№ 204
гр. Добрич, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20213230200977 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ООД, ЕИК *** срещу НП № 23-
0000909 от 24.06.2021г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„АА” – гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 7а ал. 2
предложение трето от Закона за автомобилните превози на основание чл. 96г
ал. 1 предложение второ от Закона за автомобилните превози е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
1
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.
Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост
или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави
отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40
ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в
присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на
съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото
нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
На 19.03.2021г. около 13.30 часа в сградата на ОО „АА” гр. Д., бул.
„***, след приключване на тематична проверка на превозвача „***“ ООД,
притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари с № 12958 е
констатирано следното нарушение: на 29.09.2020г. в гр. Д., ул. „***,
превозвачът е допуснал извършването на обществен превоз на товари от
водача Т. Т. ЕГН **********, управлявал товарен автомобил „***, кат. № 3,
който не отговаря на изискването за психологическа годност, определена с
Наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата. Водачът
Т. е притежавал Удостоверение за психологическа годност № 229324, което е
2
било със срок на валидност до 26.07.2017г.
Нарушението е установено след справка в регистър „Психологически
изследвания“ и разпечатка от снета информация от картата на водача с
програма.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по
делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода
на делото актосъставител и свидетел по АУАН, чиито показания съдът
кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с
неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите
се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените
факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване
на фактическите си изводи.
Съдът кредитира посочените доказателства като единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към
предмета на доказване по делото.
С посоченото, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 7а ал. 2
предложение трето от Закона за автомобилните превози, предвид която
лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози
за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само
с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7 ал. 3
и чл. 12б ал. 1 от този закон и чл. 152 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред, представлява годно доказателствено средство за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в
каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН,
които като еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и
които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде
3
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма. От всички доказателства по делото по безспорен и категоричен начин
се установява, че „***“ ООД има качеството на лицензиран превозвач, който
на основание чл. 7а ал. 2 от ЗАвП може да осъществява превоз на товари само
с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност,
определени с наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Установено е и че
водачът, който е извършил превоз на товари за дружеството на 29.09.2020г.,
не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като издаденото му
такова е било с изтекъл срок на валидност. Видно от приложената по
преписката справка е, че ново удостоверение за психологическа годност на
този водач не е било издавано. Обстоятелството, че именно на 29.09.2020г.,
водачът е управлявал превозно средство, с което е бил осъществен превоз се
доказва по безспорен и категоричен начин от приложената по преписката
разпечатка от снета информация от картата на водача. Действително, в
представения по делото пътен лист № 313350/29.09.2020г. е вписано, че МПС,
с рег. № *** е управлявано от водач С. С., а не както е посочено в АУАН и
НП от Т. Т., но така представен по делото пътният лист не е годно
доказателство, тъй като не съдържа всички необходими реквизити, съгласно
приложение 11 към чл. 89 т. 7 от Наредба № 33 на МТ. Поради това,
приложения пътен лист за същия автомобил, но с друг водач, не променят
извода, че санкционираният водач в момента на проверката не е извършвал
превоз.
Твърдението, че не е било посочено мястото на извършване на
нарушението е неоснователно, тъй като и в двата акта е посочен адреса на
седалището на дружеството - жалбоподател, където е била извършена
проверката.
Наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДП е Наредба № 36 от 15.05.2006г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания. В чл. 1 ал. 1 т. 4
4
от нея е предвидено, че с наредбата се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на
психологическите изследвания на водачите, осъществяващи обществен
превоз на товари и пътници.
Обстоятелството, че в акта и постановлението тези нормативни актове
не са били посочени, по никакъв начин не води да нарушаване правото на
защита на нарушителя, тъй като разпоредбата на чл. 7а ал. 2 от ЗАвП е
достатъчно ясна и конкретна. Поради това и възраженията в тази насока са
неоснователни. Като такива съдът преценява и възраженията, свързани с
твърдения за относимост на удостоверението за психологическа годност с
психологическото изследване, провеждано при издаване на СУМПС,
респективно и искането за прилагане на разпоредбите на Директива № 2006 /
126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година в
настоящият казус. Директивата касае свидетелства за управление на превозни
средства и е транспонирана в ЗДвП, видно от § 35, т. 3 от закона. По никакъв
начин обаче не може да се приеме, че след като водачът има редовно издадено
СУМПС за съответната категория, респективно, че е преминал успешно
психологическо изследване, то това удостоверява и психологическата му
годност. Това е така, най-малко защото в Наредба № 36, в чл. 8, ал. 2 е
предвидено, че удостоверението за психологическа годност е със срок на
валидност 3 години, докато СУМПС е с по-голям срок на валидност. Т.е.
законодателят изрично е направил разлика между психологическата годност
при издаване на СУМПС и необходимостта водач на МПС, който извършва
превоз на товари и пътници, да преминава през съответното психологическо
изследване на всеки три години, за да има валидно удостоверение за
психологическа годност. Поради това и съдът намира, че възраженията в тази
насока са неоснователни.
Обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 96г ал. 1
предложение второ от Закона за автомобилните превози.
Съобразно чл. 96г ал. 1 предложение второ от Закона за автомобилните
превози, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
5
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
За превозвача е налице задължение да не допуска водач, който не
отговаря на изискванията на закона или на подзаконовите нормативни актове,
като в случая задължението за притежание на удостоверение за
психологическа годност на водача е въведено с нормата на чл. 7а ал. 2 от
ЗАвП, респективно с наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДП. За превозвача е
било налице задължение да организира работата на водачите по такъв начин,
че да не допуска да се извършва превоз без необходимите и валидни
документи, което в случая не е било изпълнено. Правилно на „***“ ООД е
била наложена "Имуществена санкция" в размер на 3 000 лв., която е
императивно предвидена в чл. 96г ал. 1 предложением второ от ЗАвП. И в
акта, и в постановлението изрично е посочено, че превозвача е допуснал
превоз на товари от водач, който не отговаря на съответните изисквания, а
разпоредбата на чл. 96г от ЗАвП е създадена именно за да се санкционира
подобно допустителство.
Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, който дава
възможност на превозвача да разбере за извършването на какво нарушение му
е наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП
ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Видно от състава,
по който е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника– чл. 96г ал. 1 пр. 2 от ЗАвП, извършеното нарушение
представлява предвиден в закона / чл. 10 от ЗАНН/ случай на допустителство.
То е от категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез
бездействие посредством допускането от санкционираното лице да бъде
осъществен превоз на товари от водач, който няма издадено удостоверение за
психологическа годност. Константна е практиката, според която
административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат
извършени когато превозвачът е дължал правомерното активно поведение – в
случая да не допуска водач без издадено удостоверение за психологическа
годност да започне извършването на обществен превоз на товари.
Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство
защитата се осъществява в рамките на фактическите положения изложени в
обстоятелствената част на НП. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу
6
правната квалификация на нарушението, поради което настоящия съдебен
състав не споделя доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила водещи до отмяна на НП.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, по следните съображения:
При извършената проверка е установено, че фирмата превозвач е
допуснала извършването на превоз на товари на дата 29.09.2020г., видно от
разпечатка от снета информация от картата на вода водача Т. Т., без той да
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. При
проверката е установено, че Т. Т. притежава Удостоверение № 229324,
валидно до 26.07.2017г. Т.е. Т. е извършвал обществен превоз на товари с
удостоверение за психологическа годност с изтекла валидност повече от три
години и два месеца, срок достатъчно дълъг, поради което, ако и да са били
налице обективни причини, удостоверението за психологическа годност е
следвало да бъде подновено, но това не е било направено.
Ето защо, настоящата инстанция счита, че времето, през което
санкционираният е бил без валидно удостоверение, не е смекчаващо вината
обстоятелство. Като такова не може да се приеме и липсата на данни водачът
да е санкциониран за същото нарушение, както и за други нарушения.
Всъщност такива данни не са събирани по делото. Все във връзка с горното и
предвид естеството на охраняваните обществени, отношения, случаят не
може да се определи с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните нарушения от този вид, като без значение е, че нарушението е
формално. В тази насока /Решение № 61/15.02.2017г. по к.а.д. № 485/2016г. по
описа на Административен съд – гр. Добрич/.
Изискванията към водачите, осъществяващи обществен превоз на
пътници и товари, и по специално тези свързани с психическата им годност
имат за цел да установят психологическата им годност да управляват МПС
без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, поради което
нарушението разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като е
свързано с безопасността на всички участници в движението по пътищата.
Осъществяването на обществен превоз на пътници и товари е
правнорегламентирана дейност, като изискванията за нейното осъществяване,
включително и досежно срока на валидност на издадените във връзка с нея
7
удостоверения следва да бъдат известни на жалбоподателя, като лице
занимаващо се с такава дейност.
При определяне на административните наказания следва да се имат
предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид
административни нарушения.
В настоящият случай, съдът намира, че така наложената предвидена от
законодателя в нормата на чл. 96г ал. 1 предложение второ от Закона за
автомобилните превози имуществена санкция е определена по вид и размер
на предвидената в закона.
При определяне размера на имуществената санкция,
административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на
нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Наложената имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв. е в
предвидения в закона размер, поради което и не подлежи на преразглеждане
от съда. Имуществената санкция съответства на извършеното нарушение.
Същата е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие
както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в
изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от
ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено.
Доколкото по делото не е било осъществено процесуално
представителство на наказващият орган, съдът намира, че искането за
присъждане на възнаграждение за такова представителство, посочено в
съпроводителното писмо следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000909 от 24.06.2021г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „АА” – гр. Варна, с което на „***” ООД,
ЕИК *** за нарушение по чл. 7а ал. 2 предложение трето от Закона за
автомобилните превози на основание чл. 96г ал. 1 предложение второ от
Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер
на 3 000.00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна за присъждане на възнаграждение
за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9