РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Варна, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20243001000119 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, гр. София, чрез
юрисконсулт А. С., против решение № 550/22.12.2023 г. постановено по
търг.дело № 96/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна. Постановеният
съдебен акт се обжалва частично, по отношение на сумата над 8000 лв. до
присъдения размер от 16 000 лв., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 17.12.2018 год. до окончателното изплащане на
обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Посочената
сума е определена от първоинстанционния съд като обезщетение за нанесени
на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при пътно -
транспортно произшествие, настъпило на 18.11.2018 год. между гр. Варна и
гр. Белослав, виновно причинено от М.С.С. като водач на л.а. „Фолксваген
Пасат", рег. № *****, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.
София. Посочва се, че процесният автомобил се е сблъскал с л.а. „Ауди“ А4,
рег. № *****, в резултат от което пострадал пътувалият на предна дясна
1
седалка в лекия автомобил „Ауди“ А4 с рег. № ***** И. Р. Г.,
Според въззивника постановеното решение е неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон и приобщените към делото
доказателства. Основното възражение на застрахователното дружество касае
приложението на принципа за справедливост при определяне размера на
неимуществените обезщетения, приложим съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД. Намира присъденото обезщетение за завишено, имайки предвид
характера и степента на уврежданията на ищеца. Твърди, че в конкретния
случай, при наличие на предпазен колан и спазване разпоредбите на ЗДвП,
ищецът не би пострадал. В този смисъл смята, че определенията от
първоинстанционния съд процент на съпричиняване от страна на пострадалия
е занижен. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и претендира
разноски сторени в производството.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивна
жалба не е постъпил.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
са процесуално допустими.
В проведеното съдебно заседание на 11.06.2024 г. въззивникът
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД не се
представлява. Съдът докладва депозирана писмена молба от 10.06.2024 г., с
която процесуалният представител на застрахователя юрк. А. С. поддържа
вече изложеното в жалбата. Моли за отмяна на решението, в евентуалност за
намаляване на определения от съда размер на обезщетението съобразно
нанесените вреди, както и наличието на съпричиняване. Претендира разноски
и представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В същото о.с.з. въззиваемият И. Г. не се явява, представлява се от адв.
С.. По подробно изложени доводи поддържат изложеното в отговора на
въззивната жалба. Не претендира разноски.
За да се произнесе, настоящата съдебна инстанция приема за
установено следното :
Окръжен съд - Варна е сезиран с иск от И. Р. Г. срещу "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с правно основание чл.
432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на телесни
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 18.11.2018 г. между гр. Варна и
гр. Белослав, виновно причинено от М.С.С. като водач на л. а. „Фолксваген
2
Пасат“, рег. № *****, който е блъснал л. а. „Ауди“ А4, рег. №*****, в резултат
на което пострадал ищецът, който е пътувал на предна дясна седалка в л. а.
„Ауди“ А4. Претендираният размер на обезщетението е 40 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.12.2018 г. - датата на
предявяване на претенция пред застрахователя до оконачтелното изплащане
на обезщетението.
В депозираната искова молба се излагат доводи, че на 18.11.2018 г.
М.С.С. нарушил правилата за движение по чл. 6, т. 1 и чл. 42, т. 2 от ЗЮДвП и
чл. 63, ал.1, т. 1 вр. ал. ч ППЗДвП, като при изпреварване не съобразил своето
поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната
линия и навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движение, при
което създал опасност за насрещно движещо се превозно средство л. а.
„Ауди“ А4, рег. №*****, управляван от Д.С.М. и в резултат на това по
непредпазливост причинил на ищеца – пътник на предната дясна седалка в л.
а. „Ауди“ А4, контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на носни
кости, кръвоизлив под дясното око, разкъсно-контузна рана в областта на
главата, травамтични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните
области, както и загуба на съзнание. Ищецът бил приет Спешен център на
МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД, където констатирали посочените увреди. По
случая било образувано досъдебно производство по описа на СПП при ОД на
МВР Варна, обективирано в НОХД № 3110/2020 г. по описа на Районен съд -
Варна, приключило с влязло в сила определение за одобрение на
споразумение. Със същото водачът М.С.С. на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег.
№ ***** е признат за виновен за процесното ПТП.
Ищецът излага в исковата си молба още, че в резултат на получените
травматични увреждания претърпял силни болки и страдания в един
продължителен период от време, като към настоящия момент не се е
възстановил. Твърди, че изпитвал силно главоболие, световъртеж, затруднено
дишане, като с оглед фрактурата на носни кости не можел да диша през носа.
Сочи, че към момента на медицински преглед от 26.01.2023 г. се установил
хроничен ринит и девиация на носната преграда, предписано му било лечение.
Наред с физическите болки и страдания ищецът претърпял силен
емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани
с нарушен сън, страх да пътува в превозни средства. Ищецът е предявил
писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх. №
3328/17.12.2018 г., като към настоящия момент не бил получен писмен
отговор за определяне размер на обезщетение. Към момента на
произшествието причинилото вреда МПС имало действащ договор за
застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество по
застрахователна полица валидна до 21.08.2019 г
3
С допълнителната искова молба се поддържа изложеното от ищеца.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявената претенция изцяло по основание и
размер. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна
на водача на застрахованото МПС лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ *****,
механизма на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между
катастрофата и претърпяните от ищеца вреди. Навежда доводи, че процесното
ПТП се е осъществило поради нарушение на правилата за движение по
пътищата от водача на МПС „Ауди“ с рег. № *****. Твърди, че ищецът не е
присъствал и не е пострадал от процесното ПТП. Възразява относно
наличието на независимо съпричиняване на процесното ПТП от страна на
двамата водачи. С отговора се оспорват също всички твърдения по отношение
на вида, морфологичния характер и степента на увреждания, твърденията,
свързани с продължителността на оздравителния период, естеството на
лечението, както и твърдението, че възстановяването не е настъпило напълно.
Възразява се на доводите за настъпили затрудненията за пострадалия след
произшествието, както и психологическите последици спрямо него от
инцидента. Застрахователят счита, че настъпването на евентуални усложнения
в здравословното състояние на ищеца се дължат на факта, че същият не е
изпълнявал лекарските предписания и не е следвал стриктно назначеното му
лечение. Намира размера на претендираното обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за прекомерено завишен и недължим. Оспорва
твърдението за изключителен принос на пострадалия за настъпване на
травмите при осъществяване на транспортния инцидент, с което прави
възражение съпричиняване от страна на ищеца като твърди, че същият е
пътувал без поставен обезопасителен колан. Счита предявения иск за
заплащане на законна лихва за неоснователен, поради неоснователност на
главния иск, като възразява по отношение на началната дата на забавата.
Поддържа, че началният момент на забавата следва да се определи съгласно
чл. 496, ал. 1 от КЗ
С допълнителния отговор се поддържат така направените възражения
за неоснователност на претенциите по основание и размер.
Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по
делото доказателства, съобрази и приема следната фактическа
установеност:
Относно случилото се ПТП от писмените доказателства по делото се
установява, че е одобрено споразумение, обективирано в Протокол № 260108
от 20.10.2020 г. по НОХД № 3110/2020 г. по описа на Районен съд-Варна,
постигнатото между Районна прокуратура-Варна и подсъдимия М.С.С., с
4
което е прието за установено, че подсъдимият виновно е извършил
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б. “а“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1 от НК за това, че на 18.11.2018 г., по път „9004“ между гр. Варна и
гр. Белослав, обл. Варна, при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Пасат“,
рег.№ *****, нарушил правилата за движение по чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2
ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ППЗДвП, като при изпреварване не
съобразил своето поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл
единична непрекъсната линия и навлязъл в пътна лента, предназначена за
насрещно движение. С това свое поведение той създал опасност за насрещно
движещо се превозно средство и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице, сред които и ищецът СтА. И. Г..
От приетата по делото медицинска документация /л. 19-22/ относно
пострадалия СтА. И. Г. се установява, че към датата на ПТП същият е бил на
**** години и след инцидента е посетил Спешен сектор при МБАЛ „Св. Анна
–Варна“ с оплаквания за силно главоболие, болки в лява ръка, оток и силна
болезненост в областта на дясната колянна става. В заключението на
представеното по делото медицинско удостоверение № 1167/2018 г. е
посочено, че се установява контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване
на носни кости, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно-
контузна рана в областта на главата, травматични отоци, кръвонасядания и
ожулвания в гореописаните области, които са в резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети.
От заключението по назначената и приета по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно, компетентно дадена и неоспорена от страните се установява
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
травматични увреждания по отношение на ищеца. На базата на медицинската
документация по делото се установява, че в следствие на инцидента
пострадалият е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на
носни кости, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно-контузна
рана в областта на главата, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
горепосочените области, които са резултат на удари с или върху тъпи
предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.
Описаните разкъсно-контузна рана, травматични отоци и кръвонасядания
отзвучават за период от около 2 седмици при липса на усложнения, за каквито
няма данни в материалите по делото. Мозъчното сътресение представлява
функционално разстройство на централната нервна система и обичайно
отзвучава без усложнения за период от около 1-2 месеца като се има предвид,
че пострадалият не е изпадал в безсъзнателно състояние. Установено е
счупване на носните кости във върховата част, без разместване на
5
фрагментите, което не може да обуслови такова изкривяване на носната
преграда, което реално да определи затруднение в носното дишане. В този
смисъл не е налице постоянно разстройство на здравето неопасно за живота,
определено от счупването на носните кости. Описаните травми в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, включително мозъчното сътресение, което не е било съпроводено с
безсъзнателно състояние.
Съгласно автотехническата част на заключението, процесното ПТП е
настъпило на път с едно платно и две ленти за движение, прав участък след
завой, без забележим наклон, в средата между двете ленти има непрекъсната
бяла линия. Асфалтът е бил сух и чист. Лекият автомобил „Ауди А4“ се е
движил с около 55-60 км/ч., когато непосредствено след излизане от десен (за
него) завой се е озовал срещу лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, идващ
насреща, който се е изнесъл в неговата (на л.а. Ауди А4) лента, с цел
изпреварване. Последвал е челен удар с насрещно идващия л.а. „Фолксваген
Пасат“. След изнасянето на л.а. „Фолксваген Пасат“ в лява лента, ПТП вече не
е било предотвратимо. Двата автомобила не са имали видимост един към друг
заради завоя. В момента, в който са се видели и възприели като опасност, вече
е било късно за ефективни действия. Пострадалият ищец е пътувал в л.а.
„Ауди А4“ на предна дясна седалка. Лекият автомобил Ауди А4 е оборудван
на предно дясно и ляво места с триточкови инерционни колани с фиксатори и
пиропатрони обтегачи и въздушни възглавници. Според заключението, като се
имат предвид морфологията и локализацията на установените травматични
увреждания, положението на пострадалия непосредствено след
произшествието, то предпазен колан не е бил поставен. Сочи се, че ако такъв
беше поставен от ищеца, някои травматични увреждания в областта на
главата, локализирани в лявата лицева половина, не би следвало да бъдат
получени. Изрично е посочено в заключението като отговор на въпрос 11, че
не е възможно главата/ лицето на пострадалия да са контактували с таблото на
автомобила, при правилно поставен колан. При разпита в открито съдебно
заседание вещото лице пояснява, че ако ищецът е бил с колан, е възможно да
настъпят травмите от дясната страна, тъй като коланът предпазва тялото от
движението напред, но не надясно, така че при челен удар е възможно
отклонение надясно и да получи травмите в дясната половина на главата. Тъй
като пострадалият не е бил с поставен колан, затова е получил травмите първо
в вдясно, след което тялото се е насочило напред към таблото. Тогава са се
получили и травмите в лявата му половина. Счупването на носа следва да е от
удар в таблото, т.е. травмите не са само от лявата страна. По отношение на
мозъчното сътресение не може да се каже с категоричност как е настъпила
травмата, тъй като е възможно тя да е поради удар в таблото, но и пради
6
ударите в лявата и в дясната половина на лицето.
От заключението по назначената и приета по делото съдебно-
психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че ищецът не
страда от психично разстройство. Непосредствено след процесното ПТП е
изпаднал в стрес, който е рационализирал с времето. Не е налице психотравма,
напротив освободил се е от болестотворното му въздействие. В заключение
експретът сочи, че създалата се стресова ситуация е предизвикала известен
дискомфорт у пострадалия, но не е отключила психогенно разстройство и не
се е отразила върху личността му.
По делото е разпитан свидетелят А.А., който е съставител на протокола
за ПТП. От дадените от него показания се потвърждава обстоятелството, че
ищецът И. Г. е пътувал в л.а. „Ауди А4“ и е пострадал при процесното ПТП
така, както е записано в констативния протокол.
По делото е разпитан като свидетел и водачът на л.а. „Ауди А4“ , Д.М.,
чиито показания съдът кредитира по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото не са в
противоречие с останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят
сочи, че е управлявал атомобилът в посока Варна, когато е настъпило
процесното ПТП. Насреща дошла кола, която извършвала маневра по
изпреварване на други две коли и така ги блъснала челно. Ищецът пътувал със
свидетеля в една кола на предна дясна седалка. Автомобилът имал предпазни
колани, които си били сложили. Задействала се системата за безопасност –
въздушни възглавници, която ги ударила в лицата им. Свидетелят помогнал на
ищеца да излезе от автомобила. И. Г. бил със сини очи и течала кръв от носа
му. След инцидента пострадалият ищец посетил спешна помощ и поне 3-4 дни
се възстановявал от тези травми. Свидетелят споделя, че разбрал от други
лица, че пострадалият има псориазис и към настоящия момент не може да
диша.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
на съда достига до следните правни изводи:
В първоинстанционното производство са предявени обективно и
субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 45 от ЗЗД. За да възникне отговорността на застрахователя, следва да
са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) наличие на деликт
при съответното авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя М.С.С. и
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“, 5) настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
7
В рамките на наказателния процес по образуваното НОХД №
3110/2020 г. на Районен съд – Варна, не се установява извършване на деликт,
представляващ престъпление по смисъла на НК от водача на л.а. „Фолксваген
Пасат“, рег. № ***** спрямо ищеца И. Г.. Това е видно от съдържанието на
Протокол № 260108 от 20.10.2020 г. по НОХД № 3110/2020 г. по описа на
Районен съд - Варна, в който е обективирано постигнато споразумение между
Районна прокуратура-Варна и подсъдимия М.С.С., одобрено от съда, за
престъпления с три пострадали лица сред които не е ищецът И. Р. Г.. Видно от
материалите по приложеното НОХД № 3110/2020 г. по описа на Районен съд –
Варна, в обстоятелствената част на обвинителния акт се упоменава, че И. Г. е
пътувал в л. а. „Ауди“, модел А4, рег. №****** на предна дясна седалка, но
получените травматични урвеждания са квалифицрани от прокурора като лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, което престъпление се
преследва по тъжба на пострадалия. Относно престъпленията, за които
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия досъдебно
производство не се образува. Производството по дела от частен характер се
развива само в съдебна фаза, като тя започва по инициатива на тъжителя с
подаване на тъжбата в съда. Липсват данни в случая да е проведено такова
наказателно производство от частен характер. Ето защо разпоредбата на чл.
