Решение по дело №534/2021 на Районен съд - Враца

                              Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

                              гр. Враца, 15 юни 2021 г.

 

                               В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 20.05.2021 г. в състав:

 

                                                     Районен съдия: И.И.

 

при секретаря А. П.

като разгледа докладваното от съдията И. гражданско дело № 534 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от непълнолетния А.И.А. с ЕГН **********, лично и със съгласието на неговата майка и законен представител В.Ц.М. с ЕГН **********,***“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87.

   В същата се твърди, че на описаните дата и място, ищецът А.И.А., при управление на велосипед, е претърпял пътно-транспортно произшествие, при което поради неправомерно поведение на водача на Й. М.Й.-водач на лек автомобил „Москвич 412“ с рег. № ВР **** АМ, бил ударен от същия автомобил. На ищеца била оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което същият бил веднага откаран с линейка в Спешно отделение на „МБАЛ Х. Ботев“ АД гр. Враца, където се установило, че е получил охлузване в областта на лявото рамо, охлузване в областта на лявото коляно и дясната подбедрица. На ищеца било предложено да остане за болнично лечение и наблюдение, но поради лични причини неговата майка В.М. отказала хоспитализация. Поради инцидента ищецът бил в невъзможност да се обслужва сам седмици наред и преживял силни болки и страдания за продължителен период от време, получил и остра стресова реакция, която променила ежедневието и социалния му живот, както и страх да управлява велосипед и да се движи сам по улиците, който страх продължава и към момента. Поддържа се също, че лекият автомобил „Москвич 412“ с рег. № ВР **** АМ е бил застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. С молба с вх. № ОК-756335/04.12.2019 г. ищецът предявил претенциите си към ответното дружество, като последното определило обезщетение в размер на 600,00 лева, с което ищецът не е съгласен, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 4 000,00 лева, ведно със законната лихва от 04.12.2019 г.-датата на предявяване на претенцията за обезщетение пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗД „Бул Инс“ АД до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 25.07.2018 г. в гр. ****, на кръстовището на ул. „Независимост“ и ул. „Съединение“, в резултат на противоправно поведение на Й.М. Й.-водач на лек автомобил „Москвич 412“ с рег. № ВР ****АМ, застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

Искът е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД гр. София е подал писмен отговор, с който се оспорва основателността на иска и неговия размер. С отговора не се оспорва обстоятелството, че лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ВР ****АМ е бил застрахован към момента на процесното ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество. Ответникът изрично оспорва съответствието на представения с исковата молба констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с действителността и твърди, че липсва причинно-следствена връзка между конкретни действия или бездействия на водача на автомобила, застрахован по „Гражданска отговорност“ и вредите, чието обезщетяване се претендира с исковата молба, както и че липсват останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, при условията на евентуалност прави възражения с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, че е налице пълно, съответно частично съпричиняване на претърпените от ищеца вреди поради негово противоправно поведение при управлението на велосипед, както и поддържа, че размерът на предявените искове е силно завишен.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

Не е спорно по делото и се установява от приложеното към исковата молба извлечение от електронната база данни на Гаранционния фонд гр. София, че лек автомобил „Москвич 412“ с рег. № ВР **** АМ е бил застрахован при ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД по застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 09.02.2018 г. до 08.02.2019 г.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 96700-12025/05.10.2018 г. на служба „Пътна полиция-КАТ“ към Областна дирекция гр. Враца на Министерство на вътрешните работи, съгласно който управляваният от Й. М. Й. с ЕГН ********** лек автомобил „Москвич 412“ с рег. № ВР **** АМ, отнемайки предимството на регулирано с пътни знаци кръстовище на ул. „Независимост“ и ул. „Съединение“ в гр. Враца, при което блъснал велосипед, управляван от ищеца А.А. и причинил на последния охлузни рани на ляво коляно и ляво рамо.

С влязло в сила наказателно постановление № 18-0967-001034/06.08.2018 г. на Й. М. Й. е наложена глоба за горепосоченото нарушение на Закона за движението по пътищата. Наказателното постановление е съставено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 0364667/25.07.2018 г., в който водачът Й. Й. е вписал, че няма възражения.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В.М. – майка на ищеца А.А..

