сумите описани в договорите за кредит не са били реално предадени от
ищцовото дружество и получени от обозначените като кредитополучатели лица, съответно
че от ответницата не са извършвани действия по отпускане на въпросните кредити и поради
това тя не е причинила вреда на ищеца. Поддържа се, че дори ищцовото дружество да е
предало на кредитополучателите съответните суми, то от процесните договори не са
произлезли вреди, тъй като задълженията по същите са обезпечени със записи на заповед.
Твърди се, че несъбирането на вземанията по договорите за кредит, се дължи и на действия
на самото ищцово дружество, което не е предприело съдебни действия за събиране на дълга
по процесните договори в съответните давностни срокове въпреки, че е имало възможността
за това. С оглед изложеното се твърди се, че вредата за дружеството е настъпила в резултат
неговите действия и/или бездействия. На следващо място се поддържа, че процесните
договори са нищожни /недействителни/, тъй като при сключването им са нарушени
императивни норми от ЗПК и по-конкретно не са спазени правилата на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК. Сочи се, че в случая не е ясно как са формирани главницата, месечната погасителна
вноска, договорната и наказателната лихви. Също така не става ясно по какъв начин,
посоченият годишен процент на разходите, се отразява на размера на погасителните вноски.
Не е ясно и по какъв начин се съотнася посоченият лихвен процент по всеки един от
процесиите договори за кредит към ГПР. Ето защо се твърди, че не са ясни компонентите,
чрез които се формира годишното оскъпяване на заемите, респективно че не са спазени
изискванията, установени в разпоредбите на чл.11, т.т.9-11 от ЗПК, поради което и на
основание чл.22 от ЗПК, договорите се явяват недействителни. На следващо място се
поддържа, че предвид съдържанието на представеното по делото пълномощно, ответницата
е имала качеството на търговски пълномощник, тъй като е упълномощена с правомощията
да упражнява правата на търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ, като
представлява ищцовото дружество при извършване на всички действия и сделки, свързани с
обикновената дейност на дружеството, както и при сключване на сделки, обслужващи
дейността му. В тази връзка се твърди, че в случая са приложими специалните правила на ТЗ
6
относно дейността и отговорностите на търговския пълномощник, доколкото разпоредбите
на ЗЗД относно договорите за поръчки се явяват общи. Поддържа се, че ищцовото дружество
не е извършило надлежен контрол върху дейността на своите служители и търговски
пълномощници, съобразно действащите “Правила за действия при просрочени кредитни
експозиции на физически и юридически лица в “Кредит Комерс“ АД“. Сочи се, че според
въпросните правила качеството на обслужване на кредитите отпуснати на ФЛ и ЮЛ,
подлежи на ежедневен контрол от служителите на Офис София и Офис Варна, чрез
генериране на Справка от кредитния софтуер на “Кредит Комерс“ АД. Сочи се, че
отговорник на тази дейност за Офис София е бил А..А.-финансов директор, а за Офис Варна
И. Х.-ръководител офис. Твърди се, че в случая липсва неизпълнение от страна на
ответницата, доколкото същата е отчела сключването на процесиите договори за кредит,
изпълнението по които подлежи на ежедневен контрол от страна на И. Х.. Поддържа се, че
фактът на просрочие по процесиите договори за кредит и уведомяването за него на съвета за
управление на риска на “Кредит комерс“ АД, не представлява отчетна сделка по смисъла на
чл.284, ал.1 от ЗЗД, доколкото проследяването на изпълнението на сключените договори за
кредит, става въз основа на вътрешни правила на ищцовото дружество, като отговорността
за това е на други лица, а не задължение на ответницата. Поддържа се още, че договорите за
кредит са неразривно свързани с упражняваната от ищцовото дружество търговска дейност,
чиято цел е реализиране на печалба. В този смисъл намаляването, чрез отпускането на
кредити, на паричните средства на ищцовото дружеството, само по себе си не води до
намаляване на патримониумът му, респективно до настъпване на имуществена вреда,
доколкото е налице и увеличение на активът му с възникване на вземане срещу
кредитополучателя. На последно място се поддържа, че претенцията за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, е погасена по давност, тъй като процесните договори са
сключени от ответницата в качеството на търговски пълномощник, съответно приложими са
разпоредбите на Търговския закон. Сочи се, че според чл.29, ал.3 от ТЗ искът по ал.2 се
погасява по давност в 5-годишен срок от извършването на сделките. Сочи се още, че
процесиите договори са сключени в периода 21.03.2014г.-04.12.2015г., поради което
възможността за ищцовото дружество да претендира обезщетение за претърпени вреди от
търговския си пълномощник, е изтекла най-късно на 02.12.2020г.-датата на последния
сключен договор, а исковата молба е заведена през 2023г., т.е. 3 години след изтичането на
давностния срок за предявяване на претенцията. В условията на евентуалност, ако се
приеме, че правоотношението между страните е основано на договор за поръчка по чл.284,
ал.2 от ЗЗД, то съгласно нормата на чл.110 вр. чл.111 от ЗЗД вземането се погасява с
изтичането на петгодишен давностен срок. Сочи се, че според чл.114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл.69 от ЗЗД ако
задължението е без срок /каквото е задължението по чл.284, ал.2 от ЗЗД/, то кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. Ето защо се поддържа, че изискуемостта на
вземането за обезщетение по чл.284, ал.2 от ЗЗД е възникнала с пораждането на
задължението, тъй като правото и задължението възникват едновременно. Поддържа се още,
че претенциите на ищцовото дружество по отчетните сделки по всеки един от процесните
7
договори, са станали изискуеми на датата на сключване на самите договори за кредит, в
резултат от което давностния срок е изтекъл на 02.12.2020г. Наред с гореизложеното се
поддържа, че предвид наличието на специфични нормативни задължения към финансовите
институции, ищцовото дружество е знаело за процесните договори за кредит и те са били
включени своевременно в представяните в БНБ регулярни финансови отчети от негова
страна. Сочи се, че на основание чл.34, ал.2, т.1 от ЗСч. ищцовото дружество, следва да
изготвя финансовите си отчети на базата на Международните счетоводни стандарти, а
съгласно чл.3 и чл.3а от ЗКИ финансовите институции извършват дейности по чл.2, ал.2,
т.т.6, 7 и 12 и по чл.3, ал.1, т.т.2 и 3 по занятие и в съществени обеми, които са сходни с
дейностите, извършвани от кредитна институция /банка/, което дава възможност за
постигане на стандартизация и сравнимост в отчетността както на кредитните, така и на
финансовите институции посредством прилагане на стандартизирани и унифицирани
правила, отчетни образци и указания, на база МСС/МСФО. Сочи се, че ищцовото дружество
е вписано в Регистъра на финансовите институции по чл.3а от ЗКИ воден от БНБ под номер
РД22-1256/06.06.2013г., а съгласно изискванията на чл.15, ал.1 от Наредба №26 от
23.04.2009г. за финансовите институции, регистрираните финансови институции изготвят и
представят в БНБ тримесечни и годишни финансови отчети по форма и съдържание,
определени от БНБ, до 20-о число на месеца, следващ отчетния период.
С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите,
изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че видно от представените като
доказателство договори, сумите предмет на същите, са предадени по предвидения в тях
начин на заемателите, поради което за последните е възникнало насрещното задължение за
връщане на заетата сума. Оспорват се доводите на ответницата, че процесните договори са
нищожни, поради нарушение на императивните норми на ЗПК. Поддържа се, че въпросните
доводи не са подкрепени с доказателства, но дори и да се установи, че процесните
договорите са недействителни, то този факт не води до изключване на отговорността на
ответницата, тъй като сумите по договорите са получени и е налице вреда за ищцовото
дружество. По отношение на изложените в отговора на ИМ доводи, че ответницата е
действала като търговски пълномощник по смисъла на чл.26 от ТЗ, се сочи, че
представителната власт на търговския пълномощник идва от упълномощителната сделка на
търговеца, за която се изисква писмена форма с нотариално заверен подпис и която
съществува паралелно и самостоятелно от договорното правоотношение между двамата.
Сочи се още, че преценката на представителната власт на пълномощника, се осъществява
въз основа на съдържанието и формата на неговото пълномощно, като за правните
последици от сключените от пълномощника сделки, са без значение вътрешните отношения
между търговеца и пълномощника, а само валидността на упълномощителната сделка и
обема на учредената от търговеца представителна власт. Твърди се, че според даденото
пълномощно и предмета на обикновената дейност на дружеството, ответницата е имала
представителна власт за сключване на договори за отпускане на кредити на физически и
юридически лица със средства, които не са набрани, чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Твърди се още, че в изпълнение на предоставеният й
8
мандат в качеството на търговски пълномощник и при спазване на установените в
дружеството процедури ответницата е следвало да сключва договори за кредит, да следи за
изпълнението или неизпълнението им и да отчита резултатите от сключените договори.