300 от ГПК не намира приложение в случая, поради което всички елементи на
фактическия състав на деликта подлежат на доказване в рамките на
гражданския процес.
По категоричен начин се установява противоправното поведение на
водача, управлявал л. а. „Фолксваген Пасат“ рег. № ***** М.С.С., който е
нарушил правилата за движение по чл. 6, т. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП и чл. 63,
ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ППЗДвП, като при изпреварване не съобразил своето
поведение с надлъжната пътна маркировка, пресякъл единична непрекъсната
линия и навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение при
което създал опасност за насрещно движещо се превозно средство л.а. „Ауди“
А4, рег. № ***** и причинил увреждания на пътуващите в него лица.
Установява се от събрания доказателствен материал по делото безспорно, че
ищецът И. Г. е бил сред тях, като се е возил на предна дясна седалка.
В случая не се оборва установената с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД законова презумпция за вина на делинквента.
Не е спорно обстоятелство по делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на
което „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
е поело задължение да обезщети увредените при използването на
застрахования автомобил трети лица.
Съобразно гореустановеното безспорно се явява наличието на всички
8
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезвреда на причинените на пострадалото лице
неимуществени вреди.
Ето защо, настоящият съдебен състав следва да отговори само на
оплакванията, очертаващи спорния предмет пред въззивната инстанция /чл.
269, изр. втото от ГПК/, а именно:
На първо място относно приложението на чл. 52 от ЗЗД, т. е. дали
обезщетението за болки и страдания е справедливо в случая по смисъла на
тази разпоредба.
Съдът съобрази наложилата се трайна съдебна практика, че понятието
„справедливост“, съгласно задължителното за съдилищата разяснение, дадено
с ППВС № 4/64 г., не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя
хипотетичен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от деликт, а е всякога свързано с преценката на определени,
конкретно съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за
същото, на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да
удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий за справедливост,
обезщетението за възмездяване на претърпените от деликт морални вреди
трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен,
както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането
и установената относима съдебна практика /Решение 83/06.07.2009 г. по т. д.
795/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т. д.
№ 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение № 93 от 23.06.2011 г., постановено по т.
д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение 184/08.11.2011 г. по т. д. 217/2011
г. на ВКС, II т. о., Решение № 189 от 04.07.2012 г., постановено по т. д. №
634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от 01.07.2011 г., постановено
по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и др./.
В този смисъл значение имат датата на процесното застрахователно
събитие – 18.11.2018 г., както и действащите към този момент лимити на
отговорност на застрахователите по КЗ; възрастта на ищеца към датата на
застрахователното събитие – на ***** г.; икономическата обстановка и
конюнктура в страната през 2018 г. - общи данни за Доходи, разходи и
потребление на домакинствата съгласно публично обявената информация от
Националния статистически институт на www.nsi.bg. Съдът съобразява също
така и цялата конкретика във всеки един случай : брой, степен и характер на
увредите – контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на носни кости,
кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно-контузна рана в
областта на главата, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в
9
горепосочените области, обусловили в своята свъкупност временно
разстройство на здравето неопасно за живота, включително мозъчното
сътресение, което не е било съпроводено с безсъзнателно състояние. Не се
доказаха твърденията за хроничен ринит и девиация на носната преграда като
последица от процесното застрахователно събитие. Отчита се още периодът на
възстановяване от около 2 седмици за нараняванията и около 1-2 месеца за
мозъчното сътресение. Установи се още негативно влияние върху психиката
на ищеца вследствие на процесното ПТП. Изпаднал е в стрес, но от друга
страна това не се е превърнало в психотравма за него и цялостно не му се е
отразило, т.е. към днешна дата стресът е преработен.
Обсъдените обстоятелства, събраният по делото доказателствен
материал и съотнесено към произшествия със сходна група пострадали и
увреждания за процесния период – 2018 г., дават основание на настоящия
състав да приеме, че справедливото обезщетение в случая следва да бъде в
размер на 20 000 лв.
По отношение на направеното от застрахователя възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което се
поддържа с подадената от него въззивна жалба, е наведено оплакване, че по
категоричен начин се доказва липсата на поставен обезопасителен колан в
случая и че ако ищецът беше поставил такъв, то нямаше да пострада.
Съобразно така наведените оплаквания и в съответствие с
правомошията си на въззивна инстанция, настоящият съдебен състав намира
следното по въпроса за съпричиняването:
За определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна увреденото при ПТП лице, е от значение съществуването на
причинна връзка между поведението на последното и противоправното
поведение на водача на увреждащото МПС, и въз основа на същата да се
определи обективния му принос. С оглед дадените указания в т. 7 от ППВС №
17/1963 г. и т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. №
1/2014 г., ОСТК, съпричиняване е налице, когато пострадалият е допринесъл с
поведението си за противоправния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпИ. вредоносен резултат, но
не и вина. Приносът на увредения като обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на
10
пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на
установяване във всеки конкретен случай.
В съдебната практика се приема, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на
предположения, а е необходимо по безспорен начин да бъдат доказани
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
допринесъл за осъществяване на вредоносния резултат /създал е условия или е
улеснил настъпването му /така Решение № 206 от 12.03.2010 г., постановено
по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК по описа на ВКС, Определение № 518 от
15.11.2019 г., постановено по т. д. № 1501/2019 г., I т. о., ТК по описа на ВКС и
др./.
Съгласно автотехническата част на комплексната съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза се установява в случая безспорно, че ищецът
действително не е бил с поставен обезопасителен колан към момента на
настъпване на процесното ПТП. Изясни се, че ако такъв беше поставен от
ищеца, някои травматични увреждания в областта на главата, локализирани в
лявата лицева половина, не би следвало да бъдат получени. Също така
изрично е посочено в заключението като отговор на въпрос 11, че не е
възможно главата/ лицето на пострадалия да са контактували с таблото на
автомобила, при правилно поставен колан. Поради липсата на предпазния
колан пострадалият е получил травмите първо вдясно, след което тялото се е
насочило напред към таблото, когато са се получили и травмите в лявата му
половина. Счупването на носа следва да е от удар в таблото, т.е. травмите не
са само от лявата страна. По отношение на мозъчното сътресение не може да
се каже с категоричност как е настъпила травмата, тъй като е възможно тя да
е поради удар в таблото, но и пради ударите в лявата и в дясната половина на
лицето. Следователно не може да се направи извод, че ако ищецът имаше
поставен обезопасителен колан, то никакви травматични увреждания не биха
настъпили по отношение на него. Напротив, от заключението става ясно кои
така или иначе биха настъпили, и кои не, както са посочени по-горе. По
отношение на мозъчното сътресение не може да бъде казано с категоричност
би ли се получило с поставен колан, поради което не се доказва принос в тази
насока. При разпита в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че
ако ищецът е бил с колан, е възможно да настъпят травмите от дясната страна,
тъй като коланът предпазва тялото от движението напред, но не надясно, така
че при челен удар е възможно отклонение надясно и да получи травмите в
дясната половина на главата.
Предвид изложеното, съдът приема, че приносът на пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат е 20 % и същият следва да бъде
приспаднат от определения справедлив размер на обезщетението – 20 000 лв.
11
Предвид горното, съобразно приетия размер на съпричиняването, на
пострадалия следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от процесното ПТП в размер 16 000 лв., както е определил и
първоинстанционният съд и които изводи настоящият съдебен състав споделя.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в
обжалваните части е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият.
Процесуалният му представител заявява изрично в открито съдебно
заседание, че не претендира разноски за въззивната инстанция, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 550/22.12.2023 г. постановено по
търг.дело № 96/2023 г., по описа на Окръжен съд – Варна.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12