Свидетелката В.М. дава показания, че през 2017 г., докато била на работа, получила телефонно обаждане, с което я уведомили, че синът й А. е блъснат от кола и се намира в болницата в гр. Враца. Обяснили й, че е възможно на сина й да е извадена ключицата на ръката или ръката му да е счупена. Свидетелката отишла на място в болницата и изчакала да излязат рентгеновите снимки, от които се виждало, че А. има натъртвания и не може да си движи ръката. По това време А. бил лятна ваканция, като лекарите го освободили от болницата и му назначили домашно лечение. А. продължително време имал болки, около два месеца, затова майка му го мажела с различни пасти и той пиел обезболяващи. Коляното на А. бързо се оправило, а ръката и гърбът му – доста по-бавно. След инцидента А. се променил психически: станал по-затворен, изпитвал страх и по тази причина спрял да кара колело, като не кара такова и към датата на приключване на съдебното дирене.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК по отношение на свидетелката В.М., предвид близката й родствена връзка с ищеца А.А., съдът намира показанията й за добросъвестно дадени, съответстващи на писмените доказателства по делото и на изготвените съдебни експертизи и им се доверява напълно.

Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, за процесното ПТП при ответното застрахователно дружество е образувана щета № **********, по която от страна на застрахователя е отправено до ищеца А.А. предложение за изплащане на обезщетение в размер на 600,00 лева, което предложение е било отказано от ищеца.

От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 25.07.2018 г. около 10.45 часа в гр. Враца, на кръстовището на ул. „Независимост“ и ул. „Съединение“ е възникнало ПТП, като управляваният от Й. М. Й. лек автомобил „Москвич 412” с рег. № ВР **** АМ е навлязъл в кръстовището, отнел е предимството на движещия се в него велосипедист А.И.А. и е причинил на последния конкретно посочените в медицинските документи наранявания. Причина за настъпването на ПТП е поведението на Й. Й., който е отнел предимството на велосипедиста А.А.. Причинените на А.А. наранявания са пряка последица от настъпилото ПТП.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, ищецът А.А. е получил охлузвания на лявото рамо, лявото коляно и дясната подбедрица, което е пряка последица от възникналото ПТП, като обичайният оздравителен период за такива наранявания е от порядъка на 8-12 дни. Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца на 23.03.2021 г., при който е установена нормална походка без накуцване, движения на лява раменна и коленни стави и две малки ръбцови изменения на кожата на лявото коляно до 1 см.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

   От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между участниците не е имало каквото и да било разногласие относно обстоятелствата около ПТП, а при съставянето на акт за установяване на административно нарушение на Й. М. Й. същият е признал своята отговорност, като е удостоверил с подписа си под акта, че няма възражения, не е обжалвал съставеното му наказателно постановление и доброволно е заплатил наложената му със същото глоба. В същата насока, а именно наличието на виновно поведение на Й. Й. като пряка причина за възникване на инцидента, е и приетото заключение на съдебната авто-техническа експертиза, срещу което страните не са възразили.

   Между страните не е спорно, че ответникът „Бул Инс“ АД, в качеството на застраховател по „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Москвич 412” с рег. № ВР ****АМ, е пряко отговорен към ищеца А.А., като в тази насока е налице и извънсъдебно признание чрез подписаното от представител на ответното дружество писмо с изх. № 0531/27.01.2020 г. Спорен е обаче въпросът за справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца А.А. за претърпените от него вреди, както и въпросът дали е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпилия вредоносен резултат.

По отношение на справедливия размер на обезщетението съдът намира следното:

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че в резултат на извършения от прекия причинител Й. Й. деликт на ищеца А.А.  са  причинени леки телесни повреди, изразяващи се в охлузвания на лявото рамо, лявото коляно и дясната подбедрица, съставляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въпреки сравнително краткия обичаен оздравителен период на така описаните наранявания съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, съдът цени показанията на свидетелката В.М., че ищецът А.А. около два месеца е пиел обезболяващи, тъй като изпитвал болки от охлузните рани по ръката и гърба. Сами по себе болките имат субективен характер и могат да бъдат изпитвани и след оздравителния период. При така установеното, за причинените на ищеца травми и изтърпени от същия болки съдът счита, че справедливия размер на обезщетението им се равнява на 1 000,00 лева. На следващо място съдът счита, че ищецът е претърпял в резултат на деликта и неимуществени вреди от получения посттравматичен стрес. Отново от показанията на В.М. се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът променил поведението си, като в резултат на изпитаните душевни страдания станал по-затворен, изпитвал страх и спрял да кара колело. Съдът счита, че с оглед на тези обстоятелства справедливият размер на обезщетяването на тези неимуществени вреди от посттравматичния стрес, причинен от ПТП възлиза на 2 000,00 лева. Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че общия справедлив паричен еквивалент на причинените увреждания – неимуществени вреди, възлиза на сумата от 3 000,00 лева. Доколкото А.А. предстои да навърши пълнолетие на 13.10.2021 г., сумата следва да му бъде присъдена чрез неговата майка и законен представител В.М.. 

