МОТИВИ към
Присъда от 01.12.2020г. по НОХД №6811/2020г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.М.А., ЕГН:**********, за това, че в периода
от месец октомври 2016г. до месец март 2020г. включително, в гр. Пловдив, след
като е бил осъден да издържа свои низходящи – ** си Д. Д.А. с ЕГН:********** и **
си А.Д.А. с ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от две месечни вноски за издръжката на всеки от тях, както следва: **
си Л.Д.А. за периода от месец октомври 2016г. до месец март 2020г. включително
в размер на 42 месечни вноски по 150 лева всяка на обща стойност 6300 лева и **
си А.Д.А. за периода от месец октомври 2016г. до месец март 2020г. включително
в размер на 42 месечни вноски по 105 лева всяка на обща стойност 4410 лева, или
всичко на обща стойност 10710 /десет хиляди седемстотин и десет/ лева –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при
условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация. По
отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание пробация, при двете задължителни пробационни мерки, за
подходящ срок. Не сочи неговия размер.
Частният обвинител П.Г.А., в
качеството си на законен представител на малолетните пострадали, както и повереникът
– адв. Д.П., се солидаризират с прокурора.
Подсъдимият в съдебно заседание
признава вината си. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371,
т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в
обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения поддържа защитника си, а при
дадената му последна дума моли за налагане на по – ниско по размер наказание.
Защитникът му – адв. С.Я., счита,
че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, но приложение следва да
намери разпоредбата на чл.78а от НК. Пледира, че в случая няма причинени
имуществени вреди и са налице всички законови предпоставки за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и за налагане на административно
наказание.
Съдът, въз основа за събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият
Д.М.А. и свидетелката П.Г.А.
живеели на семейни начала в гр.Пловдив. На ***г. се родила ** им - свид. Л.Д.А.,
а на ***г. се родил ** им А.Д.А.. Поради влошаване на отношенията им,през
2016г. подсъдимият и свид. П.А. се разделили, като последната заедно с **,
заживяла в гр. Пловдив, в дома на ** си – свид. Г.С.А.,***.
С влязло в законна сила на
17.10.2016г. определение, постановено по гр.д. №4285/2016г. по описа на Районен
съд - Пловдив - І бр. състав упражняването на родителските права по отношение
на ** Л.Д.А., ЕГН:********** и А.Д.А., ЕГН:********** били предоставени на ** П.А.,
като подсъдимият бил осъден да заплаща на свид. А., в качеството й на ** и законен представител
на ** си свид. Л.А., месечна издръжка в размер на 150 лева и на ** си А.Д.А.
месечна издръжка в размер на 105 лева.
Въпреки, че бил осъден да
изплаща издръжка на своите низходящи – от влизане в законна сила на определението,
постановено по гр.д. №4285/2016г. по описа на Районен съд гр.Пловдив - І
бр.състав, в гр. Пловдив за периода от месец октомври 2016г. до месец март
2020г. включително, подсъдимият съзнателно не е изплатил дължимите 42
/четиридесет и две/ месечни вноски за издръжка на ** си Л.А. на обща стойност
6300 лева и дължимите 42 /четиридесет и две/ месечни вноски за издръжка на **
си А.А. на обща стойност 4410 лева, или всичко на обща стойност 10710 лева.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства
– показанията на свидетелите П.А., Л.А. и Г. А., депозирани в хода на
досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствата по делото. Свидетелските
показания са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и обективни,
относно релевантните факти от предмета на доказване, подкрепящи направеното
самопризнание на подсъдимата и съответни на останалата доказателствената
съвкупност. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в
събраните гласни доказателства не се наблюдава.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК – заверено
копие на изпълнителен лист №11510 от 01.12.2016г. /л.52 от дос.пр./, заверено
копие на определение, постановено по гр.д. №4285/2016г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив - І бр.състав /л.49 – 51 от дос.пр./, характеристична справка /л.32
от дос.пр./, справка за образувани изпълнителни дела от Камара на частните
съдебни изпълнители /л.45 – 46 от дос.пр./, справка от ДСИ при Районен съд –
Пловдив /л.55 от дос.пр./, справка за съдимост /л.9 от съд.пр./.
На база на събраните
доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Д.М.А., ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй
като в периода от месец октомври 2016г. до месец март 2020г. включително, в гр.
Пловдив, след като е бил осъден да издържа свои низходящи – ** си Д. Д.А. с
ЕГН:********** и ** си А.Д.А. с ЕГН:**********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски за издръжката на всеки
от тях, както следва: ** си Л.Д.А. за периода от месец октомври 2016г. до месец
март 2020г. включително в размер на 42 месечни вноски по 150 лева всяка на обща
стойност 6300 лева и ** си А.Д.А. за периода от месец октомври 2016г. до месец
март 2020г. включително в размер на 42 месечни вноски по 105 лева всяка на обща
стойност 4410 лева, или всичко на обща стойност 10710 /десет хиляди седемстотин
и десет/ лева.
От обективна страна подсъдимият,
след като е бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка за ** си Д. Д.А., ЕГН:**********
и за ** си А.Д.А., ЕГН:********** не е изпълнил това
свое задължение, тъй като не е изплатил в инкриминирания период по 42 вноски за
всяко от **, поради което с бездействието си е осъществил състава
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За времето от месец
октомври 2016г. до месец март 2020г. включително подсъдимият А. не е
изпълнил своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен,
дори да няма никакви доходи или възможностите му за контакт с ** да са
затруднени. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил дължимата
ежемесечна издръжка за ** си и ** си, а през цялото това време за образованието,
здравето, лечението, отоплението и всичките други потребности на двете деца се е
грижила ** им – свид. П.А..
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието си с пряк умисъл, тъй като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
желаел тяхното настъпване.
Причини за извършване на
престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия и незачитане
на установения в страната правов ред.
За
престъплението по чл.183, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до една година или пробация. Предвид наличните по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства – признаване на вина, затруднено материално
положение и чисто съдебно минало, съдът намира, че от алтернативно предвидените
наказания, това което следва да се наложи на подсъдимия е по – лекото по вид, а
именно пробация. В конкретния случай производството е
проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК и
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи
на подсъдимия наказание при условията на чл.58А от НК /в редакцията на ДВ бр.26
от 2010г./. При индивидуализиране на наказанието, съобразно разпоредбата на
чл.58А, ал.5, вр. чл.54 от НК съдът отчете посочените по – горе
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени значителният размер на неизплатената издръжка /42 неплатените
месечни вноски за всяко дете/, както и продължителният период на престъпното
поведение на подсъдимия, в рамките на който не се установява той да е положил
дори усилия за частично плащане или осъществяване на лични контакти с **, или
компенсиране на неизпълнението на задължението за издръжка с полагане на лични
грижи за ** си и ** си от каквото и да било друго естество. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав
счете, че в конкретния казус следва на подсъдимия да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ
при следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.42б, ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС *** за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО и на основание чл.42а, ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Това
наказание съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и според преценката на съда би постигнало своето
поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нето, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително и на останалите членове на обществото. Не са
налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
Не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, както твърди защитникът на
подсъдимия. Издръжката е периодично парично задължение, дължимо на месечни
вноски и е предназначено да задоволи ежедневните нужди на лицата, на които се
дължи. От престъплението по чл.183, ал.1 от НК категорично има причинени
имуществени вреди /размерът на неплатените месечни вноски/. Причинените
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от изпълнителното
деяние по чл.183, ал.1 от НК, изразяващо се в неплащане на месечна издръжка, не
са възстановени. Поради това и не може да намери приложение институтът на
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание. В конкретния случая ако задължението за изплащане на издръжката беше
изпълнено, щеше да бъде приложена разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, а не тази
по чл.78а, ал.1 от НК.
По делото няма веществени
доказателства и няма направени разноски.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.