Оспорват се доводите на ответната страна, че ищцовото дружество не е извършило
надлежен контрол върху дейността на служители и търговски пълномощници, като се
поддържа, че тъй като ответницата не е отчела процесните кредити на финансовия директор
на дружеството Александър Александров и те не са били включени в ежемесечните справки,
които служителката е била задължена да изготвя, то същите не са попаднали в ежедневно
генерираната Справка от кредитния софтуер, изготвяна по силата на правилата за действия
при просрочени кредитни експозиции на физически и юридически лица се следи от
служителите на Офис София и Офис Варна чрез. Оспорва се и твърдението, че претенцията
на ищцовото дружество е погасена по давност, като се поддържа, че всъщност давността не
започва да тече от сключване на договорите за кредит, а от момента на причиняване на
вредата. Сочи се, че качеството си регистрирана финансова институция, ищцовото
дружество е изготвяло и представяло в БНБ тримесечни финансови отчети, но тъй като
дружеството не е знаело за процесните кредитни договори, то те не са били включени в
регулярните финансови отчети представени в БНБ. На следващо място се поддържа, че
вредите за ищцовото дружество са настъпили единствено в следствие от виновното
поведение на ответницата, изразяващо се в неизпълнение на задълженията й да уведомява
възложителя за изпълнение на поръчката и за даване на сметка, а именно невключване в
месечните справки, които тя е била задължена да изпраща до Съвета по управление на
риска, съгласно Правилата за действия при просрочени кредитни експозиции на ФЛ и ЮЛ,
на всички дължими и незаплатени суми по кредитни експозиции.
С постъпилият отговор на допълнителната искова молба, се поддържа становището за
неоснователност на иска по вече изложените съображения, като в допълнение се излага, че
ищецът не е ангажирал доказателства за реално предаване на сумите по процесните
договори, тъй като тези договори не удостоверяват такова обстоятелство. Оспорват се
доводите на ищцовото дружество, че доказателствената тежест за установяване на
възраженията за нищожност на процесните договори за заем е на ответницата, като се
поддържа, че всъщност в тежест на ищеца е да докаже валидността на сключените договори
за заем, което той не е направил. Поддържа се, че нищожността е най-тежкият порок на един
договор, тъй като осуетява настъпването на правното му действие от самото начало или
открива възможност за заличаване на породените правни последици с обратна сила. Твърди
се, че при нищожност на процесните договори, няма да може да се ангажира отговорността
на ответницата на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД /неизпълнение на договорно задължение
изразяващо се в липса на даването на отчет/, тъй като въпросните договори няма да са
породили никакви правни последици, респективно няма какво да се отчита по тях от
ответницата. Твърди се, че по силата на упълномощаването й като търговски пълномощник,
ответницата не е имала задължението да следи за изпълнението на процесните договори за
заем. Твърди се, че в качеството си на търговски пълномощник, ответницата е следвало
9
единствено да сключи договорите и да отчете сключването им пред ищцовото дружество,
което тя е направила. Поддържа се, че следенето за изпълнението на сключените договори,
се регулира не от упълномощаването, а от вътрешните правила на ищцовото дружество, като
в този процес са ангажирани множество лица, на различни позиции. Твърди се, че ако е
налице реално плащане по процесиите договори за заем, то същите са своевременно
осчетоводени от ищцовото дружество, тъй като от неговия патримониум излизат финансови
средства. Твърди се, че осчетоводяването на договорите е косвено доказателство за
направена отчетната сделка от ответницата, като последващия контрол по изпълнението не
попада в обхвата на упълномощителната сделка. Поддържа се, че при наличие на реално
плащане по договорите за заем, наредителя на банковия превод е лице различно от
ответницата, поради което ищцовото дружество е знаело за процесните договори. Поддържа
се още, че дори и да има някакво неизпълнение, то същото не е по отчетните сделки на
процесните договори за заем, а по следене за изпълнението на договорите, съобразно
вътрешните правила на ищцовото дружество. Ето защо за ищцовото дружество не са
настъпили вреди от лисата на отчетни сделки.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 вр. чл.82 от ЗЗД
и чл.280 и сл. от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице безспорни факти и
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи,
че страните са били обвързани от твърдяното облигационно правоотношение, съответното
какви са правата и задълженията им, в това число валидност и действителност на сделките,
сключвани от ответницата от името и за сметка на ищеца. Също така ищецът, следва да
установи настъпването на вреди в резултат от неизпълнение на задълженията на
ответницата, включително техният размер. В тежест на ответницата е да докаже фактите и
обстоятелствата, изключващи твърдяното от насрещната страна задължение, както и да
установи основателността на възражението си за погасяване на иска по давност.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите
формулирани от ищеца в допълнителната исковата молба и от ответницата в отговора на
ДИМ.
Определя депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата, в размер на 600лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване на
определението, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
Определя за вещо лице Р. С., което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
10
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
ЗАДЪЛЖАВА ищецът на основание чл.190 от ГПК да представи по делото преписи
от подадените от него финансови отчети в БНБ за периода 2014г.-2016г., включително.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищецът да ползва от показанията на двама
свидетели в първото по делото о.с.з.
УКАЗВА на страните, че липсват основания за откриване на производство по
оспорване на истинността на представените от ищеца документи-ежемесечни справки за
просрочени кредитни експозиции.
НАСРОЧВА производството по т.д.№148/2023г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 24.10.2024г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо проект за доклад
и разпределение на доказателствената тежест.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11