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира така направеното възражение за неоснователно. На първо място, ответникът нито е описал конкретно противоправно поведение на велосипедиста А.А., което да е допринесло за настъпване на ПТП, нито такова се установява от доказателствата по делото. Напротив, от авто-техническата експертиза е видно, че причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на лек автомобил Й. Й., който е отнел предимството на велосипедиста А.А. и по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да изберат скоростта си на движение така, че да е съобразена с конкретните пътни условия и да им позволи спиране при възникване на опасност за движението. Действително както Й. Й., така и ищецът А.А. са имали видимост един към друг и при едно рязко спиране на ищеца е било възможно да се предотврати ПТП, но следва да се има предвид, че ищецът е имал предимство на пътя, както и че към датата на ПТП е бил на 14 години, поради което от една страна за него не е съществувало задължение да спре рязко, а от друга страна това не би могло непременно да се очаква от него предвид възрастта му. По така изложените съображения съдът намира, че липсва противоправност в поведението на ищеца непосредствено преди настъпване на ПТП, т.е. липсва и съпричиняване на вредоносния резултат.

По отношение на претенцията за законна лихва върху застрахователното обезщетение:

До приемането на новия КЗ, съгласно правилото на чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.) застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) от увредения. Следователно така посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в застрахователното обезщетение, съответно в застрахователната сума по реда на КЗ (отм.“ В действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г., липсва аналогична норма на тази по чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.), а по отношение на правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл. 433 от КЗ и чл. 500 от КЗ е регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да търси всичко платено, включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва началната дата на начисляване на лихвата за забава.

По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 от КЗ-само в рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно от предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.  429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.

Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ-отправянето на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ.

След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.

По гореизложените съображения съдът приема, че законната лихва върху застрахователното обезщетение следва да бъде присъдена от 04.12.2019 г.-датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, както е поискано с исковата молба.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни.

Съобразно уважената част от иска, на процесуалния представител на ищеца адв. Х.А.З., който е оказал правна помощ при условията на чл. 38 от ЗАдв., по банкова сметка *** *** „Уникредит Булбанк“ АД, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 440,00 лева, който съответства на минималния такъв по НМРАВ.

Ответникът е направил разноски под формата на частичен депозит за САТЕ в размер на 150,00 лева, както и е претендирал доказано платен адвокатски хонорар в размер на 720,00 лева с ДДС. Ищецът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за основателно. Въпреки, че с отговора по чл. 131 от ГПК е извършено формално оспорване на целия фактически състав, включен в предмета на доказване по делото, извънпроцесуалното поведение на страните налага извода, че спорни са били само въпросите за размера на дължимото застрахователно обезщетение и за наличието или липсата на съпричиняване. Ето защо на ответника се дължи адвокатски хонорар в минимален съгласно НМРАВ размер, а именно 510,00 лева без ДДС, т.е. 612,00 лева с ДДС. Съобразно отхвърлената част от иска, дължимият на ответника адвокатски хонорар с ДДС възлиза на 153,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, държавна такса в размер на 120,00 лева, както и сумата 262,50 лева – направени от бюджета на съда разноски за експертизи.

Мотивиран от всичко гореизложено, Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на В.Ц.М. с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на непълнолетния А.И.А. с ЕГН **********,***, сумата 3 000,00 лева, ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 25.07.2018 г. в гр. ****, на кръстовището на ул. „Независимост“ и ул. „Съединение“, в резултат на противоправно поведение на Й. М. Й.-водач на лек автомобил „Москвич 412“ с рег. № ВР **** АМ, застрахован към момента на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 4 000,00 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.  1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв. ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. Х.А.З. с ЕГН ********** и с адрес на упражняване на дейността гр. ****, по банкова сметка *** *** „Уникредит Булбанк“ АД, сумата 440,00 лева – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Ц.М. с ЕГН **********, в качеството на майка и законен представител на непълнолетния А.И.А. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. **** сумата 153,00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Врачански районен съд, сумата 120,00 лева – държавна такса върху уважената част от иска, както и сумата 262,50 лева-направени от бюджета на съда разноски за експертизи.

Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                 

                                                   

                                                Районен съдия: